shareit

Проф. Искра Баева: Има огромен дисбаланс в прочита на историята ни

| от |

Когато политиците вадят скелети от гардероба на историята, обществото започва да загнива. Скелетите трябва да ги анализират историците, защото не ги употребяват за противопоставяне на обществото.

Това заяви за БГНЕС историкът проф. Искра Баева, която взе участие в конференция на тема „70 години от поврата на 9 септември 1944 г. – исторически предпоставки и последици“, организирана от Отечествения съюз.

„Какво точно е станало на 9 септември 1944 г. и след него – въстание, преврат, поврат или революция? Ако анализираме събитията и документите от епохата, отговорът е, че в ставащото тогава може да се намери по малко от всичко изброено: в страната има множество въстанически прояви, в столицата властта е овладяна чрез класически преврат, в съдбата на България се осъществява политически поврат, а през следващите години социално-икономическото развитие показва всички белези на дълбока обществена революция“, заяви в своя доклад проф. Баева.

Ден преди 70-тата годишнина от 9 септември в Централния военен клуб в София по едно и също време освен конференцията, организирана от Отечествения съюз, се проведе и конференция, организирана от Фондация „Конрад Аденауер“ на тема „Деветосептемврийският преврат, тоталитарният режим и съвременна България“, която си е поставила за цел „освобождаване на българската историография и учебните програми от клишетата и митологията на комунистическата пропаганда“.

„Когато започнахме да организираме тази конференция, се обърнахме към историци от всякакъв порядък, включително и такива, които участват в дискусията на долния етаж. Те не ни отговориха по никакъв начин, докато при организирането на тяхната конференция ние не бяхме потърсени. Ние бяхме открити“, сподели за странната ситуация в сградата на Военния клуб Искра Баева.

Вероятно на утрешния ден ще има както чествания, свързани с левицата на Братската могила, така и мероприятие до параклиса и черната стена край НДК, каза тя. „Това е правилно, защото 9 септември е повратна дата, на която едни преследвани и избивани хора взимат властта, но започват да репресират другите“, коментира проф. Баева. Тя обаче припомня, че на 23 август, когато беше отбелязан Европейският ден на жертвите на фашизма, националсоциализма и комунизма никой не е пожелал да почете или въобще да спомене, че е имало жертви преди 1944 година.

„Този дисбаланс продължава да съществува и е много видим и в тази сграда. Не виждам шанс скоро да постигнем помирение. Все пак по-голям шанс да отбележи и другите жертви има левицата, защото дори днес на нашата конференция достатъчно много се говори за жертвите след 9 септември, за Народния съд и т.н. Почти сигурна съм, че на другата конференция няма да се говори и за двете неща. При нас има желание за обективна оценка, но от другата страна няма и помен за това. Ще ви дам конкретен пример – през миналата година около параклиса край НДК се бяха появили четири момчета с плакати, които показваха Вапцаров и други фигури, загинали преди 1944 година – бяха прогонени и ги нарекоха провокатори. Защо да е провокация? Жертви са както едните, така и другите“, сподели професорът.

Според Искра Баева помирението в нашето общество няма да се случи скоро, тъй като хората все още са много чувствителни. „Струва ми се дори, че в началото на 21 век бяхме постигнали спокойствие и се отнасяхме по-спокойно към миналото, но сякаш с идването на ГЕРБ на власт през 2009 отново се започна изваждането на скелети от гардероба. Когато политиците вадят скелети от гардероба на историята, обществото започва да загнива. Скелетите трябва да ги анализират историците, защото не ги употребяват за противопоставяне на обществото“, коментира тя. Според проф. Баева историците също са хора и имат своите възгледи, но не трябва да фалшифицират фактите.

„Ако погледнем постиженията от следвоенните години: налагането на едро индустриално производство, модернизирането на селското стопанство, урбанизацията, осигуряването на обща грамотност, достъпното здравеопазване, изграждането на социалистическата социална държава, периодът на социализма трябва да се оцени като ускорена модернизация. В края на държавния социализъм всички източноевропейски държави вече са развити индустриални страни с висока социална защита на населението. Именно това ни даваше места в първите две десетки от годишните класации на ООН за човешко развитие. Не защото бяхме много богати, а защото националният доход се разпределяше по-равномерно и справедливо и с по-голяма грижа за мнозинството. Днес вече имаме консуматорско общество, но за всеобща изненада то се оказа благоденствие за едни и бедствие за други“, отбелязва по отношение на фактите за периода след 9 септември в своя доклад проф. Искра Баева. /БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени за Проф. Искра Баева: Има огромен дисбаланс в прочита на историята ни

Повече информация Виж всички