Проклятието на олигархизма

| от |

Както и да приключи кризата в Украйна, няколко души ще продължат да дърпат конците в страната: богатите бизнесмени, които контролират медиите и влияят на политиката. Олигархизмът е тежко бреме – не само за Украйна, пише Дойче веле.

Хората в Украйна, Армения или Молдова, които демонстрират в името на демокрацията и сближаването с ЕС, са водени главно от гнева си към олигархията. Те не жеалят повече да живеят в страна, в която шепа бизнесмени контролират икономиката, политиката и администрацията. Местните олигарси не само че успяват да държат надалеч конкурентите си, те са в състояние да използват държавните ресурси за лични цели и в ущърб на народа. Този вид олигархизъм е тежко бреме в постсъветското пространство между ЕС и Русия.

В тези страни онзи, който е бил достатъчно умен и безскрупулен в правилния момент (най-вече в началото на 1990-те години), е можел с малко късмет и връзки да си изгради своя собствена бизнес империя. Колкото по-богата на ресурси е дадена държава, толкова повече и по-богати олигарси ражда тя. А в държави, които трудно можем да определим като правови, за такива хора дори няма почти никакви законови пречки.

e38d5434f06afe1a0b5b9a272428dc5e

С газ, тръби и шоколад

В повечето случаи имената на тези хора са известни на всички. В Украйна например едни от най-могъщите бизнесмени са Ринат Ахметов, Дмитри Фирташ, Виктор Пинчук, Пьотр Порошенко и Сергей Тигипко. Ахметов е натрупал богатството си с въглища и стомана, Фирташ с газ, Пинчук с тръбопроводи, Порошенко с шоколад, а Тигипко с банкови сделки и земеделска продукция. Който от тях не се занимава с политика, както Тигипко например, той задължително си има свои доверени лица в правителството. Така например според един експертен доклад от 2012 година, Ахметов е много близък с вицепремиера на страната Борис Колесников. Двамата могат да разчитат на около 40 депутати в парламента при важни гласувания. Инудстриалецът Фриташ пък поддържа близки отношения с шефа на президентската администрация Серхий Льовочкин. Двамата заедно контролират около 30 депутати в парламента.

Друга отличителна черта на олигарсите е тяхното медийно влияние. Така например Фриташ и Льовочкин са собственици на телевизия „Интер“, а Порошенко – на „Пети канал“.

„Фамилията“ на Украйна

„Най-важните решения в страната обаче биват вземани в тесен кръг около президента Виктор Янукович, известен като „Фамилията““, твърди икономическият експерт Елена Гнедина, която разказва, че някои олигарси като Порошенко и Тигипко са били изтикани настрани, а други е трябвало да напуснат страната. Гнедина разказва още, че според списание „Форбс“, най-големият син на президента е успял за кратко време да натрупа богатство от 500 милиона долара, а това е три пъти повече от сумата, оповестена в официалните данни през април тази година.

Според Кирил Савин, който ръководи украинското бюро на фондация „Хайнрих Бьол“, хората на Янукович се обслужват предимно от държавната хазна. Изследване на фондация „Наука и политика“ описва как украинските съдилища са загубили своята независимост, как на държавните контролни органи са им били отнети основните инструменти, а на ключови позиции са били назначени доверени на президента лица и всичко това се е случвало докато Янукович официално е твърдял, че следва проевропейски курс на развитие на страната.

Нито Янукович, нито украинските олигарси обаче са склонни да делят терена си с руските компании. Затова и Украйна ще влезе в митническия съюз с Русия само ако натискът от Кремъл продължи и няма друг начин. Янукович обаче няма особен интерес и от сближаване с ЕС, защото прилагането на споразумението за асоцииране и свободна търговия с ЕС би ограничило неговата власт и възможностите за лично облагодетелстване. Провеждането на реформите пък, които се очакват от Украйна, ще даде на украинските компании така желаната от тях правна сигурност и ще намали тяхната зависимост от украинските управляващи.

С Янукович ли са олигарсите?

В сегашната ситуация президентът и олигарсите всъщност преследват еднаква цел: да се запази сегашното статукво и необезпокоявано да продължат да си вършат сделките. „След три седмици на неспирни протести в страната обаче е достигната точката, от която няма връщане назад“, казва Кирил Савин. Янукович вече не решава сам и все повече е принуден да разчита на подкрепа от страна на хора като Ахметов. Твърди се дори, че украинските олигарси са притиснали Янукович да се съгласи на разговори с опозицията.

