“Провериха ме, защото съм тъмнокож“

| от |

Млад мъж пътува с влак за Фрайбург. На една от спирките във вагона влизат двама полицаи и проверяват документите му само заради тъмния цвят на кожата му. В Германия подобни проверки не са рядкост, пише Дойче веле. Но дали са допустими?

Студена ноемврийска вечер. Централната гара в Бохум е пълна с хора. Един 38-годишен мъж стои на перона в очакване на приятелката си. Влакът ѝ трябва да пристигне всеки момент. Изведнъж двама полицаи се приближават до него. „Дайте си паспорта“, казват те. „Но защо? Каква е причината за тази внезапна проверка“, пита 38-годишният. „Това е рутинна проверка. Издирваме северноафриканци и сирийци“, обясняват полицаите. Тъмнокожият мъж отказва да покаже документите си и отговаря, че никога не е стъпвал нито в Северна Африка, нито пък в Сирия, само че служителите на реда не обръщат особено внимание на думите му.

bahnhoff (66)

Междувременно приятелката му, адвокат по професия, вече е пристигнала на гарата. Тя се намесва в спора, изтъквайки, че извършването на подобна проверка без наличието на опасност е противозаконно. В крайна сметка мъжът е отведен в най-близкия полицейски участък, където показва паспорта си.

Седмица по-късно в експресния влак от Берлин за Фрайбург се случва следното: на една от спирките полицаи се качват в един от вагоните и се отправят към един определен пътник – 28-годишен сътрудник на Германското дружество за международно сътрудничество. Те искат да видят документите му. Докато човекът търси паспорта си, единият от полицаите оформя с пръсти във въздуха правоъгълник и извиква „ПАСПОРТ!“. Малко след това мъжът предоставя документите си, отбелязвайки, че тази форма на проверка не е правомерна. „Само чернокожи ли проверявате?“, пита мъжът. Полицаите обаче не отговарят.

Как се формират предразсъдъци

И двамата потърпевши са внесли жалби в съда срещу проверките, осъществени от полицията. Те обвиняват полицейските служители, че са им поискали паспортите единствено заради тъмния цвят на кожата им.

db_icettbr605_zurich_2002_L

Това не са първите подобни случаи в Германия. Миналата година един студент попаде жалба в съда, тъй като един полицай го проверил само заради цвета на кожата му. През октомври 2012-та година Върховният административен съд на провинция Райнланд-Пфалц привлече общественото внимание с решението си, съгласно което проверката, поводът за която е бил единствено различният цвят на кожата на студента, не съответства на заложеното в конституцията равноправие.

Според експертите, този вид проверки са унизителни, тъй като околните биха могли да останат с впечатлението, че проверяваните са провокирали полицията по някакъв начин. Точно така се формират предразсъдъците, убедени са те.

Това, че проверките по расов признак са недопустими, е безспорно. На едно запитване по тази тема от страна на Лявата партия федералното правителство отговори, че при определени обстоятелства външният вид на даден човек може да бъде един от критериите, по които служителите не реда решават дали да извършат проверка на самоличността или пък да предприемат други действия, в никакъв случай обаче това не бива да бъде единственият критерий.

Европейската агенция за основни права постанови още през 2009, че според международното право всяка форма на етническо профилиране е незаконна, тъй като представлява нарушение на гаранциите в международното споразумение за отстраняване на всяка проява на дискриминация. Комисията по човешки права на ООН също излезе с решение, че полицейските проверки, провеждани заради етническия произход, са в противоречие с межуднародните антидискриминационни стандарти.

Ще се намеси ли и Конституционният съд?

Свен Адам е адвокат на двамата потърпевши, подали сега жалби в съда. Той обяснява, че законовото основание за извършването на подобни проверки се съдържа в параграф 22 от Закона за федералната полиция. Съгласно този параграф, полицейските служители имат правото сами да вземат решението кого да проверят на базата на своите „познания за ситуацията и натрупания полицейски опит“, ако целта в съответния случай е предотвратяването на незаконно пребиваване в страната.

„Законът за федералната полиция сам осигурява предпоставките за все по-често извършваните нарушения на основния закон за равноправието“, подчертава Свен Адам. „Поради това обвинителите се стремят и към юридическо изясняване на въпроса – дали параграфът е съвместим с конституцията. Във връзка с това може и да се обърнем към Конституционния съд“, казва адвокатът.

В други държави като Съединените щати или Великобритания практиката на т.нар. „расово профилиране“ е забранена от години. Не е изключено и в Германия скоро да се вземе сходно решение.

 
 

Тейлър Суифт ще играе в „Котките“

| от chronicle.bg |

Американската поп звезда Тейлър Суифт ще играе във филмовата адаптация на мюзикъла „Котките“ в партньорство с Дженифър Хъдсън и Иън Маккелън.

Режисурата ще бъде поверена на британеца Том Хупър, известен с работата си над филма „Клетниците“ по романа на Виктор Юго, излязъл на екран през 2013 година.

Мюзикълът „Котките“, композиран от британеца Андрю Лойд Уебър беше поставен най-напред в Лондон през 1881 година, а след това и в Бродуей в периода 1982-2000 г. Това е четвъртата по продължителност постановка, задържала се на афиша в Манхатън.

 
 

Проектът FISHLOVE идва в България с фотографска изложба

| от FISHLOVE |

Серията от снимки, в които известни личности позират с морски обитатели, ще бъде представена в галерия Credo Bonum от 26 юли до 27 август, със сътрудничеството на

д-р Атанас Грозданов от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и помощта на WWF-България и БАКБ. Инициативата е част от световно движение, посветено на опазването на моретата и океаните от разрушителните риболовни практики.

