„Размразяване“ на отношенията

| от |

Положението в Европа и в света е крайно тревожно. Украинската криза продължава. Усилията за разрешаването й са неадекватни на заплахата, която застрашава всички нас.

През последните дни се чуват изявления за това, че са се появили шансове за помръдване от мъртвата точка. Но стрелбата продължава, хората продължават да умират.

Резултатите от събитията през последните месеци са катастрофално падение на нивото на доверието в международните отношения. Съдейки по скорошни изявления, дипломатите от двете страни се гласят за дългогодишна конфронтация. Това е изключително опасно. С това нажежаване на страстите, както е сега, ние може и да не преживеем тези години – на някого може и да не му издържат нервите.

Трябва да се направи всичко настоящата тенденция да бъде обърната. Как да стане това?

Към мен и други ветерани от световната политика, които са направили немалко за спирането на Студената война, се обръщат с молба за създаване на един вид „съвет на старейшините”, който да изготвя предложения за излизане от кризи. Смятам, че това си струва да се направи – опитът на ветераните може да е полезен. Но искам още сега да посоча някои съображения.

Първо, трябва изцяло да се осъзнае нуждата от спешно прекратяване на огъня и предотвратяване на хуманитарната катастрофа. Смятам, че и двете страни в украинския конфликт нарушават спирането на огъня, и двете страни са виновни в употребата на опасни оръжия и за нарушаване на човешките права. „Война до победен край” е невъзможна. Време е да се спрем!

Основата за намиране на решение са минските договорености. Друга няма. Русия, по думите на Путин, има възможност да въздейства на Донецк и Луганск. А международната общност на правителството на Украйна, което, между другото, призна, че проблемът няма военно решение. Трябва да се използват всички лостове за оказване на натиск над страните в конфликта.

Трябва да се намали напрежението в полемиките, взаимните обвинения, да не се допусне пропагандна бъркотия. Ползи от него няма, то само още повече задълбочава проблема.

Трябва да се договорят спешни мерки за предотвратяване на хуманитарната катастрофа. И да започне създаването на международен консорциум за оказване на помощ и възстановяване на пострадалите региони.

Второ, стратегическата задача е възстановяване на доверието. Тя трябва да се реши едновременно с извеждането на украинския конфликт от военната фаза в политическата.
Възстановяването на доверието трябва да стане не с декларации, а с конкретни действия. Преди всичко по пътя на доизграждане на европейската сигурност.

В края на 1990 година в Париж беше приета Харта за нова Европа. А след това забравиха за нея. В резултат не се състоя демилитаризиране на европейската политика. Нямаше конкретни стъпки за създаване на институции и механизми на европейската сигурност.
Все пак уставът на ООН предвижда, че споровете и конфликтите трябва да се разглеждат и разрешават на регионално ниво, преди да се изнасят на ниво Съвет за сигурност на ООН. Заради това на регионално ниво трябва да бъдат създадени механизми и инструменти за консултации в сферата на сигурността, превантивната дипломация, посредничеството и намирането на решения. Регионалните структури са по-близо до „театъра” на възможните конфликти, при нужда те могат да се използват по-оперативно, отколкото механизмите на ООН като глобална организация.

Трябва не просто да се върнем към предложението от 90-те години за Съвет за сигурност за Европа, но и да обмислим как да го екипираме с ефективни механизми. Той може да работи в режим на изучаване и мониторинг на съществуващи, „замразени” и потенциални конфликти. Да разработва предложения за превантивни усилия и мерки по разрешаване на конфликти.
Тези механизми могат да поемат подготовката на наблюдатели, посредници, представители на международната общност в зоните на напрежение и конфликти. Създаването на такива структури би подобрило атмосферата около усилията за разрешаване на съществуващи конфликти.

И второ – трябва да се върнем към съвместната работа върху глобалните проблеми и заплахи. Сега Западът практически намалява сътрудничеството с Русия в тези сфери. И това в допълнение към санкциите. Но нима на някого ще бъде от полза отказът от съвместната работа в борбата с тероризма, промените в климата, епидемиите? Трябва спешно да се „размразят” отношенията в тези направления.

Предлагам на лидерите на Русия и САЩ да помислят за провеждане на среща по широк спектър от теми, без предварителни условия. Трябва да се премине през целия спектър на отношенията и проблемите. Все пак тези две държави носят особена отговорност. Когато те се отказват от нея, светът се сблъсква с тежки последствия.

