shareit

Производителите на зелена енергия скочиха срещу нова такса

| от |

Задават се протести на производителите на ток от вятър и слънце. Причината – от догодина се очаква те да плащат такса от 20% от приходите им, като в същото време се ограничи и работата им.
Решението беше прието от бюджетната комисия в последния момент – при второто четене на бюджета, но окончателната дума дали ще влезе в сила има парламентът.

Зелените производители очакват реакция от партиите в парламента, а и от Европа. От сектора се оплакаха, че новата такса ще ги удари с близо 170 милиона лева годишно. В същото време, имат да прибират 450 милиона от Националната електрическа компания, главно защото не им плаща навреме произведения от зелените централи ток.

WIND-articleLarge

Българската фотоволтаична асоциация реагира с декларация :

На фона на провеждащите се в страната дебати за увеличаване на мощностите на ядрените централи, тихомълком парламентът приема решения за ликвидиране на производството на зелена енергия в България.

Приетото от Комисията по бюджет и финанси предложение за 20% такса върху приходите на производителите на електроенергия от слънчеви и вятърни централи дойде изненадващо за целия сектор. Такъв вид такса никога не е обсъждан с производителите в сектора. Решението е незаконно, дискриминационно и е прието непрозрачно. То противоречи на Конституцията, Европейските директиви, Насоките на Европейската комисия към държавите членки, пренебрегва препоръките от доклада на Европейската банка за възстановяване и развитие, която само преди седмица понижи инвестиционния рейтинг на България заради  действия на правителството, ограничаващи производителите от ВЕИ.

Ако някой смята, че може да заблуди гражданите, че по този начин ще намали цената на електроенергията, трябва ясно да се каже, че става дума за откровена манипулация. Независимо от разпространяваните неверни данни в продължение на година и половина, че фотоволтаиците и ВЕИ са основните виновници за високата цена на тока, всеки български гражданин трябва да знае, че произвежданата от фотоволтаици енергия е само 3% от енегийния микс на страната и трудно може да повлияе върху крайната цена.

Решението е в противоречие с условията, при които са направени инвестициите и същевременно е дискриминационно, защото се отнася само до производителите на електроенергия от слънце и вятър, а всъщност преференциалните цени за ток обхващат и биомаса, когенерации и други кондензационни производители на електроенергия.

На срещите ни през последните месеци с управляващите на всички нива на държавното управление (парламент, вицепремиер, министър) бе заявено, че реформите в енергетиката ще се правят в открит диалог и няма да има изненади от днес за утре. Случващото се в момента представлява точно обратното.

Начинът на приемане на решението (ако бъде прието и от Парламента) е идентичен с този, по който през септември 2012 г. беше взето решението за налагане на „цена за достъп“ на ВЕИ производителите, но е в още по-голяма степен дискриминационно и незаконно. Сегашните управляващи тогава бяха сатегорично против такъв подход, а сега действат по същия начин.

Тази санкция засяга интересите както на големи инвеститори като Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Корейската банка, така и на 2000 малки и средни фирми, които са инвестирали в сектора. Фалитът на тези дружества в резултат на приетата вчера дискриминационна такса ще доведе до закриването на хиляди работни места и допълнително ще влоши инвестиционния и бизнес климата в страната.

Нашите членове от вчера са в готовност и в правото си да изразят възмущението и несъгласието си с приетото решение чрез протести по улицита на София.

Настояваме за спешна официална позиция на премиера Орешарски относно нарушаването на Европейските директиви и Препоръки в областта на енергетиката и климата, както и принципите на свободния пазар, конкуренцията и защитата на инвеститорите.

В случай, че това решение се приеме от парламента, ние ще потърсим правата си по съдебен ред в България и в Страсбург.

„Това е национализация на важен сектор в енергетиката, провокирана от партия „Атака“ – каза Меглена Русенова, председател на УС на Българската фотоволтаична асоциация. „Вече сме сезирали председателя на Европейската комисия Барозу и еврокомисарят по енергетика Йотингер“.

Със своя позиция излезе и Германо-българската индустриално-търговска камара.

От името на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) и Конфиндустрия България, асоциация на италианските предприемачи, бихме искали да изкажем нашето безпокойство от приетите в Комисия по Бюджет и финанси в 42-то Народно Събрание (НС) текстове за изменение в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Считаме евентуалното приемане от Народното събрание на непредвидена и необявена такса върху приходите на някои видове производители на електроенергия за неприемливо.

