Реформаторския блок представи своите мерки в сектор Правосъдие и система за сигурност

| от |

Реформаторския блок представи днес програмата си в областта на правосъдието и националната сигурност. Ето какво предлагат от блока.

1470196_10151822214357998_1582841057_n

Операция „Чисти ръце” срещу задкулисното управление и корупция на всички нива

Подробни, предварителни проверки на имуществото, финансите и фактори за зависимост на кандидатите за позиции в съдебната система и полицията; конкурсно начало; прозрачност и публичност на конкурсите и назначенията в управлението на съдебната власт, съда, прокуратурата и полицията; периодично атестиране на работата на съдии, прокурори и полицаи и кариерно израстване в съответствие с резултатите; периодични проверки за рискове от зависимости и проверка на лоялността.

 

Ефективна прокуратура, в защита на обществения интерес, работещи механизми за отчетност и освобождаване от политически натиск и вмешателства

– Назначаване на Главния прокурор от Президента по предложение на НС. Отказ на Президента да назначи може да бъде преодолян от 2/3 от народните представители. Отчетност на Главния прокурор пред НС, с възможност за предсрочно освобождаване.

– Засилване на отчетността на Прокуратурата на РБ чрез ефективен парламентарен контрол.

– Обособяване на самостоятелен Висш прокурорски съвет; гражданско участие във ВПС.

– Назначаване и кариерно израстване на прокурорите на базата на конкурси, стандарти за натоварване, оценка на количеството и качеството на работата.

Справедлив и некорумпиран съд, освободен от вмешателството на политици и лобистко кадруване

– Реформа на висшия кадрови орган – Висшия съдебен съвет. Създаване на ВСС управляващ само съдиите и намаляване на състава му чрез редуциране на парламентарната квота; пряк избор на съдийската квота във ВСС от всички съдии; непартийност на кандидатите от парламентарната квота.

– Справяне със „съдебната номенклатура” като източник на корупция, чрез процедурите за оценка на рискове от зависимости, атестации, гарантиране на случайното разпределение на делата.

Ефективно разследване на корупцията

Силна специализирана прокуратура разследваща корупция.

– Активна работа за изграждането на ефективна „Европейска прокуратура”

– Ефективна Служба за борба с корупцията и организираната престъпност, интегрирана в МВР, с функции по разследване на злоупотреби с власт, корупция и организирана престъпност.

– Мерки за подобряване ефективността на разследването и санкционирането на корупционни престъпления.

Полиция, която работи за хората и чийто основен приоритет е събирането на годни доказателства

– Реформа в МВР с приоритет ефективна полицейска и дознателската работа.

– Ограничаване на правомощията на Министъра на вътрешните работи по назначаване на полицаи на ръководни длъжности. Местните полицейски ръководители се назначават във взаимодействие с местната власт и местното население.

– Разтоварване на МВР от нехарактерни за дейностите по охрана на обществения ред и разследването на престъпления дейности ( всякакви „предприемачества“-производство на номера за автомобили, Академия, СОТ и т.н. се извеждат извън МВР)

– Въвеждане на работещи механизми за регулярна проверка на професионализма и лоялността на служителите на МВР.

Публичност и граждански контрол

Пряко участие на граждански организации и граждани в поставянето на въпроси в изслушванията за публичните назначения; периодични оценки на ефективността на институциите от граждански организациим максимален достъп до информация за управлението на системата на правосъдие и полицията; достъп в реално време до информацията за образуването, разпределението на делата и тяхното движение.

 
 

Анди Уорхол: от рекламист до икона на културата на ХХ век

| от chronicle.bg |

Анди Уорхол е най-високоплатеният и успешен рекламен илюстратор в Ню Йорк, дълго преди работите му да влязат в най-големите световни галерии. Всеки ще го познае по творбите му – принтираните многоцветни портрети на Мерилин Монро, десетките супени консерви, сензационни статии – всичко това става синоним на течението в изкуството и културата „попарт“.

