Решителни мерки на Турция срещу контрабандата на петрол, захранваща Ислямска държава

| от |

Дезмънт Бътлър от Асошиейтед прес

Севда, 22-годишна сервитьорка с кафява престилка, разказва как е направила цяло състояние, прекарвайки контрабанден дизел от село, разположено на дивата и опасна граница на Турция със Сирия. Но дните, когато тя можеше да спечели 20 пъти повече от заплатата й като сервитьорка, неочаквано свършиха преди няколко месеца, когато полицията арестува нея и глоби работодателите й със солидна глоба.

Контрабандното гориво пристигаше от петролните кладенци в Ирак и Сирия, контролирани от бойци, включително от групировката „Ислямска държава“, и бе продавано на посредници, които извършваха контрабанда по турско-сирийската граница.

Служители на западните разузнавателни агенции твърдят, че Турция се прави, че не забелязва процъфтяващата търговия, която засилва групировката „Ислямска държава“, а американският държавен секретар Джон Кери призова Турция да прави повече, за да спре търговията. Анализатори са установили, че групировката „Ислямска държава“ получава по 3 милиона долара дневно приходи от петролните находища, превзети в Ирак и Сирия.

В двайсетина интервюта обаче турски представители, контрабандисти и продавачи по 900-километровата граница на Турция със Сирия обрисуват удивително сходна картина: контрабандата на петрол бе процъфтяващ бизнес до преди около шест месеца, когато турските власти предприеха усилени мерки, довели до значително намаляване на нелегалната търговия.

Повечето от интервюираните, включително Севда, казаха само първото си име или помолиха за запазване на анонимност заради опасения от репресивни мерки от властите или контрабандистите, които смятат, че информациите в турските медии са довели до акцията.

Турските власти казват, че са увеличили контрола по границата, арестували са десетки контрабандисти и преследват потребителите с масови операции по турските магистрали, където са извършвани проверки на цистерните за гориво за контрабанден петрол. АП съпроводи полицията при пътуване за прилагане на анти-контрабандни мерки в окръг Хатай, който е основният контрабанден канал.

Турция казва, че е иззела около 20 милиона литра петрол на границата през първите осем месеца на тази година, около четири пъти повече от същия период година по-рано, докато нелегалното гориво, открито у потребителите, е намаляло значително.

В пика на контрабандата на петрол на Турция, основната транзитна точка бе селцето Хаджъпаша на река Оронт, която маркира границата със Сирия. Хаджъпаша бе убежище за контрабандистите от десетилетия, казват властите и местните жители. Както в други гранични градове много семейства преминават границата и търгуват със стоки като захар и цигари без митнически контрол.

Гражданската война в Сирия и завземането на петролни кладенци от бойци от „Ислямска държава“ разкри огромен пазар. Някои хора увеличиха богатството си хилядократно за няколко месеца, казва местен собственик на бензиностанция, който отказа да бъде назовано името му.

На чай в неговия чист офис мъжът, не свалящ цигарата от устата си, който е прекарал живота си по границата, казва, че е наблюдавал разцвета и фалита на контрабандния бизнес. След като контрабандата започнала миналата година и евтиното гориво през границата станало лесно достъпно, той загубил 80 процента от своя легален бизнес с дизел, казва той. След като Турция предприе мерките, по-голямата част от бизнеса се е върнала и в момента е само с 20 процента по-слаб отколкото преди.

На много места по сирийската граница контрабандата на дизел се извършва в малки мащаби, казват контрабандисти и продавачи. Някои в Хаджъпаша обаче са измислили как да увеличат контрабандата, използвайки много нелегални тръбопроводи под Оронт. Тръбопроводите са с дължина до три километра и са положени на дълбочина 15 метра, изкопани са с високотехнологични вносни машини с оборудване за полагане на фиброоптични кабели, които струват стотици хиляди долари, според властите. Дизелът, рафиниран в Сирия, изниква от канелки в полетата с памук в Хаджъпаша и съседните градове, където са се наредили нетърпеливи купувачи.

