Ревността, която завладя „Скъпи наследници“

| от chronicle.bg |

„Селският Дон Жуан“ Борис се оказва в основата на голямото предателство, което годеницата му Ани (Лорина Камбурова) прави спрямо връзката им. Разяждана от ревност заради близките отношения на героя на Орлин Павлов с лекарката Катя (Даяна Ханджиева), момичето се поддава на ухажването на Станислав (Петко Венелинов) и изневерява на любимия си. Колкото и след това да съжалява за стореното, е наясно, че връщане назад няма, а веднъж разбрал за случилото се, Борис най-вероятно ще прекрати завинаги връзката им.

27368823_2134363840117315_5759637167300199439_o

Самата Ани не знае, че съвсем скоро животът й може напълно да се преобърне. След години на мълчание сестра й Снежи (Искра Донова) за първи път проговаря за най-голямата им семейна тайна – Ани е една от наследниците на бай Дочо, а от уверенията на адвокатката разбира, че има право и да се бори за наследството му. Единственият посветен до момента се оказва Борис.

27500427_2134829780070721_7459452708464039558_o

Самият той има не малко проблеми, с които да се справя. Освен че се налага да дава обяснения на Ани имал ли е интимни преживявания с Катя или не, здравословното му състояние също не е добро. Проявил за пореден път геройство по време на големия горски пожар, за да спаси изчезнали туристи, там той отново наранява ръката си, която Катя преди време спасява от ампутация. Каква е съдбата на спортиста знае само баба Злата (Цветана Манева), която иска момчето да я посети, за да му помогне.

След множество дни на недомлъвки, Катя и Борис в крайна сметка признават, че изпитват привличане един към друг. За съжаление, приятелството е единственото нещо, което могат да си позволят да чувстват, тъй като не са се срещнали в момент, в който всеки от тях да не е обвързан.

Докато се бори с чувствата си към Борис, при Катя се връща Румен (Любо Ковачев). Бившият й приятел я посещава в Бели Вит с молбата да му прости и двамата да дадат втори шанс на връзката си. Решението му съвсем не е импулсивно, а е вследствие на сериозен разговор с бащата на Катя – Марин (Димитър Баненкин). Бизнесменът го подкрепя да пробва отново да спечели момичето му, но и не пропуска да го предупреди, че при повторна грешка от негова страна ще му „счупи пръстите и никога повече няма да хваща скалпел“. Твърдият си характер Марин ще прояви и спрямо героите на Георги Кадурин и Вальо Танев – Косьо и Иван. След като двамата членове правят поредния саботаж на семейство Дочеви, а жертва на „миризливия“ им номер е именно бизнесменът, този път той не оставя нещата без последици и дори успява да нанесе кървав удар на Косьо.

27368497_2134358010117898_2238398279667152267_o

Съвет да даде втори шанс на Румен Катя получава и от леля си Милица (Койна Русева). Студенокръвната бизнесдама не казва и една добра дума за бившия си мъж, който й е изневерил със секретарката си, но пък лекарят е направил нещо, което самият той не – поискал е прошка и втори шанс. Оказва се, че героинята на Койна Русева също има за какво да се чувства виновна, що се отнася до проваления си брак. Това разкритие прави Станислав пред Катя, който споделя, че поведението на майка му е тласнало баща му в обятията на друга жена и тя е виновна, че той не се е върнал при нея.

Проявил бащински характер, Марин пък се среща с голямата си любов – пияното и музиката. Най-неочаквано негова музикална партньорка става красивата Ани, която цяла година ще репетира заедно с „врага“ в местната библиотека.

 
 

Ирландия обяви професури само за жени

| от chronicle.bg |

Ирландия има нов план за справяне с половото неравенство в академичните среди. Той се съдържа в това да създаде професорски позиции само за жени в университетите в цялата държава. Министърът на образованието Мери Мичел О’Конър казва, че 40% от позициите на професорско ниво ще бъдат заети от жени до 2024.

