„Размразяване“ на отношенията

| от |

Положението в Европа и в света е крайно тревожно. Украинската криза продължава. Усилията за разрешаването й са неадекватни на заплахата, която застрашава всички нас.

През последните дни се чуват изявления за това, че са се появили шансове за помръдване от мъртвата точка. Но стрелбата продължава, хората продължават да умират.

Резултатите от събитията през последните месеци са катастрофално падение на нивото на доверието в международните отношения. Съдейки по скорошни изявления, дипломатите от двете страни се гласят за дългогодишна конфронтация. Това е изключително опасно. С това нажежаване на страстите, както е сега, ние може и да не преживеем тези години – на някого може и да не му издържат нервите.

Трябва да се направи всичко настоящата тенденция да бъде обърната. Как да стане това?

Към мен и други ветерани от световната политика, които са направили немалко за спирането на Студената война, се обръщат с молба за създаване на един вид „съвет на старейшините”, който да изготвя предложения за излизане от кризи. Смятам, че това си струва да се направи – опитът на ветераните може да е полезен. Но искам още сега да посоча някои съображения.

Първо, трябва изцяло да се осъзнае нуждата от спешно прекратяване на огъня и предотвратяване на хуманитарната катастрофа. Смятам, че и двете страни в украинския конфликт нарушават спирането на огъня, и двете страни са виновни в употребата на опасни оръжия и за нарушаване на човешките права. „Война до победен край” е невъзможна. Време е да се спрем!

Основата за намиране на решение са минските договорености. Друга няма. Русия, по думите на Путин, има възможност да въздейства на Донецк и Луганск. А международната общност на правителството на Украйна, което, между другото, призна, че проблемът няма военно решение. Трябва да се използват всички лостове за оказване на натиск над страните в конфликта.

Трябва да се намали напрежението в полемиките, взаимните обвинения, да не се допусне пропагандна бъркотия. Ползи от него няма, то само още повече задълбочава проблема.

Трябва да се договорят спешни мерки за предотвратяване на хуманитарната катастрофа. И да започне създаването на международен консорциум за оказване на помощ и възстановяване на пострадалите региони.

Второ, стратегическата задача е възстановяване на доверието. Тя трябва да се реши едновременно с извеждането на украинския конфликт от военната фаза в политическата.
Възстановяването на доверието трябва да стане не с декларации, а с конкретни действия. Преди всичко по пътя на доизграждане на европейската сигурност.

В края на 1990 година в Париж беше приета Харта за нова Европа. А след това забравиха за нея. В резултат не се състоя демилитаризиране на европейската политика. Нямаше конкретни стъпки за създаване на институции и механизми на европейската сигурност.
Все пак уставът на ООН предвижда, че споровете и конфликтите трябва да се разглеждат и разрешават на регионално ниво, преди да се изнасят на ниво Съвет за сигурност на ООН. Заради това на регионално ниво трябва да бъдат създадени механизми и инструменти за консултации в сферата на сигурността, превантивната дипломация, посредничеството и намирането на решения. Регионалните структури са по-близо до „театъра” на възможните конфликти, при нужда те могат да се използват по-оперативно, отколкото механизмите на ООН като глобална организация.

Трябва не просто да се върнем към предложението от 90-те години за Съвет за сигурност за Европа, но и да обмислим как да го екипираме с ефективни механизми. Той може да работи в режим на изучаване и мониторинг на съществуващи, „замразени” и потенциални конфликти. Да разработва предложения за превантивни усилия и мерки по разрешаване на конфликти.
Тези механизми могат да поемат подготовката на наблюдатели, посредници, представители на международната общност в зоните на напрежение и конфликти. Създаването на такива структури би подобрило атмосферата около усилията за разрешаване на съществуващи конфликти.

И второ – трябва да се върнем към съвместната работа върху глобалните проблеми и заплахи. Сега Западът практически намалява сътрудничеството с Русия в тези сфери. И това в допълнение към санкциите. Но нима на някого ще бъде от полза отказът от съвместната работа в борбата с тероризма, промените в климата, епидемиите? Трябва спешно да се „размразят” отношенията в тези направления.