  1. Текстовете бяха представени неочаквано в парламента и приети от Комисията по бюджет и финанси без предварително публично обсъждане със заинтересованите страни. Не бе представен и анализ на практическото въздействие от приложението им.
  2. Приемането на проекта за изменение на ЗЕВИ предвижда дискриминация на определени производители на електроенергия. Единствено на произведената електроенергия от два конкретни типа възобновяеми източници на енергия – фотоволтаични и вятърни инсталации – се предвижда да бъде начислена такса и то без обосновка, относно разходи, които следва да бъдат покрити чрез заплащане на таксата.
  3. Налагането на необявена и непредвидена такса върху приходите на посочените по-горе производители би довело до драстична промяна със задна дата на икономическите параметри на съответните бизнеси. В публикуваните на 05.11.2013 г. от Европейската Комисия (ЕК) „Насоки за държавна намеса в електроенергийния сектор“ се съдържа изрична препоръка, според която „Правителствата трябва да избягват необявени или влизащи в сила със задна дата промени в схемите за подпомагане. Трябва да се вземат предвид легитимните очаквания на инвеститорите за възвръщаемост на направените капиталовложения“.
  4. Приемането на необосновани, необявени и дискриминационни мерки чрез законови промени би довело до сериозен отлив на доверие в българския енергиен сектор и влошаване на цялостния инвестиционен климат в страната.

Наличието на предвидима и устойчива законодателна рамка е предпоставка за стабилна бизнес среда и привличане на инвестиции в България. Призоваваме Ви да преосмислите приемането на дискриминационни и ретроактивни мерки срещу определени типове производители на електроенергия. Предлагаме да бъдат проведени консултации с отделните заинтересовани страни за намиране на балансирани решения, като за целта ГБИТК и Конфиндустрия България предлагат своята експертиза.

И докато у нас се очаква подобно решение новините от света са съвсем различни.

В подписаното на 27.11.2013г. в Берлин Коалиционно споразумение „Да изградим бъдещето на Германия“ между Християн-демократическия съюз (ХДС), Християн-социалния съюз (ХСС) и Германската социалдемократическа партия (ГСДП,) от Канцлера на Германия и председател на ХДС г-жа Ангела Меркер, председателя на ХСС г-н Хорст Зеехофер и председателя на ГСДП г-н Зиегмар Габриел, в раздел „Да доведем промяната в енергетиката до успех“, глава „Развитие на възобновяемите източници“ на стр. 53 е написано следното:

“Ще ограничаваме постоянно и бързо свръх субсидирането на новите инсталации, а старите инсталации, които са заварено положение ще се ползват с досегашните гаранции.“  По-нататък в документа е записано: „В бъдеще ще взимаме под внимание развитието на различните технологии и за всяка от тях ще намаляваме дегресивно субсидирането.“

От документа следва пълна гаранция на Германското правителство за построените вече централи и направените инвестиции в проекти от възобновяеми източници, стабилност в бизнес средата и никакви промени във вече гарантираните условия на инвеститорите. Ясно е посланието, че са необходими нови инвестиции в милиарден размер за развитие на възобновяемите източници, което може да стане само, ако има ясна гарантирана инвестиционна рамка.

Подписаният от управляващите партии в Германия документ показва една много добре обмислена стратегия за развитието на енергетиката и на държавната политика в сектора.

 

 

 
 
Коментарите са изключени

Влюбената двойка от Модена е била от мъжки пол

| от |

„Любовниците от Модена“ е името на една любопитна разкопка. През 2009 г. изследователи попадат на два скелета, които се държат за ръце и са погребани в общ гроб. Първоначалното вярване, че това е било семейство беше разбита този месец, след като се оказа, че двата скелета имат мъжко ДНК. В началото правенето на подобно изследване е доста трудно за изпълнение, но преди седмици се прави щателен анализ на зъбната картина на починалите. Добрата новина е, че зъбният емайл подлежи на анализ дори след 1600 години. Журналът по научни доклади споделя, че в зъбния емайл при мъжете се крие протеин с името амелогенин изоформа Y и се среща само при мъжете. С този анализ и спрямо направените жестове, двамата очевидно са изпитвали чувства.
Освен двамата души, археолозите попадат и на още 11 скелета с тежки наранявания по костите. Това до някаква степен подсказва, че най-вероятно се е водила битка.

