Ранобудните студенти: ОКУПАЦИЯТА НA РЕКТОРАТА НЕ ПАДА!

| от |

Ето какво казаха от Ранобудните студенти по повод информациите на някои наши колеги, че окупацията пада.

occupy]

Искаме да се спре със спекулациите и търсенето на „новината“, защото никой не ни помага по този начин. От 13.30 часа започна Общото събрание. Гласувано беше: да се поканят в окупирания Университет колегите от академичната общност, които при желание да проведат свои занятия. Това НЕ означава „падане“! Това означава смяна на тактиката на борба спрямо дългосрочната ни стратегия. Университетът остава под контрола на студентите – ден и нощ. Ние защитаваме морални ценности и не желаем да противоречим на себе си. Защитаваме обща кауза и търсим обединение за постигане на мисията ни. Действията извън университета ще се увеличат.
Бъдете с нас!
26 дни окупация, 26 дни свобода.

Декларация на Ранобудните студенти:

Ние, Ранобудните студенти, като здравомислещи хора, съзнаваме негативите, които можем да нанесем, влизайки в четвъртата седмица на окупация. Негативи, рефлектиращи единствено върху нашите колеги, преподаватели и върху мястото, за което ние милеем – Университета.

Университетът, за разлика недосегаемото, опасано с черни барикади Народно събрание, което остава недостъпно за своите граждани, винаги е бил с отворени врати за своите студенти. Въпреки изкуствено създаденото помежду ни разделение, ние, окупиралите Софийския университет студенти, възприемаме себе си като едно цяло с колегите, които защитават своето право на обучение в Алма Матер. Различаваме се единствено от хората, срещу които се борим. Доказахме го и продължаваме да го доказваме.

С акциите си последната седмица изнесохме протестите навън. Това ни дава надежда, че окупацията е изпълнила първоначалната си цел, да върне хората на улицата.
В същото време си даваме ясна сметка за своето място във формирането на общественото мнение и за надеждата, с която цяла България гледа към нас.

С оглед на всичко това, след дълго обсъждане на Общо събрание, решихме следното:

От 18.11. 2013г. (понеделник), ние, окупиралите Ректората на Софийски университет, каним нашите колеги и преподаватели да се завърнат в окупираната сграда, за да продължат учебната и научна дейност, като за целта прехвърляме окупационния щаб в Аула Магна, най- символичното място за Университета!

Сградата остава под контрола на окупиралите студенти – ден и нощ. Обръщаме се към своите колеги, завръщащи се в Университета, които в продължение на три седмици твърдяха, че подкрепят исканията, но не и формата на протеста, със следната покана:

1. Да застанат заедно с нас в битката за общото ни бъдеще, за което досега сами сме се борили.

2. Да се завърнат в сградата на Ректората, оставяйки натрупаните негативни чувства, с единствената цел – да продължат учебния процес. Твърдо заявяваме, че по никакъв начин НЯМА да се толерират провокации от какъвто и да е вид: късане на транспаранти, премахване на плакати, нанасяне на щети върху сградата на Ректората, които да бъдат приписани на наше име и т.н. За 26 дни ние доказахме, че уважаваме сградата на Ректората, оставяйки я чиста и неувредена.

Предупреждаваме, че при какъвто и да било опит за провокация, Ректоратът отново ще бъде затворен изцяло, и вината ще имат точно тези хора, които са започнали провокацията.

Обявяваме ОБЩОСТУДЕНТСКИ протест в сряда, 20.11. 2013 г., от 11.00 часа пред Парламента. Призоваваме всички колеги и преподаватели да излязат, и да ни подкрепят!

Заповядайте колеги!

Ранобудните студенти.

 
 

Новият филм на Ралф Файн „Рудолф Нуреев: Бялата врана“ – къде, кога и защо

| от Киномания 2018 |

Новият филм на Ралф Файнс за живота на виртуозния балетист Рудолф Нуреев е сред акцентите на Киномания 2018. Единствената прожекция е на 23 ноември от 19:00 часа в зала 1 на НДК.

„Рудолф Нуреев: Бялата врана“ е заглавието на третия филм на Ралф Файнс като режисьор. Той проследява живота на един от най-легендарните балетни артисти за всички времена. Сценарист на продукцията е Дейвид Хеър („Часовете“, „Четецът“).

Филмът е базиран на книгата „Рудолф Нуреев: Животът“ от Джули Кавана и се фокусира основно върху установяването на артиста в Париж в разгара на Студената война.

По думи на самия Ралф Файнс, това което го е подтикнало към историята на Нуреев, е: „Силата на млад изпълнител, който е жаден да разбере кой е като артист и като човек. Силата на неговия дух, неговата решителност, това са неща, които истински ме вълнуват. Има една нишка във филма: трябва да се целиш по-високо, винаги по-високо“.

