Реформаторите дават на Борисов разузнаването

| от |

Реформаторският блок искат Национална разузнавателна служба (НРС) да се превърне в Държавна агенция за разузнаване (ДАР). Това стана ясно от внесения от РБ в парламента законопроект, предаде репортер на БГНЕС.

Агенцията трябва да бъде юридическо лице на бюджетна издръжка. Според законопроекта трябва да се упражнява парламентарен контрол върху дейността на ДАР. Парламентът е и този, който определя бюджета на агенцията. Досега Националната разузнавателна служба бе под шапката на президента. Във внесения законопроект от Реформаторския блок ръководството на новата агенция се поема от министър-председателя. Министерският съвет ще определя възнагражденията в агенцията и ще определя числеността й. Друг контролен орган, вписан в новия законопроект, е Сметната палта.

По-рано днес стана ясно, че Бойко Борисов ще наблюдава лично ДАНС и ДКСИ. Освен това премиерът разпредели между четиримата вицепремиери функциите по координация на общата политика на правителството и по взаимодействието с органи на изпълнителната власт към Министерския съвет. /БГНЕС

 
 

Джони Деп отпразнува Св. Валентин с момичета в Белград

| от chronicle.bg |

Джони Деп отпразнува Свети Валентин, обръщайки шотове заедно с три момичета от сръбската група Hurricane. Актьорът е в Сърбия за снимки на последния си филм и посрещна празника с Ивана Николич, Ксения и Саня Вучич.

Предстои да видим прочутия актьор в „Minamata“.

По-рано този месец групата публикува снимки с Деп в официалния си акаунт в Instagram.


Вижте тази публикация в Instagram.

Pirates of the Caribbean together #music #hurricanegirls #hurricane #johnnydepp #caribbean

Публикация, споделена от HURRICANE (@hurricane_official) на

В приятелската снимката Ивана написа „Карибските пирати заедно“

Четиримата са били заедно около 6 часа и както можем да видим от снимката, това са били едни забавни 6 часа. Виждаме и че Деп не изневерява на стила си по отношение на външния вид.

Джони Деп също е музикант – той свири на китара в групата Hollywood Vampires. Може би разговорите им са гравитирали около музиката. Ако някой как да бъде успешен човек на изкуството, това е той.

Групата Hurricane се формира миналата година и се състои от трима членове, в това число и Саня, която представя Сърбия на Евровизия през 2016 година. Ксения пък е дъщеря на Кнез, който също пее на Евровизия, но през 2015 и за Черна гора.

Деп беше зает с турнето на групата си миналата година и участва в „Fantastic Beasts: The Crimes Of Grindelwald“. Сега обаче му се отваря повече свободно време, защото Disney искат да вкарат „нова енергия“ във франчайза „Pirates of the Caribbean“ и ще наемат нов актьор, който да играе Джак Спароу. Джони е в ролята на цветущия пират от самото начало на серията филми през 2003 година.


Вижте тази публикация в Instagram.

Caribbean pirates having fun in Belgrade #hurricanegirls #johhnydepp #belgrade

Публикация, споделена от HURRICANE (@hurricane_official) на

„Карибските пирти се забавляват в Белград“

 
 

Plus size модели протестират на Лондонската седмицата на модата

| от chronicle.bg |

Лондонската седмицата на модата вече не е просто място за нови колекции – събитието вече е и сцена за социални послания и агитация. Заедно с редовните апели към компаниите да не използват животинска кожа, сега вече се провеждат и нови протести. 

Модели с наднормено тегло протестираха пред 180 The Strand, където много от най-големите модни брандове правят шоутата си. Те държаха плакати с надписи като „Модата трябва да ни дава сила“, „Красотата ни е неизмерима“ и „Модата не трябва да ни засрамва“.

sei_52368696-ee9b-e1550402764195

За да подчертаят допълнително, че жените са повече от тяло, протестиращите носеха и тениски с различни надписи като: „предприемач“, „визионер“, „арт директор“, „артист“ и още. 26-годишната американска актриса Хейли Хаселхоф поведе шествието заедно с моделите Фелисити Хейуард и Сони Търнър.

Хейли, дъщеря на известния актьор от „Спасители на плажа“ Дейвид Хаселхоф, участва в подобна кампания и на Лондонската седмицата на модата миналата година, както и на протест срещу избора на модели от страна на Victoria’s Secret.

Лондонската седмицата на модата също беше критикуване за това, че не пуска транссексуални жени на дефилетата си. На снимката виждаме Елия Че, активистка от Transmissions, която също влезе в медийния обзор.

До края на модното събитие остават 3 дни.

 
 

Даниел Радклиф: „Няма да бъда последния Хари Потър“

| от chronicle.bg |

Дори само мисълта за някакъв нов живот на поредицата за Хари Потър е малко плашеща. Едва ли има две мнения по въпроса дали продължение под някаква форма е необходимо. Но предвид факта, че в момента това е една от най-популярните формули в киното и телевизията, нищо чудно след време да чуем за нов проект, който да ни напомни наново за (не)забравеното старо.

