“Путинизирането“ на Източна Европа

| от |

Кризата с Украйна усили едно развитие, което се забелязваше и преди: в България, Румъния и Унгария все още са живи авторитарните рефлекси и антидемократичните маниери на управление, а това застрашава целия ЕС, пише Дойче веле.

Международната неправителствена организация Freedom House обърна внимание на последователното влошаване на демокрацията в някои нови страни-членки на ЕС. Унгария заема последното място в групата на т.нар. „утвърдени демокрации“, като изостава значително от балтийските републики, Полша и Чехия. България и Румъния спадат към категорията на „полуутвърдените демокрации“. В доклада на Freedom House се посочва, че „под претекст за реформи, някои правителствени ръководители систематично разграждат системата за демократично разделение на властите“. Експертите на неправителствената организация още преди две години говореха за „путинизиране“ на Централна и Източна Европа.

Унгария – от отличник до проблемно дете на ЕС

Голямата изненада, както навремето, така и сега, е Унгария. Дълги години страната минаваше за отличник в демократизирането и европейската интеграция. Сега обаче Унгария е пример за антидемократичен и авторитарен курс, зададен от премиера Виктор Орбан. Неговата дяснонационалистическа партия ФИДЕС има мнозинство от две трети в парламента и може сама да променя конституцията. Брюксел постоянно критикува и тясното сътрудничество на ФИДЕС с дясноектремистката и антисемитска партия „Йобик“. Виктор Орбан обаче явно не се впечатлява много от тези критики.

Унгарският премиер е обявил Владимир Путин за свой пример, който му показвал как трябва да се внася „ред и законност“ в една държава. По подобен маниер Орбан клейми „враговете“ на Унгария, които преследвали „чужди интереси в ущърб на унгарската нация“ и получавали „милионни подкупи от международните финансови кръгове“. Виктор Орбан има предвид активисти на унгарското гражданско общество и на неправителствените организации, които защитават малцинствата и критикуват корупцията и политическото развитие на Унгария.

Показателни за политиката на Орбан са зачестилите обиски на унгарската полиция в офиси на неправителствени организации, изземането на документи и компютри. Активисти в Будапеща все по-често говорят за „путинизиране“ на Унгария и настояват за намесата на Брюксел. Симптоматични за политическия курс на Виктор Орбан са и примерите, на които той обяви, че подражава: Русия, Турция и Китай.

Националната гордост – оръжие в предизборната борба

Подобни примери за подражание има и румънският премиер Виктор Понта. Той непрекъснато повтаря, че Румъния трябва да тръгне по различен път от този на западните страни-членки на ЕС. Виктор Понта твърди, че с оглед на продължаващата рецесия в еврозоната, румънската икономика трябва да се ориентира на Изток.

Като кандидат за президент от партията на бившите комунисти, /изборите са на 2 ноември/ Виктор Понта се заигра на тънката национално-религиозна струна. Заяви в едно телевизионно интервю, че като „православен румънец“ се гордее да стане кандидат за президент на страната си. Румънският премиер се появява почти всяка вечер в дискусионни предавания на централно направляваните румънски телевизии.

Национално-религиозният дискурс на Понта се усили, след като стана ясно, че най-големият му съперник Клаус Йоханис го застига в социологическите проучвания. Успешният кмет на Сибиу Йоханис принадлежи към германското протестантско малцинство и от една година е председател на либералната партия. Неговите противници не се свенят да използват ксенофобски и дори нацистки обиди, за да осуетят неговия възход. Виктор Понта обяви официално кандидатурата си в края на миналата садмица и използва отново националната символика. От цялата страна бяха докарани 50 000 гости, които празнуваха кандидатурата на Понта по начин, който напомня за ерата на Чаушеску преди 1989.

Копнеж по „Големия брат“ от Изток

В това отношение България не изглежда по-добре. Още през 2008 – т.е. само година след влизането на страната в ЕС, социолозите регистрираха намаляващ ентусиазъм от европейското членство и растящ стремеж за сближаване с „Големия брат“ в Москва. През май 2014 година германското правителство дори предупреди за директна намеса на Русия в българската политика.

В поверителен доклад на правителството в Берлин, който стана достояние на медиите, се казваше, че България е „Троянският кон“ на Русия в ЕС. В документа се казваше още, че в БСП все още властват старите комунистически функционери, служителите на ДС и българските олигарси, които правят бизнес с протежетата на Путин. Тези връзки били толкова тесни, че Русия можела да оказва пряко влияние и върху българското законодателство.

