Ранобудните студенти номинирани за Човек на годината

| от |

Ранобудните студенти са номинирани от Десислава Тодорова със следните мотиви:

Всеки може и трябва да изразява своята гражданска позиция за случващото се в държавата, в която живее, но по-важно е – защо го прави.

Студентите от Софийския университет заявиха своята гражданска позиция по един нестандартен начин – окупираха аудитория в университета си. Място, което е източник на знания, а “знанието и знаещите са гарант за свободата и независимостта в родината ни” (проф. Иван Илчев).

В декларацията си те са “разгневени” от “системното накърняване на конституционния ред в страната”, обявяват нетърпимост срещу беззаконието по най-високите етажи на държавното управление и желанието си да живеят в държава управлявана въз основа на ценности като равенство, свобода и справедливост. Искат върховенство на закона, знаят и осъзнават, че човекът е висша социална ценност в правовата държава, която я има, за да реализира и гарантира основните му права и интереси.

Тези студенти не предизвикаха само властимащите, те предизвикаха цялото общество. Студентите окупирали аудитория № 272 на Софийския университет напомниха на всички нас да не губим доверие във собствените си възможности и когато виждаме безобразността навсякъде, не да жадуваме за закони, а за законност.

tumblr_mvcd9zj3DC1smt2koo1_1280

 
 

Relax, take it easy или наръчник за вбесени хора

| от chronicle.bg |

Стискате ли зъби, когато видеото в YouTube прекъсва? Нервничите ли, когато се редите на опашка за кафе? Задръстванията са истинско изпитание, което ви кара да измисляте нови, несъществуващо до този момент ругатни? Вбесяват ли ви хората в метрото рано сутрин? Би трябвало да са пълни с енергия, когато отиват на работа в началото на деня? А не да запушват и без това тесния проход между Сердика 1 и Сердика 2.

Разбира се, че не е нормално да се движиш все едно си единствения пътник в метрото в час пик. Не е нормално също така и подобно нещо да те изкарва извън нерви.

В днешното ежедневие често губим контрол за съвсем незначителни неща. Често си казваме, че трябва да сме по-търпеливи, но задачата изглежда почти непостижима. Като да спреш цигарите. На думи можеш да го направиш винаги. На практика всеки път, когато видиш цигара, не се сдържаш и си палиш една.

Да възпитаме в себе си търпеливостта, определено си струва. Не само заради редицата благоприятни ползи за самите нас. Но помислете си, колко по-добре биха се чувствали близките ни, ако около тях няма кипящо кълбо от нерви, готово всеки момент да избухне. Проучванията показват също, че търпеливите хора са по-способни да емпатират, да изразяват щедрост и състрадание.

Добрата новина е, че търпението може да бъде възпитано. При достатъчна постоянност и желание. Дори да не сте търпелив днес, има надежда, че можете да бъдете такъв утре. На помощ на всички лесно вбесими хора, The New York Times предлага няколко стъпки, с които да туширате влиянието на досадните явления от ежедневието, чийто край така или иначе никога няма да дойде.

Дайте си сметка за реалните заплахи

Нетърпеливостта се появява като следствие на човешкия инстинкт за самосъхранение, според психолозите. Затова когато крещим на някого или сме раздразнени от ежедневни проблеми, всъщност приемаме тези ситуации като някакъв вид заплаха.

Ключът към това се крие в амигдалата (още наричана бадемовидно мозъчно тяло). Тези възли от нервна тъкан в мозъка ни са отговорни за различаването на заплахите и определянето силата на емоциите. И докато те са работили безупречно при предците ни, за да ги предпазят от хищниците, те никога не са могли да различават опасни ситуации в модерния живот.

Затова мнозина реагират по-яростно на ситуации, които всъщност не представляват реална заплаха. Амигдалата няма способността да различи реалната заплаха (като ръмжащ тигър) от нереалната (бавнодвижещ се човек по тесен тротоар).