Местните власти започнаха да разкопават тези тръбопроводи преди месеци, прекъсвайки може би най-големия източник на контрабанден петрол на пазара. Севда казва, че веднъж седмично е извършвала десетчасово пътуване с камион от Хаджъпаша с хиляди литри дизел за компания в анадолския град Денизли, като е печелила по 6500 долара за пътуване. Тя е могла също да изкарва по-малко пари при пътувания на малки разстояния в района с Мерцедес седан с допълнителен таен резервоар за газ.

Всеки го правеше. Това бяха толкова много пари, казва тя, кикотейки се. Преди шест месеца контрабандата бе толкова разпространена, че камиони и коли с купувачи често се нареждаха в колони по стария път за Хаджъпаша, казва Севда. Арестът е сложил край на кариерата й на контрабандист. Тя казва, че е била освободена и компанията, която е купувала дизел от нея, е уговорила наложената й глоба от над 60 хиляди долара да бъде намалена наполовина, и я е платила.

Турските власти, включително високопоставени представители на полицията, на граничната полиция и на жандармерията, казват, че енергичните мерки са започнали миналата година, но са излезли наяве през последните шест месеца – период, в който Турция се оказа подложена на нарастващ натиск от съюзниците, в т.ч. САЩ, опасяващи се, че „Ислямска държава“ се финансира в голяма степен от незаконната търговия с петрол.

Екстремистката групировка е поела контрола над големи райони в Сирия и Ирак и доскоро контролираше цели 11 петролни находища в двете държави, казват анализатори. На територията на Ирак и Сирия групировката продава петрол на посредници при значителна отстъпка. Част от този петрол контрабандно влиза в Турция, като голяма част е продавана на местна почва. В последните дни предвожданата от САЩ коалиция срещу „Ислямска държава“ взима на прицел рафинерии в двете държави.

Турските власти казват, че предприетите от тях действия произхождат от безпокойства за вътрешната сигурност и загубата на приходи от такси. Макар да признават, че контрабандата преди е била широко разпространена, те отхвърлят обвиненията, че безмълвно са позволявали на екстремистите един източник на приходи от симпатия към всеки един противник на сирийското правителство.

„Ако погледнете мерките, взети през последните две години и особено миналата година, ще видите, че Турция изобщо не е разрешавала такива дейности“, казва Джемалеттин Хашими, съветник от службата на турския премиер, който твърди, че дори за САЩ е трудно да контролират ефективно границите си. „Ако САЩ бяха разрешили проблема с контрабандата по границата с Мексико, тогава вероятно и Турция щеше да направи същото… Това е най-трудното нещо“.

Но Фехим Таштекин, турски журналист, който е отразявал контрабандата в Хаджъпаша преди предприемането на мерките за
възпрепятстване на нелегалния трафик, казва, четурските войници преди просто са наблюдавали без да се месят. „Как е възможно властите да не са забелязвали това, на което аз съм ставал свидетел като журналист?“, пита той. „Как не са надушили миризмата на петрол?“

Според негови оценки предприетата операция е намалила контрабандата със 70-80 процента, но той смята, че тя все още продължава в Хаджъпаша в по-малка степен, и казва, че властите могат да проявят по-голяма настъпателност. Властите в Хатай казват, че са започнали да увеличават усилията след инцидент през май 2013 г., когато силите за сигурност влязоха в сблъсък с група контрабандисти на гориво в град, недалеч от Хаджъпаша. Десет души загинаха при експлозия,  когато контрабандист подпалил цистерна с гориво, по данни на властите. След това властите изградиха инфраструктура, добавяйки нови контролни пунктове и изкопавайки окопи по границата, увеличавайки трикратно патрулните коли и използвайки модерни радарни системи.