Брюксел отправи и остри критики срещу планирания газопровод „Южен поток“. България обеща, че ще отложи строежа, докато не получи одобрение от ЕС, но страната, която е силно зависима от руския газ, продължава да гледа на проекта като на свой национален приоритет. Интересно ще е да видим какъв компромис ще се намери на този спор след парламентарните избори на 5 октомври.

Ерозията на демократичните стандарти

Независимо от всичко това понятието „путинизиране“ остава оспорвано. Депутатът от Бундестага и председател на Комисията по европейската политика в германския парламент Гунтер Крихбаум е на мнение, че това понятие не може да се прилага спрямо три така различни страни като Румъния, България и Унгария, но не крие, че развитията там представляват „голямо предизвикателство“ пред ЕС.

Политологът Кай-Олаф Ланг от Фондацията „Наука и политика“ в Берлин смята, че ерозията на демократичните стандарти в тези три държави не се дължи основно на руското влияние. Той е на мнение, че изтласкването на либералната демокрация и на прозрачността в тези страни създава нови пространства и шансове за навлизане на външни влияния, в това число и от Русия.

Независимо дали става дума за „путинизиране“ или за някаква друга форма на „оригинална демокрация“, Унгария, Румъния и България си остават проблемните деца на ЕС. На фона на украинската криза, техните антидемократични „подхлъзвания“ водят до нови напрежения – вътре в ЕС, както и в отношенията на общността с Русия.

 
 

Калифорнийската мечта на Хайди Клум

| от chronicle.bg |

Хайди Клум е една от любимите ни жени. На 44 и майка на четири деца, германският топ модел продължава да бъде в изумителна форма.

Обичаме Клум още повече и заради факта, че не пази красотата си само за себе си, а често ни радва с нея със съблазнителни снимки в Instagram.

На последната такава моделката написа, озаглавена „California Dreaming”, Клум събира лъчи под жаркото слънце напълно гола.

Е, ако досега сте нямали причина да й завиждате, какво ще кажете за разликата във времето навън и калифорнийското слънце?

Хайди не само е във форма, но е и в серия. Преди няколко дни пусна видео от банята, на което прави сърце по запотената врата на душ кабината.

Склонността на Клум към голотата обаче си има много ясно обяснение.

„Израснах по нудистки плажове с родителите си и самата аз съм нудист. Нямам проблем с голотата. Свободна съм. Обичам да ходя на отдалечени плажове, на които няма много хора, и обичам да се разкарвам по монокини“, разказа преди известно време моделката пред известно списание.

Вижте повече в галерията.

I ❤️my new @heidiklumintimates #heidiklumintimates #heidiklumswim

Публикация, споделена от Heidi Klum (@heidiklum) на

 
 

Сватбената торта на Доналд Тръмп и Мелания бе продадена за над 2000 долара

| от chronicle.bg, БТА |

Торта от сватбата на Доналд Тръмп и Мелания през 2005 г. бе продадена за 2240 долара на търг на „Джулианс окшънс“ в Лос Анджелис.

Началната цена на съхранената до наши дни шоколадова торта с бяла глазура и с украса от бяла роза бе 250 долара. Не се съобщава кой е купувачът на лакомството, което бе продадено в картонена опаковка с инициали „МДТ“.

За сватбата на Доналд Тръмп и Мелания бе приготвена гигантска седеметажна торта с тегло 90,7 кг. Сладкарите трябвало да поставят толкова голяма конструкция във вътрешността на лакомството, че впоследствие било решено то да не се поднася на гостите. Вместо него били предложени малки торти с украса от рози, една от които бе продадена на търга.

 
 

Явно конкурсът „Мис България“ има нови правила

| от |

Вижте, не ни е яд, че конкурсът е продаден – конкурси за красота се продават по цял свят, голяма работа. Яд ни е, че ни показвате победителката и очаквате да не е очевидно. В това отношение – aбсолютно аналогична ситуация с #Кой.

Но понеже нямаме доказателства за това, че конкурсът е продаден – тоест съдиите може наистина да са избрали легитимно Тамара Георгиева за най-красивата жена в страната – да обвиняваме с лека ръка може да ни доведе до съд за клевета.

