Пускат олимпийска телевизия

| от |

Олимпийските ръководители подкрепиха стартирането на световен телевизионен канал следващата година, които ще излъчва всички спортни събития между летните и зимните Игри.

С приблизителна стойност от 450 милиона евро за седем години, 24-часовият олимпийски канал ще показва спортове, но не и преки излъчвания от Олимпиадите, като целта е да се привлече интереса на младите хора по света. 104-та членове анонимно подкрепиха дигиталния канал, който ще започне по Интернет, но се очаква да има излъчване и по телевизиите. Каналът, чиято централа ще е в Швейцария и Испания е част от 40-точковата реформа, предложена от президента на МОК Томас Бах. „Това е наистина исторически момент в историята на МОК“, каза Бах. /БГНЕС

 
 

7 трейлъра от тази седмица, които трябва да гледате

| от chronicle.bg |

По принцип ви предлагаме по 10 апетитни трейлъра, но тази седмица вече ви показахме 3, така че остават късметлийските 7.

Видеата на „Aladdin“, „Catch-22″ и „Frozen 2″ можете да гледате като кликнете на заглавието на съответния филм. 

Сега е време за новите попълнения! Впечатление веднага ни прави „Tolkien“. Филмът е биографичен и ще разказва за дните, в които писателят се формира и как и защо написва „Lord of the Rings“. Премиерата е на 10 май.

Cartoon Network ще пусне нов сериал за героините на  DC, който все още са в училище. Премиера – 8 март.

За „Love, Death + Robots“ не знаем какво да кажем. Лудница.

Ето и останалите видеа.

 

„KILLING EVE“

 

„MA“

 

„TOLKIEN“

 

„DC SUPER HERO GIRLS“

 

„THE INVENTOR: OUT FOR BLOOD IN SILICON VALLEY“

 

„THE HUSTLE“

 

„LOVE DEATH + ROBOTS“

 
 

Защо инфлуенсърите ходят на терапия

| от chronicle.bg |

За Jo Love четвъртъците са дни с ново значение, защото всеки четвъртък тя посещава терапевт. След сесиите Jo записва кратко видео на телефона си, което публикува в Instagram пред своите 20 000 последователи. Хаштагът е #TherapyThursday.

„Искам да покажа на хората, че терапията не е нещо страшно. Получавам адски много съобщения от хора, които ми пишат, че никога не биха отишли на терапия, ако не ме бяха чули да говоря по тази тема, така че определено е нещо полезно за споделяне.“


View this post on Instagram

THERAPY IS COOL: Sliding into my #slowmonday with this little mantra in mind. Therapy has been a life changer and life saver for me. And I truly believe it should be available to all, whether you have a mental health condition or not. Talking to someone who is neutral and informed, is nothing short of magical. Finding the right therapist has been a big part of helping my recovery, so to say I’m nervous about starting again with a new one when we move to Bath is an understatement! I’ve got a plan and I know what I’m looking for, but also I have come to realise I won’t be able to replicate the relationship I currently have. Different is ok. Dare I say it, different could even be better?! This awesome bag was a #gift from @hashtagtherapyiscool and I take it practically everywhere with me. And snap by the talented @markmundi #therapyiscool #mentalhealthawareness #therapyrocks #itsgoodtotalk #slowmonday

A post shared by Jo Love (@lobellaloves_jo) on

Подобно на нея, Ема Конуей разкри пред своите 70 000 последователи, че от известно време посещава терапевт, защото се чувства не на място в света на блогърите. Публиката й в YouTube се е увеличила значително в последните години, но изглежда, че животът на инфлуенсъра не е само веселба и радост.

Всъщност, елитът на социалните мрежи може би има най-много нужда от посещения при психолог. 

Хилда Бурк, психотерапевт и автор на „The Phone Addiction Workbook“, е работила с инфлуенсъри и казва, че постоянният стремеж да живееш по високите стандарти, които представяш в интернет, може да предизвика психически заболявания. „Също така, те усещат, че това може да не трае вечно“, казва Хилда.

Грейс Виктори трябва да се справя със сериозна травма от детството си. Тя има 150 000 последователи в Instagram и 224 000 в YouTube. „Ние често работим с много строги времеви диапазони и върху големи проекти, които ти се изсипват накуп, а ти в крайна сметка си само един човек. За мен терапията е като закуската. Необходима ми е, за да оцелея.“

Д-р Шани Рам Ду, психолог в Priory Harley Street Wellbeing Centre, казва, че потребителите трябва сами да познаят кога социалните мрежи стават нездравословни. „Оставете ги настрана за малко. Решете какво бихте си позволили да допуснете до себе си. Помислете какво ще направите, ако ви обидят, ако срещнете агресия, как ще се защитите.“

Може да звучи глупаво да се занимаваме с „проблемите на инфлуенсърите“, но психическите заболявания не подбират. Инфлуенсърите страдат най-често заради живота си в мрежата. И терапията е изход.

