Просръбски вестник от Скопие: В Турция живеят 6 млн македонци

| от |

„В Турция има 6 милиона македонци“. Това е челото на излизащия в Скопие в. „Вечер“. Главен редактор на изданието е Драган Петрович – Латас.

В западната ни съседка Латас често е свързван със сръбските спецслужби. Преди години той получи бележка, че е чист и няма досие. Латас ръководи и друга просръбска медия – телевизия „Сител“. Той се смята и за един от най-близките съветници на премиера Никола Груевски.

В обширната статия се казва, че градове като Бурса, Измир, Айдин…, но и Истанбул са населени предимно с наследници от Македония. И поради тази причина често се чувала и македонска реч. В някои общини имало и градски съветници като в град Айдин например.

„В Турция живеят 5-6 млн. души с произход от Македония. Повечето от тях са родени в Турция, но те не забравят своя произход, независимо от факта, че техните деди са напуснали Македония преди повече от век. Те спазват традициите, а някои от тях дори говорят македонски“, се казва още в статията. В нея все пак се споменава, че става въпрос „за мюсюлмани, които напуснали страната след Балканската и Втората Световна война“. Най-голяма е била емиграцията в периода от 1950 до 1970 година, когато цели села се изселват в Турция.

Вестник „Вечер“ е известен с истеричното отношение спрямо България, което прилича на това от времето на югодиктатора Йосип Броз Тито. /БГНЕС

 
 

Как се возвисихме с „Ибах ва“

| от Големият Лебовски |

Едноименната екранизация по успешния, уважаван и четен роман на Милен Русков „Възвишение“ се превърна в успешен, уважаван и гледан филм. Екранната версия допълнително засили поп-културното влияние на книгата и изведе специфичните лексикални достойнства на произведението в зоната на вайръл явленията. Влизането на „Възвишение“ в салоните, предшествано от солидна и наситена рекламна кампания, възвести новооткритата народна любов към архаичния български език от епохата на възраждането през XIX век, когато се развива действието в романа и филма.

Возвисяването на славата на старинните думи очаквано стигна своята сублимация там, където се пресичат хумористичното, сексуалното и забраненото – в многопластовия и епичен израз „Ибах ва!“. Едновременно дълбоко българско и универсално заклинание с древен дизайн и всеобхватно влияние върху колективното въображение, „Ибах ва“ може да бъде заплаха, пожелание, дистанциран коментар, зрелищна проява на вътрешния монолог, езиков инструмент за надъхване, запазена словесна марка на персонаж и монументален слоган от народа – за народа.

„Възвишение“ – особено в своето литературно проявление –  притежава многобройни интересни изречения и думи, но именно „Ибах ва“ бе призвано да остави трайна следа в публичната среда и да заживее свой собствен живот в зоните на (сравнително) свободно общуване, които наричаме социални мрежи и медии. А по-точно –  в така наречените български Facebook и българския Twitter. Това са тези анклави от дигиталните корпоративни гиганти, където се общува основно на български – с кирилица и шльокавица, примесени с пиктограмите на емотикон-манията.

Употребата на закачливия израз в дните преди и след премиерата на филма драматично нарасна. Цитатът премина през задължителните за кибрер кьошетата на интернет-а трансформации – от класическото и точно предадено „Ибах ва“, през шльокавизираното Ibah va и емотиконизираното IbahvaLOL:)))

Много пъти изразът е ползван, за да онагледи директна препратка към „Възвишение“ – хората са гледали филма, или препрочели книгата, и нямат търпение да дестилират всичко важно в кратък забавен пост. А „Ибах ва“ съвсем неиронично е есенциална отправна точка – в тази иконична и богата на символизъм композиция от букви са събрани някои основните художествени цели на романа и филма: хумор и стремеж към автентичност.

Изразът бързо зарази говоренето и надскочи цитирането, директно обвързано с „Възвишение“, за да се засели във всякакви поводи, примери и ситуации. „Пак ли се напихте? Ибах ва!“ , „Ибах ва, как ме излъгахте“, „Що не ми лайквате снимката, ибах ва“… Поквареното пожелание има универсално приложение и като всяка по-качествена и брутална псувня ще се радва на дълъг културен живот.

За разлика от някои наистина архаични и отпаднали от лексикона думи в романа, „ибах ва“ представлява лека модификация на израз, използван широко и дълбоко в съвременното неформално българско общуване. Ала в тази си вариация звучи някак по-забавно, по-допустимо и почти “фемили френдли“. Променете две букви – e вместо и, и вместо второто а –  и получавате правилния от днешна жаргонна (и софийска) гледна точка, но доста по-вулгарно звучащ вариант.

Освен като възрожденска препратка, „Ибах ва“ работи и като референция за функциониращи и днес български  диалекти. В някои региони изразът се ползва така и сега, а това го натоварва с допълнителен комедиен пласт.