През последните пет месеца полицията в Хатай казва, че е арестувала 38 души, замесени в контрабанда, а от юни миналата година е събрала над 5,7 милиона долара от глоби. „Мерките за сигурност са на най-високо ниво на кота нула (на границата ), от където е бил пренасян контрабандно петрол“, казва заместник-валията на Хатай Орхан Мардинли. След няколко часа път на изток, на граничния пункт Йонджупънар край турския град Килис, шофьори на камиони, работещи в района на границата, казват, че до миналата година са се възползвали от възможността да се промъкват обратно с цистерни, натоварени с нелегално сирийско гориво, но глобите ги разубедили. „Дори и да прекараш само 10 литра през границата, получаваш огромни глоби“, казва Ибрахим Акалън, шофьор, който чакаше, за да превози в Сирия бетон.

Нелегално гориво в малки количества все още лесно може да бъде открито в много градове по границата – свидетелство, че контрабандата не може да бъде напълно изкоренена. На бензиностанция в Акчакале, на шест часа път от Хаджъпаша, служител предпазливо отведе отзад репортер, попитал за „евтино гориво“.

Но контрабандистите казват, че този бизнес сега е далеч по-труден. „Нещата сега са сложни. Не помня такива времена от 40 години“, казва възрастен мъж, който цял живот е бил контрабандист. „Ако имаше някаква добра печалба в контрабандата, аз щях да съм пръв. Вярвайте ми, аз бях царят, но този живот вече е минало“.

 
 

МОТИВ: ЗИМЕН ПЪТ – камерна вечер за ценители в ново арт пространство

| от chr.bg |

На 24 ноември в „Къщата на София“, ул. „Миджур“ 12, българската публика за първи път ще има възможността да чуе на живо класически романтизъм в изпълнение на баритона Айвън Лъдлоу, акомпаниран от пианиста Даниел Тонг в първия за сезона концерт МОТИВ: ЗИМЕН ПЪТ от известния, вече 3 годишен, цикъл за камерна музика, който тази година стартира с нова артистична концепция.

Музикантите ще разгърнат красотата на чувствата в едно от най-забележителните произведения на Франц Шуберт – “Зимен път”, композирано по стиховете на Вилхелм Мюлер. Романтичното настроение ще пренесе зрителите в епоха, в която чувствата са били музика, а думите – страст.

Самият  Шуберт е твърдял, че тези песни са го завладявали повече от всичко, което е написал, защото напълно се е сливал с поетичните образи.

Ivan-Ludlow

Айвън Лъдлоу солира на едни от най-престижните европейски оперни сцени като Неапол, Сполето, Париж, Лион, Атина, Тулуза, Уелска Национална Опера, Страсбург, Марсилия, Бордо, Лозана и много други. Роден в Лондон, но израсъл в Брюксел, той е възпитаник на Гилдхол Скуул и Националното оперно студио. Айвън е изнасял рецитали из цяла Европа и САЩ, като често си партнира с Даниел Тонг – пианист на Лондонския Бридж ансамбъл.

DanielTong

Събитието в „Къщата на София“ е само първият от шестте камерни концерта от цикъла МОТИВ 2018. Всеки месец българската публика ще има щастието да преживее по едно събитие с изпълнители, наградени от престижни европейски и световна конкурси, които концертират на легендарни световни сцени. Неподражаемите по рода си камерни вечери ще дадат нов облик на музикалната сцена – изпълнителите ще представят изкуството си пред камината, в артистичната среда на елитната галерия, в непосредствено общуване с публиката по особено емоционален начин. Местата в залата ще бъдат не повече от 50, а организаторите ще допълнят специалната атмосфера на вечерта с комплимент за всеки гост.

Kashtata-na-Sofia

Билети: на касите на Eventim в страната, онлайн на www.eventim.bg или преди събитието в „Къщата на София“, ако има останали свободни места.

 
 

Филмовият клуб на Jameson Irish Whiskey представя „Боен клуб“

| от |

Петото издание на легендарния Jameson Cult Film Club ще потопи щастливците, сдобили се с покана в неповторимата атмосфера на „Боен клуб“ – филмът на Дейвид Финчър, който разтърси цяло едно поколение. Спиращата дъха прожекция е една от най-атрактивните кино инициативи в България, превърнала се в истински мит на столичния ъндърграунд.

