Разходка по екопътека „Поглед към девет планини“

| от Дарио Диониси |

Екопътека „Поглед към девет планини“е една от значително новите туристически дестинации в България. Открита е официално през 2015 година и се намира в територията на Рудина планина (Пернишка област). Пътеката представлява живописен маршрут, състоящ се в изкачването на първенеца- връх Сирищнишка рудина (1172 метра), от който се отваря изключително богата панорама на 360 градуса.

IMG_1279

Дължината на екопътеката е 3 км на посока и се изминава за 1:30 – 2 часа в зависимост от темпото, с което се движите. Началната точка е малкият площад пред църква “Св. Неделя”.

P9231110

Оставяйки колата там, поемате по десния път, който ще ви изведе от селото. За ориентир може да видите картата, която е поставена на самия площад, както и добре поставената маркировка по пътя.

Излизайки от селото следвате асфалтирания път, който свършва при гробищата на селото, оттам поемате по пътеката, която изглежда неприятно стръмна, но не се притеснявайте, тя е много кратка.

Минавайки тази пътека излизате на друг път, по който поемата наляво, за да достигнете до параклис „Св. Николай Летни“.

P9231026

Един път стигнали до параклиса ще видите зад него едни безкрайни дървени стълби, които ще ви заведат към същинската част на планината.

Изкачвайки тези стълби ще стигнете до мозайката „Окото“. Казват, че всеки преминал през пътеката може да остави камък в разграфената част, която ще бъде превърната в мозайка от човешките ръце.

P9231037

Преминавайки „Окото“ започва истинското изкачване, но не се притеснявайте! Пътеката е много добре стопанисвана и са поставени хубави и големи пейки за отдих на всеки 500 метра.

P9231051

Тук е моментът да споделя, че само когато стигнете тази част от пътеката ще забележите, че няма гъста растителност, а само ниски и на рядко разположени храсти и в този момент ще осъзнаете каква невероятна панорама се отваря пред вас.

Стигайки до крайната точка ще видите заслона Погледец, покрай който е построена дървена беседка, от която се виждат всичките девет планини – Верила, Витоша, Голо бърдо, Пирин, Рила, Черна гора, Коньовска, Земенска и Пенкьовска планина.

P9231053

Крайното ми впечатление за екопътека „Поглед към девет планини“ е, че това е поредното доказателство за изобилието от природни дадености, които имаме в България. С притежаващата нестандартност, тази пътека омайва всеки посетител с безкрайните панорами, които предоставя. Това място е истинско съкровище и е уникално само по себе си с факта, че може да се видят толкова много неща в околията, както и в далечината.

Полезна информация:
Тази дестинация е перфектна за еднодневна разходка;
Разстоянието от София до село Сирищник е 62 км. Като пътувате по автомагистрала „Люлин“/Автомагистрала „Струма“;
Влизайки в селото продължавате до централния площад (за ориентир има по средата нещо като кол/статуя) и завивате наляво и продължавате, докато не стигнете до църквата от снимката;
Пътеката е подходяща за малки деца, както и за възрастни хора, стига да нямат проблеми с изкачване;
Заслужава си напълно да станете свидетели на тази зашеметяваща панорама, независимо в кой сезон изберете да посетите мястото;

За автора:
Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.

На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите, както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/

 
 

Facebook дава $6 милиона за обучение на журналисти

| от chronicle.bg |

Facebook създаде фонд на стойност $6 милиона за обучението на 80 журналиста във Великобритания като част от новия „Community News Project“. Целта според ръководството на социалната мрежа е да се окуражат репортажите от малки места, които са загубили медии си. „Местните новини се споделят масово във Facebook – в страници и в групи. Тази колаборация ще помогне да достигнем до общности, които в момента нямат задълбочена новинарска система“, това каза Карин Флитинг, началник в издателство Reach PLC.

С финансите ще оперира National Council for the Training of Journalists (Национален съвет за обучение на журналисти), който ще ги раздаде да местни издатели, за да наемат стажанти. 