Затова нека допуснем, че конкурсът Мис България има нови правила. Конкурсът има нови, тайно издадени правила, за които никой не предполага. Те са съвсем различни и повечко – сега ние ще се опитаме да ги познаем по резултата и вече всичко ще е ясно.

Традиционният кръг, в който се дефилира по бански, вече не съществува. На негово място има 100 метра галоп.

В следващия кръг срещу участничките са пуснати 4-5 ловджийски гончета, а те трябва да оцелеят. Кръгът се нарича „Сплашване на куче“.

Следва фотографски кръг. В него участничките с снимат с иновативния соларен чадър от Тех Парка.

Конкурсът приключва с гала вечеря. На събитието участничките са наблюдавани изкъсо как се хранят. Но не печели тази, която се храни най-елегантно, изискано и възпитано. Печели тази, която яде зоб.

Следва награждаването, на което победителката е окичена с корона и добре познатата лента, която вече не е лента, а просто много голяма свинска опашка – за да напомня на евентуалния й бъдещ любовник за възможните последствия. За събитието ще пристигне специален гост, който да връчи „лентата“ – Анита Мейзер.

Новата Мис България ще получи машинки за подстригване, както и трион, за да не си личи повече като лъже. Тя също така ще посети множество благотворителни събития – повечето със здравословна тематика, защото е традиция хора с такава визия да гонят болестите.

 
 

Българско военно чудо: Непревземаемият Одрин пада

| от chronicle.bg |

Четвъртият филм от документалната поредица „Българско военно чудо“ хвърля светлина върху сражението, което мнозина описват като връх във военната история на България – превземането на Одрин.

Действието се развива в началото на Балканската война през октомври 1912 г. Тогава командването на генерал Никола Иванов има за задача да блокира Одрин – най-важният комуникационен възел в Източна Тракия. Той контролира единствената жп линия от и за България, което го превръща в изключително ценен ресурс.

След неуспешен щурм през октомври, се преминава към обсада на града. Това обаче е почти невъзможна мисия, защото крепостта разполага с 45 км отбранителна линия, гарнизон от около 75 000 души с 600 оръдия от различни калибри. По план запасите им трябва да стигнат за 6 месеца. Командващият одринския гарнизон Шукри паша твърдо вярва, че Одрин е непревземаема крепост. Обективните предпоставки също подкрепят твърдението му, но от съдбата на Одринската крепост зависи изходът на войната. Одрин трябва да бъде превзет на всяка цена.

Българското правителство обаче не подкрепя идеята за щурм, защото ще доведе до огромен брой жертви, а шансът за успех е минимален – изчисленията на Военния съвет показват, че една атака ще коства между 10 и 15 000 убити. Всички усилия на армията ни жънат провал след провал. Нещо трябва да се промени.

Тази промяна идва в лицето на генерал Вазов. Той е назначен за командир на Източния сектор. Негова е идеята за ненадейна атака, без никаква артилерийска подготовка през Източния сектор, откъдето да се сломи „непревземаемата крепост”. Турците не очакват нападение оттам и е направено всичко възможно да бъдат заблудени. Цял февруари е използван за скрито преместване на обсадната артилерия в Източния сектор, а в началото на март всички приготовления са готови.

Главното командване обаче все още се колебае да даде зелена светлина и предлага алтернатива. На своя глава генерал Георги Вазов заповядва атака за превземане на града. Когато негов подчинен му заявява, че ще изпълни дълга си, той отговаря: „Дълга ли? Смятате ли, че е достатъчно, ако ние утре изпълним само дълга си? След едно поражение всеки страхливец може да се оправдае, че е изпълнил добросъвестно дълга си. Слава, слава или смърт ни чака утре!”

Дългоочакваният ден настъпва на 12 март, когато е направена първата крачка към една драматична борба. Подробностите и развръзката може да проследите в четвъртия епизод от „Българско военно чудо“

Документалната поредица е част от образователната инициатива на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“, която цели да покаже по вълнуващ начин миналото на страната ни и да превърне историята в интересен учебен предмет. Филмите от „Българско военно чудо“ се прожектират и пред ученици и учители в десетки градове в страната по време на открити уроци, които авторите на проекта изнасят. Видеата се предоставят и безвъзмездно за образователни цели, за да може повече учители да обогатят учебните си часове с документалните филми.