На 24 ноември от 20:00 ч. в пространството на Underpool Arena зрителите ще попаднат в сърцето на бойния клуб – там, където истината е забулена в мистерия, лицата са безименни, а за случилото се не се говори. В духа на инициативата мястото ще бъде преобразено до неузнаваемост, за да посрещне едва 800 щастливци, сдобили се с пропуск за дългоочакваното зрелище. Всеки желаещ да стане част от събитието може да го направи с регистрация на www.jame.sn/JCFC-Guest и да получи шанса да бъде след спечелилите специални покани за зрелището.

Незабравимата история на „Боен клуб“ остава актуална и до днес. Филмът се превръща в легенда заради своята безпощадна дисекция на консуматорското общество и изобличаването на насилието като основен двигател на меркантилната съвременна действителност. Приет трудно от критиката, филмът се сблъсква с неочаквани трудности по пътя към своя култов статус. Цели 10 години след премиерата „Ню Йорк Таймс“ публикува статията на Денис Лим, в която „Боен клуб“ е наречен „по всяка вероятност определящ култов филм на нашето време“. Днес лентата е в класацията на най-добрите 250 филма за всички времена на IMDB, а общественият отзвук продължава да е актуален. Много от феновете определят продукцията като пророческа. Доказателствата са налице.

Култовият филмов клуб на Jameson e едно от най-атрактивните и очаквани събития в календара на всеки истински киноман. Образът на магнетичния Тайлър Дърдън, в изпълнение на любимите ни Брад Пит и Едуард Нортън ще оживее буквално пред зрителите в избрани сцени, които ще бъдат претворени от популярни български актьори и десетки статисти на метри от публиката.

Сцените оживяват в синхрон със случващото се на екрана, а комбинацията от уникални декори и невъобразима сценография обещават незабравимо изживяване за гостите на събитието. Чувството е неописуемо – представете си саундтрака, неизбледняващите образи и авангардната философия, вплетена във всеки ред от сценария. А сега си представете, че сте на снимачната полощадка на любимия ви „Боен клуб“. Това е само върхът на айсберга в Jameson Cult Film Club.

Да изживееш Jameson Cult Film Club е много повече от спомен. Култовата прожекция е безапелационна в своята отдаденост на епохата и атмосферата на избрания филм. През миналия сезон култовият филмов клуб на Jameson представи „Мълчанието на агнетата“ в студиата на NU BOYANA и още десетки образи бяха пресъздадени от млади български актьори с шеметна хореография и визуално разтърсваща сценография.

Незабравими за феновете ще останат и култовите прожекции на „Криминале“ и „ГЕПИ“. Нека ви припомним малко повечве за началото на Jameson Cult Film Club, за да ви подготвим за предстоящия спектакъл:

Прожекциите на Jameson Cult film Club се реализират на няколко екрана, а взаимодействието на статистите и актьорите със зрителите е запазена марка на инициативата. Предстоящата прожекция на „Боен клуб“ обещава много изненади за посетителите и гарантира пътуване както във времето, така и в пространството, а всеки гост би могъл да бъде въвлечен в случващото се на метри от него и да се почувства герой в легендарната продукция на култовия Дейвид Финчър.

Очаквайте информация за актьорския състав, както и допълнителни детайли за прожекцията. Всичко с времето си. А до тогава, тихо, защото за Jameson Cult Film Club не се говори.

 

 
 

“Призови ме с твоето име“ е все по-близо до „Оскарите“

| от chronicle.bg |

„Призови ме с твоето име“ е едно от най-силните за заглавия на годината дотук. От месеци насам филмът е спряган за претендент за големите кино награди. Но само на думи, тъй като месеци ни делят от големите церемонии. След вчера обаче филмът на Лука Гуаданино скочи стотици метри пред останалите и по всичко личи, че ще бъде едно от доминиращите и силни заглавия на наградите на Академията през март догодина.

