Раздвижване в Кипър

| от |

Кипър е разделен вече от четири десетилетия. Отношенията между северната и южната част на острова никога не са били лесни, напоследък контактите бяха едва ли не замразени. Сега обаче позициите като че ли се сближават, пише Дойче веле.

cyprus

Първата срещу между Никос Анастасиадис и Дервиш Ероглу няма да остане последна. Президентът на Република Кипър и лидерът на кипърските турци успяха сега да сложат край на продължилото близо две години прекъсване на контактите. Този резултат беше постигнат най-вече благодарение на съдействието на Обединените нации, под чиято егида се проведе срещата. ООН представи на двете страни декларация за продължаване на прекъснатите през 2012 г. мирни преговори, която получи одобрението им. В декларацията се изясняват най-важните точки от конфликта: единството и единното гражданство, приложението на европейското право, но и на правата на кипърските турци. Според становището на Анастасидис, както и на Ероглу, документът на ООН определя рамката за преговори, но не представлява окончателен план за разрешаването на конфликта. Въпреки това лидерът на кипърските турци изрази оптимизъм и заяви, че в следващите три до пет месеца може да се постигне споразумение, което след това да бъде подложено на референдум от населението в двете части на острова.

От ООН настояваха за подновяване на преговорите още от началото на 2013 г., когато консервативният Анастасиадис бе избран за президент. Но той си имаше други грижи – с разработването на пакет от спасителни мерки за застрашената от фалит държава. Ето защо Анастасиадис помоли за отсрочка на преговорите за обединението, за които едва сега като че ли е настъпил подходящият момент. Така поне смята представителят на управляващата партия Михалис Софоклеус: „Винаги сме имали четири изисквания, които сега вече са изпълнени: Турция да бъде включена пряко в преговорите, да се разработят мерки за създаване на взаимно доверие, да се въведе европейското право и да се гарантира суверенитета на единен Кипър“.

Правителствената криза е неизбежна

Пробивът бе почти постигнат още през 2004 г., когато трябваше да се гласува за мирния план, предложен от тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан. Консерваторите, които тогава бяха в опозиция, приветстваха опита за посредничество. Но президентът на островната република и лидер на центристката Демократическа партия ДИКО Тасос Пападопулос призова кипърските гърци да гласуват на предвидения референдум против мирния план, което те и направиха.

По ирония на съдбата днес именно Демократическата партия е партньор в управлението на консервативния президент Анастасиадис. Но надеждата, че тя ще окаже подкрепа и по кипърския въпрос, не се оправда. Миналия декември за председател на партията бе избран хардлайнерът Николас Пападопулос, син на бившия президент и продължител на неговата политика. Едва заел поста, той отправи остра критика срещу Анастасиадис – заради готовността му да приеме обща декларация с Ероглу: „Тази декларация е особено опасна за нас, апелираме към президента да не я подписва“, заяви говорителката на партията Кристиана Еротокриту. По информация на кипърската телевизия, представителите на ДИКО междувременно даже обмислят в най-скоро време да напуснат коалицията.

Михалис Софоклеус смята, че критиката от страна на коалиционните партньори е неуместна: „Пападопулос твърди, че ще загубим суверенитета си – дори само защото за бъдещите преговорни резултати ще се гласува на отделни референдуми. Ако логиката му беше вярна, щяхме да сме загубили суверенитета си още през 2004 г.“.

Ролята на американската дипломация

През последните месеци САЩ предприеха значителни дипломатически усилия за събирането на двете кипърски народностни групи на масата на преговорите. По време на мюнхенската конференция по сигурността американският външен министър Джон Кери потвърди, че правителството му работи за намирането на решение за кипърския въпрос. Няколко дни по-късно на посещение в Гърция и Кипър пристигна помощник държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд.

Гръцките коментатори са на мнение, че Вашингтон се е активизирал покрай неотдавнашните сведения за големи залежи от нефт и газ в Средиземно море. „Англичаните, които навремето играеха водеща роля по кипърския въпрос, отдавна се оттеглиха, докато американците след четири десетилетия изведнъж решиха да се намесят и да работят за намирането на решение“, писа в атинския вестник „Та неа“ политическият анализатор Димитрис Митропулос. „Засиленият ангажимент на САЩ произтича от енергийните им интереси и дефинира Кипър като важен елемент в триъгълника Израел-Турция-Иран“, смята още коментаторът.

Това, че европейците блестят с отсъствието си, засега не се потвърждава от Никозия. Точно обратното: в следващите дни Европа ще се включи много активно, заяви консервативният политик Михалис Софоклеус. По сведения на кипърските медии през следващите дни на посещение на острова се очакват председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле.

 
 

Българско военно чудо: Непревземаемият Одрин пада

| от chronicle.bg |

Четвъртият филм от документалната поредица „Българско военно чудо“ хвърля светлина върху сражението, което мнозина описват като връх във военната история на България – превземането на Одрин.

Действието се развива в началото на Балканската война през октомври 1912 г. Тогава командването на генерал Никола Иванов има за задача да блокира Одрин – най-важният комуникационен възел в Източна Тракия. Той контролира единствената жп линия от и за България, което го превръща в изключително ценен ресурс.

След неуспешен щурм през октомври, се преминава към обсада на града. Това обаче е почти невъзможна мисия, защото крепостта разполага с 45 км отбранителна линия, гарнизон от около 75 000 души с 600 оръдия от различни калибри. По план запасите им трябва да стигнат за 6 месеца. Командващият одринския гарнизон Шукри паша твърдо вярва, че Одрин е непревземаема крепост. Обективните предпоставки също подкрепят твърдението му, но от съдбата на Одринската крепост зависи изходът на войната. Одрин трябва да бъде превзет на всяка цена.