Предлагам на лидерите на Русия и САЩ да помислят за провеждане на среща по широк спектър от теми, без предварителни условия. Трябва да се премине през целия спектър на отношенията и проблемите. Все пак тези две държави носят особена отговорност. Когато те се отказват от нея, светът се сблъсква с тежки последствия.

Такава среща трябва да се подготви и между Русия и ЕС. Не трябва да се страхуваме,ч е някой „ще изгуби облика си”, че някой ще спечели пропагандна победа. Всичко това трябва да остане в миналото. Трябва да се мисли за бъдещето./„Российская газета”/Фокус

 

 
 

Без визия за Евровизия 2019: България няма да участва в състезанието

| от chronicle.bg |

Не че ако се беше случило, щеше да мине без обичайните недоволства. В общи линии музикалното състезание „Евровизия“ всяка година е повод за избълването на стабилна доза недоволство към музиката (наша и чужда), към политическите обстановки и актуалните социални течения. Но когато, дори и при сегашния вид на конкурса, стане ясно, че България няма да участва, наистина разбираме, че „има нещо гнило в Дания“.

България няма да участва на следващото издание на „Евровизия“, което ще се проведе в Тел Авив. Това съобщава управителния съвет на БНТ, който е взел решението. Причината е „оптимизиране на публичните разходи“.

„През последните две години БНТ организира българското представяне в международния конкурс с подкрепата на партньори – продуцентски компании или професионални екипи, които участваха и във финансирането. Независимо от това, разходите за подготовката на българския участник, създаването и продуцирането на песен, сценичното представяне, производството на телевизионен клип и включване в събитията от програмата на конкурса значително надхвърлят разумните разходи, които обществената телевизия би могла да си позволи. Освен преките разноски за подготовка на съответния представител, държавите участнички си поделят и част от разходите за самото провеждане на конкурса, които тази година са в размер на 5 300 000 евро“, се казва в съобщението на БНТ.

От него не става ясно какви са бюджетните средства, които са отделяни за българското участие в Евровизия в последните години.

В тазгодишното издание на „Евровизия“ България се класира на 14-то място. Страната беше представена от групатa Equinox с песента „Bones“.

Това беше най-слабото представяне на български музиканти за последните 3 години. През 2017 г. Кристиян Костов успя да стигне до 2-ро място с парчето „Beautiful Mess“, а през 2016 г. Поли Генова се класира четвърта с песента „If Love Was a Crime“.

 
 

Ролята, за която Никол Кидман се промени до неузнаваемост

| от chronicle.bg |

Напук на всички, които изпращаха кариерата на Никол Кидман в някоя черна дупка и подиграваха актрисата за не дотам сполучливите хирургически намеси, тази прекрасна жена показва, че няма намерение да слезе от екран.

За това свидетелства не само филма „Boy Erased“, който очакваме да излезе, но и следващият й филм, „Destroyer“. В него Кидман е неузнаваема и претърпява трансформация почти колкото тази в „Часовете“, където влиза в ролята на Вирджиния Улф.

Първия трейлър на „Destroyer“ ни запознава с Ерин Бел, детектив от полицейския отдел на LA, която е преследвана от спомен за неразрешен случай с престъпна банда от Калифорнийската пустиня. Операцията е завършила трагично, а днес, години по-късно, лидерът й отново е готов за действие. А това означава Ерин да се изправи срещу всички демони от миналото.

Режисьор на филма е Карин Кусама, а сценарият е на Фил Хей и Мат Манфреди. Освен Кидман, във филма ще видим и Себастиан Стан, Татяна Маслани, Брадли Уитфорд и Тоби Кебъл.

Първото показване на „Destroyer“ беше тази година на Telluride Film Festival  и до този момент критиците се изказват повече от хвалебствено за изпълнението на Никол Кидман.

Световната премиера на филма по кината ще бъде на 25 декември. А ето и трейлъра:

 
 

Точно така: да драскаме, но културно!

| от chronicle.bg |

Няма вече Банкси, няма вече Майкъл Мур! Откакто някакви пичове, служители от Националната опера, надраскаха паметника в Хирошима с „Локо София“, има ново течение контракултурното изкуство!