Става въпрос за наградите „Независим дух“ (Independent Spirit Awards), за които „Призови ме с твоето име“ получи шест номинации – за най-добър филм, най-добра режисура, най-добра кинематография, най-добър монтаж, най-добра главна мъжка роля за Тимъти Шаламет и най-добра поддържаща мъжа роля за Арми Хамър.

Това не е малък повод за радост. Ако събитията следват обичайния ход, се задава много добър сезон за Гуаданино. Миналата година Moonlight спечели пет награди „Независим дух“, а след това взе и статуетката за най-добър филм на „Оскарите“. И това е само един пример. Spotlight, Birdmen и 12 Years a Slave са печелили награди за най-добър филм на „Независим дух“ и в последствие на „Оскарите“.

call me by your name

Добре ни е известно, че при наградите на Академията, до последно нищо не се знае. Дори „Златните глобуси“ и „Независим дух“ не могат да бъдат сигурен гарант, че ако едната награда я има, другата ще последва. Ситуацията на „Призови ме с твоето име“ е усложнена единствено от факта, че чуждестранни независими продукции трудно могат да се класират за „Оскари“ и честно са класифицирани като „неподходящи“. Но както и да погледнем, номинациите са перфектен старт на сезона за филма на Гуаданино и ако не гарантират „Оскари“, то до голяма степен гарантират номинации. Миналата година редица актьори, номинирани за наградите, след това получиха и най-престижната номинация в киното – Натали Портман, Рут Нега, Изабел Юпер, Лукас Хеджес и Виго Мортенстън. А Кейси Афлек обра и двете награди.

Какво може още да ни каже фонът от миналите години?

12 Years a Slave, Spotlight, Moonlight и Birdmen, освен награди за най-добър филм, вземат поне още три награди на Independent Spirit Awards. Spotlight печели във всичките шест категории, в които е номиниран. Имайки това предвид, няма да е чудно, ако „Призови ме с твоето име“ овършее статуетките на 3 март 2018 г., когато е церемонията по връчването на наградите – ден перди церемонията на „Оскарите“.

Има време обаче докато разберем. Номинациите за наградите на Академията ще бъдат обявени в края на януари догодина. А дотогава едно е сигурно – добавете „Призови ме с твоето име“ към списъка си за гледане, за да сте готови в случай че предсказанията ни се сбъднат. Засега вероятността това да стане расте.

 
 

Как се возвисихме с „Ибах ва“

| от Големият Лебовски |

Едноименната екранизация по успешния, уважаван и четен роман на Милен Русков „Възвишение“ се превърна в успешен, уважаван и гледан филм. Екранната версия допълнително засили поп-културното влияние на книгата и изведе специфичните лексикални достойнства на произведението в зоната на вайръл явленията. Влизането на „Възвишение“ в салоните, предшествано от солидна и наситена рекламна кампания, възвести новооткритата народна любов към архаичния български език от епохата на възраждането през XIX век, когато се развива действието в романа и филма.

Возвисяването на славата на старинните думи очаквано стигна своята сублимация там, където се пресичат хумористичното, сексуалното и забраненото – в многопластовия и епичен израз „Ибах ва!“. Едновременно дълбоко българско и универсално заклинание с древен дизайн и всеобхватно влияние върху колективното въображение, „Ибах ва“ може да бъде заплаха, пожелание, дистанциран коментар, зрелищна проява на вътрешния монолог, езиков инструмент за надъхване, запазена словесна марка на персонаж и монументален слоган от народа – за народа.

„Възвишение“ – особено в своето литературно проявление –  притежава многобройни интересни изречения и думи, но именно „Ибах ва“ бе призвано да остави трайна следа в публичната среда и да заживее свой собствен живот в зоните на (сравнително) свободно общуване, които наричаме социални мрежи и медии. А по-точно –  в така наречените български Facebook и българския Twitter. Това са тези анклави от дигиталните корпоративни гиганти, където се общува основно на български – с кирилица и шльокавица, примесени с пиктограмите на емотикон-манията.