Планът е по препоръки нова работна група, която се занимава с половото неравенство. Тя е установила, че жените са исторически слабо представени на ръководни позиции в университетите и технологичните институти. 

Жените заемат 51% от преподавателските места на начално ниво в академичния сектор, но са само 24% от професорите. Никога жена не е била президент на нито един от седемте университета и само 2 от 14-те президента на технологични институти са били от женски пол.

Министър-председателят Лео Варадкар аплодира историческата стъпка и каза, че това ще помогне за изкореняването на дълбоките полови предразсъдъци в страната. „Половото неравенство, както всички знаем, е дълбоко вкоренено в обществото ни. С този план равенството в образователните институции ще се подобри. Положителната промяна ще доведе до домино ефект за пладите студентки, защото женските модели на подражание на високи позиции ще им дадат пример.“

През 2016 година количеството на жените професори във Франция е бил 24%, в Германия 23%, в Швейцария 21%. В Норвегия през 2017 29% от работните места на ниво професор са били заети от жени.

 
 

Хиляди блокчейн платформи са в опасност

| от chronicle.bg |

Във вечно променящото се киберпространство онлайн платформите за обмен на криптовалути не са толкова защитени от заплахи колкото вярват. От 2017 насам 14 блокчейн платформи са били жертва на кибератаки, което е довело до загубата на над 800 милиона долара. Нова дългосрочна атака е била открита и предотвратена от TAD GROUP, това е спряло кражбата на половин милион долара в криптовалута от голяма платформа за обмен.

Дългосрочната атака е била открита по време на пенетрейшън тест на една от най-големите платформи за обмен на криптовалута. Тя се е случвала в продължение на две години. В момента стотици платформи все още са застрашени от подобни атаки.

Блокчейн платформите са били цел на кибератаки още от самото си начало. Анонимността на транзакциите позволява на престъпниците да крадат безкомпромисно. Кражби на относително малки суми криптовалута следователно се случват често, но големите също не са изключение. Най-голямата кражба на Биткойн се случва през 2011, когато Mt. Gox, най-голямата платформа за обмен по това време, става жертва на кибератака за втори път. Откраднати са повече от 750,000 биткойна, което се равнява на около 350 милиона долара. Mt. Gox фалира преждевременно. За съжаление, повечето платформи не си взимат поука от това и атаките продължават. Много от атакуваните платформи са фалирали в следствие на това и потребителите са загубили парите си.

През 2017 количеството на кибератаките достига своя връх. Над 10% от ICO средствата са откраднати. През 2018, хакерите атакуват и частни ICO-та. Проектът TON на създателят на Telegraph – Пол Дурвон, е бил атакуван тази година. Киберкрадците са успели да откраднат над 35,000 долара.

TAD GROUP не може да разкрие името на тази скорошна атакувана платформа заради клиентската конфиденциалност. Въпреки това, техният Директор по Сигурността, Джошуа Алекзандър, ни предупреди, че вероятно много други платформи са застрашени. Алекзандър, който скоро е бил назначен в европейското представителство в Чертси, Обединеното Кралство, казва: „Колкото и страшно да звучи, за съжаление, това е слабост, която присъства в огромен брой ICO-та, които дори не подозират за нея.“

Има вероятност пробойните в сигурността да са основни, което потенциално може да позволи дори и лица с ограничени технически умения да превземат неопределен брой сметки и чрез това да стигнат до портфейла на потребителя. Подобен е случаят през 2016, когато платформата BITFINEX е била атакувана заради слабостите в сигурността на тяхната multi-sig wallet система. Това е вторият най-голям биткойн хак след Mt. Gox. В резултат, пробивът е присвоил 120,000 биткойна, на стойност около 72 милиона долара. Но, методът, използван в най-скорошна атака експлоатира слабост, която не е характерна за конкретен софтуер  и не разчита единствено на технически средства. Това прави методът по-опасен и разпространен.

