Разсипаната култура на Донецк

| от |

Сраженията в източноукраинския град Донецк разрушиха голяма част от града. Независимо от това културният живот продължава да тече, а в операта дори има премиери. Само че не всяко изкуство е вече „добре дошло“, пише Дойче веле.

Ноемврийският афиш на операта в Донбас съдържа все ведри заглавия като „Царицата на чардаша“, „Прилепът“ и „Севилският бръснар“. Културата явно е призвана да създава добро настроение сред хората от полуразрушения град.

„Първо играем безплатно, за да видим дали изобщо ще дойде публика. Хората имат нужда да се откъснат от ужасите на войната“, казва младата хористка Лидия, която работи в операта от декември 2012 година. Тогава била премиерата на „Летящият холандец“. Днес спектакълът вече не се играе, защото всички декори и целият реквизит са изгорели. Много от певците и хористите са напуснали Донбас. „Всичко е много тъжно. Нашият театър се намира на територия, на която се води война“, споделя известният хореограф Вадим Писарев, от чието балетно училище се излезли много известни солисти.

Между политиката и войната

Културата в Донецк е двоен заложник – на войната и на политиката. Хората в града обаче не говорят открито за това. В миналото донецкият театър беше едно от най-активните средища на културен живот и на съвременна драматургия. Представленията бяха предимно на украински. „Нацията“, по романа на Мария Матиос, беше една от последните премиери. Действието се развива по време на украинската съпротива срещу съветската власт през 30-те години на миналия век. Сега обаче, театърът е принуден да промени на 180 градуса репертоарния си план и културната си политика. „Биха разстреляли хората на място, ако се опитват да поставят украински пиеси“, казва украинският министър на културата Евгений Нишук. „Ние обаче продължаваме да играем. Имаме и предостатъчно руски пиеси в репертоара“, казват актьорите.

По официални данни, над 30 културни институции в Донецк са или напълно разрушени, или сериозно засегнати. Почти изцяло е резрушен мемориалът Савур Могила, издигнат през 60-те години на миналия век в памет на жертвите от Втората световна война. На възвишението, на което днес се виждат останките от мемориала, през 1943 година са се водили кървави сражения между германския Вермахт и Червената армия. През юли и август 2014 година на същото място отново се стигна до кървави сблъсъци – този път между украинската армия и проруските сепаратисти.

Друга жертва на войната е популярният Донецки музей за историята на региона. По сградата му има следи от 15 попадения на базуки. Директорът на музея Евгений Денисенко казва, че над 30 процента от всички експонати са напълно разрушени. Като по чудо е оцелял скелетът на един праисторически мамут“, казва главната реставраторка Татяна Койнаш. Загубите са щели да бъдат още по-големи, ако сътрудниците на музея не бяха евакуирали голяма част от експонатите. „При това те работят на доброволни начала, от чист идеализъм. Последните заплати са изплатени през пролетта“, казва директорът Денисенко. Той смята, че за възстановяването на музея ще се необходими около 6 милиона евро. В момента доброволци помагат за зазимяването на онова, което е оцеляло.

„Това тук не е изкуство“

Пострадал е и Центърът за съвременно изкуство „Изолация“. Преди известно време частна фондация превърна една стара фабрика в покрайнините на града в Център за модерно изкуство, заимствайки от примера на Рурската област. Центърът за модерно изкуство беше завзет и окупиран от проруски сепаратисти, които разрушиха произведенията на изкуството и плячкосаха библиотеката. Един от новите „господари“ на Центъра възмутено показа пред камерите фотоалбум на известния украински фотограф Борис Михалков: „Не съм специалист, но мога да различа истинското изкуство от тази порнография. Мога само да ви обещая, че в република Донбас няма да има такова „изкуство“, казва един от окупаторите Леонид Баранов.

 
 

Софи Търнър или Санса Старк?: И двете стават на 22

| от chronicle.bg |

По-известна като Санса Старк (засега) , Софи Търнър определено има всички шансове за златно актьорско бъдеще пред себе си.

Тя е млада, красива, играе добре, активно се появява на всякакви събития, на които е постлан червен килим.

Неслучайно Търнър е номинирана за награда „Млад актьор“ и три награди на „Гилдията на киноактьорите“. Родена е на 21 февруари 1996 г. в Нортхамптън, Англия. На двегодишна възраст се премества да живее в град Уоруик. Софи учи в девическото училище The King’s High School в Уоруик  и от тригодишна възраст е член на театралната трупа „Playbox Theatre Company“ в Уорикшър.

Дебютната й роля е през 2011 г. в сериала на HBO – „Игра на тронове“, където влиза в кожата на Санса Старк – по-голямата дъщеря на Нед и Кейтлин Старк, която от доверчиво и заблудено девойче, се превръща в силна и умна млада жена, готова да играе играта на тронове.

Тя е насърчена от учителят си по актьорско майсторство да се яви на кастинга за сериала. Софи всъщност е натурална блондинка и заради сериала боядисва косата си в оранжево-кестеняво заради ролята на Санса.

