Разследват като терористичен акт стрелбата в Калифорния

| от chronicle.bg |

ФБР разследва стрелбата в Калифорния като терористичен акт, съобщиха от полицията. Има доказателства, че нападателите от Сан Бернадино са свързани с „Ислямска държава“, съобщава още Ройтерс. По време на масовата стрелба в социален център миналата сряда загинаха 14 души, а 21 бяха ранени.

Масовият разстрел бе извършен от съпрузите Саид Фарук и Ташфин Малик по време на коледно парти в социален дом. В домовете на нападателите не са открити никакви доказателства, че ИДИЛ е знаела за съществуването им, разкриват още американските власти. Засега няма информация дали двамата са били част от ислямистка клетка или група, коментираха от ФБР. Най-вероятно двамата съпрузи са били повлияни от чужди организации.

Жената Ташфин Малик е родена в Пакистан. Живяла е в Саудитска Арабия, където се омъжва за Саид. Той е американски гражданин от Илиноис с пакистански корени.

След стрелбата в социалния център двойката избяга, но бе застреляна от полицията след преследване.

Близка до терористичната организация ИДИЛ информационна агенция обяви, че стрелбата в Сан Бернадино е дело на джихадистка групировка. Твърди се, че Ташфин се е врекла във вярност на Абу Бакр ал Багдади. Минути преди кървавия инцидент тя е публикувала в социалните мрежи възхвала за радикалния лидер, заяви шеф на американската социална мрежа, цитиран от „Асошиейтед прес“.

Адвокатите, представляващи семейството на нападателите твърдят, че роднините им са в шок от случилото се. Юристите заявиха, че няма доказателства двойката да е била повлияна от екстремистки възгледи и не е членувала в терористична групировка. Ташфин не е комуникирала с мъже и е носела бурка, коментират още близките. Оръжието, с което са стреляли е било законно притежавано.

 
 

Най-големите глупости на Волен Сидеров по дати

| от |

Евала на Волен обаче. Човек като него – с нещата, които прави, и обществения си образ – би трябвало да води вариететни програми по казината заедно с Венци Мартинов и Жоро Пентаграма. Това би трябвало да е максимумът на кариерата му. Или да си има някакво блудкаво предаване от онези, на които декорът е просто една синя завеса. Онези, които получават най-много внимание, чак когато ги свалят. Вместо това човекът е заможен политик. Въпреки всичко това:

Глупостите в НАТФИЗ

Започваме с ясните неща. Октомври 2015 година беше обикновен месец като всички други. Докато не стана 23-ти и Волен не нахълта безпардонно в НАТФИЗ, разсейвайки ни от почти приключващите ни заплати. Но тогава вече бяхме свикнали, а…

Глупостите в БНТ

Играли ли сте компютърната игра GTA. Нахлуването в БНТ на 27 юни 2013 година беше точно по тертип на тази игра. Мнозина по-млади очакваха след като Волен излезе, да започне да спира коли по „Евлоги“. Не че не го е правил вече.

Магистралните глупости на Тракия

Трудно е да спреша властта да не те скопи морално. Нямаш повод да я спираш – все пак имаш власт, имаш пари, имаш приятели. Защо някой да не направи атентат срещу теб? Още на 7 април 2006 година трябваше да видим симптомите на това, което ще последва.

Пиянските глупости в самолета

И тогава, през 2010 година, получихме помощ от немската полиция. Тогава Волен беше Летящия шотландец и буйстваше в самолета „видимо пиян“ според немците.

Минимална пенсия 500 лева, минимална заплата 1000 лева

Нелепите настоявания на Волен на през 2012 година, за да спечели наивните: възрастните сенилни хора и младите мързеливи хора. Сладко е да си в опозиция. В статия на econ.bg се казва, че ако минималната заплата стане 1000 лева, моментално ще започнат съкращения, работните места ще намалеят и ще се захрани сивата икономика.

Ето! Сами виждате колко са заразни глупостите на Волен! Никой не би трябвало дори да си помисля да взима насериозно тези цифри – съвсем ясно е, че няма как те да са възможни; адски, адски ясно е. И въпреки това хората се подвеждат.

Глупостите при Джамията

Всеки успял ентърнейнър има своя първи „хит сингъл“. Мисля, че събитията от май 2011 година пред Джамията са първият хит на Волен, с които той и партия Атака изгряха.

***

Този текст не е за Волен Сидеров. Той е за нас. Защото допускаме тези глупости да ни действат в посока, която той иска. Това е тъжно, толкова тъжно. Може би статията в Irish times е истина, може би наистина сме напът да изчезнем. И може би ще е за добро. На кого му трябват куци коне. Ние сме куци коне, които избират метални стружки пред макар и не особено вкусна тревата само защото стружките блестят интересно. И това е толкова тъжно и дразнещо.

