Радмила Хрустанович: Йованка не беше ядосана, а разочарована

| от |

jov-rad-kuka-01

Радмила Хрустанович, някогашният кмет на Белград, е една от малкото, които са имали възможност да посетят Йованка Броз. При това – три пъти.

„Гледката беше нереална. Март 2007 г. – студено, висок зид пред къщата, врата трудно се отваря. Къщата вътре беше голяма, а вода, сняг и лед влизат от всички страни. И тогава тук, във всичко това, ни чакаше Йованка Броз – красива и на 85 години, с широка усмивка.

В къщата нямаше отопление. Не беше ядосана. Повече беше тъжна, разочарована, но горда и с отношение. Разказваше за Тито, Белград, за любовта, уважението, многобройните срещи със световните държавници. Разказваше и за преследването, че е виновник без вина, за кражбите, за Доланац, Любичич и много други. Разказваше и красиви, трогателни истории за срещите с обикновените хора „- спомня си бившият кмет на Белград.

„И на края – оптимизъм, надежда за истината. Болеше я, че искат да я изкарат като агресивна и арогантна жена от село, проста и необразована, а тя бе всичко друго, само не и това“- казва Хрустанович.

Мемоарите на Йованка Броз продължават да се публикуват, и обществеността все повече се шокира от живота и в мизерия след смъртта на Тито. Тя беше погребана в събота в Дома на цветята, до гроба на съпруга си. Почина на 20 октомври на 89-годишна възраст, след кратка борба с болестта в Спешен център в Белград.

 
 

Премиерата на новия “Anthony Bourdain: Parts Unknown” мина добре

| от chr.bg |

Премиерата на “Anthony Bourdain: Parts Unknown” беше скоро и не беше възпоменателна. На фона на печалните събитията, които не бяха размити поне малко дори и от награда Еми, първият епизод „Kenya“ беше жизнерадостен.

Бурдейн и ководещият Камау Бел разгледаха столицата Найроби, както и саваната и по-отдалечени места, където опитаха напитка от кравешка кръв и кози очни ябълки. 

След премиерата режисьорът Морган Фалън каза на Бел, че това, че е начинаещ е предимство: „От гледна точка на „лошия продуцент“, знаехме, че ще ядеш каквото сложим пред теб.“

Чуството да снима предаването Бел описа като „все едно съм спечелил конкурс“ и добави „Трябва да продължиш докрай, иначе не си добър гост. Ако Антъни ни е научил на едно нещо, то е да си добър гост.“

Всичко всъщност започна преди 20 години, когато Тенаглия и Колинс, продуценти на Бурдейн и до днес, снимат 10-минутно видео за Les Halles, ресторантът в Ню Йорк, където Антъни е главен готвач. Видеото им носи бърза поръчка за 23 епизода на първото предаване „No Reservations“. В следващите няколко десетилетия готвачът ще стане културен антрополог.

Премиерата на първия епизод от новия сезон на „Parts Unknown“ не завършва с „В памет на…“, както може би се очаква, а с гласа на Бурдейн зад кадър, който говори за разказването на истории.

Тенаглия споделя: „Хората не виждат това, но в някои отношения Тони беше много срамежлив и предаването стана начин да се свърже със света. Въпреки приключенският му характер, моментите на тишина бяха моментите, които той ценеше най-много.

 
 

Какъв си ти според рекламите, които ти пускат

| от |

Рекламите са белите конци, които съшиват цялата икономика на света.

За да работят добре, им трябва детайлно дефиниран таргет. Няма смисъл да продаваш играчки, докато гледат майки. Играчките са ексклузивно таргетирани към деца и бащи. Те по-късно с фина манипулация ще убедят майката, че това е правилна покупка и че ако се цупи, е против най-доброто за семейството си. Или нещо от тоя сорт; в такива моменти традиционният страх от чувство за вина е най-често експлоатиран. Както и да е.

Ето една изключително ненаучна разбивка на рекламните публики. Към какви хора са отправени рекламите за:

Лекарства 

Предаването се гледа от най-социално екзотичната прослойка на обществото – средната класа. Само тя има пари за глупости. Бедните нямат пари за глупости, а богатите не си знаят парите. Само средната класа едновременно би имала гъбички и пари за крем против гъбички.