Снимка на въпросните може да видите ТУК!

Това автоматично предлага и други версии:
1. Възможно е моденските любовници да са били бойни другари, които са посрещнали своя край в тежка битка и след това да са погребани в общ гроб.
2. Поради близката възраст е възможно да са били роднини, братя или братовчеди, които са решили да посрещнат края си заедно.
Преди 1600 г. е започвала да се прокрадва християнската религия, която не гледа с добро око на подобни практики. Мъжете се погребват в отделни гробове и освен това е трудно да се повярва, че някой би сложил ръцете им по този начин. Единственото разумно обяснение е, че просто двете жертви са се държали преди това. Историческите текстове показват, че по това време Модена е част от Западната Римска империя, която много често била обект на източни армии, оставяме читателя да се замисли кой точно е тормозил въпросната империя.
Археолозите за съжаление не могат да бъдат сигурни каква битка се е водела, но поне дават някакви частични отговори.

 
 
Коментарите са изключени

Истината за серума на истината

| от |

Поп културата често се възползва от качествата на „серума на истината“. Той е най-вече инжектиран подкожно (предполагаме, че е по-удобният от актьорска гледна точка вариант пред това да накараш човек да гълта хапче насила) и изглежда спира способностите за лъгане.

Подобни серуми, разтвори, препарати и прочие химии са развивани и от пасажа трибуквени правителствени организации (ЦРУ, КГБ, ФБР…) в не особено далечното минало, особено около параноята, свързана със Студената война. След 11 септември отново започва диалог за деривирането и използването им по време на разпити. Но ефективни ли са въобще тези вещества и давали ли са някога положителни резултати?

Краткият отговор е „не“. Дългият отговор е:

Много барбитурати (гама от препарати, които потискат централната нервна система) могат да се нарекат „серум на истината“ – скополамин, натриев амитал и натриев пентотал. Скополаминът е тестван през 50-те години именно с цел изтръгване на истината в проект MKULTRA, а днес е известен като наркотик за изнасилване, защото причинява краткотрайна амнезия. Натриевият пентотал се използва широко в операционните зали като анестезия, но в последните години се замества от по-добри препарати.

Pentothal vintage package - truth serum

Натриевия пентотал

Друг често срещан метод за изтръгване на истината е инжектирането с етилов алкохол. Като „серум“ ефектите му са почти неразличими от познатото ни орално напиване. Ако някога сте близвали алкохол, значи знаете ефектите му откъм казване на истината.

Въпреки че един пиян човек е по-склонен да казва истината, той е съвсем в способността си да лъже или просто да отказва да сподели информация, която не иска да се знае. Всичките тези серуми работят по аналогичен начин – те потискат централната нервна система и нарушават преценката и интелектуалните способности. Човек в подобно състояние лесно би могъл да смеси истина с измислица или да преувеличава, или да халюцинира… С две думи, не може да му се вярва.

По тази причина множество съдилища не допускат информация, представенa под влияние на някакъв серум на истината. Като всичко останало обаче химията също се развива.

 
 
Коментарите са изключени

Ашли Ревел – идиотът, който заложи всичко на рулетка и спечели

| от |

Представете си един ден да ви щукне да продадете всичко, което имате, да отидете в Лас Вегас и да заложите абсолютно всичко на едно завъртане на рулетката. Рискът да загубите е много реален и като нищо можете да си тръгнете само с дрехите на гърба си (или дори с по-малко). Всъщност, шансът да спечелите залог от типа всичко или нищо на американска рулетка е 47,3% – същият залог на европейска рулетка има шанс за печалба 48,6%. Ашли Ревел от Великобритания решава да поеме този риск – през април 2004 той продава всичко, което притежава, взима получените 76 840 паунда (105 400 паунда днешни пари, всички суми от тук нататък ще са в днешни пари).