Напоследък се долавят първи признаци, че Янукович губи почва под краката си. Така например повечето украински медии под контрола на олигарсите отразяват обстойно протестите. Освен това се чува, че Фриташ и Льовочкин обмисляли да се обърнат срещу президента. При гласуването на вота на недоверие в парламента обаче техните верни депутати подкрепиха правителството на Янукович.

 
 

Мъж хакна билборд, за да пусне порно

| от chr.bg |

Да седиш в задръстване е ужасно и човек няма много избор с какво да се развлича: може да разглежда Instagram, да се разглежда отблизо в огледалото за задно виждане или просто да медитира под белия шум на клаксони, двигатели и ругатни.

В Джакарта обаче един 24-годишен IT специалист има по-добра идея. Докато бил в задръстване, той хакнал електронен билборд наблизо и пуснал японско порно за развлечение на останалите в участници в затормозяващото движение.

Той забелязал техническите детайли на билборда след известно упражнение в IT способности пуснал 10 минути от филмчето „Watch Tokyo Hot“. По принцип тук трябва да ви покажем трейлъра на филма, но няма.

В останалите държави това би било прието като прочва на безвкусен хумор, но не и в консервативна Индонезия, където достъпът до порнография е забранен. Мъжът е арестуван от полицията и може да получи до 12 години затвор.

 
 

Емил Чоран: „Животът е абсурд. Узаконен абсурд. Позволен абсурд“

| от chronicle.bg |

За някои той е един от най-разрушителните мислители на времето си – Ницще на ХХ век, но по-мрачен и с по-отявлено чувство за хумор. Много, особено младите, го възприемат като опасен лунатик. Според други, той е просто безотговорен чаровен младеж, който не представлява опасност за никого, освен за себе си. Когато книгата му за мистицизма отива за печат, печатарят (добър и богобоязлив човек) отказва да я докосне. Измива си ръцете и авторът е принуден да публикува труда си на собствени разносни.

Кой е той? Той е Емил Чоран.

Роден е през 1911 г. в Рашинари – малко село в Карпатите, в Румъния. Отгледан е от баща, който е православен свещеник, и майка, склонна към депресивни състояния. Пише първите си книги на родния румънски език, някои от които са  колекции от кратки есета, други са афоризми. Още от млад страда от безсъние. Учи философия в Букурещ, а после става известен наравно с други румънски интелектуалци като Мирча Елиаде и Йожен Йонеско.

Пристига в Париж през 1936 г., но продължава да пише на румънски до началото на 40-те години. Скъсва окончателно връзките си с родината през 1946 г. В Париж много малко хора говорят румънски, затова започва да пише изцяло на френски своята книга, която след много редакции се появява на бял свят под името „Трактат за разлагането на основите“ (А Short history of Decay). В нея, и в следващите си книги, той се посвещава на собствените си трайни обсесии, които го свързват френските моралисти и го отдалечават от румънската народопсихология.

При Чоран противоречието вътре в нас не е слабост, а знак, че умът е жив. Писането не е, за да убедиш някого или да задържиш вниманието му, дори не е свързано с литературата. То е акт насочен към самия те – средство да се събереш след лично бедствие, да се спасиш от суровостите на живота, да се примириш или да улегнеш.

В  разговор с испанския философ Фернандо Саватер , Чоран казва: „Ако не пишех, щях да стана убиец.“ Писането е въпрос на живот и смърт. То може да направи живота много по-лек. Ето няколко цитата от Чоран (починал на днешната дата през 1995 г.), които са достатъчни, за да убедят дори скептиците в силата на неговите думи:

Romanian writer Emil Cioran

„Книгата е отложено самоубийство.“

„Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях.“

„Продължаваме да обичаме. Все пак! Да това „все пак“ покрива Безкрая.“

„Еволюция в наше време: Прометей сигурно ще бъде депутат от опозицията“

„Човек забравя болката,но никога унижението.“

„Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега.“

„Откажем ли се от настоящето заради миналото, нашият живот заприличва на безполезен сън. На сбор от сенки, залези и призраци.“

maxresdefault

„Като човек, роден на този свят с обикновена душа, аз си поисках друга душа – от музика – и така започнаха моите невъобразими мъки.“