Творецът спомогнал за мултиплицирането на изкуството в САЩ тръгва от нулата, роден в емигрантско семейство на източноевропейци, и става харизматичен бохем, в чието жилище се събира американският елит, за да се отдаде на удоволствието. Той е първият, който прави от попарта изкуство, което влиза в салоните на висшето общество. Творчеството му го превръща в икона, олицетворяващата новата слава на артиста и нов вид изкуство.

В първоначалните му рекламни изображения Уорхол усвоява основните методи за манипулация на вкуса на масите. Рисунките му често са комични, изглеждат декоративно, натруфено и нямат нищо общо със студа и безличието на неговия попарт.

Все още се водят дебати около принтираните изображения, които налагат на Уорхол репутацията на попарт артист в началото на 60-те години. Според някои, неговата серия Death and Disaster и многоцветните картини на Мерилин Монро са провокирани от тъгата му. Други ги виждат като първите форми на „умора от състраданието“ – загубата на способността на аудиторията да симпатизира на събития, от които се чувства премахната. Трети пък сравняват творбите му с екран, филтър между нас и ужасяващите събития.

Въпреки че ще продължи да рисува и след това, през 1965 г. се оттегля , за да се посвети на правенето на експериментални филми.  Blow Job е един  от тях и показва лицето на млад мъж, по време на орална любов. Друг от филмите му, Sleep, в продължение на часове показва спящ мъж. Филмите му са пренебрегвани дълги години, но днес той е смятан за ключова фигура в киното на тогавашната епоха и за пионер в развитието на независимото кино.

На 22 февруари 1987 г. Анди Уорхол умира след операция на жлъчката. Вижте в галерията горе най-влиятелните му творби, символизиращи американската култура, новото време и масовото производство. Те белязват и днешния свят, 50 години след създаването им.

„Винаги казват, че времето променя нещата, но всъщност ти сам трябва да ги промениш.“

„Всеки ще има своите 15 минути слава.“

„Всеки има нужда от въображение“

„Обичам Лос Анджелис, обичам и Холивуд. Те са красиви. Там всички са от пластмаса, но аз обичам пластмасата. Аз искам да бъда от пластмаса.“

„Всеки си има проблеми. Важното е да не правим проблем от своите проблеми.“

Andy Warhol

„Не обръщай внимание на това, което пишат за теб. Просто го измервай в инчове.“

„Ако човек не е красив,  пак може да има успех, стига да има подръка няколко шеги в джоба си. И много джобове.“

„Искам да нося сините си джинси, когато умра.“

„Искам да бъда машина.“

„Имам социална болест. Трябва да излизам навън всяка вечер. Ако някоя вечер си остана вкъщи, започвам да разказвам слухове на кучетата си.“

„Мисля си, че би било чудесно, ако всички хора бяха еднакви.“

Andy Warhol With Patrick Flaming Filming The Chelsea Girls

„Сексът винаги е по-вълнуващ на екрана или между страниците, отколкото между чаршафите.“

„Изкуството? Това е името на човека.“

„Щом престанеш да искаш нещо, то само идва при теб. Това е абсолютна аксиома, знам го от опит.“

„Понякога не отдаваш значение на даден момент, а после се оказва, че той е предопределил цял период от живота ти.“

„Хората трябва да се влюбват със затворени очи. Просто затвори очите си. Не гледай и магията ще се случи.“

„Целуни ме с очите си.“

 
 

Българският кино елит се събра на премиерата на „Привличане“

| от chronicle.bg |

Целият каст на най-новия български филм „Привличане“ снощи мина по червения килим за официалната премиера на лентата в Кино Арена Делукс в Bulgaria Mall, София.

Събитието започна с концерт на групите „Торнадо“ и Jeremy?, както и изява на работещия в Копенхаген композитор и продуцент Stani. Те представиха свои авторски парчета, написани специално за саундтрака към филма.

Яна Маринова, Александър Сано, Башар Рахал, Луиза Григорова-Макариев, Койна Русева, Радина Боршош, Владо Пенев и новоизгряващите таланти Живко Симеонов, Живко Сираков, Клои Рахал, Нина Керанова, Анастасия Левордашка, Михаил Недялков, Спартак Тодоров и Васил Илиев минаха по червения килим и се снимаха със свои приятели, почитатели и колеги.