Употребата на закачливия израз в дните преди и след премиерата на филма драматично нарасна. Цитатът премина през задължителните за кибрер кьошетата на интернет-а трансформации – от класическото и точно предадено „Ибах ва“, през шльокавизираното Ibah va и емотиконизираното IbahvaLOL:)))

Много пъти изразът е ползван, за да онагледи директна препратка към „Възвишение“ – хората са гледали филма, или препрочели книгата, и нямат търпение да дестилират всичко важно в кратък забавен пост. А „Ибах ва“ съвсем неиронично е есенциална отправна точка – в тази иконична и богата на символизъм композиция от букви са събрани някои основните художествени цели на романа и филма: хумор и стремеж към автентичност.

Изразът бързо зарази говоренето и надскочи цитирането, директно обвързано с „Възвишение“, за да се засели във всякакви поводи, примери и ситуации. „Пак ли се напихте? Ибах ва!“ , „Ибах ва, как ме излъгахте“, „Що не ми лайквате снимката, ибах ва“… Поквареното пожелание има универсално приложение и като всяка по-качествена и брутална псувня ще се радва на дълъг културен живот.

За разлика от някои наистина архаични и отпаднали от лексикона думи в романа, „ибах ва“ представлява лека модификация на израз, използван широко и дълбоко в съвременното неформално българско общуване. Ала в тази си вариация звучи някак по-забавно, по-допустимо и почти “фемили френдли“. Променете две букви – e вместо и, и вместо второто а –  и получавате правилния от днешна жаргонна (и софийска) гледна точка, но доста по-вулгарно звучащ вариант.

Освен като възрожденска препратка, „Ибах ва“ работи и като референция за функциониращи и днес български  диалекти. В някои региони изразът се ползва така и сега, а това го натоварва с допълнителен комедиен пласт.

„Възвишение“ удари лексикалния поп-културен вайръл джакпот с „Ибах ва“. Популярността на цитата е пример за влиянието, което успешни местни филми са в състояние да упражняват върху общуването. Преди години „Мисия Лондон“ постигна подобен резултат с репликата на Коцето Калки „Найс, а“. Няма нужда тези изрази да бъдат оригинални идеи на сценаристите. Понякога е достатъчно да вземат нещо интересно от някоя ниша, периферия или субкултура, да капитализират върху неговия мейнстрийм потенциал и да го превърнат в национално  жаргонно явление.

В друи случаи имаме жаргон, който директно „прави“ филмите – само си спомнете за режисьорския опит на Влади Въргала, озаглавен „Шменти капели“.

Тарикатските, гъзарски и готини изразчета са изключително важни за българското кино. Успешните филми в ново време са изключителна рядкост, а липсата на качествени сценарии е голяма беда за местната „индустрия“. Но ако успеете да поръсите своя филмов или тв диалог с лесно запомнящи се, забавни, органични и пристрастяващи реплики, значи сте си отворили път към сърцето на публиката. В някои случаи отделни расови цитати може да имат по-силна роля за представянето на един филм от други много по-важни елементи като режисура и операторска работа.

 

Българското кино разполага с богат каталог от реплики, които са се вградили в културната памет и лексика на нацията и много от тях играят с жаргона, битовите ситуации или са с комедиен дизайн :  „Риба, ама цаца…“(“Кит”, 1970) , „Турското ни кафе е виетнамско“ (Селянинът с колелото, 1974), „Въх, уби мъ!“ (Криворазбраната цивилизация, 1975), „Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам“ (Вилна зона, 1975) „Може да е “Сейко”, но е назад“ и „Аре прего, ма!“(Оркестър без име, 1982г.) “ – Ама и между софиянците имало големи серсеми. – Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има“(Баш Майстора – На море, 1982), „Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!“ (Куче в чекмедже, 1982), „Като говориш с мен, ще мълчиш!“ (Дами канят, 1980)

 

„Ибах ва“ също се возвиси до пантеона на бг жаргона и задължителните филмови реплики местно производство.