shareit

Путин има намерение през 2015 г. да създаде първообраз на СССР

| от |

418973

Максим Швейц от Росбалт

Путин се кани през 2015 г. да създаде де факто първообраз на нов Съветски съюз съвместно с Беларус и Казахстан. Проблемът е само там, че нито Лукашенко, нито Назарбаев не желаят по-тясно интеграция. Разногласията идат оттам, че всеки се води от различни мотиви.

Путин, Назарбаев и Лукашенко са на съвсем различни мнения по въпроса какво трябва да представлява Евразийският икономически съюз. Руският президент се опитва да разшири своите владения и по примера на СССР да постави партньорите си във васално положение. А лидерите на Беларус и на Казахстан с всички сили се противят срещу тази „доброволно-принудителна“ политическа интеграция.

Русия настоява новото обединение, предвиждащо още по-тясна икономическа и политическа интеграция между тримата партньори, да бъде създадено незабавно – до 2015 година. Беларус и Казахстан не споделят копненията на Русия и приканват своя партньор „да забави топката“. Натрупали се били вече доста съдържателни критики срещу днешния Митнически съюз, а той всъщност не бил и доизграден – защо да се бърза толкова с новия проект. Според експерти обаче съюзниците на Путин се дърпат по други причини – авторитарните лидери в Беларус и Казахстан не искат да отделят за Москва част от държавния суверенитет. Нито Лукашенко, нито Назарбаев не желаят да са васали на Кремъл. При всяко положение преговорите за Евразийски икономически съюз догодина ще продължат. И всички виждат, че никак няма да са лесни.

Ето най-близките етапи от интеграцията според представите на Москва. До 1 март 2014 г. се предвижда да бъде разработен списък с изключенията и ограниченията, които ще се запазят в рамките на Митническия съюз и Единното икономическо пространство, да бъдат посочени и конкретни срокове за премахването им. До 1 май трябва да бъде подписан съюзният договор. А следващото шестмесечие до 1 януари 2015 г. остава за съгласуване на техническите подробности и уреждане на спорните въпроси.

Москва очаква всичко да мине гладко, бързо и без усложнения, но тези планове не се харесват на много от ключовите й партньори. Лукашенко примерно цели да издейства от Русия по-големи отстъпки в търговската сфера и по-малко политически искания. Той заяви по-специално, че страните от Евразийския икономически съюз трябва „да разглеждат взаимно стоките на другия като свои собствени“, при това без „никакви изключения и ограничения“, включително за газа и петрола. „Трябва да запишем и компетенциите – кой за какво отговаря, за да не казват после, че някой се бърка в чужди въпроси“, изтъкна той.

Бащицата всъщност с право се сърди. Москва редовно води с него „търговски войни“ – нищо че, юридически погледнато, те са забранени между членките на Митническия съюз. Освен това Лукашенко все още не е склонил Москва да не облага с износни мита суровия петрол, доставян на Беларус. Става дума за двата милиарда долара, които биха помогнали на Бащицата да балансира държавния си бюджет. Този път обаче Москва не бърза да си плати за сговорчивостта му.

Лукашенко заяви също, че „Митническият съюз трябва да има статут на международна организация, което ще осигури възможност да действа ефективно (. . .); трябва също ясно и предметно да се разграничат компетенциите и на самия съюз, и на страните членки“. „Логично е да се запише в кои сфери държавите ни ще имат компетенции, осъществими чрез съгласувана политика“, отбеляза той. Москва няма намерение да обсъжда, камо ли да подписва споразумения, регламентиращи този аспект от взаимовръзките. За нея е къде по-удобно всички спорни въпроси да се решават „в движение“. Бащицата пък иска да се презастрахова срещу евентуални ексцесии в случай, че нарасне влиянието на Москва.

Назарбаев също изрази недоволство. Той предупреди двамата си колеги да не „политизират“ излишно новия съюз. „Виждаме какъв е резултатът“, прозрачно намекна той за ЕС и несбъднатата му засега асоциирана членка – Украйна. И предложи „в договора за Евразийски икономически съюз да не се включват постановки извън сферата на икономическата интеграция“. Изказа се по-специално против точките, уеднаквяващи наказанията за криминални и административни нарушения. И обобщи: сътрудничеството между партньорите в Митническия съюз трябва да се свежда до споразумения „само в икономическата сфера“.

Лидерът на Казахстан не харесва и това, че всички ръководни постове в различните органи към междудържавните комисии се заемат от представители на Русия, а не от беларуски или казахстански. „Някои началници на отдели имат по трима-четирима заместници и всички са от Русия“, оплака се Назарбаев. „Това е ненормално – да не се изпълняват решенията на цели трима президенти!“, подкрепи своя колега Лукашенко.