Количеството кибератаки най-вероятно ще нарасне в следващите години. Киберсигурността, следователно, става много по-необходима. Ако компаниите, които се занимават с киберсигурност работят заедно, за да разпознаят слабостите на платформите и ICO-тата, ще успеят да изпреварят киберпрестъпността.

 
 

Да летиш на 100-годишен самолет

| от chronicle.bg |

На 2 часа от Ню Йорк се намира Old Rhinebeck Aerodrome (летище и музей), където 60 ретро самолета- включително репродукции на известните SPAD VII и Sopwith Camel – летяха по повод 100 години от Първата световна война.

Чувството да гледаш невероятните машини от онази епоха се допълва от факта, че Първата световна война започва едва 10 години след като братята Райт извършват първия полет. Затова и да служиш като пилот се считало от мнозина за самоубийство. По време на войната загиват около 15 000 пилоти.

Разбираме популярното мнение по онова време много добре, когато видим колко крехки и чупливи изглеждат самолетите. Пилотите са на открито, което също е смущаващо и изумително.

Заради откритите кабини и близкият характер на боя, често пилотите виждали лицето на противника и така враждата им придобивала личен характер.

„Самолетите са много интуитивни за управление“, казва вицепрезидентът на музея Клей Хамънд. „Носиш каска, очила и усещаш вятъра с бузите си. Виждаш и чуваш, и подушваш всичко по самолета. Летенето е много повече от момент. Много повече от осезателно усещане.“

Традицията пилотите да броят убийствата си започва именно през ПСВ. Само пилоти с 5 и повече убийства можели да се наричат асове.

Много от самолетите в Old Rhinebeck са оригинални включително Nieuport 10 от 1915 година, Morane-Saulnier A-1 и Curtiss JN-4H от 1917. Последният е по-известен с названието Джени. През 1918 година над Ню Йорк Джени става първият самолет, който излита от дирижабъл. Той е и първият самолет, който се използва от Пощата за доставяне на писма. Истинска перла в короната.

Curtiss JN-4H

 

Old Rhinebeck Aerodrome е открит през 1958 от Кол Пален, авиатор, който обожавал да работи по стари самолети. След като той почива, мястото става музей с нестопанска цел.

 
 

Най-скъпата шунка на света

| от chronicle.bg |

Jamón – това е испанската дума за шунка – се консумира на Иберийския полуостров от поне 2000 години. Още от тогава на много места в Испания коленето на прасе е церемониален процес, почти както у нас. След това, отново както у нас, част от прасето се прави на jamón.

Шунката в Испания е част от културата – и по барове, и на семейни вечери. Испанците изяждат по 160 000 тона шунка на година. 

От всичката шунка, произведен в Испания, jamón ibérico, произведен от черната иберийска порода свине, е най-скъпата заради отличнителния си вкус. В Хабуго, местност около малко градче със същото име в област Андалусия, тази шунка се прави с изключителна страст.

Jamón ibérico de bellota се счита за най-високият клас шунка. Тя се прави от прасета, хранени единствено с жълъди (bellota – жълъд). Животните трябва да се хранят само със свежи пасища и жълъди, паднали от дъбовете, поне 61 дни в годината, за да се счита месото им за деликатес.

За да помогне на потребителите да различават измежду различните видове шунка, испанското правителство вкара цветови обозначения според качеството. Черният етикет е най-високият.

Many of these acorn-producing oak trees grow on a savannah-like grassland called a dehesa. Found only in central and southern Spain and in various areas of neighbouring Portugal, the dehesa is a unique agrosilvopastoral (agriculture-forestry-grazing) system created and maintained by the interaction between low-density animal grazing, traditional arable farming and forests of mostly holm and cork oaks.

Малка органична ферма в югозападна Испания произвежда най-скъпата шунка в света според Рекордите на Гинес. Той ще ви струва 4 100 евро или около 8 000 лева за бут.