shareit

Психиатрични консултации от комунистическо време

| от chronicle.bg |

От 24 септември до 9 октомври в столицата ще се проведе изложба с инсталация– симулация на психиатрична консултация от комунистическо време.

Изложбата, наречена “Изравяне на Психиката” предлага нов поглед върху социалните истории на психиатрията и психичните заболявания през комунистическия период. С научен анализ и фотографии ще бъде показан живота в психиатрични болници, а мултимедийната художествена инсталация поставя едновременно антропологичен и исторически въпрос. Как българинът е преживявал психични кризи в социална, културна и политическа среда, която е била доминирана от материалистически разбирания за тялото и личността? Инсталацията симулира физически и психологически пространството на стандартната психиатрична консултация от комунистическия период. Смесица на научните търсения и на творческата чувствителност, тази изложба представя концепции и анимации на Джулиян Шехириян с сътрудничество на американския композитор Дилън Бърчет.

През 1950 г. с декрет в СССР научната работа на Павлов върху физиологията и нервната система се обявява за единственият научен подход към изучаването на човешката психика и лечението на психичните заболявания. В България, съветският психиатричен модел се налага насилствено само десетилетия след първите сериозни стъпки към прилагането на разнообразни и модерни подходи към разбирането и лечението на психичните заболявания (през периода 1890-1950). Съветският модел се интересува много повече от биологичните и физиологичните измерения при психичните заболявания, отколкото от анализа на не-емпиричните, психологичните феномени. Частната практика е забранена. Алтернативните практики за психотерапия са потиснати. Това води до широко разпространяване на лекарственото овладяване на психичните кризи като един единствен метод. ‘Психиката’ се оказва отхвърлена и на нейното място тялото се превръща във водещия обект за анализ и лекуване.

Идеята на изложбата не е безучастно осъждане на психиатрията в НРБ, а да провокира по-дълбоко изследване на социалните и научните представи за психичните заболявания през комунистическия период. Това изследване тръгва от въпроса: какви са човешките и културните последици когато едно правителство реши да стандартизира или потиска определени подходи към поддържането на душевното здраве?

 
 
Коментарите са изключени