Определете за себе си какво ви изкарва извън нерви и си дайте сметка за неговия реален ефект върху ежедневието ви, и вече сте поели контрол над ситуацията.

Оценете риска

След това си помислете при коя мисъл започвате да изпитвате гняв. Със сигурност преди да дадете израз на гнева си, имате някакъв образ  в главата, някаква мисъл, някакво следствие, което предава усещането, че сте в опасност. Щом се вслушате в това, което си казвате, после можете да се обърнете към източника на безпокойството и да прекъснете самозащитната реакция. Просто защото от нея няма нужда.

Целта е да се дръпнете настрани от ситуацията и да я погледнете отстрани. Толкова ли е неприятно да си в задръстването? Да, разбира се, но нека бъдем реалисти – то скоро ще приключи, а до вечерта ще са се случили толкова неща, че ще сте забравили.

В същата ситуация помага и да си представите най-лошия сценарии. Това по-добре ли ще е? Отговорът винаги е не.

Погледнете ситуацията от друг ъгъл

Просто. Всеки път, когато колегата ви вбесява и сте на път да избухнете, сетете се за всичките онези пъти (такива със сигурност има), в които вие сте били в грешка и сте вбесявали другите.

Друга тактика е да си дадете сметка за това какво място заема търпението в списъка с личните ви ценности. Ако я поставите на централно място, и зачитате тази позиция, скоро ще започнете да вървите към достигането на това състояние.

Това е процес, не случване

Повечето хора си мислят, че само с воля биха станали по-търпеливи, което ги обрича на провал още от началото. Маратонците не тръгват на маратон още от първия ден. По същия начин и човекът с много нисък праг на търпимост не може да очаква моментални резултати. Често не може да очаква дори скорошни. Това е дълъг процес, който ще ви поставя на изпитание ежедневно… по няколко пъти.

Култивирането започва от по-малки и по-ненапрегнати ситуации, които не поставят нервите ви на сериозно изпитание.  Като всяко друго умение, ако не се започне от малките стъпки, практикувани при всяка удобна възможност, резултатът трудно ще дойде. Търпението е като мускул. Трябва да бъде тренирано.

Направете малки промени в живота си

Определено има неща в ежедневието, които ви стресират, и от които можете да се лишите. Ако нетърпението ви е свързано с пропиляно време в чакалнята, вземете книга със себе си, която да четете, докато чакате. С няколко думи – направете така, че да туширате стреса и да се занимавате с нещо. Ако не обичате да стоите в задръствания, слушайте аудиокниги в колата си, подкастове. Винаги има с какво да запълните времето.

И един от най-ефективните методи – спортът. Или каквато и да било активност. Йога, фитнес, тенис, плуване, танци… всеки има нещо, което би правил. И би му помогнало.

Бъдете реалисти

Много е вероятно цялата тази нетърпимост, която проявявате към всичко и всички, да не се дължи на вродени черти в характера, а на обикновено претоварване. Затова първото, за което трябва да се замисли всеки е, дали си поставя изпълними задачи. Ако задължителният списък със задачи за деня включва 10 неща, а вие сте способни да направите само 5… е, очевидно е откъде идва проблемът.

Когато графикът е претъпкан и всяко нещо в него е на всяка цена и най-малката спънка може да ви изкара извън нерви.

Не можете да препускате по-бързо, на можете да накарате и останалите да го правят. Така че, както гласи една популярна, сладникава, но напълно в тона на този материал песен, relax, take it easy.

 
 

Тази година няма да купувам подаръци

| от Брайън Бернард |

Миналата седмица някой е офиса ме попита дали ще участвам в тайния Дядо Коледа. Възпитано отказах.

Не е заради парите – имаше ограничение от $5. Помислих си: „Не. Коледата вече причинява достатъчно стрес. Защо трябва сега да харча пари и по колегите си.“  От тук мога да чуя какво си мислите: „Уау! Как може да си толкова стиснат. Става въпрос за $5. Такъв си Чичо Скрудж. Отпусни се малко.“ Това поне бяха думитв на сестра ми.