Русия обаче има принципно различно виждане. Според Москва интеграционните процеси между трите държави едва започват, затова трябва да продължат бързо и без никакви ограничения. Вероятно Путин като главен идеолог на интеграцията в постсъветското пространство разчита политическата тежест на партньорите му в Митническия съюз да се определя според БВП на страните участнички. Назарбаев и Лукашенко настояват за „равноправно съюзяване“. Казахстанският лидер дори подчерта: „Не реставрираме СССР, а създаваме ново, модерно обединение. Спортистите знаят, че тройка лодка със силни гребци винаги изпреварва самотните състезатели. Ако пък се стигне до осморка – вратите ни са отворени, скоростта направо ще е страхотна“.

Путин не се противопостави открито на своите партньори. Засега просто няма нужда да го прави. Но започнат ли Лукашенко и Назарбаев да провалят сроковете за подготовка и ратификация на новите документи – Путин тутакси ще включи любимите си инструменти за натиск: промяна в цените на горивата, затваряне на руския пазар за стоки на съседите и т. н. Тъй че не е зле да се замислят Украйна, Киргизстан и Армения, които вече сериозно поглеждат към членство в Митническия, а после и в Евразийския икономически съюз . . .

 
 
Коментарите са изключени

Ал Капоне срещу духовете на своите жертви

| от |

Ал Капоне е безстрашен гангстер и доста добър изпълнител на смъртта. Легендарният американски гангстер никога не се е страхувал от противниците си на улицата. По-голям ужас причинявали паранормалните явления. Това поне разказва историята на Капоне. Някои хора напускат училище и стават музиканти, които след години пеят песни от рода на „Smells Like Teen Spirit“, други като Бил Гейтс основават Microsoft и стават най-богатите хора в света.

Когато Ал Капоне е изгонен от училище на 14-годишна възраст, той трябва да приеме фактите и да основе своята престъпна империя. Според архивите, учителите не били особено внимателни към децата на имигрантите и съответно обичали да раздават шамари. Младият Ал нямал намерение да търпи това отношения и щом първият шамар се стоварил върху него, той се погрижил да върне жеста. До края на живота си, Капоне ще е изкарал около 100 милиона долара с помощта на рекет, проституция, внасяне на алкохол по време на сухия режим, както и хазарт. Престъпният свят е треперил от него и по време на срещи всеки е знаел, че може да приключи своя жизнен път. От какво е треперил най-много Капоне? Отговорът е ясен – Джими!

Джими е една от жертвите на клането поръчано от гангстера за Свети Валентин. Капоне облича своите служители в полицейски униформи и ги изпраща в главната квартира на конкурета Джодрд „Бъгс“ Морган в северната част на Чикаго. „Полицаите“ пристигат и екзекутират абсолютно всеки в склада за алкохол. Сред всички избити е Джеймс „Джими“ Кларк.
Досещате се, че Капоне никога не е бил осъждан за убийства, първата присъда е за притежание на нелегално лично оръжие. Килията му в затвора приличала повече на хотелска стая и никой не посмявал да налага каквито и да е закони. Влиянието на престъпния бос било толкова сериозно, че още на първия ден имал списъка на всички служители, както и на семействата им. Въпреки топлото и уютно посрещане, нещо не било наред с Капоне.

Много от затворниците често чували да крещи на „Джими“ да го остави намира. Понякога крещял, друг път го чували да води разговор с някого.
След излежаването на присъдата, Капоне се надявал, че неговият паранормален приятел ще остане в затвора, но се оказало, че не е точно така. Джими и Ал били неразделни приятели. Лудостта е занимание самотно, докато човек не позволи и на околните да участват в нея. Ето защо един ден на врататата почукал психиатър, който трябва да прогони духа. Посещението не помогнало и страданията продължили. Охраната на Ал често нахлувала в спалнята, след като чува виковете на своя началник. Вместо атака, гардовете откривали страшилището на подземния свят да стои свито в ъгъла и да трепери от страх. Втората присъда идва с поканата за пребиваване в Алкатраз по обвинение за укриване на данъци. По време на трансфера от Атланта към Алкатраз, Капоне вече страда от сифилис.

Понеже човекът се срамувал да да признае заболяването, отказвал да търси и помощ. Обикновено това заболяване започва със сериозен сърбеж в половия орган, след това продължава със сърбеци по цялото тяло и изведнъж минава. Точно тогава се оказва, че е преминал в по-важните органи. И едно десетилетие със сифилис може да помогне за поразяването на сърцето, белия дроб и мозъка. Понеже затворникът вече плашил абсолютно всички и очевидно „Джими“ не искал да се предаде, надзирателите предпочели да го пуснат за добро поводение, макар и да било далече от такова. В последните години охраната е била принудена да пази околните от случайните изблици на агресия от бащата на мафията. В следствие на деменцията, Капоне можел да нападне всеки непознат.

