Прогнозите за Боксингдей

| от |

Станислав Рангелов предвижда победи за Челси, но също така за Ливърпул, Арсенал и двата отбора от Манчестър.

Chelsea v West Ham

Лидерите са длъжни да запазят първото място и ще имат удобна възможност у дома, точно по празниците. Гостите обикновено се затварят, когато идват на Стамфорд Бридж, но сега са във форма и биха могли да погледнат по-смело към вратата на Сините. Очаквам интересен двубой, но все пак класата е на страната на Челси в това лондонско дерби.

Прогноза: 2-1

Burnley v Liverpool

Червените ги очаква със сигурност трудна среща в Тресавището, но играта им от последния мач с Арсенал трябва да им даде увереност. Защото те играха доста по-добре и не се предадоха до последната минута. Сега е време да натрупат още увереност с три точки, които да им дадат път към челните места. Бърнли ще им дойде в повече класата и формата на гостите и предвиждам загуба.

Прогноза: 0-1

Crystal Palace v Southampton

Доста равностоен мач на пръв поглед, още повече, че Светците се съвзеха от кошмарната си серия с чудесна победа с 3-0. Сега ще им бъде далеч по-трудно в Лондон, където домакините играят сравнително добре. Орлите са от отборите, които изглежда, че играят винаги добре, но не побеждават. Може би едно бойко реми ще задоволи и двете страни по Коледа.

Прогноза: 1-1

Everton v Stoke

Карамелите изживяват труден период в момента и се нуждаят от победата, за да могат да изплуват. Целите им за сезона са доста по-високи от настоящото класиране и не трябва да изпускат домакинските си мачове лесно. Стоук са корав отбор без съмнение и дори срещу Челси имаха своите шансове да вземат нещо. Труден мач за двата отбора и може би равенството е логично, но аз ще заложа за домакините.

Прогноза: 2-1

Leicester v Tottenham

Още една среща, която е трудна за предвиждане. Лисиците се закотвиха на дъното и ще им трябва чудо да се спасят според мен. Може би ще разчитата на коледния дух, но само той няма да е достатъчен. Шпорите са по-класният отбор, но винаги са готови да поднесат някоя изненада във всякакъв смисъл.

Прогноза: Х2

Manchester United v Newcastle

Червените дяволи прекъснаха поредната си серия от победи и отново не показаха силна игра. Тук обаче ще им бъде доста по-лесно да вземат трите точки, защото Свраките се върнаха в лоното на посредствеността и в момента духът им не е особено висок след тежката загуба в последната минута у дома срещу местния съперник.

Прогноза: 2-0

Sunderland v Hull

Тигрите не са лош отбор, но в момента са в криза и не ги виждам да бият скоро, напоследък играта им е ужасна. За разлика от тях домакините ще са в приповдигнато настроение за празниците след четвъртата поредна победа в месните дербита и затова мисля, че ще постигнат нова победа в шампионата.

Прогноза: 1-0, под 2,5 гола

Swansea v Aston Villa

Лебедите са доста приличен тим у дома, където играят отлично въпреки някои лоши резултати напоследък. Когато имат ден трудно някой може да ги спре, дори Вила с Агбонлахор, чийто червен картон беше отменен.

Прогноза: 2-1

West Brom v Manchester City

Доста е любопитно, че точно тези два отбора доста често играят по това време на годината и резултатите не са в полза на домакините. Особено ще им е трудно срещу шампионите, въпреки че те са без чист нападател. Миналият кръг Торбаланите изпуснаха КПР в Лондон след два чисти гола и дори не успяха да вземат нищо от този мач. Сити са в серия и са във форма, нищо, че им липсват всичките нападатели. Очевидно Пелегрини намери формацията, която върши работа. Единствено умората може да е най-големият противник на отбора, но поне съперниците не са толкова класни.

Прогноза: 0-2

Arsenal v QPR

Тежката програма по празниците може да накара Хари Реднап да съхрани силите на своите предвид жизненоважния двубой след два дни у дома с Палас. Предвид слабата форма на отбора навън и силната игра на Арсенал няма да се учудя, ако стане точно така.

Прогноза: 3-0

 
 

Какво ни причинява скуката

| от chronicle.bg |

Защо въобще имаме такава привидно негативна и негативна емоция като скуката? Тя е втората най-потискана емоция след гнева.

Но скуката всъщност е много интересна.

Тя кара хората да да се занимават с неща, които наистина имат значение за тях, вместо с това, което е пред тях. Ако никога не изпитвахме скука, щяхме да сме постоянно изненадани – от дъжда, от вкуса на закуската ни, от всичко.