В последно време обаче мнението ми за коледните подаръци се преобърна. Първо да отбележа, че не е защото не харесвам Коледа. Струва ми се обаче, че Коледа се натовари с нереални очаквания. По принцип трябва да е най-хубавото време от годината, но за много хора означава само стрес и заеми. А за това, извинявам се, но до голяма степен са виновни подаръците.

Във Великобритания, която е богата държава, за миналата година един на всеки 7 британци е имал финансови притеснения около Коледа. Подаръците и празнуването вкарват много хора в дългове – към банки, към фирми, към приятели… Каква е редовната ситуация: обикаляме претъпканите магазини и молове, за да купуваме подаръци за близките им един ден от 365 и дори не е техният рожден ден, те се радват за малко и така. И за какво е всичко това? Заслужава ли си? Наистина – никак не си заслужава!

Не казвам, че ако купуваш подаръци си консуматрско чудовище, въобще не казвам това. Казвам, че всеотдайността да намериш хубав и достоен подарък, обикновено води до мимолетна радост. Аз лично не съм купил нито един подарък и казах на всички, че аз самият не искам. Ако се поддам на социалните очаквания, ще купя по един мъничък подарък на всички, но не искам да правя дори това.

Когато бях млад, след ваканцията съучениците ми се фукаха колко подаръци са получили: Аз получих 50, аз получих 100, аз получих 200 (да бе…). Имаше и такива, които са получили малко и ги беше срам да се обадят. Или пък и лъжеха – като мен. Това не е по вина на детето. Някои казват, че е заради родителите, но дори и те се опитват да живеят по социалната нормата, че ако купят много подаръци и сложат богата вечеря, ще имат перфектната Коледа.

Веднъж си говорих с един езичник и този разговор промени цялото ми виждане за празника. Тя ми разказа за „годишното колело“ – сезонните празници, които имат езичниците, включително и такъв през декември. Тогава те вярват, че всички трябва да спрем и да хибернираме. Вместо това ние правим точно обратното: работим повече, за да изкараме повече пари.

Коледа трябва да е период, в които се отпускаме след цяла година усърдна работа, събираме се с близките си и си прекарваме весело и спокойно. Отново – не казвам, че ако купуваш подаръци си консуматрско чудовище. Сестра ми с радост ще си признае, че подаръците са любимата й част от цялото събитие и това е съвсем окей. Кой не обича да получава подаръци?

Мисълта ми е, че не трябва да се чувстваме задължени – без значение какви са обществените нагласи по въпроса. Също така не трябва и да се впечатлявате или засягате, ако някой ви налага обратното. Както когато Гринч открадна всички подаръци – това съвсем не провали Коледата на хората. Може би ако намалим паниката около подаръците, ще се радваме повече на неща като семейството, приятели и любов. Ако трябваше да избирам между подаръците и време със семейството ми, знам много добре кое щях да избера и това никак не ме прави Чичо Скрудж.

 
 

Елън Дедженеръс: 15 години смях през сълзи

| от chronicle.bg |

Когато започва да води своето предаване, преди 15 години, мнозина са убедени, че светът все още не е готов за нея.

И имат пълното право да мислят така. Минали са едва пет години, откакто тя прави прецедент в телевизията като разкрива, че е гей в епизод от ситкома си „Елън“. Веднага след това телевизията се отдръпва, а шоуто скоро изчезва, защото светът не е готов за това. 42 млн. зрители гледат как героинята й в ситкома признава на своята приятелка, че е лесбийка, докато двете са на летището. В същото време микрофонът е включен и всички наоколо чуват признанието.