Такава среща трябва да се подготви и между Русия и ЕС. Не трябва да се страхуваме,ч е някой „ще изгуби облика си”, че някой ще спечели пропагандна победа. Всичко това трябва да остане в миналото. Трябва да се мисли за бъдещето./„Российская газета”/Фокус

 

 
 

Apple строи нов кампус за 1 милиард долара

| от chronicle.bg |

Apple съобщи повече детайли за плана си да създаде още 20 000 работни места в САЩ през следващите 5 години. 

Компанията ще инвестира $1 милиард в строежа на нов компус в Остин, Тексас. Градът вече е дом на един кампус с 6 200 служители, който е и най-големия след щаба на Apple в Купъртино, Калифорния.

Новата сграда ще е на около километър от сегашната и ще заема площ от 0,5 кв. км. Очаква се така технологичния гигант да стане най-големият работодател в града с още 5 000 работни места и потенциала за допълнителни 10 000. Плановете включват и нови офиси в Сиатъл, Сан Диего и Кълвър Сити, които ще отворят през следващите 3 години. Те ще имат капацитет от над 1 000 служители всеки.

Разрастването идва след приемането на новите закони за данъците в САЩ, което спира Apple да не плаща данъци върху приходите от други държави.

През януари компанията съобщи, че ще инвестира $30 милиарда в сгради и ще създаде 20 000 нови работни места в Щатите до 2023. Тя също така ще създаде и стотици нови длъжности във вече съществуващи офиси в цялата страна, включително Ню Йорк, Бостън, Питсбърг и Портланд. Предвижда се офисът в Маями да удвои размерите си.

След последното увеличаване на служителите си с 6 000 тази година, Apple вече има над 90 000 само в САЩ.

 
 

Пътешествието на „Вояджър“ и тайните на Далечния космос

| от Радослав Тодоров |

Започва нова страница от изследването на Далечният космос, както наричаме пространството отвъд нашата Слънчева система, а понякога дори и пространството отвъд Астероидният пояс намиращ се между Марс и Юпитер.

След прословутият поход на „Вояджър 1” започнал още през 1977 г. и продължаващ и до ден днешен, за втори път в историята построен от човешка ръка апарат навлезе в пространството между звездите.

На 10 декември от НАСА съобщиха, че автоматичната междупланетна станция „Вояджър 2″ успешно е напуснала хелиосферата (защитния мехур от частици и магнитно поле, създаден от Слънцето) и е навлязла в така наречената хелиопауза. Това е мястото, от където силата на слънчевия вятър става по-малка от необходимата за изтласкването на междузвездния газ, и е считано за външна граница на Слънчевата система.

Разстоянието до хелиопаузата не е известно с точност и вероятно силно варира според моментната скорост на слънчевия вятър и локалната плътност на междузвездната среда, но при всички положения се намира някъде далеч отвъд орбитата на Плутон.

Посредством анализа на данни, получен от различните бордови инструменти на „Вояджър 2″, учените успяха да установят, че космическият апарат би трябвало да е прекосил външния предел на хелиосферата на 5 ноември 2018 г. Тоест напуснал е балонът в междузвездната среда образуван от въздействието на слънчевия вятър и съставен предимно от разреден водород и хелий, който обвива Слънчевата система.

2018-voyagers-interstellar-space (1)

Преди „Вояджър 2″, единствено „Вояджър 1″ е успявал да достигне до региона между звездите – това се случи през 2012 година. Но изследователите смятат, че „Вояджър 2″ може да изпрати повече научни данни, тъй като за разлика от предния апарат, на борда на сегашния, все още работи Плазменият научен експеримент (на английски PSL, Plasma Science Experiment). „Вояджър 1″ носеше със себе си сходен прибор, но за съжаление той се е повредил още през 1980 година – още в началото на мисията му. Именно измерванията на Плазмения научен експеримент успяха да докажат резкия спад в скоростта на слънчевия вятър, който маркира влизането му в междузвездното пространство.

Освен от данните за плазмата, астрономите вадят заключенията си благодарение на измерванията от още три научни инструмента – подсистемата за космически лъчения, инструмента за нискоенергийни заредени частици и магнетометъра. Всички данни единодушно сочат, че „Вояджър 2″ вече е преминал хелиопаузата.

