Ревността, която завладя „Скъпи наследници“

| от chronicle.bg |

„Селският Дон Жуан“ Борис се оказва в основата на голямото предателство, което годеницата му Ани (Лорина Камбурова) прави спрямо връзката им. Разяждана от ревност заради близките отношения на героя на Орлин Павлов с лекарката Катя (Даяна Ханджиева), момичето се поддава на ухажването на Станислав (Петко Венелинов) и изневерява на любимия си. Колкото и след това да съжалява за стореното, е наясно, че връщане назад няма, а веднъж разбрал за случилото се, Борис най-вероятно ще прекрати завинаги връзката им.

27368823_2134363840117315_5759637167300199439_o

Самата Ани не знае, че съвсем скоро животът й може напълно да се преобърне. След години на мълчание сестра й Снежи (Искра Донова) за първи път проговаря за най-голямата им семейна тайна – Ани е една от наследниците на бай Дочо, а от уверенията на адвокатката разбира, че има право и да се бори за наследството му. Единственият посветен до момента се оказва Борис.

27500427_2134829780070721_7459452708464039558_o

Самият той има не малко проблеми, с които да се справя. Освен че се налага да дава обяснения на Ани имал ли е интимни преживявания с Катя или не, здравословното му състояние също не е добро. Проявил за пореден път геройство по време на големия горски пожар, за да спаси изчезнали туристи, там той отново наранява ръката си, която Катя преди време спасява от ампутация. Каква е съдбата на спортиста знае само баба Злата (Цветана Манева), която иска момчето да я посети, за да му помогне.

След множество дни на недомлъвки, Катя и Борис в крайна сметка признават, че изпитват привличане един към друг. За съжаление, приятелството е единственото нещо, което могат да си позволят да чувстват, тъй като не са се срещнали в момент, в който всеки от тях да не е обвързан.

Докато се бори с чувствата си към Борис, при Катя се връща Румен (Любо Ковачев). Бившият й приятел я посещава в Бели Вит с молбата да му прости и двамата да дадат втори шанс на връзката си. Решението му съвсем не е импулсивно, а е вследствие на сериозен разговор с бащата на Катя – Марин (Димитър Баненкин). Бизнесменът го подкрепя да пробва отново да спечели момичето му, но и не пропуска да го предупреди, че при повторна грешка от негова страна ще му „счупи пръстите и никога повече няма да хваща скалпел“. Твърдият си характер Марин ще прояви и спрямо героите на Георги Кадурин и Вальо Танев – Косьо и Иван. След като двамата членове правят поредния саботаж на семейство Дочеви, а жертва на „миризливия“ им номер е именно бизнесменът, този път той не оставя нещата без последици и дори успява да нанесе кървав удар на Косьо.

27368497_2134358010117898_2238398279667152267_o

Съвет да даде втори шанс на Румен Катя получава и от леля си Милица (Койна Русева). Студенокръвната бизнесдама не казва и една добра дума за бившия си мъж, който й е изневерил със секретарката си, но пък лекарят е направил нещо, което самият той не – поискал е прошка и втори шанс. Оказва се, че героинята на Койна Русева също има за какво да се чувства виновна, що се отнася до проваления си брак. Това разкритие прави Станислав пред Катя, който споделя, че поведението на майка му е тласнало баща му в обятията на друга жена и тя е виновна, че той не се е върнал при нея.

Проявил бащински характер, Марин пък се среща с голямата си любов – пияното и музиката. Най-неочаквано негова музикална партньорка става красивата Ани, която цяла година ще репетира заедно с „врага“ в местната библиотека.

 
 

Нелсън Мандела: „Винаги изглежда невъзможно, докато не го сториш.“

| от chronicle.bg |

На днешния ден преди 100 години в Южна Африка е роден един от най-ярките и противоречиви лидери на ХХ век – Нелсън Холилала Мандела. Първият чернокож президент на ЮАР (1994 – 1996 г.), борец срещу системата на апартейда, расовата дискриминация, чието средство за борба в продължение на десетки години е мирът. За заслугите си получава Нобелова награда за литература през 1993 г.