През 2013 г. играе главнa роля във филма „Другият аз“. През същата година участва в телевизионния филм „Тринайсетата приказка“ – по едноименната новела на Даян Сетърфийлд.

През 2015 г. участва в екшън комедията „Особено опасни“. И сме сигурни, че ще я гледаме в още много продукции и с интерес ще следим развитието й.

Дотогава – Хепи бърдей, Софи. И галерия за вас с някои от най-яките й снимки.

 
 

Българският кино елит се събра на премиерата на „Привличане“

| от chronicle.bg |

Целият каст на най-новия български филм „Привличане“ снощи мина по червения килим за официалната премиера на лентата в Кино Арена Делукс в Bulgaria Mall, София.

Събитието започна с концерт на групите „Торнадо“ и Jeremy?, както и изява на работещия в Копенхаген композитор и продуцент Stani. Те представиха свои авторски парчета, написани специално за саундтрака към филма.

Яна Маринова, Александър Сано, Башар Рахал, Луиза Григорова-Макариев, Койна Русева, Радина Боршош, Владо Пенев и новоизгряващите таланти Живко Симеонов, Живко Сираков, Клои Рахал, Нина Керанова, Анастасия Левордашка, Михаил Недялков, Спартак Тодоров и Васил Илиев минаха по червения килим и се снимаха със свои приятели, почитатели и колеги.

IMG_6522

В саундтрака участват групите Jeremy?, Торнадо, македонската звезда Слаткаристика, композиторите и продуценти Nedy John Cross и Stani, Dexter, 100 кила, носителката на няколко награди Грами Тифани Фред. Оператор на филма е Иван Вацов, звукът е дело на Мишо Дичев, монтаж Никола Миленов, а режисурата е на Мартин Макариев.

IMG_6479

„Привличане“ е филм за всички – за тийнейджърите, които смятат, че са тръгнали по своя път, но често се отклоняват, за възрастните, които смятат, че са изпуснали своя шанс за реализация, за менторите, които се появяват, когато има нужда от тях. Защото на каквато и възраст да си, винаги има какво още да научиш, ако следваш ритъма на сърцето си“, споделя главната актриса, копродуцент и сценарист на филма Яна Маринова.

IMG_6691
„Привличане“ е на екраните в цялата страна от 23 февруари.

 
 

“Формата на водата“: приказката, която ни вдъхва надежда

| от Дилян Ценов |

Тъмносин екран. Помещенията сякаш отдавна са под вода, а мебелите са в безтегловност. На този фон разказвачът споделя с нас, че не знае как да започне. Истина е. За „Формата на водата“ на Гийермо дел Торо се пише трудно. Тези, които все още вярват, че приказките не са заключени завинаги в томовете на Андерсен и Оскар Уайлд ще разберат безсилието да говориш за нещо толкова чисто, фантастично, което ти вдъхва вяра. Другите, които си падат по по-hardcore неща, молим да ни простят това, което наричат „розов романтизъм“.

Истината е, че „Формата на водата“ е добре направената екранна приказка за вярата и любовта, от която хората имат нужда. За филма започна да се говори, откакто спечели голямата награда на кинофестивала във Венеция през 2017 г. Равносметката от тогава: вече близо 100 млн. долара приходи, номинации за всички големи награди, винаги печелеше в големите категории, и почти максимални рейтинги от критиците. 13-те номинации за „Оскар“ го правят рекордьора тази година.

the shape of water ,формата на водата

Зародишът на идеята за любовната история между митично морско създание и жена се ражда още през детството на Гийермо дел Торо след като гледа филма Creature from the Black Lagoon. Днешната история обаче е доста по-различна. Действието се развива в САЩ по време на Студената война. Американска военна база. Руснаците дишат във врата на американците и обратното. В този свят на убити цветове и сиво ежедневие живее Илайза Деспозито – чистачка във военната база, сираче, намерено в река, което заради белезите на врата не може да говори. Никой не знае от какво са причинени те. Ежедневието е едно и също, монотонно, най-екстремното нещо е сутрешното мастурбиране във ваната, преди сваряването на трите яйца. Следва посещение при съседа и единствен приятел – художникът гей Джайлс. В работата пък е Зелда – едрата афроамериканка, която не млъква и ту се оплаква, ту кълне съпруга си Брустър. Денят, в който „обектът“, както го наричат в базата, е докаран, започва приказката…

На първо място, заслугата за този майсторски филм е на дел Торо, за когото това е първият такъв пробив от началото на кариерата му през 1985 г. Ако зависеше от нас, веднага му даваме „Оскара“ за най-добър режисьор. Без излишни протяжни моменти за времетраене от два часа. Действие, напрежение, обрати, конфликт – всичко майсторски изградено и съшито така, че приказката да добие максимално достоверен вид, но все пак да знаеш, че не бива да бъдеш краен буквалист, когато гледаш. В това е чарът и на сценария на дел Торо и Ванеса Тейлър (Hope Springs, Divergents, и продуцент във втори и трети сезон на Game of Thrones). Той те освобождава от вродената ни склонност да търсим причинно-следствени връзки, логика и по този начин ни потапя в паралелната вселена, където вратата не е изкъртена от напора на водата, хомосексуалният прощава на чудовището, че е изяло котката му, косата му пониква отново, а раната му заздравява. Подходът  deus-ex-machina, тук е на мястото си. Както подобава на истинските приказки.