Кредити

Най-вече около риалити предаванията, рекламите за кредити казват: „Оо, виждаме, че се разсейвате от полуробския си живот като гледате резила на другите хора. Искате ли да се почувствате като тях за има-няма една седмица? Чудесно! Вместо да пестите и да покажете воля, отговорност и силен характер, вземете заем.“ Тези реклами са насочени предимно за хората от провинцията или както я наричат някои – Старата София.

Мобилни оператори

Публиката на тези реклами е, или поне Операторите се надяват да е, като публиката на Кредитите, само че вече изтеглила кредит.

Лотария

Лотарията на практика е  българската Коледа, когато не е Коледа – тя също взима по 1-3-5-10 лева от много и накрая ги дава на малцина. За разлика от българската Коледа обаче, лотарийните реклами не таргетират хора с добри сърца, а хора с празни джобове.

Храна

Рекламите на храна таргетират хората, за които храната е единственият лукс в живота.

Алкохол

„Хората от рекламата са на практика хората, които ние си мислим, че вие си мислите, че сте след като се напиете. Затова ви ги показваме.“ Ето защо рекламите на бира обикновено показват свободни млади хора хора сред природата. Защото бира се пие предимно след работа – след като като си бил заключен в един офис за пореден ден за поредна година. Рекламите за водка показват мъже с достойнство. Рекламите за ракия показват семейно щастие на мъжете, които не бият жените си… И така нататък.

Има страхотен шанс фирмите да ни познават по-добре от нас самите. Затова нека поиграем една забавна игра. Всеки път, когато в някоя реклама се появи човек, който някак си прилича на вас, забележете за какво е рекламата. Направете това и след една седмица ще сте много по-наясно със себе си, със своите демони и мечти. Приятно хоби само за 9.99 лв.

 
 

Ежедневието на една продавачка

| от |

Имаше една прекрасна сцена от „Женени с деца“, в която Ал Бънди отива на работа, отключва магазина, влиза, сяда на един стол, слага лицето си в шепи, следва близък кадър на часовника на стената, който се сменя от 9:00 сутринта на 17:00 следобяд, Ал вади лице от шепите си и си тръгва.

Това ли е ежедневието на продавачите?

Не, това си е нормална работа. Има обаче една порода продавачки, които се открояват от всички други. Много добре знаете за кои говоря. То е до характера на човек.

Тя става сутрин, слага си сух шампоан, бялото потниче и скъсаните, изтъркани, брокатени дънки и бърза за работа, че закъснява и шефката пак ще им се кара. Тя и шефката са една порода хора – просто продавачката е кифла level 3, а шефката е кифла level 17. Левелът идва от това колко години след 18 си. Защото с всяка изминала година кифлите стават все по-кифли. Шефката вече е омъжена, което помага освен в отварянето на магазин, и в усвояване на викането като основен метод на комуникация.

Кифла левел 3 слиза от тролея и отива към работното място. Малко е кисела, защото изкуственият маникюр й пречи да цъка в месинджър на телефона. Но понеже и телефона и портмонето й са възголеми, трябва да ги носи в ръка, за което пък орловия маникюр помага много.

По пътя зарежда провизии за деня – 3 в 1 с вода догоре и шарена Карелия.

Отключва стъклената врата и се залавя да позабърше пода с още влажния парцал от вчера. Подът се забърсва елегантно по диагонал и сега вече продавачката е готова. Време е да седне на работното си място – перваза пред витрината – и да отблъсква клиенти.

На въпросната витрина най-често има дрешки. Може да има и обувки, може да има и само обувки, а може и очила, но най-често са дрешки.

Кафенцето се изпива, докато чакаме да дойде Лилето от съседния магазин, с която си писахме допреди малко в тролея, ама тя не писа, че ще закъснява. Сигурно заради маникюра.

