shareit

Проклятието на олигархизма

| от |

Както и да приключи кризата в Украйна, няколко души ще продължат да дърпат конците в страната: богатите бизнесмени, които контролират медиите и влияят на политиката. Олигархизмът е тежко бреме – не само за Украйна, пише Дойче веле.

Хората в Украйна, Армения или Молдова, които демонстрират в името на демокрацията и сближаването с ЕС, са водени главно от гнева си към олигархията. Те не жеалят повече да живеят в страна, в която шепа бизнесмени контролират икономиката, политиката и администрацията. Местните олигарси не само че успяват да държат надалеч конкурентите си, те са в състояние да използват държавните ресурси за лични цели и в ущърб на народа. Този вид олигархизъм е тежко бреме в постсъветското пространство между ЕС и Русия.

В тези страни онзи, който е бил достатъчно умен и безскрупулен в правилния момент (най-вече в началото на 1990-те години), е можел с малко късмет и връзки да си изгради своя собствена бизнес империя. Колкото по-богата на ресурси е дадена държава, толкова повече и по-богати олигарси ражда тя. А в държави, които трудно можем да определим като правови, за такива хора дори няма почти никакви законови пречки.

e38d5434f06afe1a0b5b9a272428dc5e

С газ, тръби и шоколад

В повечето случаи имената на тези хора са известни на всички. В Украйна например едни от най-могъщите бизнесмени са Ринат Ахметов, Дмитри Фирташ, Виктор Пинчук, Пьотр Порошенко и Сергей Тигипко. Ахметов е натрупал богатството си с въглища и стомана, Фирташ с газ, Пинчук с тръбопроводи, Порошенко с шоколад, а Тигипко с банкови сделки и земеделска продукция. Който от тях не се занимава с политика, както Тигипко например, той задължително си има свои доверени лица в правителството. Така например според един експертен доклад от 2012 година, Ахметов е много близък с вицепремиера на страната Борис Колесников. Двамата могат да разчитат на около 40 депутати в парламента при важни гласувания. Инудстриалецът Фриташ пък поддържа близки отношения с шефа на президентската администрация Серхий Льовочкин. Двамата заедно контролират около 30 депутати в парламента.

Друга отличителна черта на олигарсите е тяхното медийно влияние. Така например Фриташ и Льовочкин са собственици на телевизия „Интер“, а Порошенко – на „Пети канал“.

„Фамилията“ на Украйна

„Най-важните решения в страната обаче биват вземани в тесен кръг около президента Виктор Янукович, известен като „Фамилията““, твърди икономическият експерт Елена Гнедина, която разказва, че някои олигарси като Порошенко и Тигипко са били изтикани настрани, а други е трябвало да напуснат страната. Гнедина разказва още, че според списание „Форбс“, най-големият син на президента е успял за кратко време да натрупа богатство от 500 милиона долара, а това е три пъти повече от сумата, оповестена в официалните данни през април тази година.

Според Кирил Савин, който ръководи украинското бюро на фондация „Хайнрих Бьол“, хората на Янукович се обслужват предимно от държавната хазна. Изследване на фондация „Наука и политика“ описва как украинските съдилища са загубили своята независимост, как на държавните контролни органи са им били отнети основните инструменти, а на ключови позиции са били назначени доверени на президента лица и всичко това се е случвало докато Янукович официално е твърдял, че следва проевропейски курс на развитие на страната.

Нито Янукович, нито украинските олигарси обаче са склонни да делят терена си с руските компании. Затова и Украйна ще влезе в митническия съюз с Русия само ако натискът от Кремъл продължи и няма друг начин. Янукович обаче няма особен интерес и от сближаване с ЕС, защото прилагането на споразумението за асоцииране и свободна търговия с ЕС би ограничило неговата власт и възможностите за лично облагодетелстване. Провеждането на реформите пък, които се очакват от Украйна, ще даде на украинските компании така желаната от тях правна сигурност и ще намали тяхната зависимост от украинските управляващи.

С Янукович ли са олигарсите?

В сегашната ситуация президентът и олигарсите всъщност преследват еднаква цел: да се запази сегашното статукво и необезпокоявано да продължат да си вършат сделките. „След три седмици на неспирни протести в страната обаче е достигната точката, от която няма връщане назад“, казва Кирил Савин. Янукович вече не решава сам и все повече е принуден да разчита на подкрепа от страна на хора като Ахметов. Твърди се дори, че украинските олигарси са притиснали Янукович да се съгласи на разговори с опозицията.

Напоследък се долавят първи признаци, че Янукович губи почва под краката си. Така например повечето украински медии под контрола на олигарсите отразяват обстойно протестите. Освен това се чува, че Фриташ и Льовочкин обмисляли да се обърнат срещу президента. При гласуването на вота на недоверие в парламента обаче техните верни депутати подкрепиха правителството на Янукович.

 
 
Коментарите са изключени