„Възвишение“ удари лексикалния поп-културен вайръл джакпот с „Ибах ва“. Популярността на цитата е пример за влиянието, което успешни местни филми са в състояние да упражняват върху общуването. Преди години „Мисия Лондон“ постигна подобен резултат с репликата на Коцето Калки „Найс, а“. Няма нужда тези изрази да бъдат оригинални идеи на сценаристите. Понякога е достатъчно да вземат нещо интересно от някоя ниша, периферия или субкултура, да капитализират върху неговия мейнстрийм потенциал и да го превърнат в национално  жаргонно явление.

В друи случаи имаме жаргон, който директно „прави“ филмите – само си спомнете за режисьорския опит на Влади Въргала, озаглавен „Шменти капели“.

Тарикатските, гъзарски и готини изразчета са изключително важни за българското кино. Успешните филми в ново време са изключителна рядкост, а липсата на качествени сценарии е голяма беда за местната „индустрия“. Но ако успеете да поръсите своя филмов или тв диалог с лесно запомнящи се, забавни, органични и пристрастяващи реплики, значи сте си отворили път към сърцето на публиката. В някои случаи отделни расови цитати може да имат по-силна роля за представянето на един филм от други много по-важни елементи като режисура и операторска работа.

 

Българското кино разполага с богат каталог от реплики, които са се вградили в културната памет и лексика на нацията и много от тях играят с жаргона, битовите ситуации или са с комедиен дизайн :  „Риба, ама цаца…“(“Кит”, 1970) , „Турското ни кафе е виетнамско“ (Селянинът с колелото, 1974), „Въх, уби мъ!“ (Криворазбраната цивилизация, 1975), „Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам“ (Вилна зона, 1975) „Може да е “Сейко”, но е назад“ и „Аре прего, ма!“(Оркестър без име, 1982г.) “ – Ама и между софиянците имало големи серсеми. – Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има“(Баш Майстора – На море, 1982), „Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!“ (Куче в чекмедже, 1982), „Като говориш с мен, ще мълчиш!“ (Дами канят, 1980)

 

„Ибах ва“ също се возвиси до пантеона на бг жаргона и задължителните филмови реплики местно производство.

 

 

 
 

Какъв цвят трябва да са дните на българина вместо черния петък

| от |

Как се стига една нация? Като й вземеш всичко! Ето, ние всичко им взехме на тези американци! Халоуина, интернета, думите, а сега и черния петък.

Единственото хубаво на руснаците са рускините. Но и това, че създават своя версия на всичко, което се създава на света. Нека направим като тях.

Нека създадем свои цветове за дните от седмицата, а не да сме индиго на американският пропаганден циркуляр! Вие знаете ли, че патента на eMag върху „Черен петък“ е подпечатан лично от Тръмп в резиденцията на Тодор Живков в Правец!

Сив понеделник

Защото е понеделник, то само се подразбира.

Зелен вторник

Гади ти се във вторник, защото почнатото през събота и неделя вече се е изпарило, а трябва да изкараш още 100 дни до следващата почивка.

Жълтата сряда

Задъхваш се. Краят е близо, въпреки че вече беше веднъж в понеделник и поне три пъти във вторник. Също така нямаш апетит, ама то с тая заплата и да имаше…

Жълтото слънце на червен фон четвъртък

Защото четвъртък е малкият петък.

Бяло-зелено-червен петък

Защото, когато си див от щастие, си най-себе си, най-българин. Тука няма нужда от намаления, защото има пазарлъци.

И защото единственият магазин, който се посещава в петък, е кръчмата и там сме шопохолици.

Бялата съботa

Лежиш като замръзнал цял ден. Трибагреният петък е минал прекалено успешно и се чувстваш все едно хора са вървели върху теб.

Цветна неделя

Парадоксална ситуация. Мислиш си, че понеже е неделя всичко трябва да е наред, но всъщност дълбоко вътре в теб живее една тъга и бъдещо разочарование. Можеш да го усетиш в корема си.

Успех другата седмица.

 
 

Fun Lovin Criminals избраха подгряваща българска група за концерта си в София

| от |

„Лошите момчета“ от Ню Йорк избраха коя българска банда да подгрява концерта им на 17 декември в зала „ Универсиада“. Пионерите на рока се спряха на една от най-актуалните рок групи у нас – Der Hunds.

Бандата е създадена през пролетта на 2003 година от Боби Косатката, който и до момента е неин вокал. След известни промени днес Der Hunds забиват в състав: китари Мартин Евстатиев и Деян Петков, а зад барабаните е Иво Пифа. Всички музиканти от групата имат сериозен бекграунд с други формации, но събирането им в Der Hunds е вярната формула.