hero_Shape-of-Water-2017

Пак, благодарение на дел Торо, успяваме да видим Сали Хоукинс така, както дори в „Син жасмин“ не я видяхме. Добрият актьор може и без текст, това е. Сали Хоукинс е повече от добра актриса. Няма пародиране, няма наиграване. Има отмерени жестове, намеци, смигвания, ясни и в същото време достатъчно загадъчни, за да ни изненада Илайза със следващия си ход. До нея е Зелда (Октавия Спенсър), за която третата номинация за „Оскар“ е напълно заслужена – тя е антиподът на нямата чистачка, който обаче успява да запази самообладание дори когато комплексираният расист командващ поделението, полковник Ричард Стрикланд, я заплашва в собствения й дом. Триото от добри актьори е завършено от Ричард Дженкинс в ролята на съседа Джайлс – старият мъж, неизживял младостта си, който редовно купува пайове, които не изяжда и се опитва да завърже разговор с красивия, но груб продавач.

28161816_10156135688137402_8630534296068459429_o

Останалите компоненти на филма трябва също да бъдат споменати. В него почти няма светли и живи тонове, всичко е пастелено, почти монохронно. Този скопен, а после умъртвен тон придава на една усмивката на Илайза или на примигването на създанието още по-енигматичен вид. Целият вътрешен свят на жената контрастира с обстановката около нея, подсилвайки приказния ефект. Тук се появява и музиката, от 50-те и 60-те години, феминизирана до краен предел (която Джайлс обожава). Грамофонът се върти, а от него звучи Кармен Миранда. Така, неусетно, едно яйце, малко музика, нежен допир стават достатъчни.

Кое обаче прави „Формата на водата“ толкова добър? Техническата реализация разбира се, че има заслуга. Режисурата и играта също. Но това са само добре сработени помежду си проводници, по които преминава идеята. Идея, която човечеството винаги е търсило. Нуждата да слушаш приказки. Детски, нереални и наивни, достатъчно силни, че да вдъхнат вяра. Тази година това е „Формата на водата“.

До болка познати са изводите, че чак е втръснало да ги повтаряме. Любовта е навсякъде. Всесилна е. Възможна е. Приказките се сбъдват. Не само между жена и морско създание, а между хората като цяло. Защо да не вярваме? Все пак никой не знае какво се е случило в реката, и откъде е белегът на врата на Илайза.

А за себе си знаем ли? Къде сме били в онзи момент? Не. Затова най-добре е да вярваме и да се благодарим на „Формата на водата“, че ни напомни това.

 
 

„Порно за отмъщение“ – масово явление във Великобритания

| от |

Повече от половината тийнейджъри във Великобритания са виждали приятели да споделят порнографски снимки на хора, които познават. Почти двама на всеки 5 пък са ставали свидетели на създаване на групи в социалните мрежи, в които се търси и споделя сексуални снимки и клюки.

Статистиката е на благотворителната фондация Childnet. От фондацията казват: „За много млади хора сексуалното насилие е част от живота им онлайн, то е нормално и дори очаквано.“ Нейният шеф Хана Броудбент твърди, че откритията, които са направили, са вцепеняващи, а историите на някои млади хора са сърцераздирателни.

Изследването, частично спонсорирано от Европейския съюз, разкрива още, че 31% от момичетата и 11% от момчетата са получавали съобщения с нежелано сексуално съдържание от своите връстници.

Едно на 10 от запитаните е било обект на сексуални заплахи включително и заплахи за изнасилване. Повече от половината са виждали да се споделят голи снимки на някого, когото познават, а 6% са били жертва на тази практика.

Става въпрос за деца на възраст между 13 и 17 години. 

14-годишно момиче, което е изпратило своя гола снимка на момче, казва: „Много хора ми искаха голи снимки и накрая изпратих на едно момче, което ми каза, че ме харесва и че ако му пратя снимки, бихме били невероятна двойка. Вързах се и на другия ден снимките ми бяха из цялото училище, въпреки че той ми изпрати първи такива снимки. Всички казват, че е окей момчетата да изпращат снимки с пенисите си, но когато момиче направи подобно нещо, го наричат уличница и парцал. Направих грешка и сега съжалявам.“

Наблюдават се и взимане на снимки без съгласието на снимания. 23% от запитаните са виждали приятелите и познатите им да правят такива снимки, а 8% признават, че сами са ги правили.

След това снимките се разпространяват във Facebook, WhatsApp, Snapchat и Instagram.