Реалността е доста по-горчива. Никой комик до този момент не е излизал от килера по толкова публичен начин. Края на ХХ век е – няма как да остане незабелязано. Елън прави нещо нечувано и светът й се отплаща. Ситкомът скоро потъва в забвение, защото никой не иска да гледа тази „лесбийка“.

Елън обаче е свикнала с подобни удари. Тя е отраснала в Ню Орлиънс, в семейството на майка логопед и баща застрахователен агент, които се развеждат, когато тя е тийнеджър. След като признава на майка си и доведения си баща, че е лесбийка, той я моли да напусне къщата им. Не иска децата му да живеят под влиянието на 21-годишната Елън. Не много дълго след това Елън се влюбва в своя приятелка, с която започва сериозна връзка. Момичето загива в катастрофа. Преди да се посвети изцяло на комедията, Елън упражнява различни професии като сервитьор, барман, бояджия и др.

Вторият й опит след ситкомът „Елън“, който е спрян през 1998 г.,  е ситкомът „Шоуто на Елън“ по CBS, но и този проект се проваля след само 13 епизода през 2001 г. Две години по-късно тя озвучава Дори в „Търсенето на Немо“ и макар това да е едно от най-добрите неща в тази анимация, екипът е на тръни как участието на Елън ще се отрази на филма.

В началото на този век Елън Дедженеръс е не просто угаснала звезда, но и живее във време, което не би допуснало някой, който е открито гей, да води собствено телевизионно шоу – без значение дневно или вечерно.

Зад идеята за „Шоуто на Елън Дедженеръс“ застава тогавашният президент на Warner Bros. Telepictures Productions Джим Параторе, който е създал „Шоуто на Роузи О’Донъл“ и „The Bachelor“. Въпреки неговата намеса, трудно се намират привърженици на идеята.

Тя е лесбийка, а жените, които гледат дневните предавания са хетеросексуални домакини с деца – какво общо има тя с тях?“ казват всички мениджъри.

Затова Параторе взима решението двамата да тръгнат на турне и сами да покажат коя е Елън. Пътуват от град на град и канят мениджърите в публиката, а след това Елън разговаря с тях и ги омайва.

Накрая успява да ги спечели на своя страна и първият епизод на „Шоуто на Елън Дедженеръс“ е излъчен в ефир на 8 септември 2003 г.  Но по това време водещата все още е принудена да се бори със задължителния елемент на всяко дневно предаване: автентичността. Това тя не може да си позволи.

Никой не вярва, че зрителите ще искат да гледат лесбийка по телевизията през деня. Задължителното услови е Елън да не парадира със сексуалността си. Човек, който преди  6 години е рискувал всичко, за да излезе от килера, трудно би се съгласил на подобни условия. „Чувствах се ужасно, защото бях работила толкова усърдно, за да бъда вярна на себе си и да преодолея срама си от нещо, което знаех, че не е грешно… Балансирането беше наистина трудно…“ признава Дедженеръс.

Но с времето става ясно, че няма повод за притеснение. Още от началото шоуто бележи висок рейтинг, който само продължава да расте с времето. Нещата стават по-лесни. А днес не можем да си представим шоуто без онзи епизод, в който Елън обявява, че ще се жени за партньорката си, Порша де Роси. Двете започват връзката си през 2004 г., година след като шоуто стартира.

„Шоуто на Елън Дедженерис“ става известно като място, където знаменитостите могат да отпуснат душите си, да се чувстват безопасно (а не застрашени от поредния драматичен журналистически въпрос) и да танцуват заедно с водещия по пътя към мястото си. Това е времето и мястото също, в което зрителите могат да се забавляват, да получат един час, лишен от цинизми и язвителни коментари. Това остава и решаващ елемент от предаването, заради който Елън е на върха вече 15 години.