„Докато ти си до такава степен недоволен от себе си, още не всичко е загубено.“

„Безброй са мерките на обществото срещу мизерията; и нито една срещу бедността. Така върви човечеството: шепа богаташи, малко просяци и милиони, милиони бедни.“

„Душа без музика е красота без меланхолия.“

„Животът е абсурд. Узаконен абсурд. Позволен абсурд.“

emil-cioran

„Който успее да победи страха, може да се счита за безсмъртен.“

„Един от изворите на нашето нещастие е желанието ни да рушим и да даваме воля на престъпните си желания.“

„Страданието на другите може да ни ангажира най-много четвърт час.“

„Прозорливостта може да бъде присъща на всеки човек, който се чувства нещастен.“

„Умората от света често приема религиозна форма. Господ е море, в което сме готови да се потопим до забрава. По този начин ние бягаме от своята индивидуалност, от своето съществуване.“

97119c1ef0e7e05f87b5b93b4ab51be6

„Ако можехме да видим през очите на другите, сигурно бихме изчезнали веднага от този свят.“

„Зареем ли се из мъглата на спомените, значи страдаме. Споменът е вид отрицание, а когато е хипертрофирал – това вече е неизлечима болест.“

„Когато не можеш да спасиш душата си, се надяваш, че поне ще спасиш името си.“

„Едно богатство, което ни принадлежи: часовете, в които не правим нищо. Тъкмо те ни формират, превръщат ни в индивидуалности.“

„Само едно нещо може да докаже, че сме разбрали всичко: плачът без повод.“

 
 

Изложба, посветена на 30-годишнината от полета на Александър Александров

| от БАН |

Изложба, посветена на 30-годишнината от полета на Александър Александров по научната програма „Шипка“ ще бъде експонирана от 18 до 22 юни във фоайето на Централната сграда на БАН.  Тя се организира от Института за космически изследвания и технологии и ще се открие на 18 юни от 10 часа в присъствието на големия летец-космонавт. Ще бъдат експонирани оригиналните апарати и системи, разработени специално за тази програма, с които той и други космонавти са провеждали научни експерименти на борда на орбиталната станция „Мир“. Ще бъдат показани също скафандъра и костюма на космонавта, както и научни публикации свързани с подготовката, реализацията и резултатите на тази програма, фото и видео материали и други.

В експозицията ще могат да бъдат видени и други знакови прибори и апаратни системи, разработени от български учени, инженери и специалисти, благодарение на които България продължава да заема достойно място сред космическите държави.

 
 

Рене Зелуегър изглежда добре като Джуди Гарланд, но Лайза Минели не одобрява

| от chronicle.bg |

Преди месеци стана ясно, че Рене Зелуегър най-накрая ще направи подобаващото си завръщане на големия екран в биографичния филм „Джуди“, посветен на последните години на Джуди Гарланд – една от иконите на миналия век. Засега имаме само една снимка от продукцията, но това е достатъчно за феновете, за да започнат да очакват с нетърпение филма.

Не така мисли обаче дъщерята на Джуди Гарланд, актрисата и певица Лайза Минели.

В отворено изявление, Лайза Минели заявява, че не подкрепя филма и не е работила със Зелуегър във връзка с превъплъщението й. Включването идва, след публикуване на статия в онлайн медия (която после е премахната), в която се съобщава, че актрисата работи заедно с дъщерята на Джуди Гарланд по продукцията.

„Никога не съм се срещала, нито съм разговаряла с Рене Зелуегер. Не знам как е започнала тази история, но не я одобрявам, както не одобрявам предстоящия филм за Джуди Гарланд. Всички твърдения в друга посока са 100% художествена измислица.“ казва Лайза Минели в публикация на фейсбук профила си.

„Джуди“ показва животът на Гарланд по време на последното й представление в Лондон  през 1968 г., кариерата й и началото на връзката с петия й съпруг, Мики Дийнс. Звездата от класиката „Магьосникът от Оз“ (1939) умира няколко месеца след представленията във филма от поемане на смъртоносна доза барбитурати.

judy-1521491379
Отляво – Джуди Гарланд, отдясно – Рене в ролята на Джуди

Засега няма информация дали някои от останалите членове на семейство Гарланд са замесени в продукцията, нито някой от екипа на „Джуди“ е отговорил на отвореното изявление на Лайза Минели.

Засега няма фиксирана дата за световната премиера, но се очаква филмът да излезе в края на тази година.