Санди Ман, авторка на книгата „The Upside of Downtime: Why Boredom Is Good“, прави експеримент като дава на група хора най-скучната задача, за която може да се сети – да преписват телефонни номера. След това ги кара да измислят възможно повече приложения на две хартиени чаши. Те се справят не особено оригинално – саксии и играчки. След това обаче тя ги кара не да преписват телефоните, а да ги прочитат на глас – задача, която е много по-трудно да вършиш механично. След това отново поставя хартиените чаши пред тях и този път резултатите им са изключително креативни – обеци, телефон, всякакви видове музикални инструменти…

Хората, на които им е скучно, мислят по-креативно.

Когато ни е скучно, търсим по-стимулиращи занимания. Затова умът ни започва да блуждае, което стимулира креативността. Когато оставим умът ни да се лута, излизаме от съзнателното и навлизаме в несъзнателното. Това позволява мозъкът ни да прави различни невронни връзки.

Скуката е великият начин, по който мозъкът кара сам себе си да създава нови връзки, с които да си помага в сложните моменти. 

В момента все повече и повече експерименти и изследвания се водят около скуката и бляновете, които предизвиква. С модерните технологии ще имаме изчерпателна картинка съвсем скоро.

За сега знаем, че когато мислим за нещо конкретно и когато сме в блян, използваме две различни части на мозъка ни и различни невронни мрежи. Когато сме в блян използваме т. нар. „мрежа по подразбиране“ – тогава мозъкът ни е „в почивка“, това съвсем не означава, че не работи.

Остава още много за изучаване, но едно е сигурно – когато ни е скучно, мозъкът ни съвсем не спира да работи.

Default_Mode_Network_Connectivity

 
 

Грейс Кели: Обичах актьорството. Не обичах да бъда филмова звезда.

| от chronicle.bg |

Световното кино познава наистина много малък брой звезди, чийто талант е равен на красотата им и  тези двете да са в огромни мащаби. А дори да има такива, много малко то тях успяват да докажат, че притежават и двете. Грейс Кели притежава и двете и то в огромни количества.

Актрисата има 11 филма в биографията си, но въпреки това е сред най-ярките звезди на миналия век. За период от 6 години печели „Оскар“, пленява сърцата на десетки мъже и работи с най-известните режисьори на епохата.

Тя актрисата, заради която филмът Country Girl е заснет черно-бял. Защото пълноцветната картина ще разкрие красотата й, а героинята трябва да е отчаяна от живота, съсипана домакиня. Трябва й много време и упоритост, за да докаже, че е повече от поредната изваяна блондинка. Но все пак успява.

Животът й пред екрана е сравнително кратък за талант от такъв мащаб. На едно посещение на Ривиерата се запознава с принц Рение III, Княз на Монако. Така започва историята на една от най-обичаните принцеси на миналия век. През 1956 година Грейс Кели приема ролята, която ще изпълнява до края на живота си – тази на принцеса. Повече не се снима в киното, въпреки желанието си.

Но остава все така желана. Дори днес, 89 години след рождението си. На днешната дата, споделяме няколко любими цитати на тази великолепна жена. 

грейс кели, grace kelly

„Определено не гледам на живота си като на приказка.“

„Самото възприемане на живота ми като приказка, е приказка.“

„Да въведе хармония и ред в дома, е право и задължение на жената.“

„Ядосването на разрешава нищо“

„Еманципацията не жените ги лиши от тяхната мистерия.“

„Обвинявана съм, че съм сноб, студена и резервирана. Тези, които ме познават, знаят, че това не е така. Истината дори е точно обратното. Все пак толкова много ли е да искаш да запазиш личния си живот и чувствата си?“

грейс кели, grace kelly

„Не можеш да получиш нещо в замяна на нищо. Всичко трябва да се заслужи чрез работа, постоянство и честност.“ 

„Благодарение на Алфред Хичкок разбрах, че сцените с убийство трябва да се заснемат като любовни сцени, а любовните сцени, като сцени с убийство.“

„Животът ни изисква определен вид гардероб.“

„Не обичам крещенето и караниците, аз просто не умея да се карам.“

books-and-art-grace-kelly-reading-beyond-the-high-himalayas-1445949403_org

„Искам да бъда запомнена като някой, който е вършил смислени дела, който е бил мил и любящ човек.“

„Избягвам да гледам назад. Предпочитам хубавите спомени пред съжалението.“

„Човек трябва да пази нещо в себе си, иначе животът му ще бъде като обложка в списание.“