Уволнени и низвергнати от обществото и собствения си отбор, тези мъже са герои! Ние ще последваме техният пример и ще разнесем тази гмеч, наречена „български отбор по футбол“ заедно с посланието за България, навсякъде по рохката плът на майката земя.

Без псувни и грубости, културно! Ето как и къде:

„Локо Пловдив“ на Нагасаки

Те просто така си вървят – по двойки. Нали знаете, красотата е симетрия.

„Ботев Враца“ на Статуята на свободата

Бързо, докато Валери Божинов не си е тръгнал от отбора – нека се разпише и при тази порочна мадама.

„Аре Миньоро“ на Айфеловата кула

Знаете, известна е жарката любов между град Перник и винкела като предмет. А ако съществува на тази планета паметник на винкела, то той е Айфеловата кула.

„Берое Стара Загора“ на паметника на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир

Северна Корея и „Берое“ има едно нещо помежду си: и при двете „няма мое, няма твое…“

„Лудогорец  Разград“ на Ниагарския водопад (някъде отстрани, не върху водата)

Ниагарския водопад е може би най-посещаваната забележителност в света с над 30 милиона посетители годишно. Това би трябвало да им покаже какво е да имаш фенове.

„Само Левски“ на Стоунхендж

Хубавото е, че навсякъде около Стоунхендж има тревичка и зелено. Така там спокойно могат да пасат говеда.

„Само ЦСКА“ на Крепост Хисаря

Крепост Хисаря се намира в Ловеч. Там надписът „Само ЦСКА“ ще седи страхотно, защото където и да ходиш, където и да скиташ, най-хубаво си е вкъщи.

 
 

Ницше, който дейно участва в убийството на Бог

| от chr.bg |

Фридрих Вилхелм Ницше е роден на 15 октомври 1844 година в Рьокен, село близо до град Лютцен в Прусия. Кръстен е на крал Фридрих Вилхелм IV, който навършва 49 години в деня на неговото раждане, но по-късно се отказва от средното си име.

През 1865 година Фридрих Ницше се запознава в дълбочина с работите на Артур Шопенхауер, а през следващата година прочита „История на материализма“ на Фридрих Алберт Ланге. И двамата, най-вече Шопенхауер, оказват значително влияние върху развитието на философските му възгледи. С публикацията си през 1878 г. на „Човешко, твърде човешко“ (книга с афоризми на теми вариращи от метафизиката до моралността и от религията до половете) реакцията на Ницше срещу песимистичната философия на Вагнер и Шопенхауер става очевидна, както и влиянието на „Мисъл и реалност“ на Африкан Спир.

Понеже болестта му го кара да намери по-благоприятен климат за здравето си, Ницше пътува често и живее до 1889 г. като независим автор в различни градове. Той прекарва много лета в Силс Мария, близо до Санкт Мориц в Швейцария и много зими в италианските градове Генуа, Рапало, Торино и френския град Ница. През 1881 г., когато Франция окупира Тунис, той планира пътуване до Тунис за да види Европа отвън, но по-късно се отказва от тази идея. Ницше от време на време се връща в Наумбург за да види семейството си. През това време той има повтарящи се периоди на конфликт и помирение със сестра си. Той живее от пенсията си в Базел.

На 3 януари 1889 г. Ницше преживява психически срив. Двама полицаи го приближават, след като нарушава обществения ред по улиците на Торино. Какво се е случило остава неизвестно, но често разказвана история твърди, че Ницше вижда удрянето с камшик на кон, притичва до него, прегръща врата му, за да го защити и се срива на земята.

През следващите няколко дни Ницше изпраща кратки писма до няколко стари приятели (включително Косима Вагнер и Якоб Буркхарт). На бившия си колега Буркхарт Ницше пише: „Накарах Каяфа да бъде поставен в окови. През последната година бях разпънат на кръст от германските лекари. Вилхелм, Бисмарк и всички антисемити бяха премахнати“. Освен това той нарежда германския император да отиде до Рим, за да бъде застрелян и призовава европейските сили да предприемат военни мерки срещу Германия.