Пуснаха мобилно приложение за живота на Франк Синатра

| от |

Кариерата на легендарния певец Франк Синатра вече може да бъде проследена с помощта на мобилно приложение, което бе пуснато по случай стотния рожден ден на Франк в края на 2015 г.

Седмица преди 99-тия му рожден ден на 12 декември беше пуснато приложението „Frank Sinatra 100″ за устройства „Епъл“. Тук са събрани записи, видеоклипове и лични истории от семейството и приятелите на Синатра.

„Frank Sinatra 100″ е цялостен и всеобхватен проект, който приканва феновете да пристъпят в света на Франк. Включена е богата снимкова база, като има и няколко много редки и непоказвани досега снимки. Освен това феновете могат да се насладят на изключителен подбор на записи и клипове, включително и запис на негово изпълнение през 1962 г. от новия му албум „London“, се казва в описанието на приложението. „Приложението навлиза дълбоко в личния живот и кариерата на Франк с интерактивна хронология, различни рубрики и лични истории за него от хората, които го познаваха най-добре“, се казва още за приложението за живота на Франк Синатра./БГНЕС

 
 

И през 2019 г. може да няма нобелова награда за литература

| от chronicle.bg |

Нобеловата фондация заяви, че тазгодишната нобелова награда за литература, която вече беше отложена за 2019 г., може да бъде отложена и за по-напред във времето.

Ларс Хайкенсен, директор на фондацията, каза, че наградата за 2018 г. ще бъде връчена, когато Шведската академия възвърне доверието в себе си или поне напредне достатъчно в това начинание. „Което означава, че крайният срок вече не е 2019 г.“, съобщи Хайкенсен в ефира на общественото шведско радио.

Комисията се разпадна, след като през ноември шведски вестник публикува показанията на 18 жени, които заявяват, че са били изнасилени и сексуално малтретирани от хора, които дълго време са част от Академията. Заради това беше решено тазгодишната нобелова награда за литература да бъде връчена през 2019 г. заедно с тогавашната.

 
 

Васил Михайлов спечели „Аскеер“ за цялостен принос

| от chronicle.bg |

За 28-и път в театър „Българска армия“ бяха връчени наградите „Аскеер“.

Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство получи Васил Михайлов. „Днеска цял ден в главата ми е „Върви, народе…, Върви, народе…“. И след това се оказва, че ако върви, „Бог ще го благослови“, каза развълнуваният актьор при получаването на „Аскеер“-а.

BIG15078957627

Най-много награди – 6, спечели Народният театър „Иван Вазов“.

За водеща мъжка роля беше отличен Захари Бахаров за превъплъщението му в Бае Славе в постановката „Чамкория“ в Театър 199, а за водеща женска роля – Мария Стефанова за ролята на А в „Три високи жени“ в Народния театър „Иван Вазов“.

Иван Пантелеев грабна приза за най-добър режисьор, а постановката му „NеоДачници“ в Народния театър спечели „Аскеер“ за най-добро представление.

 
 

Facebook ще продължи да събира данни на потребителите

| от chronicle.bg |

Facebook ще продължи да събира информация не само от потребителите си, а и от лица, които не са част от социалната мрежа, но поне веднъж са ползвали услугите и приложенията й, включително и WhatsApp. Това съобщи пресслужбата на Европейския парламент, след като ръководителите на FB отговориха на 18 въпроса на евродепутатите.

Марк Зукърбърг се яви пред Европейския парламент във вторник, за да бъде разпитан по въпроси, свързани с фалшивите новини, сигурността на потребителските лични данни в социалната мрежа и злоупотребите на „Кеймбридж Аналитика“. Изслушването продължи час и половина, като евродепутатите първо трябваше да зададат всичките си въпроси към Зукърбърг, на които впоследствие той да отговори.

Той обеща, че евродепутатите ще получат писмени отговори на въпросите, на които не е успял да отговори на изслушването. Изслушването беше по повод скандала с „Кеймбридж Аналитика“ – компания, работила по предизборната кампания на американския президент Доналд Тръмп – за нелегалното източване на данните на над 87 млн. потребители на FB.

Според данни на ЕП, почти 3 млн. от засегнатите са европейски граждани. Зукърбърг потвърди, че FB ще се съобразява напълно с новия регламент за защита на личните данни в Европа (GDPR), който влиза в сила на 25 май.

 
 

Защо човешкият мозък е толкова голям?

| от chr.bg |

Британски учени твърдят, че уголемяването на човешкия мозък е резултат от предизвикателствата на околната среда, с които предшествениците ни е трябвало да се справят.

В сравнение с хоминидите, мозъкът на Хомо сапиенс е над три пъти по-голям. Според една от най-разпространените теории, той е еволюирал така заради все по-сложния социален живот, с който човекът се е сблъсвал.

Както при загадката с яйцето и кокошката, обаче е трудно да бъде определено, кое се е случило първо. Дали мозъкът е нарастнал, защото човекът е трябвало да действа заедно със себеподобните, или по-големият мозък му е позволил да установи по-сложни социални и културни отношения?

За да разграничат причините от следствията, Маурисио Гонсалес-Фореро и Анди Гарднър от университета “Сейнт Андрюс” са разработили модел, симулиращ еволюцията на мозъка в различни ситуации (екологични, социални, конфликти между индивиди или групи . . . ). Така учените са разкрили в какъв контекст мозъкът нараства като на Хомо сапиенс.

“Констатирахме, че човешкият мозък се увеличава, когато е конфронтиран с проблеми в естествената му среда”.

Тези трудности са принудили нашия вид непрекъснато да търси нови решения, дори само за да се храни “в огромната африканска савана, където средата се променя сезонно”, или да се запасява с вода, да запазва и обработва храната си, особено с откриването на огъня.

Макар и трудните условия в околната среда да изглеждат основен двигател в еволюцията на мозъка, трябва да бъде добавена и способността предците ни да се учат от другите, както и от собствения си опит.

Според компютърния модел около 60 процента от уголемяването на мозъка се дължи на справянето на индивида със средата, като намиране, съхраняване, готвене на храна и изработване на сечива. Други 30 процента се дължат на общите усилия за справяне със средата, като съвместния лов. Последните 10 процента произлизат от съперничеството в групата.

“Резултатите ни показват, че именно взаимодействието между трудните условия в околната среда и културата са определили размера на човешкия мозък”, обобщава Маурисио Гонсалес-Фореро.