Чашката от кафенцето вече е пепелник, а водата с изминаването на деня става по-мръсна и от водата в кофата на вечно влажния от предния ден парцал. По принцип често се ползват и пепелници, но това се прави от по-висок левел кифли. Когато си на 21 като примера ни, още се учиш.

Минаващите хора, които се заглеждат по витрината са поглеждани с упрек. „Говорим си на лични теми с Лилето. Ако обичате.“ говорят очите на продавачката през дима на току-що запалена цветна карелия. Винаги е току-що запалена.

Някои нагли хора не знаят какво е възпитание и влизат. Цигарата тогава се оставя върху перваза с филъра навън. Или се гаси директно в чашката, за да се покаже на протоклиента, че действията му водят до разхищение на материал и невинни жертви.

Продавачката влиза след човека и се лепва тихо за него. След няколко секунди следва добре познатият разговор:

- С нещо да помогна?
– Не, само гледам.

Е, не може ли да гледа някъде другаде? Айде, че Лилето ще си забрави мисълта! Човекът излиза, с него излиза и продавачката, ама Лилето я няма. Палим наново цигарата – единственото хубаво на горските пожари е, че заради тях почнаха да правят цигарите да се гасят сами. Цикълът цигара-клиент-мръщене-Лиле-кафе-цигара се повтаря цял ден до вечерта.

След като забърше магазина и остави парцала да влажнее до утре, продавачката заключва и се прибира вкъщи. Там съблича кожата си, за да й подишат малко перата и сяда в полога да погледа малко телевизия – ВИП Брадър, Фермата, TLC. Абе тоя Ванко какво го направиха бе! Беше зачела нещо, някой беше пуснал нещо във Фейсбук по въпроса, ама нали не може да пипне екрана с тоя маникюр.

Кълве нещо за вечеря, грозде например, и си ляга, защото трябва да става рано, че клиентите са й скъпи.

 
 

Проблемът със „Забелязано в София“

| от |

Гледали ли сте „Цар Лъв“? Най-вероятно да. А помните ли хиените на Скар? Групата „Забелязано в София“ се превърна от красивият прайд на Муфаса, в гробище за снимки, пълно с хиени, които нападат всичко включително и един-друг.

Една от най-големите фейсбук групи вече е жалко изродено подобие на себе си. Там човек отива, за да храни злобата си с трохички, които душата му смята за угощение. Не можем без тази група.

Там човек е бебе – малко и грачещо за всичко, без да знае нищо или да може нищо, или да прави нищо. Изцяло зависимо от всички останали, но не взимащо никаква отговорност за собствените си действия. Забравящо за собствените си недостатъци, докато пие със злоба от чашата на ежедневието. На тази чаша според него и двете половини са винаги празни. И винаги е виновен друг малоумник, тъпак, гей…

Това, което започна като добронамерен опит за смешна група, сега, уви, е храм на мрънкащите.

Има счупена плочка на тротоара пред блока ви? Веднага снимайте и качете! Добър текст към снимките ви ще е „Това не е държава! Обищаната не си е свършила работата! Всичко в живота ми не е хубаво и затова обвинявам хората, за които гласувах преди няколко години!“

Някой е паркирал неправилно? Ооо, краят му е близо, ей сега ще бъде изтипосан и напсуван! Ако кара скъпа кола – край! Това е Голям шлем направо: скъпа кола, паркирана неправилно върху тротоар със счупена плочка. По който ходи човек облечен странно. Еха! Оставете ги тези ремонти, ами разширете Терминал 1, че след този пост напливът от напускащи държавата ще е невероятен.

В тази група е цялата тъга на народа ни. Цялият страх и фрустрация от живота, пренасочена срещу другарчето. Нескопосаната първосигнална злоба на един народ, който си мисли, че заслужава повече, но не прави повече.

Не управляващите, а ние съсипахме държавата. Защото ние сме държавата и сме съсипани.

Всъщност не. Да искаш да оправят държавата е все едно да искаш да опазят природата. И природата, и държавата са си окей горе-долу – и двете са виждали пердах, които ние нито можем да им причиним, нито можем да си представим, и пак са оцелявали. Ако ще оправяме или опазваме нещо, по-добре да сме ние. Не сме толкова съсипани.