През годините Der Hunds получават признание не само от родната публика, където се изявяват предимно в различни клубове и фестивали, но и се „разписват” на международната сцена. На 16-ти май 2011 г. бандата печели 1-во място в конкуренция с 312 български и чужди групи в Конкурса за непопулярна група на Elevation Festival. Наградата е участие на фестивала като подгряваща група за световни имена и на Elevation Festival 2012 те подгряват на главната сцена на фестивала групи, като Cypress Hill, Erykah Badu и Sean Paul.

От 2011 г. Der Hunds участват в ежегодния фестивал, посветен на големия рок изпълнител Георги Минчев „Цвете за Гошо“. Групата не пропуска и редица други мащабни музикални събития у нас, като Spirit of Burgas 2011 и Spirit of Burgas 2013. Бандата загрява и феновете на Guns ‘n’ roses, Ugly Kid Joe, Kaiser chiefs, Within Temptation на сцената на фестивала Sofia Rocks 2012.

През 2013 г. групата е избрана от слушателите на радио Z-Rock да участва в конкурс „Зелената песен на България” и записва песента „Дива птица“, с която печели и наградата за текст.

Der Hunds грабват и две отличия от конкурса за поп и рок песен на БНР „Златна пролет 2016″ с песента си „Спомен“, която влиза в предстоящия им студиен албум. Специалната награда на журито е участие на международния фестивал в Грьонинген, Холандия през януари 2017 г. Именно тя дава право на бандата през декември 2016 г. да изнесе голям концерт в Първо студио на националното радио, с който да представи програмата си за престижния и световноизвестен холандски фестивал.

Der Hunds триумфират на престижния музикален фестивал Eurosonic-Noorderslag в Грьонинген в средата на януари 2017 година.

През есента на 2017 г. Der Hunds отдават почитта си към Крис Корнел с концерт-трибют в негова памет и правят турне в по-големите градове на България.

Fun Lovin Criminals с любезното домакинство на рок бар RockIt  канят публиката да преживее едно страхотно афтър парти, което ще се заформи веднага след края на концерта на 17 декември.

И това не е всичко! Хюи, освен в амплоато си на радио водещ ще миксира на пулта в Rock It Bar,  и заедно с останалите от бандата ще направят невероятно диджей сет парти.

Купона е с начален час 23:00. Впечатления и много емоции очакват присъстващите.

Билети в мрежата на Ивентим и партньорските вериги.

 
 

Политическите лидери и техните уроци гледаме на Киномания 2017

| от |

Освен „Смъртта на Сталин” (който разглежда основно събитията и задкулисните интриги след кончината на диктатора), организаторите на Киномания са подготвили още три филма, свързани с живота и решенията на влиятелни политически лидери.

Чърчил” вече имаше прожекции в „Люмиер Лидл” и „Евросинема”, но пропусналите го имат още три възможности да го видят – в кината G8, Одеон и Дом на киното. Филмът е на режисьора Джонатан Теплицки и се съсредоточава върху 96-те часа преди десанта в Нормандия, когато британският премиер Уинстън Чърчил се бори с опасенията си за възможните жертви в положение на силна изолация от страна на сюъзниците. Зад иконичната фигура и въодушевляващите речи се крие човек, преживял присмеха на политическите си противници и военни провали – импулсивна, често деспотична личност. Само подкрепата на брилянтната, макар и нервна съпруга Клементайн може да удържи физическия и психически колапс на Чърчил.

Филмът е с участието на Брайън Кокс и Миранда Ричардсън.

Друг политически лидер – президентът на Аржентина, може да видят зрителите на Киномания в „Среща на върха”, копродукция на Аржентина, Испания и Франция. Филмът на режисьора Сантяго Митре е с участието на Крисчън Слейтър, Елена Аная, Рикардо Дарин (в ролята на президента Ернан Бланко), Долорес Фонси, Паулина Гарсия, Ерика Риваси др.

По време на среща на латиноамериканските президенти, на аржентинския лидер му се налага да се справи с личен проблем, който може да окаже въздействие върху кариерата му на политик. Напрегнат, но и забавен, филмът предлага интригуваща дисекция на политиката като бизнес, в който никога не си сигурен с кого или за какво се договаряш.

Къщата на вицекраля” пък ни пренася в Индия през 1947 г., където последният вицекрал на държавата, лорд Маунтбатън, е натоварен да надзирава прехода на Британска Индия към независимост, но се сблъсква с куп конфликти преди радикалната промяна.

Режисьор на историческата драма е Гуриндер Чада, чието семейство също е жертва на трагичните събития след края на Британската империя. Чрез филма си тя изследва задкулисните политически маневри, каква роля са имали Маунтбатън и съпругата му, както и как са протекли преговорите между политическия елит, когато те се срещат в къщата на вицекраля по повод предстоящата независимост.