„Искам шоуто да достига до хората и да бъде позитивно. Светът е изпълнен със страх и негативизъм, и осъждане. Мисля, че хората трябва да превключат на радост и щастие. Колкото и изтъркано да звучи, трябва да превключим.“

С течение на годините „Шоуто на Елън Дедженеръс“ само се разраства. От него водят началото си хитови приложения като Head’s Up!, което има 25 млн. изтегляния. Елън и предаването й печелят 59 награди „Еми“ и 21 People’s Choice Awards (повече, от който и да било в историята на шоу програмите). Призванието на Елън да превключва публиката на радост и щастие не се е изчерпало за последните 15 години.

Защо шоуто на Елън е толкова успешно? Причините са много. То наистина разведрява хората, а в определени случаи дори ги прави щастливи. В него няма да чуете някой да осъжда някого. Противно на очакванията, че водещата има тайна мисия с това предаване на превърне всички зрители в гей, това не се случва. Единствената цел е публиката да бъде щастлива и да се забавлява по време на този един час.“ И публиката е щастлива. И шегите и смехът не идват непременно на нечия друга сметка, както при повечето вечерни предавания. Самата тя признава, че се старае да не засяга никого с хумора си, да бъде неутрална, защото вярва, че ако децата гледат такъв вид хумор, ще бъдат такива, когато пораснат. Мили, добри, толерантни. Както самата Елън, когато е гледала големите Дик Ван Дайк и Лусил Бол, когато е била дете.

В същото време, Елън Дедженеръс не е човек, който ще стои тихо, когато по света се случват недопустими явления. Много често самата тя е защитава публично каузите, в които вярва, които се основават на идеята за толерантност, приемственост, социални и екологични каузи.

Днес обаче вече изглежда, че брандът (защото Елън вече е бранд) може би има срок на годност. Поне във формата, в която го познаваме. Договорът на Елън изтича през лятото на 2020 г., и към момента не е ясно дали комедийната актриса и водеща ще го поднови.

В момента се подготвяме да гледаме първото стенд ъп шоу на Елън от 2003 г. насам. „Relatable“ ще излезе в мрежата на Netflix на 18 декември 2018 г. Според собствените й думи, Елън се кани да покаже друга своя страна, различна, леко глуповата.

Това разбира се не е текст за равносметка, след края на една ера. Защото „ера“ е най-точната дума, която може да опише последните 15 години. През 8 от тях, Елън си съперничи с Опра, но двете така и не се допират. Едната докосва сърцето и трогва, другата може да те разсмее до болка. Елън не ходи там, където Опра е царица. Вместо това основава свое собствено царство, което не е ясно колко още ще съществува.

Едно обаче  е сигурно. Феновете ще ценят всяка оставаща секунда от предаването. А звездата на Елън определено ще продължи да грее  дълго след последния епизод.

 
 

Най-добрите роли на Мила Йовович

| от chronicle.bg |

Мила Йовович има специално място в сърцата ни, не само заради филма „Chronicle“ от 2012, в който участва. Тя ни е присърце и заради зелените си очи, славянския си произход и защото днес има рожден ден. По този повод събрахме 

Тя е родена в Киев, Украйна в семейството на сръбския лекар Богдан Йовович и руската актриса Галина Логинова. Семейството се премества в Лондон, след това и в Сакраменто, Калифорния, а накрая завършват в Лос Анджелис, Калифорния.

Тя следва съдбата на майка си и става актриса. Дебюта си като актриса прави на 13 години в „The Night Train to Kathmandu“ на Disney. Следват „Two Moon Junction“ и „Return to the Blue Lagoon“.

В семеен план Мила претърпява няколко неуспешни брака – първият на 16 години, когато се омъжва за актьора Шон Андрюс. Бракът им се проваля не след дълго и през 1997 година се омъжва повторно за режисьора Люк Бесон, с когото пък се развежда 2 години по-късно. През 2009 Йовович се омъжва за дългогодишния си приятел, режисьора Пол Уилям Скот Андерсън, от когото има дете. Сватбата се е състояла в дома им в Бевърли Хилс, Калифорния, пред 50 гости.