Изпратен в Града на светлината като част от балетната трупа на елитния театър „Киров“ (името в съветския период на днешния Мариински театър), талантливият Нуреев моментално се влюбва в Париж. За ужас на агентите на КГБ, които следят изкъсо всяка негова крачка, артистът редовно посещава Лувъра, възхищавайки се на произведенията на изкуството, и обикаля парижките клубове, заедно с чилийската наследница Клара Сент.

Убеден, че ще бъде убит, ако се върне в родината си, Нуреев търси политическо убежище в Париж и успява да се върне в Русия,едва години по-късно, когато майка му е на смъртно легло.

Филмът се връща и към ранните години на големия артист – от раждането му в транссибирската железница, през трудното му детство, когато страстно отстоява идеите си, до младежките му години и сложната му сексуалност във времена, в които Студената война разрушава всеки стремеж на съветски артист да преследва световна кариера.

Главната роля се изпълнена от руския танцьор Олег Ивенко, който прави внушителен филмов дебют. В образа на Клара Сейнт – жената, помогнала на Нуреев да се установи в Париж, когато бяга от руския режим, влиза Адел Екзаршопулос (позната от „Синият е най-топлият цвят”, показан на Киномания 2013). Ралф Файнс пък се превъплъщава в ролята на известния по това време танцов педагог Александър Пушкин (не поетът от XIX век), който до 1950 г. е учител на Нуреев и вижда в него повече от чисто технически умения, запленен от страстта, с която танцува.

Филмът е завладяващ портрет на един брилянтен, енигматичен артист, чиито талант и темперамент го правят призван да разтърси не само света на балета, но и този на международните отношения.

 
 

Северин Красимиров признал за убийството на Виктория Маринова

| от chronicle.bg |

Асен Георгиев, доведеният баща на Северин Красимиров, обвиняемият за убийството на Виктория Маринова, каза, че Северин признал за убийството на журналистката и казал, че съжалява. Това станало, когато той избягал при Асен и майка си в Германия. Той също така каза, че Северин също като брат си и сестра си пиел хапчета, защото „не бил добре с главата“.

Обвиненията срещу него са за изнасилване и убийство. Днес предстои Русенският съд да обяви мярка за неотклонение. 

След ареста си той беше настанен в килия, която отговаря на европейските изисквания. Там той беше разпитван в продължение на 4 часа като в полицията разбира къде е заровил телефона на жертвата си и след това го намира на същото място.

Общо 6 адвокати са отказали преди Красимиров да си намери служебен защитник.

 
 

Новините CHR: какво се случи днес, 18 октомври 2018?

| от chronicle.bg |

В рубриката „Новините CHR“ представяме накратко основни новинарски акценти от страната и чужбина за отминаващия ден. Ето какво се случи днес, 18 октомври 2018 г.

Румен Радев покани кралица Елизабет II в България

Анна Цолова е напуснала Нова ТВ

Нуждаещите се от белодробна трансплантация у нас остават без достъп до Евротрансплант

Официално повдигнаха обвинения на Северин за изнасилването и убийството на Виктория

От „Атака“ оцениха искането за оставка на Сидеров като несериозно

Още акционери във Facebook се разбунтуваха срещу Зукърбърг

Путин повози президента на Египет на писта за Формула 1

Продадоха „златната глава” на Кейт Мос за над 400 хиляди долара

Извънредно завишени бонуси в Левски при победа над Лудогорец

Предстои промяна на времето

 
 

Тази сладка синеока Фелисити Джоунс и 6 страхотни нейни роли

| от chronicle.bg |

Лесно можете да объркате Фелисити Джоунс с еднодневна сензация, която става известна за широката публика в нощта след премиерата на филмa „Теорията на всичко“. Реалността обаче далеч не е такава, защото това малко синеоко момиче, което днес навършва 35 години, работи дълги години, за да спечели сърцата на критиците.

За запознатите с нейните роли тя винаги е била британския нешлифован диамант, на когото му е било нужно единствено време, за да заблести в редиците на най-добрите актьори от екрана.

Преди да се сдобие с първата си номинация за „Оскар“ за  най-добра поддържаща актриса, в резюмето й вече се открояват няколко запомнящи се роли. Професионалната й кариера започва, когато е на 12 години и участва във филма „Ловци на съкровища“. От там насетне започва стъпка по стъпка да се катери по стълбата. Последните години в биографията й има както прилични блокбъстъри, така и няколко филма, които са предпоставка бляскаво бъдеще, ако всичко върви наред.

В чест на рождения ден на тази обещаваща актриса, на която никога не бихме дали 35, споделяме 6 страхотни нейни роли. Вижте ги в галерията горе.