Прочети: Пет книги на седмицата

| от |

Зимата е вълнуващ сезон за любителите на четенето, първо, защото тогава предстоят множество форуми, фестивали и панарири на книгата и второ, защото и в този бизнес, както в киното, едни от най-добрите заглавия на пазара излизат точно по това време.

Както ще ви стане ясно и от нашата селекция днес.

Дейвид Лагеркранс, „Онова, което не ме убива“

Четвъртата част на поредицата „Милениум“ е тук. Ура! Скоро ви обещаваме и едно ревю за нея. Първото, което трябва да знаете за книгата е, че Лизбет Саландър и Микаел Блумквист – тя – хакер, той – журналист, заедно – най-добрият книжен екип в мрачна Швеция, отново са на линия. Второто е, че книгата е продължение на трилогията, но същевременно разказва абсолютно различна история. Все пак препоръчваме предните три книги да се припомнят. И най-важното Лагеркранс работи със записки на Ларшон и следва стила му много точно. Книгата се очаква тези дни на пазара.

Франсис Матюс, „Твърде лош, за да умре“

Като сме на мрачна вълна, редно е да продължим на такава. Логото на Бонд не е случайно, нито нашият избор на тази книга тук. Този път обаче няма да четете за агент 007, а за неговия създател Иън Флеминг. Известен с много неща, но най-вече със създаването на най-елегантния, галантния и успешен таен агент в света на фикцията, сам по себе си Флеминг е загадка. Франсис Матюс, американската писателка и бивш анализатор от ЦРУ, преплита фантазия и реалност, за да разкаже как Флемин стига до своя известен персонаж. В историята има интрига, няколко истински истории, Алън Тюринг и един заговор за убийство.

Махтоб Махмуди, „Най-сетне свободна“

Предполагаме, че няма жена в България, която да не е чела или поне гледала „Не без дъщеря ми“? Да, така си и мислехме. Истинската история на Бети Махмуди и битката за дъщеря й, която тя е принудена да отвлече от Иран, след като мъжа й ги принуждава да отидат в родната му страна и отказва да ги пусне да си тръгнат, е мега популярна. Екранизацията на романа е също толкова известна. Много, много години по-късно дъщерята на Бет – Махтоб пише своята версия и история. А това е книгата, която събира всичко.

Никола Крумов, „Дневник от панелните блокове“

Никола Крумов е един от авторите на литературното четене „Пощенска кутия за приказки“. След като самата инициатива издаде книга, прекрасната Йоана Мирчева направи същото, редно беше и друг автор да получи издание. Това пък е първата книга на Никола, която събира най-добрите му разкази и истории. Знаем, че сте попадали някъде из интернет на  „Българските ми квартиранти и делата им в Англия“, така че ако сте фенове, както сме ние, това е изданието, което събира the best of Кольо, както го наричат приятелите му.

Майкъл Роуботъм, „На живот и смърт“

Препоръчаха ни тази книга като „един от най-добрите трилъри“, а сега ние я препоръчваме на вас. Осъденият на 10 години затвор, заради кражба на седем милиона долара, Оуди трябва да изчака само ден, докато му изтече присъдата и отново да бъде свободен. Но… както се случва в напрегнатите трилъри и добрите такива, той бяга от затвора и цялата сила на правоуправляващите органи се втурва по петите му. „Напрегнат и стържещ“, така Стивън Кинг описва книгата. Ние се присъединяваме.

 

 
 

Chivas Venture 2018: ларви на насекоми стават източник на протеин

| от chronicle.bg |

NASEKOMO е българският финалист в глобалния конкурс за бизнеси с кауза Chivas Venture 2018 с общ награден фонд от 1 млн. долара, чрез който всяка година се подкрепят иновативни компании, чиято цел променят средата около себе си към по-добро. Компанията развива бизнес, базиран на технология за превръщане на органичните отпадъци в алтернативен източник на протеини чрез отглеждането на ларви на насекоми.

NASEKOMO продължават към световния финал, след като на локалния кръг се състезаваха с още три стартиращи социално отговорни бизнеси –Checkpoint Cardio, AGNON и Jamba.

Компанията ще се присъедини към 28-те финалисти от цял свят, които първоначално ще преминат през бизнес програма в Оксфорд, а след това ще представят проектите си в рамките на водещия технологичен фестивал TNW Conference в Амстердам през май 2018 г.