„Обичам да се разхождам в гората, по пътеките, на плажа. Обичам да съм част от природата. Обичам да вървя сама. Като терапия е. Човек трябва да остава сам, за да презареди батериите.

grace-kelly-59bc7d4fbfd66aa1

„Мразех Холивуд. Този град няма милост. Само успехът има значение там. Не познавам място в света, където толкова много хора минават през нервни кризи, където има толкова много алкохолици, невротици и нещастие.“

„Принципно съм феминист. Смятам, че жените могат да правят всичко, което решат.“

„Обичах актьорството. Не обичах да бъда филмова звезда.“

 
 

„Новото Божоле дойде!“: какво трябва да знаем за иконичното френско вино?

| от chronicle.bg |

В страната, която организира всевъзможни фестивали, празненства и чествания на кулинарията си, едно от най-чаканите и празнувани събития е отварянето на първата бутилка Beujolais Nouveau. Франция е направила от това наглед обикновено и естествено действие, събитие, което днес е се чества в над 100 страни по света.

Младото Божоле всяка година привлича вниманието на всички фенове на френската кухня, вино и култура. За разлика от повечето вина, дори белите и розетата, които са отваряни година след брането на реколтата, младото Божоле се отваря през ноември и всяка бутилка има срок на годност до 6 месеца.

До този момент световните издания даваха добри прогнози за предстоящата реколта ново Божоле. Това ще разберем утре, 15 ноември 2018 г., когато Френско-българската търговска и индустриална камара (ФБТИК) ще отбележи за 13-та поредна година едно от най-големите събития за приятелите на Франция и франкофоните по света – отварянето на първата бутилка от новата реколта. Представянето на новото Божоле традиционно се отбелязва на третия четвъртък от ноември. Тази година събитието ще се проведе в Националния дворец на културата, а темата на изданието е „Галерия на изкуствата Божоле“.

Младото Божоле или Божоле нуво (Beaujolais nouveau) е червено вино, произвеждано от сорта грозде гаме във френския регион Божоле, Бургундия, който включва 72 селища, 2000 производителя и общо 13 000 хектара лозя. То представлява младо вино, което се пуска за продажба само шест седмици след края на гроздобера, винаги в третия четвъртък на месец ноември.

По традиция продажбата на Новото Божоле е забранена до полунощ преди третия четвъртък от ноември на годината. Според Закона за виното във Франция, едва след тази дата, младото Божоле може да стъпи на световния пазар и да достигне до почитателите си. Празникът в София ще започне с тържествено отваряне на първата доставена бутилка от новата реколта, което ще се обяви от Стефан Делайе, Председател на Френско-българската търговска и индустриална камара и негово превъзходителство Ерик Льобедел, посланик на Франция в България, в ролята си на патрон на церемонията.

Новата реколта ще бъде посрещната с думите: Le Beaujolais Nouveau est arrivé! („Новото Божоле дойде!”). Младото вино е нетърпеливо и за това е прието то да бъде изпивано сравнително бързо след производството му.

Тази година, още от януари, френският винарски регион Божоле се наслаждава на отлични метеорологични условия – пресищане от слънчево греене през лятото и дозирано количество дъждове, позволяващи на лозите да преминат през всички стъпки на развитие по най-благоприятен начин.
Според производителите, реколтата на Божоле Нуво 2018 е сред най-добрите, тъй като в нея се усещат цветовете на тъмно-лилав гранат, прекрасните кадифени танини и аромати на червени и черни горски плодове. Тазгодишното вино притежава изключителните заоблени аромати, които работят в перфектна хармония с танините.

За начало на младото вино от регион „Божоле“ се счита традицията за отваряне на бутилки младо вино от работниците във френските лозя след края на гроздобера. Скоро след това, то добива популярност и се предлага в традиционните ресторанти в Лион, а традицията за отваряне на първата бутилка в третия четвъртък на ноември, идва от далечната 1951 г., когато с декрет се забранява продажбата на вина със защитени наименования на произход преди третия четвъртък на месец ноември.

Beaujolais Nouveau 2018 maquette 1 colombe etiq 200

Годишното производство на младо Божоле възлиза на около 200 000 хектолитра или 27 млн. бутилки, като почти половината (12,3 млн. бутилки) e предназначено за износ. Младото Божоле се посреща тържествено в 111 страни, сред които и България. Основните пазари са Япония с над 6 млн. бутилки, следвана от САЩ, Обединеното кралство, Канада, Германия, Китай, Белгия, Швейцария и Италия. Винарският регион е първенец по продажби на количество вино за толкова кратък период от време.