Финансирането идва след откриването на Facebook Journalism Project в началото на 2017 година, с което Facebook искаше да създаде „здравословна новинарска екосистема“, но по-късно беше разкритикуван, че промотира грешни или подвеждащи новини. Тогава мрежата нарече местните новини „началото на качествения журнализъм“ и изказа надежда, че промени в алгоритъма на сайта ще намалят медиите, които търсят сензационност.

Великобритания загуби около 40 по-малки местни вестника само през 2017 година, така че финансиране със сигурност е необходимо. Програмата обаче има пари само за 2 години. Самата система на малките журналистически гнезда ще трябва да претърпи промяна, ако иска да даде работа навече тренираните стажанти.

 
 

„Соня Йончева. Sempre Libera“ с премиера у нас

| от chronicle.bg |

Оперната звезда Соня Йончева ще пристигне у нас за премиерата на филма, посветен на живота й и израстването й до най-обещаващото сопрано в света днес, предава екипът на Киномания. Тя идва в България след успешното си турне в Латинска Америка, където е пяла в най-големите концертни зали в Мексико и Чили.

Документалният филм „Соня Йончева. Sempre Libera” ще има премиера на 26 ноември от 19:00 часа в кино „Люмиер Лидл” и е част от програмата на Киномания 2018.

Това е история за момиче, което мечтаеше за по-добър живот за родителите си. Моята борба, съдбата ми, надеждите ми…“, написа в личния си Instagram профил Соня Йончева. „Много се радвам да присъствам лично на това много важно събитие“, сподели още тя по повод премиерата.

Българската публика имаше възможността да се наслади на изпълненията на певицата през юни миналата година, когато тя направи забележителен концерт в зала 1, по покана на НДК.

Определяна от специалисти и критици за певица от ранга на Мария Калас, Соня Йончева е единственият артист в историята на Метрополитън опера, който в един сезон участва в три спектакъла, всеки един от които предаван на живо в 2000 кинотеатъра по целия свят.

Филмът показва забързаното ежедневие на съпругата, майката и певицата Соня Йончева и надниква в интимни моменти в дома и семейството й, както същевременно проследява триумфът й на някои от най-големите оперни сцени в света.

Освен самата Соня в продукцията участват още: Пласидо Доминго, Антонио Папано, Масимо Дзанети, Майкъл Фабиано, Томъс Хемпсън, Теменуга Йончева

Режисьор и продуцент на филма е Георги Тошев, оператори са Румен Василев, Иво Стайнов и Николай Барулов, режисьор на монтажа и съсценарист, заедно с Георги Тошев е Ема Константинова.

 
 

Кои са номинираните за Independent Spirit Awards?

| от chronicle.bg |

Преди два дена бяха обявени номинациите за 34-те награди „Независим дух“ (Independent Spirit Awards) и с това официално можем да сложим начало на сезонът на кинонаградите.  

През последните няколко години тези награди станаха основен мотор както за неизвестни, но стойностни независими филми (като миналогодишния филм  в категорията за дебют „Ingrid Goes West“), така и за по-обещаващи заглавия, които могат да се озоват на „Оскарите“ (такъв беше случаят с Франсис Макдорманд, Алисън Джейни и Сам Рокуел миналата година, които взеха „Оскар“)

Някои от най-обсъжданите филми на годината обаче не биха могли да се класират за тези награди. Филмът на Алфонсо Куарон, например, би могъл да се класира само в категорията за най-добър международен филм.

Тази година категориите са доминирани от филмите „Eighth Grade“ и „First Reformed“, като всеки от  тях попада  в 4 категории. Но първенец по номинации е филмът „We the Animals“, който е с 5 номинации. Другите филми с няколко номинации са „Leave No Trace“, „You Were Never Really Here“, „The Tale“, „If Beale Street Could Talk“ и „Private Life“.