През 1946 г. е направено изследване и лекарите са категорични, че някогашният гангстер имал психиката на 12-годишно момче. Според помощния персонал, легендарният мафиозо никога не се отървал от Джими. Призракът бил с него, когато получил и първия си сърдечен удар. Последните дни на Капоне са прекарани с близки хора и всички са категорични, че това изтезание е поне някакво изкупление за всички извършени убийства.

 
 
Коментарите са изключени

Големият китайски телескоп FAST в търсене на извънземни форми на живот

| от |

Има ли извънземен живот? Това може би е въпросът, който си задаваме всеки ден. Едва ли липсва човек, който да не е търсил отговора на сътворението на света, а хората със сериозно въображение могат да измислят още стотици хиляди истории и за сътворението на света, и зелените човечета. В това отношение страни като САЩ дават луди пари за изследване на подобни теории и търсенето на други форми на живот извън планетата ни.

Китай очевидно е бил изкушен от тази идея и през 2016 година представят проекта за близо 180 милиона долара с името FAST или Five Hundred meter Aperture Spherical Telescope. С други думи, това е най-големият радио телескоп с пълна бленда в света с размери от 500 метра. Радио телескопът със сферичен рефлектор трябва да следи за различни космически катаклизми. Русия разполага с 600-метров телескоп, но понеже технологията там е малко по-различна, Китай все още носи титлата за най-голям телескоп от този вид.

За построяването му са били необходими близо 8000 човека, които са извикани от различни точки на страната. За китайското правителство, това е портал за нови открития и ще позволи на астрономите да правят много по-вълнуващи открития в бъдещето. През последните години се говореше, че липсват специалисти, които да работят с новата конструкция, но официалните данни на страната показват, че освен с построяването, страната е подготвена и за създаването на кадри за въпросната придобивка. През 2017 година Китай влезе в листата на откриватели с локализирането на две нови високо магнетизирани неутронни звезди, които излъчват лъчи с електромагнитна радиация от своите магнитни полюси. В случая радиацията може да бъде забелязана само, ако лъчът е насочен към Земята (както и морските фарове могат да бъдат забелязани, когато светлината се насочи към вас). До следващата 2018 година вече са забелязани 44 нови такива звезди, следователно машината работи. Дали са открити нови космически форми на живот, това вече е съвсем различна история и все още няма информация.

 
 
Коментарите са изключени

Сара Брийдловър – първата афро-американка, която стана милионер

| от |

Сара Брийдловър започва своя живот като една от най-бедните жителки на САЩ. Не се е надявала, че един ден ще бъде милионерка, а и по-сериозният поглед показвал, че в този момент афро-американците били третирани като хора втора и понякога трета ръка. В този лош свят е трудно да мечтаеш и Сара не се надявала на нищо. Брийдловър се ражда в Луизиана с бивши роби за родители през далечната 1867 г.  и понеже животът не е добър с никого, тя остава сирак на 7-годишна възраст.

Заедно със сестра си започват да работят и да осигуряват поне прехраната си. Нейната по-голяма сестра се омъжва, но за жалост избира насилник за съпруг и това кара двете сестри да се разделят завинаги. Сара се омъжва на 14-годишна възраст, а на 17 години вече има дете. След още 3 години ще бъде вдовица. Самотната майка решава да смени адресната регистрация и се мести в Сейнт Луис и заедно с дъщеря си започват да работят здраво, за да получат правото да се смятат за средна класа на афро-американците. Въпросната класа изисква работа и плащане на всички сметки.

Сара работила ден и нощ, за да може да изпрати детето си в училище и не отказвала нито една професия от чистачка до слугиня. Животът не бил толкова добър към нея, а щом стресът се натрупал, самотната майка вече осъзнавала, че нещо трябва да се промени. Години по-късно в интервю пред Ню Йорк Таймс, Сара ще признае, че е седяла пред легена с прането, обвита в сапунени мехури и мислела какво ще прави, когато остарее и гърбът я боли. Покрай стреса и липсата на нормални условия за живот, Брийдловър започнала да плаща още по-тежка цена. Водопроводът в сградата бил стар и често липсвала вода, с която дамата да измива косата си. Това довело до косопад. Проблемът е, че никой не искал да има плешива слугиня, затова Сара започнала да търси решение на проблема и попаднала на Ани Търнбо Малоун и нейното „Велико чудо за растеж на косата“.