IMG_6522

В саундтрака участват групите Jeremy?, Торнадо, македонската звезда Слаткаристика, композиторите и продуценти Nedy John Cross и Stani, Dexter, 100 кила, носителката на няколко награди Грами Тифани Фред. Оператор на филма е Иван Вацов, звукът е дело на Мишо Дичев, монтаж Никола Миленов, а режисурата е на Мартин Макариев.

IMG_6479

„Привличане“ е филм за всички – за тийнейджърите, които смятат, че са тръгнали по своя път, но често се отклоняват, за възрастните, които смятат, че са изпуснали своя шанс за реализация, за менторите, които се появяват, когато има нужда от тях. Защото на каквато и възраст да си, винаги има какво още да научиш, ако следваш ритъма на сърцето си“, споделя главната актриса, копродуцент и сценарист на филма Яна Маринова.

IMG_6691
„Привличане“ е на екраните в цялата страна от 23 февруари.

 
 

Бил Гейтс ще участва в сериала „Теория за Големия взрив“

| от chr.bg |

Съоснователят на „Майкрософт“ Бил Гейтс ще бъде гост-звезда в предстоящ епизод от комедийния сериал „Теория за Големия взрив“, съобщи Си Ен Ен, позовавайки се на телевизия Си Би Ес.

В предстоящия епизод героинята Пени (Кейли Куоко) ще приеме Бил Гейтс на работното си място, докато нейните запленени от технологиите приятели правят всичко възможно, за да се срещнат с милиардера новатор.

Телевизия Си Би Ес ще поднови излъчването на сериала, който понастоящем е в 11-ия си сезон, на 1 март. По-късно през месеца ще бъде показан епизодът с Бил Гейтс. Технологичният магнат не за първи път гостува в телевизионна поредица. Гейтс преди е бил гост-звезда в епизод от сериала „Фрейзър“, излъчен през 2001 г.

Бил Гейтс не е първата видна фигура от света на науката, технологиите, инженерството и математиката, която гостува в сериала „Теория за Големия взрив“.

Преди него гост-звезди са били астронавтът Бъз Олдрин, видният космолог Стивън Хокинг, основателят на компания „Тесла“ Илон Мъск, съоснователят на компания „Епъл“ Стив Возняк.

 
 

“Формата на водата“: приказката, която ни вдъхва надежда

| от Дилян Ценов |

Тъмносин екран. Помещенията сякаш отдавна са под вода, а мебелите са в безтегловност. На този фон разказвачът споделя с нас, че не знае как да започне. Истина е. За „Формата на водата“ на Гийермо дел Торо се пише трудно. Тези, които все още вярват, че приказките не са заключени завинаги в томовете на Андерсен и Оскар Уайлд ще разберат безсилието да говориш за нещо толкова чисто, фантастично, което ти вдъхва вяра. Другите, които си падат по по-hardcore неща, молим да ни простят това, което наричат „розов романтизъм“.

Истината е, че „Формата на водата“ е добре направената екранна приказка за вярата и любовта, от която хората имат нужда. За филма започна да се говори, откакто спечели голямата награда на кинофестивала във Венеция през 2017 г. Равносметката от тогава: вече близо 100 млн. долара приходи, номинации за всички големи награди, винаги печелеше в големите категории, и почти максимални рейтинги от критиците. 13-те номинации за „Оскар“ го правят рекордьора тази година.

the shape of water ,формата на водата

Зародишът на идеята за любовната история между митично морско създание и жена се ражда още през детството на Гийермо дел Торо след като гледа филма Creature from the Black Lagoon. Днешната история обаче е доста по-различна. Действието се развива в САЩ по време на Студената война. Американска военна база. Руснаците дишат във врата на американците и обратното. В този свят на убити цветове и сиво ежедневие живее Илайза Деспозито – чистачка във военната база, сираче, намерено в река, което заради белезите на врата не може да говори. Никой не знае от какво са причинени те. Ежедневието е едно и също, монотонно, най-екстремното нещо е сутрешното мастурбиране във ваната, преди сваряването на трите яйца. Следва посещение при съседа и единствен приятел – художникът гей Джайлс. В работата пък е Зелда – едрата афроамериканка, която не млъква и ту се оплаква, ту кълне съпруга си Брустър. Денят, в който „обектът“, както го наричат в базата, е докаран, започва приказката…