Не питайте правителството защо ТВ Атака спря. Питайте защо ПП Атака все още не е!

 
 

Трейлър на The Aftermath: къде още ще гледаме Кийра Найтли?

| от chronicle.bg |

Докато гледаме как се представя Кийра Найтли в ‘“Колет“ (в програмата на CineLibri 2018), насочваме погледите си към следващия интересен проект на тази страхотна актриса.

Продуцентската компания Fox Searchlight пусна първия трейлър на филма „The Aftermath“ – драма, развиваща се в периода след Втората световна война, която разказва за любовния триъгълник между персонажите на Кийра Найтли, Александър Скарсгард и Джейсън Кларк.

Филмът е базиран на романа на уелския писател Ридиан Брук и е режисиран от Джеймс Кент. Сценарият е на Джо Шрапнъл и Ана Уотърхаус, екипът зад „Race“ и „Frankie & Alice“.

Ето какво гласи официалният синопсис: „В следвоенна Германия през 1946 г. Рейчъл Морган (Найтли) пристига насред руините в Хамбург, за да се събере със съпруга си Луис (Кларк), британски полковник, отговорен за възстановяването на разрушения град. Когато се нанасят в новия си дом, Рейчъл е поразена от решението на съпруга си: да делят къщата с предишните й собственици – немски вдовец (Скарсгард) и травмираната му дъщеря. В тази нажежена атмосфера емпатията и скръбта отстъпват място на страстта и предателството.

Очакваната премиера на филма е за края на април 2019 г. Сега спираме с приказките и ви оставяме в компанията на прекрасната Кийра и нейната приятна мъжка компания.

 
 

Купете си шато във Франция за 60 долара

| от chronicle.bg |

Някога мечтали ли сте си да имате замък във френската провинция? А имате ли 58 долара?
Краудфъндинг кампания за реставриране на френското шато Ebaupinay в региона Дьо Севър в западна Франция предлага дялово притежание върху него срещу средства за възстановяването му. Инвеститорите ще имат думата в ремонтната дейност. Организатори са стартъпът Dartagnans.fr и асоциацията за реставриране Adopte un chateau.

Инвестицията ще ви превърне и в неофициален френски „лорд“.

„Хората също така ще могат да дойдат и да ни помогнат с работна ръка за работата по шатото, както се е правело едно време преди 500 години“, казва основателят на Dartagnans Ромен Делом

Последният проект на Dartagnans и Adopte un Chateau замъка Mothe-Chandeniers. „Mothe-Chandeniers е от 19 век, а Ebaupinay е от 14 и по това двата проекта се различават. Искаме да направим реставрацията изцяло по средновековни методи и с автентични материали“, пояснява Делом.

Mothe_chandeniers1

Относно замъка Mothe-Chandeniers: през декември 2017 година 27,910 човека от 115 страни участват в спасяването му. Официално документите се подписват през март 2018 година и мнозина от дарителите идват да помагат. По думи на Делом: „Хубавото беше с Mothe-Chandeniers, че успяхме да направим всичко, което обещахме на хората“

Ebaupinay – името означава „бял трън“ – е построен през 14-15 век в готически стил с разрешение на френския крал Чарлз VII. Официално става исторически паметник през 1898 година. Той има 4 кули, които са в голямата си част здрави, въпреки пожара през 18 век при Френската революция.

Общия напън е да се сменят дървениите и да се оправят камъните, където може, да се направят ковачници, конюшни, средновековни кръчми и хостел. Ако останат средства, може и зона за битки.

Когато проектът бъде завършен, очакват се около 50-60 000 посетители на година.

Във Франция има около 600 замъка в непосредствена опасност. Това означава, че ако не им се помогне в следващите месеци или години, ще изчезнат завинаги.

Концепцията за обществено финансиране на подобни реставрации срещу дял от собствеността може да се прилага навсякъде по света. Страни като Италия, Испания и Великобритания имат същия проблем.

 
 

Войната на австралийското правителство срещу птиците ему и други напасти

| от Радослав Тодоров |

Може би досега сте били на мнение, че военни конфликти на континента Австралия никога не е имало? Е, значи е време да се запознаете с една масова, жестока и безмилостна война срещу двуметров коварен и бърз както вятъра противник, която се води през късната и печална есен на 1932 година. Тя е известна като „Войната с Ему” (на английски ‘Emu war’ или ‘Great Emu war’).

