Психолиери

| от |

„Психолиери“ е разказ за изследването на човешката душа. Това е вторият разказ на Добрина Добрева за chronicle.bg. Героите са опиянени в прекия и преносен смисъл от експеримента си да измислят формула, с която да овладеят пороците, чрез които човек  унищожава хармонията в в името на собственото си его. Думата „психолиер“ е неологизъм , чието съдържание прави семантична връзка с думата сомелиер, но в случая  значението е човек, който изследва душевността.

Бутилка вино съдържа повече философия, отколкото всички книги на света.

Луи Пастьор

Темпраниото влезе в  главата й, но не с оня романтичен звън на вино в специална чаша. Нищо общо с кристала. А така и се искаше кристална глава, като оная способна топка, която може да прави чудеса, да подрежда света и да го оглежда. Темпраниото си беше евтино вино от Ла Манша, но вкусно. Пийваш, отпиваш и главата ти става за резил. Всичко можеше да извлече това вино, като прахосмукачка. Латинският беше прав за виното – истината си е истина. Само бутилка и си като опитно зайче на собствените си мисли. Вечността на есенциите кристализира от това темпранио. Една бутилка и ъгъла ти е готов. Този ден имаше странен ъгъл. Тя се почувства като психолиер. До нея някой беше оставил тест, който никой не може да реши в земния си живот. Това вино не напиваше, а отрезвяваше мисълта и образ след образ се редяха, живееха и после изчезваха. Но докато стояха при нея имаха претенции за внимание.

Този път в мисълта й пак се заклатушка един стар обезумял от идеи рицар, който тя познаваше – испанец  на име Дон Кихот. Чудеше се защо пък тоя, дали заради виното или заради смелите мисли, които се въртяха като кристална топка из главата й. И защо се въртяха заради виното в главата или защото тя е пълна със зараза за отрезвяване.

Държеше се на крака, но във високата и точка връхлитаха алкохолни бури. Но това не беше пиянство, а чиста сметка. Редяха се като магазинни фактури за малки и  много продукти, но сметката не излизаше на хартия, а се изливаше в душата.  От този процес дишането й се пресичаше от внезапен задух. Напоследък и ставаше така често, но лекарите не знаеха от какво й е. Не отчитаха клинични промени. В търсене на лек, тя си беше въобразила, че й минава, ако излезе от себе си, от мислите и сметките, които си правеше. Търсеше хора, но все на един и същ попадаше. Понякога не го познаваше и питаше:

–         Здравей, ти Дон Кихот ли си?

–         Доня Вина, аз съм твоя верен приятел Дон Бирон.

Дон Бирон също си имаше своя ефект на темпранио. Неговите измерения бяха бирени кристали. В неговата топка  – същата воня. Какъв свят, каква смрад…Вътре всички малки втасали ечемичета. Нямаше чисти и тук.

Като нейните „темпраниота” – евтини като сорта на това грозде. Произвеждат го испанци и го пласират там, където има масови пияници със скромни възможности. Те нали са бедни, традиционалисти, пият много на малка цена всичко и от уважение към виното, са склонни и мухлясали ферментации да смучат. Приспособяват се към всякакви „ета” или както им викат в алкохола. Даже и с тях могат да прозрат истината за евтините неща. За пореден път  „етата”в живота ескалираха.

–         Ти пак си на бира, а ?

–         О, да! Резерва.

–         Бира с резерва? А след това?

–         Глава –  бутилка без тапа, но с вкус на плод. Пия я отскоро, щото много се разсмърдя на мая и сега се тъпча с плодове.

–         А твойто вино? Женско ли е?

–          Още е евтино. За разлика от мен.

–         А водата как е?

– Не пия вода. Юго е бил прав за водата и виното „Бог е създал водата, а човекът създал виното”.

–         Като пестиш от вода, що не смениш тогава виното?

–          Няма смисъл– в криза сме, пък и всички , които бълбукат после са  евтини.

–         Не се ли давят?

–         Гадините знаят да плуват.

– А твойта бира как беше?

– Хънтър Томпсън е казал, че добрите мъже пият добра бира.“ – „Good men drink good beer“  и аз го потвърждавам. Това е друга бира.

–  С резерва ли каза?

– С резервоар…

– Пълниш ли го?

– Да, но е запълнен до горе и няма място.

– И какво?

– Правя друг. Резервен.

– Не боли ли глава?

– Не, празня се така – Не  там, откъдето пикая, а там – откъдето живея.   „Бирата е доказателство, че Бог ни обича и иска да бъдем щастливи“ –  прозрението е отдавна и е на Бенджамин Франклин. И аз съм „за”.

– Отваряш ли го този резервоар?

– Не смея.

– Това е мъжки страх, но недей! Ще те залеят. Бирата може да носи щастие за Франклин, но на теб може да ти изиграе лоша шега, защото не дави, само се услажда, лепне и пикае.

