shareit

Рафтинг приключение с адреналин и ледена вода

| от Росица Нийм |

Росица Нийм работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува.  

Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България, заедно със съпруга си Ранулф. Двамата обичат да пътуват до интересни места по света.

В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите интересни рецепти за здравословна храна, както и истории за пътешествия. 

Част от тях публикуваме в Chronicle.bg, преведени на български.

Адреналинът е хормонът, който се изпуска в тялото, когато е подложено на силни емоции. Той кара сърцето да тупти бързо и внезапно засилва енергията. Аз съм пристрастена към адреналина. Нищо друго не кара кръвта да тече толкова бързо и плътно като усещането за опасност и вълнение.

Рафтингът е идеален начин да се задоволи нуждата за бягство от реалността. Спонтанно аз и Ранулф стегнахме една чанта с кърпи, сешоар и дрехи и тръгнахме от Мрамор рано сутринта. Качихме се на чисто новата магистрала и след 130 км достигнахме Рафтинг Клуб Reflip близо до Кресна.

Срещнахме се с прекрасните си приятели от клуба и закусихме с телешка супа и кафе.

Река Струма изглеждаше прекрасна за малкото ни приключение.

Прииждаше бързо с големи бели вълни и въртежи. Всички се смееха и си говореха с ярки искри в очите. След известно време социализиране започнахме да се подготвяме. Оказа се, че с Ранулф наистина спонтанно сме тръгнали сутринта. Нямахме термо бельо. А е зима… Доста бързо някои от по-организираните ни приятели ни дадоха излишните си дрехи, в които успяхме да се поберем, учудващо за всички. Беше доста странно да нося мъжко термо бельо. Почувствах се все едно нещо ми липсваше между краката. Обличането на неопреновия костюм беше изключително трудна, но забавна задача. Чувствах се като пингвин и съм сигурна, че така ходех.

Качиха ни в едно минибусче, като момичетата седяха върху момчетата. В удобство и уют потеглихме към стартовата точка. Пристигнахме на един малък крайречен плаж и момчетата пренесоха лодките до реката, където ни беше изнесена малка лекция по безопасността с невероятно чувство за хумор. Всички бяхме в добро настроение и развълнувани, когато се качихме в лодката. Седнахме на ръба и зачакахме инструкциите. Бяхме осем човека, заедно с инструктора ни. Той беше там да ни държи под контрол, кога да гребем напред, кога – назад, кога да спрем, кога да се наклоним на ляво или на дясно. Като правехме точно това, което ни казваше, успявахме да управляваме лодката добре.

И тогава първата голяма вълна ни удари.

Дрехите ни се напълниха с вода, смеехме се, крещяхме, но продължавахме да гребем заедно напред. Налагаше се да правим маневри около различни препятствия от храсти и скали. Докато гребяхме, беше много приятно и топло.

Към края трябваше да спрем и да преминем пеша до друга част на реката поради водовъртеж, който беше твърде опасен за неопитните ни ръце.

Никой от нас не падна от лодката по време на рафтинга. Момчето пред мен падна върху мен два пъти и съответно – аз паднах в лодката, но не и извън. През лятото с радост бих скокнала във водата, но януари си е доста хладен. В един момент, когато водата беше спокойна, се опитахме да станем на крака, да се хванем за ръце и да се задържим в баланс. Това се нарича „кръга на доверието“. Отне ни смущаващо дълго време да го постигнем, защото всеки път, когато някой се изправяше, всички останали падаха. В крайна сметка успяхме да се изправим и…тогава една голяма вълна ни удари и ние пак паднахме.

След като приключихме с рафтинга, исках да се върна обратно вътре във водата и да се загубя сред дърветата и планините. Може би следващия път ще намеря сили да избягам с лодката…

 
 
Коментарите са изключени