Ето и списък  с номинираните:

Най-добър филм

EIGHTH GRADE

FIRST REFORMED

IF BEALE STREET COULD TALK

LEAVE NO TRACE

YOU WERE NEVER REALLY HERE

Най-добър режисьор

Debra Granik, LEAVE NO TRACE

Barry Jenkins, IF BEALE STREET COULD TALK

Tamara Jenkins, PRIVATE LIFE

Lynne Ramsay, YOU WERE NEVER REALLY HERE

Paul Schrader, FIRST REFORMED

Най-добър дебют

HEREDITARY

SORRY TO BOTHER YOU

THE TALE

WE THE ANIMALS

WILDLIFE

Най-добра главна женска роля

Glenn Close, THE WIFE

Toni Collette, HEREDITARY

Elsie Fisher, EIGHTH GRADE

Regina Hall, SUPPORT THE GIRLS

Helena Howard, MADELINE’S MADELINE

Carey Mulligan, WILDLIFE

Най-добра главна мъжка роля

John Cho, SEARCHING

Daveed Diggs, BLINDSPOTTING

Ethan Hawke, FIRST REFORMED

Christian Malheiros, SÓCRATES

Joaquin Phoenix, YOU WERE NEVER REALLY HERE

Най-добра поддържаща женска роля

Kayli Carter, PRIVATE LIFE

Tyne Daly, A BREAD FACTORY

Regina King, IF BEALE STREET COULD TALK

Thomasin Harcourt McKenzie, LEAVE NO TRACE

J. Smith-Cameron, NANCY

Най-добра мъжка поддържаща роля

Raúl Castillo, WE THE ANIMALS

Adam Driver, BLACKKKLANSMAN

Richard E. Grant, CAN YOU EVER FORGIVE ME?

Josh Hamilton, EIGHTH GRADE

John David Washington, MONSTERS AND MEN

Най-добър сценарии

Richard Glatzer (Writer/Story By), Rebecca Lenkiewicz & Wash Westmoreland, COLETTE

Nicole Holofcener & Jeff Whitty, CAN YOU EVER FORGIVE ME?

Tamara Jenkins, PRIVATE LIFE

Boots Riley, SORRY TO BOTHER YOU

Paul Schrader FIRST REFORMED

Най-добър сценарии (дебют)

Bo Burnham, EIGHTH GRADE

Christina Choe, NANCY

Cory Finley, THOROUGHBREDS

Jennifer Fox, THE TALE

Quinn Shephard и Laurie Shephard, BLAME

Най-добра кинематография

Ashley Connor, MADELINE’S MADELINE

Diego Garcia, WILDLIFE

Benjamin Loeb, MANDY

Sayombhu Mukdeeprom, SUSPIRIA

Zak Mulligan, WE THE ANIMALS

Най-добър монтаж

Joe Bini, YOU WERE NEVER REALLY HERE

Keiko Deguchi, Brian A. Kates & Jeremiah Zagar, WE THE ANIMALS

Luke Dunkley, Nick Fenton, Chris Gill & Julian Hart, AMERICAN ANIMALS

Anne Fabini, Alex Hall and Gary Levy, THE TALE

Nick Houy, MID90S

Най-добър документален филм

HALE COUNTY THIS MORNING, THIS EVENING

MINDING THE GAP

OF FATHERS AND SONS

ON HER SHOULDERS

SHIRKERS

WON’T YOU BE MY NEIGHBOR?

Най-добър международен филм 

BURNING (Южна Корея)

THE FAVOURITE (Великобритания)

HAPPY AS LAZZARO (Италия)

ROMA (Мексико)

SHOPLIFTERS (Япония)

 
 

Неуспешният опит на Съветския съюз да унищожи рокендрола

| от Радослав Тодоров |

На всички е известно, че по времето на предходния режим, рок музиката е забранена и преследвана, или в най-добрите случаи – държана в полу легалност. Причините са основно, че на нея се гледа като на проводник на западно влияние, а освен това и като на вид неприлично поведение, към което търпимостта на консервативното соц общество е почти нулева.

Малко известно е обаче, че преди да се започне с арестите, стригането на коси, конфискуването на плочи и принудителния общественополезен труд в тухларните, властта в СССР първоначално пробва да намери рационално решение на проблема.

