Разходка по екопътека „Поглед към девет планини“

| от Дарио Диониси |

Екопътека „Поглед към девет планини“е една от значително новите туристически дестинации в България. Открита е официално през 2015 година и се намира в територията на Рудина планина (Пернишка област). Пътеката представлява живописен маршрут, състоящ се в изкачването на първенеца- връх Сирищнишка рудина (1172 метра), от който се отваря изключително богата панорама на 360 градуса.

IMG_1279

Дължината на екопътеката е 3 км на посока и се изминава за 1:30 – 2 часа в зависимост от темпото, с което се движите. Началната точка е малкият площад пред църква “Св. Неделя”.

P9231110

Оставяйки колата там, поемате по десния път, който ще ви изведе от селото. За ориентир може да видите картата, която е поставена на самия площад, както и добре поставената маркировка по пътя.

Излизайки от селото следвате асфалтирания път, който свършва при гробищата на селото, оттам поемате по пътеката, която изглежда неприятно стръмна, но не се притеснявайте, тя е много кратка.

Минавайки тази пътека излизате на друг път, по който поемата наляво, за да достигнете до параклис „Св. Николай Летни“.

P9231026

Един път стигнали до параклиса ще видите зад него едни безкрайни дървени стълби, които ще ви заведат към същинската част на планината.

Изкачвайки тези стълби ще стигнете до мозайката „Окото“. Казват, че всеки преминал през пътеката може да остави камък в разграфената част, която ще бъде превърната в мозайка от човешките ръце.

P9231037

Преминавайки „Окото“ започва истинското изкачване, но не се притеснявайте! Пътеката е много добре стопанисвана и са поставени хубави и големи пейки за отдих на всеки 500 метра.

P9231051

Тук е моментът да споделя, че само когато стигнете тази част от пътеката ще забележите, че няма гъста растителност, а само ниски и на рядко разположени храсти и в този момент ще осъзнаете каква невероятна панорама се отваря пред вас.

Стигайки до крайната точка ще видите заслона Погледец, покрай който е построена дървена беседка, от която се виждат всичките девет планини – Верила, Витоша, Голо бърдо, Пирин, Рила, Черна гора, Коньовска, Земенска и Пенкьовска планина.

P9231053

Крайното ми впечатление за екопътека „Поглед към девет планини“ е, че това е поредното доказателство за изобилието от природни дадености, които имаме в България. С притежаващата нестандартност, тази пътека омайва всеки посетител с безкрайните панорами, които предоставя. Това място е истинско съкровище и е уникално само по себе си с факта, че може да се видят толкова много неща в околията, както и в далечината.

Полезна информация:
Тази дестинация е перфектна за еднодневна разходка;
Разстоянието от София до село Сирищник е 62 км. Като пътувате по автомагистрала „Люлин“/Автомагистрала „Струма“;
Влизайки в селото продължавате до централния площад (за ориентир има по средата нещо като кол/статуя) и завивате наляво и продължавате, докато не стигнете до църквата от снимката;
Пътеката е подходяща за малки деца, както и за възрастни хора, стига да нямат проблеми с изкачване;
Заслужава си напълно да станете свидетели на тази зашеметяваща панорама, независимо в кой сезон изберете да посетите мястото;

За автора:
Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.

На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите, както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/

 
 

Най-добрите британски филми от 90-те

| от chronicle.bg |

Десет номинирани за Оскар за най-добър филм и два победителя, Златна палма, десетки класики в комедията и едно завръщане на Джеймс Бонд…деветдесетте бяха силни години за британското кино.

Поколението на милениалите отрасна с „Четири сватби и едно погребение“, стискаше палци (отново) на Хю Грант в „Нотинг хил“ и откри Ралф Файнс в „Английският пациент“.

Мдам, 90-те бяха силни години в много отношения и киното на Острова не прави изключение.

В галерията събрахме филма, които са ни любими от това време и признаваме, че сме гледали повечето от тях минимум по два пъти (ама минимум).

Кои са вашите любими?

 
 

Скандално! Думите „майка“, „бебе“ и „кафе“ изчезват от речника*

| от chronicle.bg |

Учените от БАН обявиха нова шокова новина: ако една дума от речника не се използва от никой повече от две години, щяла да отпадне и да се счита за несъщестуваща.