Проектът на NASEKOMO развива технология, която превръща органичните отпадъци в алтернативен източник на протеини чрез отглеждането на ларви на Black Soldier fly. В дейността си компанията използва способността на насекомите да рециклират органични отпадъци и да ги превръщат бързо и ефективно в протеини, които могат да служат за изхранване на различни видове животни. Ларвите на насекомите се хранят с отпадъците и натрупват протеинова биомаса. След обработка, биомасата се използва за храна на животни, при които ларвите са естествена част от храненето.

Така на практика дейността помага за справянето с два проблема: натрупването на органични отпадъци, които при загниването си отделят метан и допринасят за замърсяването на въздуха и растящата нужда от протеини, за чието създаване традиционните индустрии изразходват все по-оскъдните природни ресурси.

На 4 април 2018 г., малко преди финала на Chivas Venture 2018, ще стартира и триседмично онлайн гласуване, на базата на което 250 хил. долара от общия награден фонд ще бъдат разпредели между проектите с най-много гласове. На големия финал на състезанието през май 2018 г. международното жури ще определи между кои финалисти ще се разпредели останалата част от наградния фонд.

 
 

Първата редовна въздушна линия между България и Азербайджан

| от chr.bg |

Първата редовна въздушна линия между България и Азербайджан вече е факт.

Редовните полети по линията предполагат стимулират развитието на двустранните отношения във всички сфери, а също  дадат възможност на хората за достъпно и удобно пътуване. По думите му, тази въздушна линия е символ на задълбочаващото се приятелство между двата народа и държави, и ще спомогне за осъществяването на множество проекти.

Авиокомпанията ще лети веднъж седмично във вторник.

Новата линия Баку-София е 77-та за летище София. Азербайджанските авиолинии са 28-та авиокомпания извършваща полети до България. През последната година най-голямото ни летище отбеляза ръст с над 30% на превозените пътници.

 
 

„Манифест на 343 кучки“ или как го правят французойките

| от Дилян Ценов |

Първо дойде #MeToo, във Франция се появи #Balancetonporc, сега на мода е Time’s Up. Първият хаштаг беше избран за личност на годината на списание Time. Всички сте наясно с мащаба на това цунами. Светът (особено САЩ) стигна дотам, че ако се обявиш против всеобщата борба за равенство между половете, която не стъпва на никакви реални доказателства, няма ясна цел и се води по лицемерен начин, Ашли Джъд е готова лично да те линчува.

Време, в което анонимни мъже и жени, с помощта на социалните мрежи съсипват кариерите на гиганти.

Това не е текст против изкривения феминизъм (макар че днешният феминизъм наистина е такъв). Това е текст за мнението на една личност, което към момента най-много се доближава до онова, което всички хора по света искаме, но не знаем как да постигнем.

Оставаме настрана за момент фалша и лицемерието на хаштаговете и се пренасяме във Франция.

Годината е 1971. Абортът във Франция е незаконен и всяка жена, извършила такъв, следва да бъде осъдена. Въпреки това ежегодно във Франция се извършват 1 милион незаконни аборта. Не се знае още колко жени бягат в Англия, тъй като там процедурата вече е легализирана. Жените нямат право на контрол над тялото си.

Какво прави Симон дьо Бовоар? Пише манифест, подписан от 343 жени, които признават, че са направили незаконен аборт. Le Nouvel Observateur го публикува на 5 април 1971 г. Маргьорит Дюрас, Франсоаз Саган, Катрин Деньов и Жан Моро са малка част от имената в списъка.

Седмица след публикуването на манифеста, на първа страница на сатиричния вестник Charlie Hebdo се появява карикатура, озаглавена, „Кой забремени тези 343 кучки?“ – така се появява прякорът (от фр. Manifeste des 343 salopes). Година по-късно момиче от френско предградие е осъдено за направен аборт след изнасилване. Oще четири жени (сред които и майката на момичето) са изправени пред съда за извършване на процедурата. Това предизвиква масово недоволство. Симон дьо Бовоар и още няколко жени дават показания, в които признават, този път пред съда, че са извършили аборт.

Франсоа Митеран си дава сметка, че жените съставляват 53% от населението на Франция и успява да ги привлече за свои гласоподаватели на изборите през 1974 г.  Следващата година неговият здравен министър, Симон Вей, която е била затворник в концентрационен лагер през Втората световна война, подписва закон, според който абортът е разрешен до десетата седмица. Години по-късно срокът е удължен на дванадесет седмици.

Тази история отекна ясно в съзнанието на някои хора в последните 24 часа.

