Рафаел Надал: Целта ми е да се върна на корта по-силен и по-добър

| от |

Рафаел Надал заяви, че целта му в момента е да успее да навлезе в оптимална форма за Откритото първенство на Австралия по тенис през януари, съобщи БТА.

28-годишният испанец, който е трети в класацията на АТП, се възстановява от операция на апендицита, която претърпя наскоро. Освен това финалистът от последното издание на турнира в Мелбърн има болки в китката, колената и гърба, но очаква те да не му попречат по време на подготовката.

Имам още един месец за почивка преди да започна да се готвя за турнира в Австралия, така че се надявам да бъда достатъчно здрав, за да мога да тренирам пълноценно. Ако това се случи, съм убеден, че ще бъда по-добър и по-силен от преди, каза Надал, който е 14-кратен носител на титли от Големия шлем. / БНР

 
 

Ума Търман иска шведски паспорт

| от |

Американската актриса Ума Търман планира да получи шведски паспорт, предаде ТАСС като цитира в. „Афтонбладет“. За целта тя ползва услугите на адвоката и бивш шведски министър на правосъдието Томас Будстрьом, на когото е възложено да подаде заявка за получаване на паспорт от нейно име.

„Повечето й роднини са шведи, майка й е шведка“, заяви Будстрьом. „По-рано тя ми каза, че се чувства шведка“, поясни тя.

По думите му преди две седмици на среща с 48-годишната Търман в Ню Йорк му била възложена тази задача. Ума възнамерява да се установи в кралството. „Тя иска да купи дом в Швеция и да живее тук в бъдеще“, поясни Будстрьом. „Ума има много роднини в южната провинция Сконе, затова са много причините, поради които иска да е шведка“, допълни тя.

По-рано Търман в няколко интервюта спомена за произхода си и за желанието си да получи шведски паспорт. Баба й е моделът Биргит Холмквист от провинция Сконе, а майка й – моделът Нена фон Шлебрюге.

 
 

Емилия Кларк се сбогува с „Game of Thrones“

| от chr.bg |

Майката на драконите официално си тръгна от сериала.

Всички знаят, че „Game of Thrones“ е към края си след сезон 8, но тепърва започваме да осъзнаваме, че актьорите вече снимат финалните си сцени. Емилия Кларк се сбогува със сериала и ролята си на Денерис Таргариен с трогателен пост в Instagram. Тя не разкри нищо от сета или костюма си. Вместо това снимката изглежда искрена и смирена.

Кларк е първата от актьорите да каже чао и затова самият й е пост ни подготвя за лавината подобни, които ще дойдат скоро:

„Качих се на лодка към остров, за да кажа сбогом на земята, която беше мой дом далеч от вкъщи за почти цяло едно десетилетие.

Беше си приключение, @gameofthrones , благодаря ви за живота, за който никога не съм мечтала, че ще живея и за семейството, което никога няма да спре да ми липсва“

„Game of Thrones“ се завръща през 2019 година

 
 

Ексклузивно: Майкъл Скофийлд в депресия, не ставал за нищо*

| от Цветелина Вътева |

Известният с успешните си бягства от различни затвори в Щатите, Панама и къде ли още не, Майкъл Скофийлд, взриви социалните мрежи с признанието си, че с оглед на последните събития в престъпния свят на България, той е изпаднал в тежка депресия.

Това, което се случва, е обидно за всеки, който е татуирал цялото си тяло и е влязъл в затвора нарочно, за да спаси несправедливо осъдения на смърт свой брат“, коментира героят от сериала „Prison break“.

„ПоложИх толкова усилия, за да измъкна Линк от Фокс Ривър…после избегАх от Сона…който е гледал последния сезон на сериала, знае че дори ме наеха за професионален бегач от строго охранявани затвори. Българите обаче ме сравниха със земята. Това сериозно увреди самооценката ми“, изповяда се красавецът пред руското списание „Свобода всем“.

Близки на депресирания казаха пред медиите, че още от шесторното убийство в Нови Искър, Скофийлд започнал да линее. След като Владимир Пелов и Радослав Колев напуснали Софийския затвор по свое желание, Майк спрял да яде пържоли и минал на бадемово мляко с гранола. А сега, когато и ловешкият блудственик Борис Иванов просто си тръгна от работен обект, Скофийлд вече започнал само да гледа в една точка и да си мърмори под носа на развален български.

Зам.-минисърът на правосъдието, Николай Проданов, повтори шегата си, че у затворниците трябва да се култивира любов към ръководителите на затворническата администрация, за да не бягат, пожела на Майкъл бързо оздравяване и го покани следващото лято да ни дойде на гости в Сливенския, където щял бързо да забрави за Сара Танкреди.

