Продават китара на Джон Ленън на търг

| от |

Китара на легендарния фронтмен на „Бийтълс“ Джон Ленън беше предложена на търг вчера в Лондон. Очаква се ценатата й да достигне 1 милион долара, съобщи Контактмюзик.

Инструментът „Греч 6120″ е използван от покойния Ленън, когато „Бийтълс“ записват парчето „Paperback Writer“. По-късно китарата попада у братовчед му Дейвид Бърч, който сега я предлага за продан чрез TracksAuction.com. Бърч споделя, че е отправил „нахална“ молба към своя именит роднина през ноември 1967 г. – 18 месеца след като „Бийтълс“ записват сингъла „Paperback Writer“ в прочутото лондонско студио „Аби роуд“, защото искал да основе собствена група. „Бях достатъчно нахален да поискам от Джон една от резервните му китари. Бях се „наточил“ за синия „Фендър Стратокастър“, който беше в студиото, но той ми предложи „Греч“-а“, разказва Дейвид Бърч.

Организаторите на търга описват инструмента като една от най-забележителните китари на Джон Ленън, предлагани на пазара през последните 30 години.

За продан ще бъдат предложени над 100 принадлежности, свързани с „Бийтълс“, сред които подписано копие от албума „Sgt.  Pepper’s Lonely Hearts Club Band“ и банджо, на което е свирил Рон Дейвис в оригиналната група „Куоримен“ на Джон Ленън./С БТА

 
 

Бившата на Силвестър Сталоун Бриджит Нилсен роди петото си дете

| от chr.bg |

54-годишната актриса Бриджит Нилсен роди петото си дете. Според светските таблоиди щастливото събитие се е случило в петък в Лос Анджелис. „Радваме се да приветстваме красивата ни дъщеря в живота си. Беше дълъг път, но си струва“, каза звездата от „Червената Соня“.

В края на май актрисата, известна и с брака си с холивудския актьор Силвестър Сталоун, съобщи в Instagram радостната вест, че 23 години след раждането на четвъртия си син отново ще става майка.

Звездата има зад гърба си четири брака – с Каспър Уиндинг, Силвестър Сталоун, Себастиан Коупланд и Раул Майър.

От браковете си и от предишни връзки Бриджит Нилсен има четирима синове. Най-големият от тях, Джулиън, е на 34 години, а най-малкият, Раул младши – на 23 години.

 
 

Защо най-добрите боливудски актьори не се появиха на награждаването си

| от chr.bg |

Наградите за най-добър актьор и за най-добра боливудска актриса бяха раздадени в Банкок в отсъствие на лауреатите.

Ирфан Хан, известен с участието си в блокбастъри като „Животът на Пи“, „Беднякът милионер“, „Ад“, „Джурасик свят“ и др. е тежко болен. Той бе диагностициран с тумор и бе представен на церемонията по награждаването на Международната индийска филмова академия от своите продуценти. Ирфан Хан спечели отличието за ай-добър боливудски актьор за участието си в лентата „Хинди медиум“.

Призът за най-добра актриса бе присъден на Шридеви Капур, която почина през месец февруари на 54-годишна възраст. Тя бе отличена за участието си в трилъра „Мама“.

Всяка година Международната индийска филмова академия раздава своите награди в различни страни. През 2018 г. най-големите боливудски звезди си дадоха среща в Банкок, столицата на Тайланд.

 
 

Днес е Еньовден, рождение на св. Йоан Кръстител

| от chr.bg |

Църквата почита днес църковния празник Рождение на св. Йоан Кръстител, наричан от народа Еньовден.

Заченат с Божията намеса, св. Йоан, наречен Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Исус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той първи започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан. Рождението на св. Йоан е подсказано „свише“ – родителите му – Захарий – юдейски свещеник, и Елисавета, вече на преклонна възраст – получават вест, че ще имат син.

Българите наричат празника Еньовден още Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Според народните вярвания на този ден „слънцето играе или трепти“, когато изгрява. Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве.

В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. Празникът има различни названия – Яневден – в Софийско, Иванден – в Западна България, Иван Бильобер – в Североизточна България. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.

На този ден всички трябва да станат рано и да посрещнат изгрева на еньовденското слънце, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“, налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила.

В нощта на умиращото и възраждащото се слънце е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън, еньовче, вратичка и комунига, иглика и маточина се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на св. Врач, отбелязван на 1 юли.

Днес имен ден празнуват: Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Диян, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо.

 
 

Пристройката: искате ли нов театър в София?

| от chronicle.bg |

След 10.11.1989 година културата в България беше натикана съвсем неслучайно в глуха линия. Бюджетните средства от републиканския бюджет в ресора се сринаха до нива на статистическа грешка.

В рамките на нула цяло и малко от процента. Резултатите са на практика разчовечаване и разкултуряване на цели райони от страната. По оста София – Видин на територията на страната съществува само един театър, издържан от държавата. Това е театърът във Враца. Тези в Монтана и Видин функционират като т.нар. открити сцени. А резултатът от превръщането на театри в открити сцени е трагичен.

Съкръщават се трупи, които никога не се възстановяват. За почти 30 години пари за капитален ремонт на който и да е театър в страната, така и не бяха намерени. А сграда построена специално за да бъде театър, звучи като научна фантастика.

Сега ръководителите на ТР Сфумато, професорите Маргарита Младенова и Иван Добчев, започват проект за разширяване на сега съществуващата сграда на театъра, както и за построяването на нова, се казва Пристройката.

Ние, от Chronicle.bg, подкрепяме тяхната идея, и споделяме с вас писмото им.

Към всички зрители на ТР „Сфумато“,
Към всички актьори, участващи в спектаклите и ателиетата на ТР „Сфумато“,
Към всички колеги, които симпатизират на поетиката на ТР „Сфумато“,
Към всички хора, които вярват, че духовността е най- сигурния път да излезем от кризата на материалното оскотяване,
Към всички хора от квартала и София,
Към всички институции, от които зависи съдбата на този проект,
Към всички наши партньори от Европа и Света!

Като си даваме сметка, че в контекста на срутващи се читалища, затваряне на болници, реформи, които поощряват популисткото пълнене на стадиони и театри, нашият жест изглежда Дон Кихотовски обречен, ние въпреки всичко се обръщаме към всички ви.

Обръщаме се към всички, които имат съпричастие към инициативата на ТР „Сфумато“ да направи от бившата баня Подуене нов модерен център за театър, който да бъде лице на европейската нагласа на нашата култура. Нашият дългогодишен проект е алтернатива на кризисното състояние на българския театър. Той е една от първите крачки към ревизията на досегашните стратегии на културната ни политика в областта на театъра и би отворила нова перспектива за младите хора, които идват след нас в изкуството.

Проблемът на културата не е само проблем на хората, които работят в областта на културата – той е проблем на всички, които мислят за бъдещето на България и той трябва да се решава днес, утре ще бъде късно.

Очакваме ви на публичното обсъждане на проект „ПРИСТРОЙКАТА”, което ще се проведе на 29.06 от 10.00 до 13.00 часа в залата на „Сфумато“ в рамките на „Малък сезон“ 2018 г.

Проектът „Малък сезон 2018“ се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата и е част от Календара на културните събития на Столична община за 2018 г.