 
 

Играчка – плачка: как да се спасим от психопатите в дейтинг приложенията

| от Вучето |

Обвързани или не, няма значение, нормално е понякога да ви се иска малко филмов екшън, който да ви извади от зоната на комфорт и за разнообразие да има малко силни емоции вместо силни главоболия.

Абе с две думи, прави ви се прави секс, та две не виждате. За щастие вече не е нужно да чакате принц на бял кон или Николета Лозанова да се разведе, за да го получите. Инсталирате си Tinder, Grindr, ОКCupid или някое друго подобно приложение на телефона, купувате си ново бельо и когато се научавате бързо да отсявате грозните от поносимите и много готините с жест наляво или надясно.

И нека сексът с непознат да започне… сега! 

Разцъквате си в Тиндър, докато сте на работа. В офиса днес и без това нищо интересно не се случва. Проверявате си опциите за довечера. Тоя – не, тоя – не, тоя – ужас, как изобщо някои хора могат да имат такова самочувствие!, и изведнъж – опааа, здравей, сладур!

Сладурът захапва кукичката, разменяте си още няколко снимки, от по-приличните така, т.е. от рождения ден на племенника и по бански с приятелки на Кранево. Установявате, че и двамата обичате разходките из Витоша (макар че спестяваш факта, че навсякъде ходиш с колата, понеже те мързи), както и кучета (имаш две котки, но то е почти същото като да имаш едно цяло куче). Събират се достатъчно условия, за да се видите още тая вечер. Сладурът избира ресторант, ти одобряваш (макар че изобщо не си била там и после ще трябва да го търсиш в GoogleMaps) и да, часът на срещата те устройва напълно. Преди да си тръгнеш от офиса, минаваш през тоалетната, за да се позабършеш с мокри кърпички и да си облечеш новото бельо (носиш си го в чантата за всеки случай).

Вечерята минава фан-тас-тич-но, макар че на живо човекът изобщо не прилича на снимките в профила. За сметка на това пък издутината в панталона му показва, че освен голяма немска овчарка, както твърди, има и други големи неща. Ура. Нямаш търпение да ти свали новото бельо и да започне да се случва случайният секс.

В 11 без 15 вече сте в апартамент някъде в Банишора, в 11: 35 сладурът ви изнасилва, а в 11:42 ви удушава със собствения ви чорапогащник. Game over.

Не, това не е БГ вариант на “Американски психар”. Това е възможен сценарий на това как би могла да се развие среща за секс с непознат, когото сте открили чрез мобилно приложение. Независимо дали сте хетеросексуална жена, алфа мъжкар, гей или Извънземното на Спилбърг, хубаво е да знаете, че светът е голям и опасности дебнат отвсякъде. А психопатите, стокърите и насилниците не спят и много обичат да се спотайват в дейтинг аповете.

Ето няколко съвета, които е добре да вземете под внимание, ако не искате да станете нелепа жертва на собственото си либидо.

Питайте Google

Най-добрата отбрана е нападението, e казал Макиавели.  Ако беше жив и дейтваше непознати онлайн, великият философ и политолог,  щеше винаги да проверява хората преди да излезе с тях на среща.  Никога не приемайте за чиста монета информацията от профилите! Опитайте се веднага, след като се разговорите, да разберете дали истинското име на човека съвпада с това в профила. След това го пуснете в търсачката и си стискайте палци да не излезе някоя притеснителна информация.

Не споделяйте лична информация

Ако вече сте пробвали онлайн дейтинга, значи знаете, че в повечето случаи имате опция да си изпращате съобщения в самия сайт. Не си давайте личния си имейл адрес или си направете друг, специално за “тая работа”.

Нека ви виждат

Винаги си уговаряйте срещите на публично място. Важно е да ви видят с кого сте. Колкото повече свидетели, толкова по-добре. Особено за разследващите полицейски инспектори!

Не оставяйте напитката си без надзор

Гамахидроксибутинатът (GBR) и рохипнолът са вещества без цвят и мирис, които по традиция са използват от изнасилвачите, за да приведат жертвите си в безпомощно състояние. Знам, че не искате да вярвате, че някой, с когото сте излезли на среща, ще ви сипе наркотик в шардонето, но ако не се е случвало, сега нямаше да го споменавам, нали?

Въоръжете се

Разбира се, това не значи да разхождате с Барета М9, затъкната тарикатски в колана на джинсите. Един флакон с лютив спрей обаче винаги е добра идея. Особено на първа среща.