– Танинът не е ли по – лесна химия за нашата работа?

– Производствени количества ни трябват. Малко вино – лекарство, много – фатална отрова. Така поне твърди Авицена. Можем да го проверим.

– Значи не мога да разчитам на бирата.

–  Не я хаби тогава!

–  Това е крайно и ми зучи като женска заповед. Не мога да спра, защото иначе не мога да ги следя.

– Няма нужда да ги следиш като знаеш какви са. Просто истината идва след виното. От виното изплуват тайните – това са открили германците. Те са точни хора. Дай да  ги послушаме и да намерим формулата.

– Да пробваме с танин в резервоара,а? Нали Омир е казал – «виното е  подбудител”.

– Казал го е за думите, че „виното може да изрича  думи, които е по-добре да не бъдат изричани”.

Трябваше им точно съединение. Помнеха бегло историята  на  формулата. «Във виното е истината», «Бъчва вино може да направи повече чудеса, отколкото църква, пълна със светии”,  «Кръщават с вода, но причестяват с вино”. Бяха се заровили с едно старо мазе. Тарашуваха из кашоните с книги, които си бяха събрали на едно място като тайник и на бегла светлина от  стар ръждясал фенер  търсеха онова, което им трябваше – съединението за решението.  Бяха  достигнали пределната си точка да възприемат ограничени единици в социумите, в които попадаха и решиха да ги очистят като преди това пречистят себе си със знанието за това как се ликвидират вредни, дребни, изпразнени душици.

–         Не се сещам. Пък и съм жена, не е необходимо да разбирам от формули. Това са мъжки знания.

–         Търси!Модерните жени правят всичко по формули. Трябва да я има и тази  някъде. Няма смисъл виното да е на толкова години и да е хиляди преди Христа. За това и символиката за истината е силна и непротиворечива, но никой не казва защо точно.

–         Щом и историята мълчи значи наистина не е за казване, но има значение, че Ной си приписва заслугата пръв да е отглеждал лози около 2300 години преди н.е. Авраам е пил вино в Кана 2000 години преди н.е., а Моисей – 1570 години преди н.е. Какво ли е ставало?

–         Защо  ли са били толкова верни на виното и дали са ни завещали цялата истина за личните си винени истории? Щом го величаят толкова, значи има още нещо.

–         Значи трябва и ние да победим, щом можем да пием и търсим смисъл още от първата бутилка.

–         Виж,  Джонатан (Суифт) казва за виното ,че  би трябвало да се яде.

–         Това какво … ?

–         Да ги изядем?

–         Не ми се оригва и повръща. Предпочитам да станат на сок.

–         Амиииии  – тогава да ги сварим.

–         По-добре да ферментират.

–         Това е мъст. Да ги вари и ферментира който иска , когато стигнат при апостол Петър. Ние трябва да ги оставим живи, но безсилни докато са тук и сега.
Така Хемингуей ще бъде прав отново: „Виното е най- цивилизованото нещо на света”, а Сенека три пъти по – прав ,че виното смекчава гнева.

–         Стига  си философствала, а вземи поспи малко. Така може да ти се изясни нещо.

–         Трудно спя. Тия гадини ме преследват и в съня ми, но не съм спала отдавна и е време.

Тръгнали сме към резервоарите с няколко дози танин за инжектиране. По план си нося с мен  дамски душ за улеснение и двоен ефект – хем да ги залеем, хем да ги всмучем.  Докато настройвам този душ стигаме до резервоарите. Как сме стигнали не знам, как сме намерили пътя – също не знам. Бяхме го минавали само на темпранио – бирен галоп. Лентата се въртеше без да я връщаме. Вървяхме  бавно, не залитахме. Виждах всичко, което на галоп бяхме изпуснали- гадини в змийски кожи, дълги нокти, червени очи, рижи коси, бледи лица, смалени хора с дребни крака и къси пръсти. Виеха със здрави гърлища и подправени гласове. Звукът им нито човешки, нито животински. Не се припознаваха сред живата природа. Не приличаха и на извънземни. Не носеха души, а нещо в полето им дрънчеше. Това тракане ми беше познато. Като го чуя и цялата ставам на болка. Казах му да спрем.

–         Трябва да мисля.

–         Няма време.

–         Защо?

–         Тук няма време.

–         Къде сме?

–         Извън времето. Виж, тук няма ден, няма нощ, няма час. Няма измерение. Извън хората са – сърцата им бият с каменни удари без минути. Извън живота сме – при тях няма въздух.

–         А смъртта?

–         Тук няма и смърт. Тук не се умира.

–         Тъмно е.

–         Това не е тъмно, няма луна и слънце не стига. Това е тяхната Вселена и ако останем тук още малко ще ни претопят душите.

–         В метал?

–         Не, в ламарина, която дрънчи и ръждясва.