Ашли, тогава на 32 години, започва пътешествието си, както сам той признава, на по питие с момчетата в една кръчма. Един от тях излага идеята да се заложи всичко, което човек притежава, на едно завъртане на рулетката и леко подпийналата компания се съгласява, че тази идея е доста велика. Въпреки че огънят на разговора се поддържа до значителна степен от алкохола, на следващият ден въпросната идея се оказва залостена стабилно в главата на Ашли. По-късно той ще каже пред The Telegraph: „Помислих си, какво невероятно преживяване би било. По това време не бях женен, нямах деца, бях напълно ерген. И реших: сега или никога.“

Roulette wheel

Рулетка

Не е изненадващо, че не всички се радват от решението на младия мъж – родителите му имат особено мнение по въпроса. Бащата на Ревел, Мик, казва на сина си, че е „лошо момче“, че не трябва да постъпва така и „Трябва да работиш като другите деца“. Ашли прекарва известно време в опит да ги убеди в начинанието си. Баща му пръв се съгласява, но психологическото обработване на майка му отнема малко повече време.

Следващата стъпка е да започне с продаде собствеността си и да припечели и малко странични пари, колкото може. Колата му, часовник Rolex, стикове за голф и дори сантиментални предмети са продадени или на аукцион, или на улицата. Съвсем естествено, с някои предмети човекът се разделя по-трудно – като футболните трофеи и пуловера за крикет, който получава в гимназията. След това Ревел ще съжалява, че продава тези неща.

Хора от британския телевизионен канал Sky One надушват за ситуацията и пращат екип кой до снима мини сериал със заглавие „Double or Nothing“ (Двойно или нищо).

Подготовката приключва, парите са събрани от всякакви места (един онлайн букмейкър и спонсор предлага мъжът да смени името си на Ашли Blue Square Ревел) и в крайна сметка общата сума е 105 400 паунда. С парите в банката, той се качва на полет до Лас Вегас заедно със снимачния екип, приятелите си и (накъде без) родителите си. На този етап технически дори дрехите на гърба му не са негови, защото костюмът, който носи, е под наем специално за случая.

Плановете да прави залога в Hard Rock Hotel пропадат след като проговорите не стигат до никъде. Собствениците на Plaza Hotel and Casino обаче виждат възможност за малко пиар и се съгласяват да са домакини на събитието. Точно преди рулетката да се завърти, те отправят послание, в което се казва, че не съветват никого, дори и него, да прави такова нещо.

Въпреки риска и тежестта на всичко, нощта преди залога Ревел спи спокойно и по-късно ще каже, че никога не се колебаел дали да го направи. Въпреки че шансовете му са макар и в малка степен срещу него, той казва: „Когато сега се върна назад, изглежда ми лудост, но бях силно убеден, че ще спечеля. Буквално отивах, за да си събера печалбата.“

large_Ashley-Revel-winner-roulette

Епичният момент! Изотчник: „Double or Nothing“, IMDB

Сутринта преди залога Ашли има да реши още един последен и може би най-важен въпрос: черно или червено? Той се оглежда за някакъв знак от съдбата, но съдбата явно още не е събудила. В крайна сметка, както Ревел разказва, точно когато топчето се завърта върху рулетката „Първото нещо, което ми дойде наум беше червено и тогава избутах всичките си чипове напред.“

Тогава всички – семейството му, приятелите му, както и зрителите на Sky One – виждат как топчето се завърта, завърта и накрая пада върху числото 7 – червено число. Многолюдието полудява, а Ашли Ревел удвоява печалбата си и взима 210 800 паунда. 

След преживяното той споделя „… беше ненормално нещо. И сега мисля какво ли щеше да стане, ако бях загубил. Нямаше да има къде да се върна или какво да облека. Все още обаче щях да имам семейството и приятелите си, които никога няма да ме оставят, така че те ми дадоха необходимата сигурност, която ми позволи да направя това.“

За разлика от повечето комарджии, които печелят големи пари, Ашли решава да не залага повторно и се оттегля с печалбата си. С част от нея впоследствие Ашли ще плати за обиколка с мотор из Европа. Но късметът му не свършва дотук – по време на обиколката, докато е в Холандия, той среща момиче. „Взех я с мен в Англия, оженихме се и сега имаме две деца. Може да се каже, че заради залога успях да си намеря жена.“

 
 
Коментарите са изключени

Холивуд + Армията = ВНЛ

| от |

Филми се правят в Холивуд още откакто „кварталът“ (Лос Анджелис няма официални квартали) е включен към града през 1910. Тези ранни ленти често включват военно оборудване. Съвсем естествено, всеки път когато армията предоставя машините си, тя първо се уверява, че войниците и служителите й са представени порядъчно и в добра, позитивна светлина.