На фона на масовото недоволство против сексуалното насилие над жените на работното място, миналата седмица Катрин Деньов и още 100 жени публикуваха писмо във френския ежедневник Lе Monde, което беше посрещнато от остри реакции на онези „защитнички“ на правата на жените, които вместо да помагат, на практика поляризират проблема, заглушавайки всяко друго мнение. Вчера вестник Liberation публикува отговора на актрисата на нападките, отправени към нея, а те са че „вреди на борбата за равенство между половете“.

Отговорът на Катрин Деньов е повече от изчерпателен. Той е достоен и представя ситуацията такава, каквато е. Против сексуалното насилие, но и против излишното създаване на напрежение и възползване от ситуацията. Против злоупотребата с жените на работното място, но и против силите на социалните мрежи. Той е против унищожаването на продукти на изкуството, под фалшив претекст за хуманизъм.

„Упрекват ме, че не съм феминистка. Трябва ли да напомням, че бях една от 343-те кучки, заедно с Маргьорит Дюрас и Франсоаз Саган, които подписаха манифеста „Аз направих аборт“, написан от Симон дьо Бовоар?“

Дали всички днешни временни активистки си дават сметка, че група „кучки“ (едни от най-великите личности на миналия век) рискуват немислимо много, за да имат жените наистина някакви права? И ако Симон дьо Бовоар, Франсоаз Саган, Жан Моро и Маргьорит Дюрас вече не са между нас, то за щастие Катрин Деньов е. За да ни напомни що е то феминизъм, що е то истинска борба за равенство между половете.

Погледнато днес, във време на анонимни обвинения и предварителни извинения (справка – Майкъл Дъглас) и шумотевицата около #MeToo, единственото което може да ни каже историята, е колко сме смешни в опитите си. Смешно е да предявяваш искове от позицията на анонимен човек, който се страхува да излезе на светло, но претендира за съдебна отговорност над лицето Х. Няма да задълбаваме в абсурда на тези обвинения. Само ще кажем, че Джеймс Франко беше обвинен от своя бивша приятелка, Вайълет Пейли, че извадил пениса си, докато двамата са в колата и настоял тя да му прави орална любов. След като са имали връзка… Обяснението на Пейли – „… просто не исках да ме намрази и го направих“.

Този път не става въпрос за жертвите на сексуалния тормоз, които след случая Харви Уайнстийн станаха смешни. И не е нужно да сме били там и да сме видели, за да го твърдим. Смешни са заради признанията, в които прозира абсурдът на описаните ситуации. Кевин Спейси беше обвинен от 48-годишен актьор, който е бил във връзка с него преди повече от 20 години, но приключва взаимоотношения след като Спейси се опитал да го „изнасили“.

С Харви Уайнстийн беше в реда на нещата. Там доказателствата са неоспорими. Там не става въпрос за нагло поведение, а за неприемлива злоупотреба с власт, за уволняване, съсипване на кариери. За човек с позиция, който действително е спирал професионалния път на някои жени. Само ще напомним признанието на Лина Хийди („Игра на тронове“), че след като разбира за какво става въпрос, никога повече не се снима във филм  на Miramax (компанията на Уайнстийн). Леа Сейду е трябвало да се защитава от физическа разправа.

Този път става въпрос за Катрин Деньов – една истинска защитничка на правата на жените, на която хората се нахвърлиха единствено защото тя умее да мери своите думи. Да разграничи истинския сексуален тормоз от наглостта (която нали, не е наказуема). Днес говорим за една от жените, които винаги ще са на мода. И не защото и до днес тя е сред най-красивите жени на планетата, а защото знае какво, кога и как да каже и най-вече – какво да направи. Защото истинската промяна идва, когато рискуваш, а не когато обясняваш, какво направил Джеймс Франко с теб в колата.

Дотук с феминизма на ХХI век. Деньов ги отвя всичките.

 
 

Актрисата Мишел Уилямс се сгоди

| от chr.bg, БТА |

Актрисата Мишел Уилямс се сгоди за финансовия консултант Андрю Юмънс, съобщи Контактмюзик.

„Тя иска добър мъж и стабилно семейство“, каза неин близък през сп. „Ю Ес Уикли“.

Мишел Уилямс има 12-годишна дъщеря Матилда от покойния актьор Хийт Леджър. Тя трудно преодоля трагичната му смърт преди почти 10 години.

Актрисата предизвика предположения, че може да се е запътила към олтара, защото на церемонията за наградите „Златен глобус“ носеше пръстен със сърцевиден диамант. Тогава тя каза, че това е само „красиво бижу“.

Слуховете за връзката на Мишел Уилямс и Андрю Юмънс започнаха през юли 2017 г., когато бяха видени заедно в Рим. Тя снимаше там „Всичките пари на света“.