Самият Даниел Радклиф смята, че продължението на „Хари Потър“ е „неизбежно“ и той не би се изненадал, ако някой ден се появи нов филм или сериал. Това споделя 29-годишният актьор в интервю за сайта IGN.

„Сигурен, че ще има някаква нова версия. Знам, че няма да съм последния Хари Потър за времето си.“ казва Радклиф, цитиран от Entertainment Weekly, по повод актьорите от постановката „Хари Потър и прокълнатото дете“ Джейми Паркър и Гарет Рийвс, които са влизали в ролята на момчето магьосник.

„Би било интересно да видим колко дълго ще останат тези филми. В момента сякаш над тях е издигнат ореол, но той ще изчезне, блясъкът ще угасне в някой момент.“ продължава актьорът. „Би било интересно да го възродят и просто да направят нова версия на филмите или пък сериал.“

Макар според Радклиф продължението да е неизбежно, той споделя, че няма намерение да се връща в магьосническия свят в бъдеще, тъй като в момента има други проекти. Сред тях са участие в постановка на Бродуей и участие в сериала Miracle Workers, чиято премиера в САЩ беше преди три дена. Сюрреалистичният сериал разказва за това как Господ (Стийв Бушеми) е загубил вяра в човечеството, а Радклиф играе ангел, който успява да го убеди да го прати на Земята, където да изпълни молитвите на хората.

 
 

Тъжният момент от пътуването, за който никой не говори

| от chronicle.bg, по Thought Catalog |

Никой не оспорва твърдението, че пътуването е единственото нещо, за което плащаш и което те прави по-богат. Но сещате ли се за онзи специфичен момент, за който малцина говорят и който дори е труден за описване. Моментът на завръщането.

Виждаш света, опитваш нови неща, срещаш нови хора, влюбваш се, разлюбваш, посещаваш страхотни места, изучаваш нови култури. И после всичко приключва. Много често се говори за заминаването, но как стоят нещата със завръщането у дома? Но не онова завръщане след едноседмичен престой във Венеция, Берлин или Занзибар. А завръщането след дълго пътуване, през което си пуснал корени на Онова място…

Винаги говорим за трудните моменти, когато сме далеч – намирането на работа, създаването на приятелства, личната безопасност, свикването със социалните норми, предателствата от хора, на които сме мислили, че може да се доверим. На практика през всички тези неща се преминава. Всички те биват изтрити от абсолютната еуфория на преживяването. Сбогуванията са трудни, но някак ги приемаш в момента, в който си купиш билета за връщане. Още повече, че мисълта за срещата с близките, която си чакал от мига на излитането, заличава до известна степен болката от всички раздели в чуждата земя.

След пристигането, идва моментът на сбирките със семейството, първите две седмици са непрестанни срещи с роднини и приятели, наваксвания, разказвания на истории, спомени… Първите няколко седмици се чувстваш едва ли не като Холивудска звезда и всичко е ново и вълнуващо. Старата входна врата, пътят към вкъщи, който сега изглежда по-тесен и по-кратък, ежедневието бавно приема някаква нова форма, но винаги подобна на онази, която си оставил при заминаването.

После всичко изчезва. У вас свикват да си си вкъщи, вече не си новодошлият обект и бавно започват въпросите: Намери ли си работа? Какъв е планът? Срещаш ли се с някого?

Тъгата идва, след като отметнеш всички задължителни посещения, след като те е нямало по-дълго време. Лежиш в старата си стая и осъзнаваш, че нищо не се е променило. Радваш се, че всички са живи и здрави, имат нови работи, нови гаджета, сгодили са се, някои имат деца. Но една част от теб крещи в лицата им, „не осъзнавате ли колко съм се променил“? И не става въпрос за коса, тегло, ръст, дрехи или нещо външно. Става въпрос за нещо дълбоко вътрешно, генерално изменено. Мечтите са се променили, начинът, по който приемаш отсрещния човек се е променил, навиците, които си изоставил, новите неща, които вече са важни. Иска ти се хората да видят всичко, което искаш да споделиш и да го обсъдите, но няма как да опишеш еволюцията на духа, която настъпва след като оставиш всичко зад себе си.

Ядосваш се. Чувстваш се изгубен. На моменти се питаш дали всичко си е струвало. Какво да правиш тогава? То е като да учиш чужд език, който никой около теб не говори.

Затова щом си пътувал за първи път, единственото, което искаш да правиш, е да заминеш отново. Наричат го „пътешественически бъг“ (travel bug), но на практика то е свързано с желанието да се върнеш на мястото, където хората говорят същия език като теб. Не английски, португалски или френски, а езикът на тези, които знаят какво е да напуснеш, да се промениш, да се сринеш и да израстеш, да преживееш, да научиш, после да се завърнеш у дома, където се чувстваш по-изгубен, отколкото в най-далечната земя, която си посещавал.

Това е частта от пътуването, за която никой не говори и за мнозина тя е мотивът отново да тръгнат на пътешествие.