*Текстът е художественица измислица. Плод на въображението на автора. Умишлено невярна информация.

 

 
 

Емил Чоран: „Животът е абсурд. Узаконен абсурд. Позволен абсурд“

| от chronicle.bg |

За някои той е един от най-разрушителните мислители на времето си – Ницще на ХХ век, но по-мрачен и с по-отявлено чувство за хумор. Много, особено младите, го възприемат като опасен лунатик. Според други, той е просто безотговорен чаровен младеж, който не представлява опасност за никого, освен за себе си. Когато книгата му за мистицизма отива за печат, печатарят (добър и богобоязлив човек) отказва да я докосне. Измива си ръцете и авторът е принуден да публикува труда си на собствени разносни.

Кой е той? Той е Емил Чоран.

Роден е през 1911 г. в Рашинари – малко село в Карпатите, в Румъния. Отгледан е от баща, който е православен свещеник, и майка, склонна към депресивни състояния. Пише първите си книги на родния румънски език, някои от които са  колекции от кратки есета, други са афоризми. Още от млад страда от безсъние. Учи философия в Букурещ, а после става известен наравно с други румънски интелектуалци като Мирча Елиаде и Йожен Йонеско.

Пристига в Париж през 1936 г., но продължава да пише на румънски до началото на 40-те години. Скъсва окончателно връзките си с родината през 1946 г. В Париж много малко хора говорят румънски, затова започва да пише изцяло на френски своята книга, която след много редакции се появява на бял свят под името „Трактат за разлагането на основите“ (А Short history of Decay). В нея, и в следващите си книги, той се посвещава на собствените си трайни обсесии, които го свързват френските моралисти и го отдалечават от румънската народопсихология.

При Чоран противоречието вътре в нас не е слабост, а знак, че умът е жив. Писането не е, за да убедиш някого или да задържиш вниманието му, дори не е свързано с литературата. То е акт насочен към самия те – средство да се събереш след лично бедствие, да се спасиш от суровостите на живота, да се примириш или да улегнеш.

В  разговор с испанския философ Фернандо Саватер , Чоран казва: „Ако не пишех, щях да стана убиец.“ Писането е въпрос на живот и смърт. То може да направи живота много по-лек. Ето няколко цитата от Чоран (починал на днешната дата през 1995 г.), които са достатъчни, за да убедят дори скептиците в силата на неговите думи:

Romanian writer Emil Cioran

„Книгата е отложено самоубийство.“

„Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях.“

„Продължаваме да обичаме. Все пак! Да това „все пак“ покрива Безкрая.“

„Еволюция в наше време: Прометей сигурно ще бъде депутат от опозицията“

„Човек забравя болката,но никога унижението.“

„Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега.“

„Откажем ли се от настоящето заради миналото, нашият живот заприличва на безполезен сън. На сбор от сенки, залези и призраци.“

maxresdefault

„Като човек, роден на този свят с обикновена душа, аз си поисках друга душа – от музика – и така започнаха моите невъобразими мъки.“

„Докато ти си до такава степен недоволен от себе си, още не всичко е загубено.“

„Безброй са мерките на обществото срещу мизерията; и нито една срещу бедността. Така върви човечеството: шепа богаташи, малко просяци и милиони, милиони бедни.“

„Душа без музика е красота без меланхолия.“

„Животът е абсурд. Узаконен абсурд. Позволен абсурд.“

emil-cioran

„Който успее да победи страха, може да се счита за безсмъртен.“

„Един от изворите на нашето нещастие е желанието ни да рушим и да даваме воля на престъпните си желания.“

„Страданието на другите може да ни ангажира най-много четвърт час.“

„Прозорливостта може да бъде присъща на всеки човек, който се чувства нещастен.“

„Умората от света често приема религиозна форма. Господ е море, в което сме готови да се потопим до забрава. По този начин ние бягаме от своята индивидуалност, от своето съществуване.“

97119c1ef0e7e05f87b5b93b4ab51be6

„Ако можехме да видим през очите на другите, сигурно бихме изчезнали веднага от този свят.“

„Зареем ли се из мъглата на спомените, значи страдаме. Споменът е вид отрицание, а когато е хипертрофирал – това вече е неизлечима болест.“

„Когато не можеш да спасиш душата си, се надяваш, че поне ще спасиш името си.“

„Едно богатство, което ни принадлежи: часовете, в които не правим нищо. Тъкмо те ни формират, превръщат ни в индивидуалности.“

„Само едно нещо може да докаже, че сме разбрали всичко: плачът без повод.“