Навлизайки във войните, нуждата американската сила и военна компетентност да бъде демонстрирана на екран става от първостепенно значение. Също така, за да се задоволи обществената нужда от развлечение, военни специалисти често помагат на филмовата индустрия да създаде реални и достоверни (но все пак положителни) бойни сцени, с които да подкрепи войниците през Първата и Втората световна война.

Wings poster

Постерът на филма „Wings“

В краткия антракт между двете войни връзката между Холивуд и армията се бетонира с филма „Wings“ от 1927. Актьорският му състав включва и 3 000 пехотинци, плюс още самолети в допълнение на основната история, в която двама пилоти се опитват да спечелят едно момиче. Лентата не само печели Оскар за най-добър филм, но и показва много хубаво как добрите взаимоотношения между Холивуд и армията могат да са в полза и за двете страни: Холивуд прави автентични филми, които се харесват на публиката, а армията получава реклама, която запалва много младежи да се присъединят към редиците й. 

През и след Втората световна война, всеки военен филм включвал смели мъже, които винаги успявали в заданието си дори това да им струва живота. Някои по-ярки заглавия са: „They Were Expendable“ (1945), „Sands of Iowa Jima“ (1949), „The Flying Leathernecks“ (1951), „Stalag 17″ (1953), „The Bridges at Toko-Ri“ (1954), „The Longest Day“ (1962) и „The Great Escape“ (1963).

По аналогичен начин филми като „From Here to Eternity“ (1953), „Mister Roberts“ (1955), „South Pacific“ (1958) и „Operation Petticoat“ (1959) показват човешкото лице на войната и участниците в нея. Именно това човешко лице кара автора Лорънс Съд да създаде израза „взаимна експлоатация“. Според него: „Докато учех кино в университета, внезапно ме осени идеята, че хората от САЩ никога не са виждали филм, в който САЩ да губи война, и когато президентът Джонсън казва, че можем да отидем във Виетнам и да победим, всички му вярват, защото последните 50 години са гледали военни филми, които са били все позитивни.“

Отношенията между армията и Холивуд са толкова важни, че от средата на миналия век Пентагонът е имал постоянна връзка с бранша, а до 1989 тази връзка е мъж на име Доналд Барук. Запълнил редовете в биографията си с театрално продуцентство в Ню Йор, Барук е давал финалното си одобрение за сценарии, които включват военно оборудване и хора.

След 4 десетилетия на поста, Барук е сменен от Фил Стръб, който учи кино в Университета в Южна Калифорния преди да специализира в проекти с медицинска насоченост. След това попада в медицинската изследователска част на армията, а после работи като видеограф за флота, след което сменя Доналд.

Днес обаче Стръб не е сам в работата си да сортира ставащи и неставащи сценарии. Представители от всеки клон на армията са изпращани за постоянно в Лос Анджелис, където четат телевизионни и филмови сценарии, включително и за сериали като „NCIS“ и „Hawaii Five-O“. Заедно с Фил тяхната работа включва освен преглед – и да предлагат идеи, както и да осигуряват правилното бойно снаряжение.

Например, секретарят на военноморския флот успява да накара „NCIS“ да направят епизод за опитите на флота да спре сексуалния тормоз. Стръб пък успява да убеди продуцентите на „Jurassic Park III“  да пренапишат сценария, за да изключат A-10 Thunderbolt, защото според него изтребителят ще е толкова съкрушителен, че само ще събуди симпатии за динозаврите.

Разбира се, много военни филми са направени и без помощ от армията – очакваните от някои читатели „Apocalypse Now“ (1979) и „The Thin Red Line“ (1998). Но също така: „Independence Day“ (1996) е неодобрен, защото технологичната мощ на извънземните прави „военните да изглеждат безсилни и/или неумели“. В резултат на това някои от военното оборудване е създадено с екзотичната магия на специалните ефекти, подобно на войниците в „Zero Dark Thirty“ (2012).

Трябва да се отбележи: въпреки че армията печели доста от позитивния й облик във филмите, тя не харчи пари на данъкоплатеца в тази посока. Ако продуцентите искат нещо – оборудване, ноухау – те трябва да си платят (което може да варира от $1000 на час за танк, до $25 000 на час за F-15). Ако обаче искат да снимат стандартни неща, които армията така и така прави, могат да снимат гратис.

И този подход е за предпочитане, защото „В ерата на специалните ефекти е пъти по-евтино да заснемеш истински военен кораб.“

 
 
Коментарите са изключени