През 60-те рокендрола прескача Желязната завеса още с възникването си и се разпространява със скоростта на епидемия сред младежта на Източна Европа. След като на КПСС им става ясно, че няма как да накарат младежите да слушат валсове или естрада по купоните, баловете и концертите, се взима решение да се създаде местен алтернативен вариант на тази музика. Той трябва да е забавен, бръз, завладяващ и лесен за танцуване. Но същевременно не бива да е толкова необуздан и бунтарски колкото американския рокендрол, както и трябва да носи по-различен, „роден” привкус.

След дълго умуване накрая сътворяват въпросният поръчан „отгоре” танц. А произведението си кръщават „Ай люли“, което име идва от един типичен весел възглас в припевите на някои руски народни песни.

Колкото нелепо звучи името на това творение, толкова по-нелепо е самото то за слушане и за гледане. Крайният резултат е трудно да се опише с думи и осмисли, но най-общо като танц той наподобява микс между казачок и физзарядка, а като мелодия – на нещо като поп-туист-естрада.

6d965f2e677a0f8a126702d7b7a

 

За съвременната далеч по-разчупена и разнообразна сцена вече са характерни всевъзможни експерименти и съчетания от стилове, но за тогавашния период и конкретно между тези стилове, въпросното произведение прилича по-скоро на един прекомерно нелеп музикален Франкенщайн. Макар и в създаването му да е впрегнат цвета на съветската сцена. Първото „пилотно” парче в новосъздаденото течение е написано от знаменитата композиторка Людмила Лядова и изпълнено от най-популярната тогава естрадна певица Тамара Миансарова. А лириките са дело на поета Борис Брянский, който явно е бил инструктиран да разбули всички възможни воали и витиеватости, които поезията е способна да хвърли отвъд тези няколко куплета и посланието им да е съвсем ясно и праволинейно.

Самият текст директно съобщава, че това е новият танц, че той едва ли не спонтанно бил възникнал в Рязан (град в околностите на Москва), че ние не сме с нищо по-лоши от другите, като тук весело танцуващият съветски младеж е оставен сам да се досети кои точно са тези други. Казва се, че може да се пристъпва, но не и да се настъпва – деликатен опит за обуздаване на агресивността на танца, след което веднага пък се споменава, че в него точни правила не са въведени и всеки може да го танцува както си иска.

Същевременно тръгва мащабна кампания по разпространяването на „Ай люли“. Разлепват се плакати, снимат се киноленти с него, издават се наредби той да се въведе в учебните и увеселителните програми, масово се обучават инструктори, които да преподават уроци по „Ай люли“. Но както с всичко друго изкуствено скалъпено и насила въведено, този феномен не успява да се наложи в обществото. Оказва се, че просто никой не желае нито да го танцува, нито да го слуша. Палките на милицията може например лесно да държат затворени устите на тези, които говорят против властта, но няма как да накарат който и да било да се радва и забавлява на тази музика. Колкото и тя да бива лансирана чрез всичките възможни лостове на пропагандната машина, в края на краищата от студентските общежития и по клубовете продължават невъзмутимо да ехтят Елвис и Бийтълс.

Image_6934958_500_0

Дори и у нас, в НРБ, където през този период буквално се копи-пействат съветските модели във всяко отношение, властта се отказва още в самото начало от опитите си да наложи този танц в страната, стигайки доста бързо до извода, че това е невъзможно.

В резултат на това, курсът на борбата със западното влияние чрез музиката, рязко загрубява в края на 60-те и през 70-те, през които рокендрола минава в нелегалност, а изпълнителите и почитателите му са преследвани и репресирани. Докато се стигне до 80-те и перестройката, когато още по-масови вълни от нововъзникнали течения на рока заливат младежта и този фронт тотално е изпуснат от държавните органи, които накрая просто вдигат ръце от него.

Мощта и влиянието на рока в случая се оказват непобедими. Поради което може да се каже, че именно той със западното си звучене и порив към бунт и към различни възгледи за живота, той е един от социалните фактори, които допринасят за краха на социалистическия строй в онези години.