Преди да стане президент Мандела е лидер на въораженото крило на Африканция национален конгрес, Умкхонто Свизве  (означаващо „Копието на нацията“). В последствие държавните власти го обвиняват в саботаж и организиране на работническа стачка и той  прекарва 27 години в затвора, повечето от тях на остров Робен.

След освобождаването му от затвора през 1990 г., той помага за установяването на мултирасов демократичен ред в Южна Африка. След края на апартейда, мнозина изразяват одобрението си към него.

В страната му го наричат Мадиба – почетна титла, с която се увенчават възрастните членове на клана на Мандела. Днес тя вече се е превърнала в символ на този лидер. И макар в Южна Африка все още да се водят противоречиви дискусии отновно приносът на Мандела, думите му са достатъчно категорични. Ето някои от тях, които споделяме днес, когато се навършва век от рождението му.

South Africa Mourns Death Of Nelson Mandela
Getty Images

„Винаги изглежда невъзможно, докато не го сториш.“

„След като изкачиш една голяма планина, винаги откриваш, че има още много планини за изкачване.“

„Пътят към свободата не е лесен никъде и много от нас ще трябва да преминат през долината на смъртната сянка отново и отново, преди да достигнат върха на желанията си.“

„Научих се, че куражът не е отсъствието на страх, а триумфът над него. Смелият човек не е този, който не се страхува, а който надвива страха.“

„Всеки може да надрасне обстоятелствата и да постигне успех, ако е отдаден и страстен в това, което прави.“

One&Only Cape Town: Luncheon In Honour Of Nelson Mandela
Getty Images

„Всеки човек или институция, които се опитат да ограбят достойнството ми, ще загубят.“

„Добрият ум и доброто сърце винаги са забележителна комбинация.“

„Ако искаш да се помириш с врага си, трябва да работиш заедно с него. Така ставате партньори.“

„Харесвам приятелите, които имат независимо мислене, защото те ти помагат да видиш проблемите от всичките им ъгли.“

„Не ме съдете по успеха, съдете ме по това, колко пъти съм падал и после съм ставал отново.“

„Никоя държава не е наистина развита, докато гражданите й не са образовани.“

GettyImages-2766913
Getty Images

„Образованието е най-мощното оръжие, което може да промени света.“

„Парите не правят успеха, свободата го прави.“

„Гневът е като да пиеш отрова и да се надяваш, че тя ще убие враговете ти.“

„Истинските лидери трябва да са готови да жертват всичко за свободата на народа си.“

„Мечтая за една Африка, която е в мир със себе си.“

„Когато водата тръгне да кипи, е глупаво да намаляваш силата на огъня.“

 
 

“Mamma Mia: Here We Go Again”: продължението, чакано 10 години

| от Дилян Ценов |

4 юли 2008 г. Стокхолм, Швеция. Денят ще остане в историята. Четири световни звезди се събират за втори път на публично място за последните 22 години. Поводът е премиерата на мюзикъла, чийто гръбнак е тяхната музика. Шест месеца по-късно, на края на годината, „Mamma Mia!” вече е най-успешният мюзикъл в историята на киното, най-успешният британски филм на годината и петият най-печеливш филм на годината с приходи от 609 млн. долара.

Точно преди 10 години видяхме за първи път Дона да прави онзи шпагат над леглото, да пада през капандурата на покрива, да плаче, докато приятелките й я наливат с коктейл и наивно да запълва пукнатината в каменната настилка със силикон. А Кристин Барански даде на малките момчета най-ценния съвет – да не си играят с огъня, защото ще се изгорят. 10 години, през които публиката не обърна гръб на остров Калокаири и гръцкото море, на историята на Дона, Сам, Бил, Хари, Софи и периодично се връщаше, за да плаче и да се смее заедно с тях, под звуците на една от най-успешните музикални групи в света – AББA.