Oколо 33% от световните запаси на риба са подложени на свръхулов, а годишната консумация на риба нараства два пъти по бързо от нарастването на населението на Земята, показва доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO). Европа потребява много повече морска храна, отколкото може да улови в своите води или да отгледа в рибни ферми. Към днешна дата Европа вече е изконсумирала запасите си от риба за годината и започва да разчита само на внос на риба и рибни продукти, за да посрещне потребителското търсене.

JEAN MARC w MAKO SHARK_photo DENIS ROUVRE

През 2009 г. Никълъс Рол, съсобственик на японския ресторант MOSHIMO и актрисата Грета Скаки, създават благотворителната организация FISHLOVE. Тяхната основна цел е да насочат обществено внимание към неустойчивите риболовни методи, които с бързи темпове унищожават морските екосистеми на планетата.

GILLIAN ANDERSON w EEL_DENIS ROUVRE

Предстоящата изложба FISHLOVE-България беше включена официално и в поредицата събития, посветени на Европейския ден на морето, координирани от Европейската комисия. По време на откриването ще бъде представена важна информация за проблемите, свързани с морските ресурси и начините, по които можем да въздействаме за тяхното опазване.

ASLI BAYRAM w Thresher Shark_photo JOHN SWANNELL

Впечатляващите фотографии, които предизвикаха значителен обществен интерес в кампании на множество световни организации – Marine Conservation Society, OCEAN2012, Deep Sea Coalition, The End of the Line, and Blue Marine Foundation ще бъдат показани за първи път в България.  Oфициалното откриване e на 26 юли в 18:30 ч. с вход свободен.

 
 

12 паднали летни ангела от Instagram в топ фотопозата на 2018

| от chronicle.bg |

От английски глаголът „straddle“ означава „разкрачвам се“, „разтварям крака“, „възсядам“ и „яхвам“. А страдлърките са моделите и другите жени в Instagram, които разчитат на тази толкова модерна поза, за да съберат максимален брой сърчица в социалната мрежа.

Спокойно може да се каже, че „страдлингът“ е позата на Лято 2018. И в това няма нищо лошо и нищо случайно. Тази поза прибира корема назад, стяга бедрата и подчертава гърдите. Така че…нямаме нищо против да гледаме повече момичета в нея.

В галерията събрахме 12 „стадлърки“ от Instagram, които ще ви доставят сетивно удоволствие колкото ледена бира в жегав ден. Енджой дем!

 
 

Как кралят на Англия, Хенри VІІІ, се оказа първият измамен с Фотошоп

| от Радослав Тодоров |

Всички знаем как текат виртуалните запознанства на по-непривлекателно изглеждащите младежи из социалните мрежи. Снимките, които показват на „жертвите“ си, са затъмнени или кропнати и най-вече фотошопнати.

Но ако си мислите, че тази социална тактика се е пръкнала със социалните мрежи в последните десетина години, жестоко се лъжете. По абсолютно същия начин през ХVІ в. е бил изигран и самият крал на Англия!

Когато Хенри VІІІ решава да се жени за четвърти път (а дори ще му предстоят още два), по политически причини изборът пада върху дъщерята на Йоан ІІІ, херцог на Клеве, който също като Хенри е подръжник на Реформацията и Еразъм Ротердамски.

За сключването на замисления съюз най-вероятно краля е бил убеден от канцлера Кромуел. Хенри обаче е твърде придирчив, за което говори и броя на браковете му, докато този на любовниците му пък е направо неизчислим. Така че той иска да е сигурен, че няма да се прекара и решава да се информира за външния вид на бъдещата си съпруга.

Скоростта и качеството на нета през 1539 г. обаче били отчайващи. За да се изпрати еквивалента на един съвременен файл тип .jpg от Германия до Англия е било нужно да изпратиш на кораб биологична единица снабдена с бои и платно, тя да вземе данните от мястото и да бъде върната по същия начин обратно. Като времето за извършването на тази операция е било няколко месеца. В днешно време всички мрънкат ако тегленето на видео или изображение вземе, че се забави с някоя и друга секунда повече, Хенри обаче чака стоически.

2
Картина на Хенри VІІІ от 1537 г.

Въпросната биологична единица, която трябва да пренесе изображението е придворния художник Ханс Холбайн младши. Краля изрично му казва да не пести никакви детайли и да нарисува Ана точно така както тя действително изглежда, без да се притеснява, че някой може да го обвини за качеството на портрета.

Художникът обаче явно е минал и втора консултация при Кромуел впоследствие, който, така да се каже, му е разбърникал настройките. Дали с подкупи или заплахи не е ясно, но успява да го убеди да излъже със своята картина.

Кромуел успява да консултира и пътуващия хроникьор на пратеничеството Едуард Хол, така че и той в хрониката си да опише Ана с възможно най-хвалебствени думи за външния й вид:

„Her hair hanging down, which was fair, yellow and long … she was apparelled after the English fashion, with a French hood, which so set forth her beauty and good visage, that every creature rejoiced to behold her“

Колкото до Холбайн, ето как той изобразява Ана фон Клеве:

1

Жената гледаща от портрета се харесва на Хенри и той се съгласява на брака. Когато обаче в Англия пристига истинската Ана, усмивката бързо угасва от лицето на Хенри.

Достатъчно показателно е че дори първата им брачна нощ така и не била консумирана. Гневното обяснение на Хенри към Кромуел за това е, че „тялото и миришело лошо и имала остри гърди“. В резултат на това няколко месеца по-късно бракът е разтрогнат.

Как точно е изглеждала в действителност Ана фон Клеве, никога няма да узнаем. И слава Богу.