Събуди се обляна в кортизол. Изтри потта си, но миризмата не се триеше ,нито пък миеше. Пак си тръгна с нея, но днес имаше спокойствието ,че може да спаси поне себе си и биреният си приятел. Трябваше да му разкаже това бързо. Посегна към телефона и прочете СМС от нощта.

Дон Бирон: „Здравей! Търсих те цяла нощ, но не те открих.  Исках да ти кажа, че резервоарите се пръснаха. Някой ги е отворил. Гадините са на свобода”.

–         Ах, този сън! Да не бях си лягала без вино, както правех преди. Тъкмо почна да се ругае, когато си спомни, че току – що беше видяла тези гадини и това не е случайно. Замисли се  за това, което не видя в света им и  побърза да звънне на Дон Бирон.

–         Здравей, трябва ни светлина.

–         Вино ли си пила?

–         Не, от известно време не пия.

–         О. К. – да я търсим тогава!

–         Спри бирата и тогава!

–         Изпил съм си я всичката.

–         Дадено! Среща при стълбата!

 

 
 

Има ли смисъл от дизайнери

| от |

Дизайнерите – хората, които правят глупавата ви идея за супер успешен сайт да изглежда поне малко приемлива. 

Не всички обаче приемат тази отговорна задача насериозно и в резултат стават невероятни произведения. Дотолкова, че трябва да имат собствен жанр.

Днес събрахме няколко примера, които да разведрят почивния ви ден. Разгледайте ги, нищо че имате нещо за вършене. То може да почака.

На нас лично любимите ни дизайнерски неудачи са от сватби. Там с кича като пряк път към естестиката се злоупотребява изключително добре. Когато имате повече време, окуражаваме ви да си пуснете нечия сватба в YouTube и да я загледате. Обещаваме ви страхотно преживяване!

 
 

5 екранизации на книги, които очакваме през 2018 г.

| от chronicle.bg |

Отдавна известен факт е, че най-добрият източник на истории за киното е литературата. Едни от най-добрите филми на всички времена водят своето начало от хартиения лист – „Отнесени от вихъра“, „Кръстникът“, „Полет над кукувиче гнездо“… списъкът е много дълъг, а това са само три неоспорими примера.

Всяка година едни от най-добрите филми са именно екранизации на известни или не толкова известни романи, разкази или биографии. 2018-а не прави изключение.

Вече видяхме достатъчно екранизации на романи. Имаше достатъчно хубави, и предостатъчно лоши. Към първите слагаме „On Chesil Beach“, „You Were Never Really Here“, „BlackKKKlansman“ и още няколко. Във втората група само ще споменем „Red Sparrow“ и няма да ви отегчаваме повече. Днес обръщаме внимание на хубавото, което предстои да видим.

2018-а се откроява с редица очаквани и обещаващи екранизации на книги. Някои от тях вече бяха показани по кинофестивалите и спечелиха одобрението на критиците. Други ще получат присъдите си директно от киносалоните. И в двата случая ще има приятни и неприятни изненади. Но преди да сме сигурни, показваме 5 от тазгодишните екранизации на книги, които очакваме да видим. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Бри Ларсън със страхотен шамар срещу хейтърите

| от chr.bg |

Интернет може да е тъмно място и никой не е в безопасност, дори супер героите!

„Капитан Марвел“ е първият филм с главна женска роля на Marvel. Наскоро излезе трейлърът му, а след него заваляха неумесни критики от интернет троловете, че Карол Денвърс не се усмихва достатъчно. Въпреки че на трейлъра ясно се вижда как героинята пада от небето и няма спомен за нищо, някои фенове смятат, че Бри Ларсън (в ролята) трябва да си показва зъбките повече. Някои дори направиха колажи като сложиха усмивки на нейни снимки. Капитан Марвел обаче не смята да търпи такива неща и отговори като поста в коментарите картинки като тези:

DneULfgU0AA6Mas DneULfgVYAMUCzC DneULfiVsAAyzXA

Колажът на Капитан Америка бе постнат в Инстаграм акаунта на Бри!

Това е доста находчив шамар от нейна страна към хейтърите.

 
 

„Вероника Марс“ се връща на екран с нов сезон

| от chronicle.bg |

Добри новини за феновете на култовият сериал „Вероника Марс“: цяло десетилетие след спирането му, сериалът се завръща на екран.

Радостта на почитателите на Кристен Бел и самата Вероника идва от Hulu: твърди се, че стрийминг компанията е поръчала цял нов сезон от осем епизода.

Hulu са взели от Warner Bros. Television правата за първите три сезона, които ще пуска преди излизането на четвъртия. В допълнение, пак по Hulu ще може да е гледа и едноименният филм от 2014 г., който бе реализиран след триумфална кампания в Kickstarter.

Кристен Бел обяви новината в своя Instagram профил. Всеки епизод ще бъде дълъг по един час, а действието отново ще се развива в океанското малко градче Нептюн.