The_Childrens_Museum_of_Indianapolis_-_Madame_C.J._Walkers_Wonderful_Hair_Grower

Снимка: By The Children’s Museum of Indianapolis, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14524728

 

Вместо да стои пред легена, дамата започнала да обикаля и да предлага продукта от врата на врата, демонстрирайки резултата върху собствения си скалп. В последствие се преместила в Денвър, Колорадо и се оженияла за Чалрз Джоузев Уолкър, рекламист на въпросния продукт. Докато работила в Денвър, Сара не пропуснала възможността да разработва и свои продукти, които пък довели до създаването на нейна изцяло подобрена серия продукти за коса. Дамата изобретила серия за коса, която комбинирала всичко необходимо във време, в което липсвали всякакви козметични продукти по темата. Сара Джей Уолкър се превърнала в пионера на този пазар и предлага решение за всяка коса. Освен от врата на врата, Сара потърсила и божествената помощ на някои църковни лидери, които пък извикали мирянките, за да им бъде представена продуктовата гама и сами да тестват продуктите.

След това дошли и фризьорите, а когато проявили желание да закупят по-големи количества, Сара ги превръщала в търговски агенти, които също да продават козметичната серия. Жената изграждала сериозна мрежа от търговски представители и в един момент просто спряла да пътува. Вместо това започнала да използва пощата, а нейната дъщеря се оправяла с всички отчети и писане на адреси. Скоро бизнесът се разраснал до такава степен, че Уолкър дарила около 1000 долара на местна организация в подкрепа на младите жени. В историята на САЩ остава първата афро-американка, която дарява толкова голяма сума. Изстрадалата жена не приключвала с това и често империята ѝ била раздавана. Всяка година плащала по 10 000 долара, за да позволи на студенти от южните щати да посещават колеж.

Дарила и 5000 долара, с които да подкрепи конференцията, която се опитвала да спре публичния линч като наказание. През 1919 година умира от хиперактивност на 51 години, но пък всички нейни близки казват, че е постигнала всичко, което е поискала. Това е историята на детето родено в семейство на бивши роби, историята на сиракът, самотната майка, слугинята и пътя към една от най-богатите американки. Нейният пример доказва, че оправданията са удобен начин да се самозалъгваме и да не постигаме това, за което мечтаем. Все пак трябва да бъдем честни, нима всяко зло не е за добро? 

 
 
Коментарите са изключени

Откъде идва знакът $

Въпреки историческото си значение и популярност, произхода на знака на американския долар (буквата S, през която минават една или две черти) все още не е изяснена. Съществуват обаче различни теории, които обясняват произхода на този символ.

Според Oxford English Dictionary символът, както го знаем днес, „за пръв път се появява през 70-те години на 18 век в ръкописни документи на англо-американци, които са имали бизнес отношения с испано-американци“. След това „започва да се появява в печата след 19 век“.

Symbol evolution diagram by JesperZedlitz (CC BY-SA 3.0)

Symbol evolution diagram by JesperZedlitz (CC BY-SA 3.0)

Много източници, включително и Oxford English Dictionary, твърдят, че символът е произлязъл от абревиатурата за песо. „Peso de ocho reales“ (от испански: „парче от осем“) често се съкращавало като Pˢ (P със S отгоре). По онова време това е популярната валута, използвана в Америка, както и в международен план – песото дори е законното платежно средство в Съединените щати чак до 1857 г. За по-лесно изписване P се слепя със S, вертикалната линия остава, а полукръга на буквата P отпада както е показано на графиката горе. Но това не е единствената възможна история за произхода на знака.

Escudo de España (mazonado)

 

Гербът на Испания с Херкулесовите стълбове

Според друга хипотеза знакът произлиза от Херкулесовите стълбове, изрисувани върху испанския герб и национална валута на страната. Както виждаме около стълбовете са увити в S-образни знамена. Композицията на левия стълб и знаме можем графично лесно да стилизираме в $.

Symbol evolution diagram by JesperZedlitz (CC BY-SA 3.0)

Symbol evolution diagram by JesperZedlitz (CC BY-SA 3.0)

 

Предполага се, че е следващата етимология на знака е фалшива, но въпреки това е доста интересна. Предлага я университетския професор в края на 19 век: знакът на долара може да бъде опростено изписване на US (U и S се сливат и завоя на U отпадна). Възможно е също така символът да е комбинирал U и S, но буквите да означават „Units of Silver“ (от англ. – „единици сребро“).

Самата думата „долар“ от своя страна произлиза от Тhaler, което е вид сребърна монета, чието име е съкратена версия на думата Joachimsthaler, която произлиза от Joachimsthal, което е град, в който е имало сребърни мини и се е изсякла първата такава монета.

 
 
Коментарите са изключени