 
 

Парадокс на шкембето

| от Емил Кирилов |

Скъпи читателю, ще започна с това, че самият аз не съм огромен почитател на шкембето, но в определени ситуации, при наличието на подходящи компания и настроение, се случва да изсипя 2/3 бурканче чеснов дресинг и още толкова люто в купа вряла чорба и да се отдам на момента. Толкова за мен и хранителните ми навици.

Нека Ви занимая с един особен парадокс, който ангажира мисълта ми от известно време насам. Условно му давам името „Парадокс на шкембето”. Но за да стигна до него, ще се наложи да започна от по-далеч.

Познавам немалко хора с огромни библиотеки в просторни, но уютни частни имоти в централните квартали на столицата ни или из други красиви български градове. Хора с музикален вкус и богата обща култура, потомствени интелектуалци. С тях бихте могли часове наред да коментирате теми като съвременно изкуство, международно положение, екологична криза и религия, без да се страхувате, че ще ви удавят в клишета и заучени от телевизора бързосмилаеми житейски постулати, които да ви изложат на риска да им повърнете в лицето  след петата минута опит за нормален разговор.

Хора с таланти, с образование и с родители, които също имат образование. И таланти. Хора, които извършват полезни за обществото ни дела. Лекари, музиканти, творци, бохеми. Хора, които се смеят от сърце, умеят да пътуват и да се наслаждават на живота с неголям бюджет, въпреки че имат добри финансови възможности. Хора, които обожават природата, имат разнообразно ежедневие, спортуват, четат, грижат се за себе си.

С такива личности можеш спокойно да се появиш на прием във Военния клуб или на представление във Виенската опера. С такива хора можеш да идеш да окосиш на вилата, както и да седнеш да удариш две ракии в някоя квартална кръчма, където да отопите заедно парчета бял хляб в мазното на дъното на купа с люти чушки с чесън, лук и оцет.

Не е изключено да ги чуете да се оригват над шише непретенциозна обикновена българска бира в градинката до тях, обути в 15-годишни кожени кецове adidas от тия, дето не се късат никога и вече не се произвеждат. Облечени в домашни дрехи с лекета, докато прехвърлят крупни суми пари от едната си сметка в другата си онлайн с помощта на китайския си телефон с разбит панел и разхождат кучето си.

Ще чуете от тях истории за маса, в които те са били или върху, или под нея, или са я обръщали. Ще спорите с тях за политика, ще слушате историите им за пътешествия из Азия и Австралия.

Ще ядете с тях суши, каквото майсторски ще ви приготвят. Но и шкембе. Ще ви е мило. Ще ви е добре. Ще си приличате.

Съвсем не е задължително обаче, някога да срещнете тези хора. Даже твърде вероятно е това никога да не се случи. Особено ако често доброволно посещавате места като мола, където ще се натъкнете само на хора с обноски, които ядат суши.

Те може и да идват от семейства, в които никой никога не е слушал Queen, камо ли да спори дали „Бохемска рапсодия“ се доближава по сюжет до обективната история на Фреди Меркюри и компания. Бащите им са ги отгледали със сръбско и са мечтаели да ги задомят за някой международен шофьор или айде, добре – лекар, ама да е от шефовете по болниците. Че едната култура без пари можеш да си я туриш на…

Както и да е.

Отидете в който и да било мол и питайте който и да е произволен човек на ескалатора, облечен в нов черен анцуг за 300 лева, с айфон последен модел на изплащане и с прическа: „Яде ли шкембе?“ и „Ерик Клептън певец ли е?“. И на двата ви въпроса ще отговори с „не, не“ и ще подмине. След това ще седне на маса до някой стъклен балкон, който никога не е огряван от слънчева светлина и ще се чуди как да завърши финансово месеца без да се изкуши от най-новата процедура за лице и шия с кристали и изсушени лайна от лама в студиото за красота отсреща.

След това ще й/му донесат салата за 15 лева с маракуя и бурата, която тя/той ще снима за Instagram. След това ще отиде и ще си купи последната книга на Вената Райкова, защото чете литература и се развива личностно. След това ще даде 2 лева на клошар пред мола и ще се снима и с него. Пак за Instagram. Добър човек.

След това, описаното дотук ще се повтори още безкрайно много пъти в безкрайно много дни през следващите 15-20 години от този иначе къс човешки живот. Ако не умрем всички накуп преди това, разбира се. И през цялото това време този човек никога няма да пророни и една сълза за спасението на собствената си душа над вряла купа люто шкембе. Разбирате ли? Никога. Това наричам аз „Парадокс на шкембето”.