През Първата Световна война над 330 000 австралийски войници в състава на Австралийско-Новозеландския експедиционен корпус пристига в Европа. Те участват и в британския десант при Галипополи, където се разиграва изключително кървава и пагубна за съюзниците битка, взела животите на стотици хиляди хора. Австралийци се бият по-късно и срещу германците на Западния фронт. Но дакто те воюват по фронтовете из Европа, в далечната им родина, техните собствени ниви и ферми са нападнати от многоброен, коварен, бърз и безпощаден враг – десетки хиляди двуметрови птици Ему.

еми 1

През 1932 г., след подадени масови жалби от местни фермери в окръг Кемпиън (Западна Австралия), че зърнените им посеви са нападнати от колосално количество едри птици, правителството решава да изпрати армията срещу тях за да овладее положението. Интересното е, че в боевете участват австралийски и британски ветерани от Първата световна война, които след края й са получили земя за обработване в региона. Покрай Голямата икономическа депресия в Европа и САЩ през 1929 г. те са насърчавани да вложат всичко в производството и експорта на зърно, поради което нападенията на безкрилите гигантски птици над посевите им стават огромен проблем.

Боевете започват на 2 ноември, източно от град Пърт. Ген-щаба взима решение да изпрати картечни роти срещу нашествениците. Но точно тогава в Австралия започва дъждовния сезон, равнините се превръщат в тресавища и австралийската армия затъва до уши в тях. Докато еволюционно адаптираният към околната среда дългокрак враг успява далеч по-добре да оперира в тази ситуация!

На 2 ноември местните хора забелязват рота от 50 Ему и заедно с войниците им устройват засада. Разнася се оглушителният трясък на картечниците. Но птиците се разпръскват на малки групи и се измъкват от концентричния картечен огън.

На 4 ноември на помощ се налага да пристигне и артилерия. Фермерите и войниците устройват засада на подразделение от около 1000 емута. За съжаление картечницата, която се изправя непосредствено пред тях, явно прегряла от експлоатация през последните дни, засича и от 1000 птици са убити само 20.

До 8 ноември по време на проточилите се преследвания и беове са убити едва около 50 противника, а мунициите са вече на привършване .

Тогава Ему решава да премине в контраатака и отново напада пшеничните полета на Западна Австралия.

Намесва се премиера Джеймс Митчел и на 12 ноември изпраща нови свежи австралийски военни части, които са се сражавали в Европа с турци и германци. Армията за първи път е снабдена и с автомобили, за да може войската да се изравни по маневреност с противника.

еми 2

На 13 и 14 ноември най-накрая на врага е нанесено решително поражение.

Към 2 декември победата на терен е почти пълна и на 8 декември главнокомандващият австралийската армия се завръща триумфално в столицата за доклад. В доклада се посова че за 1 убит противник Ему армията е изразходвала по 10 патрона. Счита се че голяма част от ранените противници са загинали понеже Ему нямат болници и санитари.

Но въпреки отблъскването на врага, пораженията които той понася, са незначителни спрямо общата му численост, а и неговата популация много бързо се регенерира. Така че нашествията му се възобновяват още на следващата година. През 1934, 1943 и 1948 г. фермерите отново искат помощ от правителството, но покрай Втората световна война армията няма възможност да участва в бойните действия и на фермерите занапред им се налага да се въоръжават и оправят сами.

ему 3

Поради уникалните особености на местната флора и фауна Австралия често има подобни проблеми и се налага правителството и военните да се намесват когато нещата излизат от контрол.

Такъв е случая когато за първи път зайците и плъховете пристигат покрай първите заселници. При липса на естествени врагове (ако изключим кучето Динго, което също е докарано от хората) у тях се наблюдава взривна популация и дупките им в земята буквално превръщат континента в швейцарско сирене. Въпреки масовите акции по изтребването им, резултатите са подобни на тези от великите войни срещу Ему.

Повече успех австралийците жънат например при борбата с разпространяващата се пустиня извършвайки масови акции по засаждане на сухолюбиви растения по „фронтовата линия” на настъплението на пясъците. 

Последната голяма и за щастие успешна война на австралийците се водеше допреди само десет години срещу… камилите. Откакто за първи път домашни камили успяват да избягат в дивото, се оказва, че Австралия е била страната за която винаги са мечтали. Само за няколко десетилетия популацията им нараства до 50 000 през 1972 г. и скача на над 2 000 000 до началото на нашия век. А това вече си е огромен и опасен и за хората враг, особено разгонените мъжкари, които полудяват през размножителния сезон и газят всичко по пътя си. Напредъка на цивилизацията и технологиите обаче си казаха думата. Снайперисти от хеликоптери отстрелваха екземплярите, а в същото време в страната припечелиха и по-предприемчивите хранителни вериги включвайки в менюто си бургери с камилско месо.