Киното няма да бъде кино, ако не направи това, за което се говори тихомълком още от 2008 г. – продължението. Десет години по-късно пред нас вече е „Mamma Mia: Here We Go Again„. Старите персонажи, вечната музика на АББА, шареният остров, две паралелни истории преди и след случките от първия филм, нов снимачен екип и нови попълнения в актьорския състав. На теория имаме всичко необходимо за достоен наследник. На практика „Mamma Mia!” е от онези неща, за които казваме, че „са един път”. Нещо неповторимо, което ако се опиташ да възпроизведеш, резултатът ще бъде имитация на нещо феноменално. Това е грубата равносметката от „Mamma Mia: Here We Go Again”, който от днес вече е по родните кина.

download

Пет години са изминали от сватбата на Софи и Скай и една година от смъртта на Дона. Заварваме Софи леко променена – все така ранима, но и решена да сбъдне мечтата на майка си и да превърне старата “Villa Donna” в приказен хотел. Скай заминава за САЩ на семинар по туризъм, а на помощ на Софи идва новият управител – сеньор Фернандо Сиенфуегос (в ролята е Анди Гарсия). Несигурна за своето бъдеще, това на брака си и на хотела, Софи несъзнателно върви по пътя на майка си, която преминава през същите трудности при идването си тук. Едновременно с това сме въведени и в другата история – тази на младата Дона (Лили Джеймс). Запознаваме се с нея по време на дипломирането й в университета, където заедно с випускниците тя пее „When I Kissed the Teacher“. Действието се развива през 70-те години. Хипитата все още вярват в мечтата си, а младата Дона иска да опита всичките сладости, които животът и момчетата могат да й предложат. Скиталческият й дух я отвежда първо в Париж, а след това на гръцкия остров Калокаири, където тя се установява за постоянно. Тук пътищата й се преплитат и с младите Бил и Сам, а плътно до нея са двете й приятелки – Роузи и Таня. 25 години по-късно компанията отново се събира, за откриването на хотела. Всеки е малко остарял, но все така очарователен. Към тази картина добавяме и бабата на Софи и майка на Дона, в чиято роля влиза Шер.

MV5BODc2MjUyZWQtOGE1ZC00MTcyLTg4M2UtNWRjNGQ4NTg5OWZjXkEyXkFqcGdeQXVyNTc5OTMwOTQ@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Липсва само Дона, чиито портрети висят по стените. Духът й обаче се усеща.

Mamma Mia: Here We Go Again” пристига със съответните смени в екипа. На мястото на Филида Лойд, която режисира първата част, сяда Ол Паркър („Най-екзотичният хотел „Мариголд”), който пише и сценария. За историята съдейства Катрин Джонсън, автор на Бродуейския мюзикъл от 1999 г. и на сценария за филма от 2008 г. Лили Джеймс в ролята на младата Дона и е най-доброто ново попълнение в тези 114 минути. Джесика Кийнан Уин и Алекса Дейвис са 20 годишните Таня и Роузи, а Джеръми Ървин, Хю Скинър и Джош Дилън влизат съответно в ролите на младите Сам, Хари и Бил. Именно тази част от актьорския състав дава на филма това, от което той най-много има нужда – нещо ново. Различен прочит на вече известната история, за която сме чували от дневника на Дона от първата част. Всички знаем какво се е случило в онези млади години в общи линии. И тъй като тази изходна ситуация вече е известна, интересното е да видим как тя достига до нас през изпълненията на новите лица. За щастие всичките те са достатъчно встрастени и успяват да ни потопят в разказа.

Липсва само Мерил. Духът й обаче се усеща.