Въпреки обичайните бунтове на обичайните инфлуенсъри в социалните мрежи, феодалните старци са категорични: „Езикът е жив орган. Неслучайно думата „език“ е една и съща за това, с което се целуваме и това, с което говорим. Ако една дума не може да се запази на търговски принцип, просто ще отпада от речника“.

Първата изгонена българска дума е злополучната „майка“, която по естествен път девалвира в „мама“. Народът обвини майчинските групи във Фейсбук, че са подменили хубавата „майка“ с не толкова тежката „мама“ с множествено число „мами“.

В резултат, мамите организират протест пред парламента, без да знаят точно защо. Ще носят обаче слингове и бебешки колички със слогана „Оставете ни да кърмим нашите деца“.

Друга дума, която изчезва от речника, е „бебе“, подменено от по-модерните умилителни „бебка“, „бепка“ и „беба“.

Третата дума, по която ще се жалваме носталгично, е доброто старо „кафе“. Новото официално название на ободряващата напитка ще бъде съвременното „кафенце“. Според запознати същата съдба очаква „пари“, които ще станат „парички“, „бира“, която ще се превърне в „биричка“ и „салата“, която ще се трансформира в
„салатка“.

*Текстът е художественица измислица. Плод на въображението на автора. Умишлено невярна информация

 
 

Вижте първия трейлър на „Doctor Who“ с Джоди Уитакър

| от chr.bg |

Новината, че Джоди Уитакър ще е играе 13-ия Доктор е стара, но всеки поглед към нея в иконичната роля ни показва, че полът няма значение, когато става въпрос за приключения през времето и пространството.

Сезон 11 е свеж старт за сериала, защото освен нов Доктор има и нов шоурънър (главен креативен и системен ръководител на целия проект) в лицето на Крис Чибнал, който идва на мястото на Стивън Мофат. Както и много нови актьори.

В новия трейлър виждаме екшън, взривове, чудовища и новите съмишленици на Доктора, които много добре посочват кой е начело.

Заедно с трейлъра BBC пусна и описание на първите два епизода:

Епизод 1 – Жената, Която Падна На Земята – Неделя, 7 октомври

„Нямаме извънземни в Шефилд.“ В Южен Йоркшир, Раян Синклеър, Ясмин Кан и Греъм О’Брайън са напът да променят животите си завинаги, когато намират жена, паднала от небето, която не може да си спомни дори собственото си име. Могат ли въобще да й вярват? И ще може ли тя да разнищи странните събития, случващи се в целия град?

Гост-звезди: Шарън Клар, Джони Диксън и Самюел Отли. Сценарист: Крис Чибнал, режисьор: Джейми Чилдс

Елизод 2 – Призрачният Монумент – Неделя, 14 октомври

Все още разтърсени от първата си среща, ще успят ли Докторa и новите й приятели да оцелеят в агресивната извънземна среда и да разнищят мистерията на Опустошението? И кои са Ангстром и Епзо?

Гост-звезди: Шон Дуули, Сюзън Линч и Арт Малик. Сценарист: Крис Чибнал, режисьор: Марк Тондерай

Световната премиерата на „Doctor Who“ е на 7 октомври, неделя, по BBC One, BBC America и още.

 
 

Духът на есента: приказка за големи

| от Гост-автор |

Ако снощи сте спели непробудно, вероятно не сте го видели, но в нощта срещу деня на есенното равноденствие, духът на есента се надигна, слезе от Витоша и бавно прелетя над София. Огледа заспалия, поопразнен град, стресна няколко котки, които се изпокриха под колите, духна в пазвите на няколко заспали пияници около Народния театър и се настани на кубетата на Александър Невски да планира какво да прави тази есен.

Повечето хора не го видяха, но много от тях сънено придърпаха одеяло върху чаршафа си за първи път, децата се размърдаха неспокойно, а уличните кучета завиха срещу луната, разтревожени от невидимото присъствие на новия господар в техния град.

