shareit

Путин и новият световен ред

| от |

Посещението на Путин в Латинска Америка е с голяма програма – среща на БРИКС, финал на Световното първенство и още две държавни визити. Това определено е знак за стратегическото значение на континента, смята Ута Тоферн от Дойче веле.

140711-putin-cuba-mn-1100_455532b2e2bc5ebd2036c95facfccadc

Първо кратка спирка в Куба, след това посещение в Аржентина, междувременно присъствие на финала на Световното футболно първенство в Рио, а накрая – среща на върха на държавите от групата БРИКС /Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка/ във Форталеза. Кадрите от тези събития несъмнено ще са впечатляващи – като например от тържественото посрещане в Хавана. Или в Буенос Айрес с президентката Кристина Кирхнер, която разчита на Путин за присъединяването на страната си към БРИКС. А на финала Бразилия: първо на трибуната на стадиона Маракана, след това в разговор с президентката Дилма Русеф, която се бори за преизбирането си, а и вероятно и за главната роля на срещата на върха във Форталеза. Макар че Путин със сигурност би предпочел той да застане в центъра.

Стари контакти и нови зависимости

Латиноамериканската обиколка на руския президент е добре режисирана и той ще се възползва пълноценно от планираните посещения. Куба я чака опрощаването на 32 милиарда долара дългове, както и съдействие за проучването на нефтените залежи на страната. Кристина Кирхнер положително ще получи подкрепа в борбата ѝ срещу исковете на инвестиционните фондове и договорености за общи енергийни проекти. А на Дилма Русеф най-вероятно ще бъде предложено приятелско рамо за подобряване на взаимния търговски баланс и същевременно няма да бъде пропуснат шансът за съвместно явяване на двамата като представители на мултиполярния световен ред. Където и да има проблем – Путин се явява като спасител.

Русия поддържа стари контакти и установява нови зависимости: във вижданията на Путин за нов световен ред Латинска Америка играе важна роля и има особено очарование като противник на хегемонията на САЩ.

В началото на годината руският премиер Медведев подчерта значимостта на континента и заяви: „Русия е дошла, за да остане“. Като ставаше дума не за стратегическо партньорство, а по-скоро за руските военни бази в Латинска Америка.

Латинска Америка да не се подценява

Латинска Америка обаче няма да се даде на Русия. Жени като Дилма Русеф и новата чилийска президентка Бачелет не бива да се подценяват, а и аржентинската подкрепа за руската анексия на Крим не е случайна. Държави като Мексико и Перу притежават достатъчно самочувствие, за да не допускат намеса в политиката си, докато някогашната най-близка съюзничка на Русия – Венецуела – се е превърнала в най-проблемния случай на континента. А не на последно място и самата Русия, която е заплашена от санкции, има нужда от подкрепа.

Руският флирт с южноамериканския континент е игра, в която има сериозни конкуренти. Китай отдавна напира с огромни инвестиции към Латинска Америка и е сред най-важните купувачи на суровини. Новоизбраният премиер на Индия – Нарендра Моди – пък несъмнено ще представи с ново самочувствие страната си на срещата на държавите от БРИКС.

Остава само въпросът защо Европа, защо Германия остават безучастни? В икономически план значението на Латинска Америка е безспорно, общото в културен план е много, но политическата значимост изостава. Европа не би трябвало да възприема традиционно добрите връзки със „своя“ някогашен „Нов свят“ като нещо, което се разбира от само себе си.

 
 
Коментарите са изключени за Путин и новият световен ред