Не се оливайте

…с алкохол! Една-две бири или чаша вино, за да отпуснете нервите, няма да навредят, но когато алкохолът е в повече, той претъпява сетивата и гардът пада. А когато сте вързали кънките, на един опитен насилник ще му бъде още по-лесно да ви превърне в своя жертва.

Осведомете близък човек къде сте

Сигурно сте гледали филма “127 часа” и знаете какво се случи с младия търсач на силни усещания. Ако само героят на Джеймс Франко беше казал дори само на един човек, че отива да се катери по чукарите на каньона Блу Джон… Идеята в случая е същата. Препратете профила на човека, с когото ще излизате, на ваш доверен приятел или роднина. Може дори на съквартиранта, с когото постоянно се карате чий ред е да чисти банята. Важно е някой да знае с кого сте и къде ще се срещнете.

И може би най-важното от всичко казано дотук е да слушате вътрешното си чувство. Интуицията може да ви спеси много неприятности, стига да й се доверите. Не позволявайте привлекателният външен вид на непознатия и собственото ви сексуално желание да притъпят сензорите ви за опасност. Защото не винаги гложденето, появило се зад гръдната кост, е заради киселини от чилито на обяд!

 
 

Тъжният момент от пътуването, за който никой не говори

| от chronicle.bg, по Thought Catalog |

Никой не оспорва твърдението, че пътуването е единственото нещо, за което плащаш и което те прави по-богат. Но сещате ли се за онзи специфичен момент, за който малцина говорят и който дори е труден за описване. Моментът на завръщането.

Виждаш света, опитваш нови неща, срещаш нови хора, влюбваш се, разлюбваш, посещаваш страхотни места, изучаваш нови култури. И после всичко приключва. Много често се говори за заминаването, но как стоят нещата със завръщането у дома? Но не онова завръщане след едноседмичен престой във Венеция, Берлин или Занзибар. А завръщането след дълго пътуване, през което си пуснал корени на Онова място…

Винаги говорим за трудните моменти, когато сме далеч – намирането на работа, създаването на приятелства, личната безопасност, свикването със социалните норми, предателствата от хора, на които сме мислили, че може да се доверим. На практика през всички тези неща се преминава. Всички те биват изтрити от абсолютната еуфория на преживяването. Сбогуванията са трудни, но някак ги приемаш в момента, в който си купиш билета за връщане. Още повече, че мисълта за срещата с близките, която си чакал от мига на излитането, заличава до известна степен болката от всички раздели в чуждата земя.

След пристигането, идва моментът на сбирките със семейството, първите две седмици са непрестанни срещи с роднини и приятели, наваксвания, разказвания на истории, спомени… Първите няколко седмици се чувстваш едва ли не като Холивудска звезда и всичко е ново и вълнуващо. Старата входна врата, пътят към вкъщи, който сега изглежда по-тесен и по-кратък, ежедневието бавно приема някаква нова форма, но винаги подобна на онази, която си оставил при заминаването.

После всичко изчезва. У вас свикват да си си вкъщи, вече не си новодошлият обект и бавно започват въпросите: Намери ли си работа? Какъв е планът? Срещаш ли се с някого?

Тъгата идва, след като отметнеш всички задължителни посещения, след като те е нямало по-дълго време. Лежиш в старата си стая и осъзнаваш, че нищо не се е променило. Радваш се, че всички са живи и здрави, имат нови работи, нови гаджета, сгодили са се, някои имат деца. Но една част от теб крещи в лицата им, „не осъзнавате ли колко съм се променил“? И не става въпрос за коса, тегло, ръст, дрехи или нещо външно. Става въпрос за нещо дълбоко вътрешно, генерално изменено. Мечтите са се променили, начинът, по който приемаш отсрещния човек се е променил, навиците, които си изоставил, новите неща, които вече са важни. Иска ти се хората да видят всичко, което искаш да споделиш и да го обсъдите, но няма как да опишеш еволюцията на духа, която настъпва след като оставиш всичко зад себе си.

Ядосваш се. Чувстваш се изгубен. На моменти се питаш дали всичко си е струвало. Какво да правиш тогава? То е като да учиш чужд език, който никой около теб не говори.

Затова щом си пътувал за първи път, единственото, което искаш да правиш, е да заминеш отново. Наричат го „пътешественически бъг“ (travel bug), но на практика то е свързано с желанието да се върнеш на мястото, където хората говорят същия език като теб. Не английски, португалски или френски, а езикът на тези, които знаят какво е да напуснеш, да се промениш, да се сринеш и да израстеш, да преживееш, да научиш, после да се завърнеш у дома, където се чувстваш по-изгубен, отколкото в най-далечната земя, която си посещавал.

Това е частта от пътуването, за която никой не говори и за мнозина тя е мотивът отново да тръгнат на пътешествие.