Българското правителство обаче не подкрепя идеята за щурм, защото ще доведе до огромен брой жертви, а шансът за успех е минимален – изчисленията на Военния съвет показват, че една атака ще коства между 10 и 15 000 убити. Всички усилия на армията ни жънат провал след провал. Нещо трябва да се промени.

Тази промяна идва в лицето на генерал Вазов. Той е назначен за командир на Източния сектор. Негова е идеята за ненадейна атака, без никаква артилерийска подготовка през Източния сектор, откъдето да се сломи „непревземаемата крепост”. Турците не очакват нападение оттам и е направено всичко възможно да бъдат заблудени. Цял февруари е използван за скрито преместване на обсадната артилерия в Източния сектор, а в началото на март всички приготовления са готови.

Главното командване обаче все още се колебае да даде зелена светлина и предлага алтернатива. На своя глава генерал Георги Вазов заповядва атака за превземане на града. Когато негов подчинен му заявява, че ще изпълни дълга си, той отговаря: „Дълга ли? Смятате ли, че е достатъчно, ако ние утре изпълним само дълга си? След едно поражение всеки страхливец може да се оправдае, че е изпълнил добросъвестно дълга си. Слава, слава или смърт ни чака утре!”

Дългоочакваният ден настъпва на 12 март, когато е направена първата крачка към една драматична борба. Подробностите и развръзката може да проследите в четвъртия епизод от „Българско военно чудо“

Документалната поредица е част от образователната инициатива на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“, която цели да покаже по вълнуващ начин миналото на страната ни и да превърне историята в интересен учебен предмет. Филмите от „Българско военно чудо“ се прожектират и пред ученици и учители в десетки градове в страната по време на открити уроци, които авторите на проекта изнасят. Видеата се предоставят и безвъзмездно за образователни цели, за да може повече учители да обогатят учебните си часове с документалните филми.

 
 

Елизабет II и Филип отбелязват платинена сватба

| от chronicle.bg |

Британската кралица Елизабет II и съпругът й – Единбургският херцог Филип отбелязват днес платинена годишнина – 70 години от сватбата си.

Никой от предшествениците на сегашната кралица на британския престол не е отбелязвал толкова голяма годишнина от семейния си съюз. Още през октомври Бъкингамският дворец даде да се разбере, че не се предвиждат никакви публични тържества по повод годишнината. 91-годишната Елизабет и 96-годишният Филип ще останат на днешния ден в замъка Уиндзор.

Телевизия Скай Нюз обяче съобщи, че все пак ще бъде организирано празнично тържество за най-близките приятели и членове на кралското семейство. В събота Бъкингамският дворец разпространи официална снимка на 91-годишната кралица и 96-годишният й съпруг във връзка с тяхната „платинена сватба.“

 
 

Музей на Библията отвори врати във Вашингтон

| от chronicle.bg по БТА |

Библията вече има свой музей във Вашингтон. Построяването му е финансирано от богато семейство християни, което се защитава от какъвто и да е прозелитизъм в страна, където религията има важно място.

Музеят днес отваря врати за посетители. Той обхваща 8 етажа и площ от 40 000 кв.м. Музеят представя Стария и Новия завет и тяхното въздействие върху света. Импозантната сграда се намира близо до Капитолия и това стана причина за полемика за влиянието на религията върху американската политика.

Построяването на музея е струвало 500 милиона долара, осигурени отчасти от семейство Грийн, което е собственик на веригата магазини за декоративно изкуство „Хоби лоби“. „Библията оказа влияние върху живота ми и този на семейството ми – заяви Стив Грийн, ръководител на „Хоби лоби“ и председател на административния съвет на музея. – Музеят обаче не е посветен на една вяра или религия, а на книга, повлияла върху целия свят.“

В музея посетителите ще могат да видят фрагменти от Кумранските ръкописи, писмо на Мартин Лутер (1483 – 1546), в което инициаторът на Реформацията отстоява възгледите си преди срещата си с посланика на папа Лъв Х, английски ръкописен молитвеник от 14-и век, намерен в Египет юдейски молитвеник от 9-и век, Библията, пребивавала на Луната по време на полета на американския космически кораб „Аполо 14″ през 1971 г., Библията, принадлежала на краля на рокендрола Елвис Пресли (1935 – 1977), екземпляри от Тора, част от Библията на Гутенберг. За събирането на експонатите помогнал историкът Скот Керъл, смятан за Индиана Джоунс на библейската археология.

В музея има три главни раздела, разказващи за Библията, за библейски сюжети и за влиянието, което тази книга е оказала върху развитието на човечеството.

 
 

Сватбената торта на Доналд Тръмп и Мелания бе продадена за над 2000 долара

| от chronicle.bg, БТА |

Торта от сватбата на Доналд Тръмп и Мелания през 2005 г. бе продадена за 2240 долара на търг на „Джулианс окшънс“ в Лос Анджелис.

Началната цена на съхранената до наши дни шоколадова торта с бяла глазура и с украса от бяла роза бе 250 долара. Не се съобщава кой е купувачът на лакомството, което бе продадено в картонена опаковка с инициали „МДТ“.

За сватбата на Доналд Тръмп и Мелания бе приготвена гигантска седеметажна торта с тегло 90,7 кг. Сладкарите трябвало да поставят толкова голяма конструкция във вътрешността на лакомството, че впоследствие било решено то да не се поднася на гостите. Вместо него били предложени малки торти с украса от рози, една от които бе продадена на търга.