Духът на есента се настани удобно по турски на върха на храм-паметника, извади златния си тефтер, и взе да прави списък на задачите си през този сезон. Ако можехте да надзърнете в страниците му, направени от кестеново листо, щяхте да видите следното:

– Да ги пазя от Зимата, която пак ще се събуди по-рано, за да скове пръстите на краката им до синьо и да затрупа булевардите със сняг, така че никой да не се сети, че под снега отново е мръсно

– Да подсетя другия месец Циганското лято да намине поне за седмица, защото има хора, които още не са ходили в Гърция на море, а има и такива, които не са готови за Зимата и надеждата им за няколко последни, откраднати топли дни е онова, което ги поддържа да не си сложат на очите черна превръзка

– Да разпръсна навсякъде миризмата на печени чушки и варени кестени

– Да им припомня да си наредят кратунки по первазите и да запалят камините, лампите, свещите – да вземат светлината у дома си, защото колкото по-тъмно е навън, толкова по-светло е вътре

– Да ги подсетя колко е вкусна печената тиква с мед и пресни орехи

– Да им кажа, че не е толкова важно, че Хелоуин е американски празник. Не пречи на 31 октомври да се маскират, да раздадат бонбони на хлапетата и да се замислите как да бъдете страшни за злото

– Да направя есента още по-красива, за да може от време на време да спрат, да погледнат нагоре и като видят жълтите листа на фона на излизаното синьо небе, да се усмихнат така, без да имат повод

– Да им припомня, че…

Хоп. Духът на есента усети зад себе си леко тупване и се обърна назад. Мамка му, знаеше си, че няма да се размине без среща с този наперен, дребен невротик.

Духът на Лятото беше много по-млад, макар че по челото му вече си личаха издайнически бръчки, ако някой можеше да ги види от аполоновския, нагъл загар.

– Пак ли пишеш в тоя тефтер, брат? – попита го духът на Лятото.

– Не е твоя работа какво пиша. – отвърна духът на Есента.

Младият надзърна в тефтера и издекламира подигравателно:

–  „Да направя есента още по-красива, за да може от време на време да спрат, да погледнат нагоре и като видят жълтите листа на фона на излизаното синьо небе, да се усмихнат така, без да имат повод„. Не разбра ли вече, че хората не се усмихват без да имат повод? Усмихват се през лятото, защото ги забавлявам, защото пият по цяла нощ, откриват и преоткриват кратката любов, пътуват, снимат се, слънцето не се скрива за повече от ден…Ти не можеш да ги направиш щастливи.

Духът на есента обаче не беше съгласен.

– Ти ги караш да правят всички тези неща, дори когато имат нужда от покой. Ти си нервен, натискаш ги, превръщаш забавлението в задължителност, а почивката – в тревожност. След твоите месеци онова, от което имат нужда, е облекчение и въздух. Осъзнаване, че не е подсъдимо да си меланхоличен, че не е непростимо да си тъжен и мълчалив, че не си смотан, ако не си отишъл на три морета само през август.

– Нищо не разбираш. Забавлението Е задължително! Затова имаме младостта, за да се се забавляваме. Тя трябва да бъде едно безкрайно удоволствие и забавление. Иначе от нея няма смисъл. Хората, които я проспиват в тревоги и глупости и директно се гмурват в твоето прехвалено спокойствие, само съкращават пътя си към Зимата и Края.

– А онези, които са болни? Които преживяват загуба? Или които са объркани или просто нямат желание да се забавляват?

– Отпадат по естествен път. Такъв е животът.

Духът на есента поклати глава. Всяка година лекуваше рани, които духът на лятото нанасяше на хората с егоцентризма и диващината си. Повечето искаха да го запазят, за да им свети, когато дойде Зимата: складираха мъртвите миди в аквариуми, пазеха спомена за плажните следобеди в безвъзвратно изстинал пясък в буркани.

За някои обаче лятото не беше топъл спомен. Тези души с радост приемаха есента с нейните тихи, умиротворени вечери. Както онези, в които омаломощеното слънце се разпадаше като шепа мед на пара върху градовете и селата, така и онези, в които вятърът започваше да съска като уплашен котарак в преждевременния мрак на октомври.

Духът на есента всяка година се грижеше да напомни на всички, че неговият сезон не е само прелюдия към зимата, която, без да искат, навяваше на хората мисли за Края. Тази година също ще го направи.

Ще видите ли знаците, които ни оставя?