На първо място, заслугата за този майсторски филм е на дел Торо, за когото това е първият такъв пробив от началото на кариерата му през 1985 г. Ако зависеше от нас, веднага му даваме „Оскара“ за най-добър режисьор. Без излишни протяжни моменти за времетраене от два часа. Действие, напрежение, обрати, конфликт – всичко майсторски изградено и съшито така, че приказката да добие максимално достоверен вид, но все пак да знаеш, че не бива да бъдеш краен буквалист, когато гледаш. В това е чарът и на сценария на дел Торо и Ванеса Тейлър (Hope Springs, Divergents, и продуцент във втори и трети сезон на Game of Thrones). Той те освобождава от вродената ни склонност да търсим причинно-следствени връзки, логика и по този начин ни потапя в паралелната вселена, където вратата не е изкъртена от напора на водата, хомосексуалният прощава на чудовището, че е изяло котката му, косата му пониква отново, а раната му заздравява. Подходът  deus-ex-machina, тук е на мястото си. Както подобава на истинските приказки.

hero_Shape-of-Water-2017

Пак, благодарение на дел Торо, успяваме да видим Сали Хоукинс така, както дори в „Син жасмин“ не я видяхме. Добрият актьор може и без текст, това е. Сали Хоукинс е повече от добра актриса. Няма пародиране, няма наиграване. Има отмерени жестове, намеци, смигвания, ясни и в същото време достатъчно загадъчни, за да ни изненада Илайза със следващия си ход. До нея е Зелда (Октавия Спенсър), за която третата номинация за „Оскар“ е напълно заслужена – тя е антиподът на нямата чистачка, който обаче успява да запази самообладание дори когато комплексираният расист командващ поделението, полковник Ричард Стрикланд, я заплашва в собствения й дом. Триото от добри актьори е завършено от Ричард Дженкинс в ролята на съседа Джайлс – старият мъж, неизживял младостта си, който редовно купува пайове, които не изяжда и се опитва да завърже разговор с красивия, но груб продавач.

28161816_10156135688137402_8630534296068459429_o

Останалите компоненти на филма трябва също да бъдат споменати. В него почти няма светли и живи тонове, всичко е пастелено, почти монохронно. Този скопен, а после умъртвен тон придава на една усмивката на Илайза или на примигването на създанието още по-енигматичен вид. Целият вътрешен свят на жената контрастира с обстановката около нея, подсилвайки приказния ефект. Тук се появява и музиката, от 50-те и 60-те години, феминизирана до краен предел (която Джайлс обожава). Грамофонът се върти, а от него звучи Кармен Миранда. Така, неусетно, едно яйце, малко музика, нежен допир стават достатъчни.

Кое обаче прави „Формата на водата“ толкова добър? Техническата реализация разбира се, че има заслуга. Режисурата и играта също. Но това са само добре сработени помежду си проводници, по които преминава идеята. Идея, която човечеството винаги е търсило. Нуждата да слушаш приказки. Детски, нереални и наивни, достатъчно силни, че да вдъхнат вяра. Тази година това е „Формата на водата“.

До болка познати са изводите, че чак е втръснало да ги повтаряме. Любовта е навсякъде. Всесилна е. Възможна е. Приказките се сбъдват. Не само между жена и морско създание, а между хората като цяло. Защо да не вярваме? Все пак никой не знае какво се е случило в реката, и откъде е белегът на врата на Илайза.

А за себе си знаем ли? Къде сме били в онзи момент? Не. Затова най-добре е да вярваме и да се благодарим на „Формата на водата“, че ни напомни това.