Това е и факторът, който „Mamma Mia: Here We Go Again” не може да превъзмогне. Той обаче е следствие на други липси, заложени още в началното ниво – историята. Такава на практика тук няма. Поне не и в непознат досега вид. Като картина за оцветяване, чийто щрихи са поставени още през 2008 г., а сега само някой е добавил акварела. Запълнени са празнините, които зрителят няма вопиюща нужда да бъдат запълвани. Той вече знае къде ще го отведат събитията.

mama-mia-two-new-movie

Липсва размахът на първата част, онова препускане през ситуациите и тяхната динамика, които ни връхлитат още с началните кадри, когато звучат акорди от “Gimme, Gimme, Gimme”. Липсва и онази свързаност между песните, които правеха историята завършена, напрегната и ненатрапчиво лирична. При първият филм персонажите нямат друг изход, освен да запеят. Хитовете на АББА са точно на мястото си, защото само чрез тях може да има развитие. Тук песните са по-скоро цел, оправдание за достигане до определен момент, но без изграденото първончално напрежение.

Безспорно всичките песни са заснети впечатляващо. Подборът им обаче може да бъде недотам атрактивен за зрителите, които са по-слабо запознати с творчеството на АББА. За запалените фенове песни като “Angeleyes”, “The Name of the Game” и „I’ve Been Waiting for You” носят същото усещане като „Mamma Mia” и „Money, money, money”. Но имайки предвид, че касовият успех на тази история се дължи именно на най-големите хитове на групата, до известна степен присъствието на толкова много B-side песни, е минус. Малък минус обаче, защото дори тези песни носят уникалния ABBA sound, заради който днес светът отново преживява една нова АББА мания. Връх в мащабите са изпълненията на „Waterloo”, която Лили Джеймс и Хю Скинър пеят в парижкото бистро и „Dancing Queen”, която е своеобразен tribute на предшественика си от 2008 г. с десетките танцуващи хора и най-приятната препратка в целия филм – бабата, която преди захвърли снопа с пръчки, за да се присъедини към танцуващите кралици, днес вече няма силите за това. Пак носи своя сноп, пак е очарователна, но знае, че вече няма как да разпери ръце. Такава е и аналогията между двата филма.

Следствието, както вече стана ясно, е непрестанното дебнене за нея – Мерил. Чакаш момента, в който тя ще се появи зад вратата, защото тя е едно от най-силните попадения в предишната част, без което (и това е ясно на всички) този сюжет не би имал същия художествен успех. Когато дойде нейният момент, всичко се променя. Не от сантименталност. Просто защото тя е на мястото си. Там, в ситуацията, в кулминацията, с гласа, енергията, присъствието. Тя е Кралицата на танца и на филма, докато изпълнява заедно с Аманда Сийфрид My Love, My Life”.

Mamma-Mia-2

Най-обсъжданото ново попълнение в актьорския състав несъмнено беше Шер в ролята на Руби – бабата бохемка с избелена коса, която пристига от Лас Вегас и отпраща поздрав на френски към ses enfants (от фр. своите деца). Тя се появява за кратко, ролята й е почти пистолетна и кулминацията е главозамайващо доброто изпълнение на „Fernando”, в което й партнира Анди Гарсия. Ефектно присъствие, безспорно, но нейният образ в голямата картина е като ефектна брошка върху вече направен тоалет. Нека всеки сам прецени дали има нужда от нея.

Mamma-Mia-Here-We-Go-Again-ft.-Cher-HD

Нека да е ясно, „Mamma Mia: Here We Go Again” е добър филм, разглеждан сам по себе си. Работата е там, че да се разглежда самостоятелно е почти невъзможно предвид високата летва, която постави Филида Лойд. Сравнението е естествено и неизбежно. Това е рискът при подобни начинания – когато изградиш нещо като „Mamma Mia!” можеш ли да си позволиш да кажеш „Here We Go Again”…?