Според Ед Стоун, учен от програмата „Вояджър” на НАСА в Пасадина, Калифорния, все още  имаме да научим много неща за региона на междузвездното пространство непосредствено зад хелиопаузата.
Трябва и да се уточни, че макар „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да са формално в междузвездното пространство, те все още не са напуснали изцяло Слънчевата система. Ще отнеме близо 300 години на апаратите да достигнат до вътрешния пръстен на така наречения Облак на Оорт, в който се намират множество малки обекти, все още под влияние на слънчевата гравитация.  А за да отминат външната граница на Облака, ще са нужни може би около 30 000 години. Това е един малък щрих хвърлящ светлина върху представите ни за това колко огромна е само нашата Слънчева система, а какво остава за целия Млечен път, галактиката в която тя се намира.

maxresdefault_90

За съжаление обаче, няма как „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да работят толкова дълго. Космическите апарати добиват електроенергия посредством топлина, получена от разпада на радиоактивен материал. С всяка следваща година постъпващата мощност спада с около 4 вата. Учените смятат, че „Вояджър“-ите ще работят още максимум между 5 и 10 години. Но голямата цел на екипа е един от тях да функционира поне до 2027 година – точно когато ще отбележим 50 годишнината от изстрелването им.

Но дотогава има още много време, през което учените ще имат шанса да съберат още много уникални данни за нашата Галактика. Откритията тепърва предстоят, а космическият хоризонт пред нас е необятен и ни очаква.

 
 

Джеймс Бонд може да спре с мартинито

| от chronicle.bg |

Може да видим любимият ни агент 007 по-често да посяга към сокчетата, отколкото към драгоценното му, друсано, а не бъркано мартини. Джеймс Бонд всъщност може да има тежък проблем с алкохола след над 60 години употреба на любимото си питие. Ново изследване на Медицинския журнал на Австралия показва, че Бонд пие мартини общо 109 пъти за всички филми от 1962 до 2015. Това според журнала са много мартинита.

Главният автор на изследването Ник Уилсън казва в изявление: „Често агентът пие преди сбиване, шофиране (включително и преследване), хазарт, операция на сложни машини и устройства, контакт с опасни диви животни, тежки атлетични изпълнения и секс с врагове, докато в леглото има ножове и пистолети. Беше забавно да изследваме филмите – абсурдностите, които Бонд прави след като пие, ни дадоха и повод за смях.“

В изследването, озаглавено „Licence to Swill: James Bond’s Drinking Over Six Decades“, се отбелязва, че в „Quantum of Solace“ агентът пие не по-малко от 6 Веспъри – коктейл от джин, водка и няколко вина. Според учените това може да вдигне нивото на алкохол в кръвта му до около 036 грама на децилитър. Това е достатъчно да причини сърдечна недостатъчност, кома и дори смърт.

В книгите нещата не са по-различни. В един от романите Иън Флеминг и Антъни Хоровиц пишат, че Бонд изпива 50 единици алкохол за 1 ден. Това е количество, което би убило всеки.

Препоръчва се сценаристите да си вземат бележка от това и 007 да потърси помощ за консумацията си на алкохол.

 
 

Тази Коледа подарете по един гей на всеки хомофоб

| от chronicle.bg |

Да мразиш не само гейовете, а въобще всички хората, заради секса, който си правят у тях си, е все едно аз да ви мразя вас заради това, че сте закусвали нещо, което не обичам. Стига сексът да е с пълнолетни и съгласни хора, какво те интересува теб кой как си мачка чаршафите.

Хомофобите са като дебелите радикални феминистки – и двете групички очакват хората да променят какво ги възбужда волево (?!), за да им е добре на тях (?!). Не знам вие какво мислите за това…

Във Варна вандали са заляли с боя и нарязали билборд, който е част от кампания за повече разбиране и толерантност към ЛГБТ общността. Това е повод и за текста ни, за една-две нови мисли по този страхотен проблем кой с кого спи.

Според мен, целият проблем не е в характера на ЛГБТ любовта, а в непренебрежимата сексуалена тематика на тази любов. Заради него, всеки път, когато говорим по ЛГБТ теми, представата за секс се появява в главите на хората. Някои от тези хора са по-консервативни и не обичат мисълта за секс между непознати в съзнанието си. И това съответно ги отблъсква, съответно смятат гейовете са лоши. Разбира се, и сред гей хората има неприятни, но те с когото и да правеха секс, пак щяха да са неприятни. Както има много хетеро противняци. Един мой приятел гей нарече онези, които се разсмърдяха срещу туитовете на Кевин Харт, цитирам, „педерастки фашуги“. Та това си е просто фактор сред човешката популация.

Според мен, това е проклятието на ЛГБТ общността – че не може да се говори по темата без сексуалния нюанс да отблъсква консервативните по темперамент хора. Затова, за да акцентираме върху личността повече за сметка на секса, предлагам на за Коледа до всеки хомофоб да застане по един гей. Не за да прави секс с него, не намеквам това, спокойно. Без агресия. Ей така, просто да прекарат някакво време заедно. По-дългичко – месец поне. За да видят и двете страни, че няма нищо лошо по природа в това да си гей и в това да си консервативен.