Няма да разберем дали „освежаването” на екипа в лицето на Ол Паркър е било добро решение. Винаги ще се питаме дали нещата не биха изглеждали по-добре, ако продуцентите бяха заложили на Филида Лойд. Може би да. Поради две причини: Ол Паркър не успява да се разпише със своя почерк върху историята, а филмът и без това върви по сигурния и добре утъпкан път на първата част. В резултат на това днес гледаме една приятна, забавна, интересна имитация на мюзикъла от 2008 г.

Хубавото е, че дори да е имитация, няма да загубите времето си. Отидете да гледате “Mamma Mia: Here We Go Again”. Забавлявайте се с историята на младите Дона, Сам, Хари, Бил, Роузи, Таня, плачете, смейте се с тях. Правете всичко, което правихте в последните 10 години. Персонажите са живи. Те няма да остареят толкова лесно. Музиката на АББА няма да остарее толкова лесно. Тя, както Мерил, Филида Лойд, Ол Паркър, Агнета, Бьорн, Бени, Ани-Фрид и всичко останали винаги ще отразяват ярката светлина на своя “Super Trouper”.

banner

*trouper – прожектор, който се управлява ръчно и следи водещите изпълнители на сцената, на театрален жаргон, „следач“

 
 

„Брилянтин“ става на 40 години!

| от chr.bg |

Изминаха четири десетилетия, откакто персонажите на Оливия Нютън-Джон, Джон Траволта и останалите участници в актьорския състав на филма мюзикъл „Брилянтин“ завладяха сърцата на тийнейджърите в целия свят.

Филмът, който е режисьорски дебют на Рандъл Клайсър, не е остарял до ден днешен.

„Смятахме, че „Брилянтин“ ще бъде приет добре една-две години от зрителите, но не сме очаквали подобна реакция 40 години по-късно в целия свят и във всички възрастови групи“, каза режисьорът.

Адаптиран по успешен бродуейски мюзикъл за любовта на тийнейджъри през 50-те години на миналия век, „Брилянтин“ бе заснет за два месеца в Лос Анджелис с бюджет 6 милиона долара и както много филми, влезли в аналите на киното, първоначално бе критикуван. „Брилянтин“ обаче събра близо 400 милиона долара приходи от прожекции и по този показател бе рекордьор до излизането на филма мюзикъл „Мама миа!“ по екраните 30 години по-късно.

„Джон и аз искахме Оливия да е в образа, но тя се колебаеше, защото се бе снимала в научнофантастичен филм, който не бе приет добре в Англия – си припомни режисьорът. – Тя бе почти 30-годишна и смяташе, че е прекалено стара, за да се снима в ролята на приятелка на Траволта, който е с 5 години по-млад от нея. Оливия поиска проби пред камера и това бе направено. Джон и аз се отнасяхме към нея като към по-малка сестра, непрестанно я окуражавахме и този метод проработи“.

Траволта и Нютън-Джон останаха близки през годините, като се снимаха заедно във филма „Two of a Kind“ (1983) и записаха заедно коледен албум през 2012 г. Те взаимно се поддържаха при тежки изпитания, по-специално смъртта на сина на Траволта през 2009 г. и рецидива на рак у Нютън-Джон миналата година след битката й с болестта през 90-те.

 
 

С бира и вино към бащинството

| от chr.bg |

Бирата и виното са полезни за мъжете, които искат да станат бащи, защото подобряват качеството на спермата, съобщи в. „Дейли мейл“, позовавайки се на италиански учени.

Учените от Фондационе поликлинико в Милано са изследвали 323 мъже.

Ефектът се дължи на антиоксидантите в гроздето и на съединението хсантохумол в хмела, които предпазват клетките от увреждане.

Препоръчваното количество обаче е малко – около бутилка вино седмично, или няколко малки бири. То обаче може да е голяма утеха за мъжете с репродуктивни проблеми, на които обикновено забраняват всякакъв алкохол.

Допустимото количество алкохол е четири до седем единици седмично. Една алкохолна единица в Италия е 12,5 гр. Това са четири до седем бири от 330 мл.