Прочети: Пет книги на седмицата

| от |

Тази седмица селекцията ни от книги е предвидена за дъждовните следобеди или мрачните дни, които предстоят през есента.

И макар в един български филм да се казва, че „няма нищо по-хубаво от лошото време“, ние вярваме, че най-хубавото може да значи само стоене вкъщи с интересна книга в ръка.

Ето нашите пет книги за тази седмица.

Александра Бракен, „Принцесата, разбойникът и фермерското момче

С наближаването на най-чаканата кинопремиера за тази година – „Междузвездни войни: Силата се пробужда“ някак е нормално да излязат и книги за сагата на Джордж Лукас. Романът всъщност е нов прочит на авторката Александра Бракен на първия филм от поредицата, появил се още през 1977 година – „Междузвездни войни: Нова надежда“. Това е едва първата книга от поредицата, която засега има три издания, както следва базирани на IV, V и VI епизод, всичките написани от различни автори и илюстрирани прекрасно.

Джефри Дивър, „С ръка на сърцето“

Джефри Дивър винаги ще си остане човекът, който е написал прекрасния трилър „Колекционерът“ (филмиран през 1999-а с Дензъл Уошингтън в ролята на парализирания детектив Линкълн Райм). „С ръка на сърцето“ обаче е част от друга негова поредица, но ако сте почитатели на стила на Дивър, ще харесате романа. Това е четвърти поред трилър с основен персонаж детектив Катрин Данс, която е понижена на бюро и е изпратена да прегледа документите на инцидент с фалшив пожар в местен клуб, където умират трима души. Макар да изглежда, че случаят е просто трагична случка от небрежност и невнимание, Катрин се сблъскват със сериен убиец, който използва страховете на хората срещу тях.

„Страхосказания“

Този сборник със страшни разкази съдържа истории писани от най-добрите във фентъзи и хорър жанра като Нийл Геймън, Гарт Никс, Рамзи Кембъл, Джоан Харис, Маркус Хайц, Йон Айвиде Линдквист и още много. „Страхосказания“ е фантастична комбинация от омагьосващи интерпретации на класически истории като „Пепеляшка“, „Рапунцел“, „Хензел и Гретел“ и „Румпелщилцхен“ и мрачни разкази, вдъхновени от други детски класики, редуващи се с извечните приказки, събрани за първи път от братята Грим.

Емил Конрад, „Нещата, на които не ни учат в училище [НЕ] продължението.“

Книгата на Емил Конрад предизвика фурор миналата година сред по-младите хора, очаква се същото да се случи и тази. Новата версия на книгата на Конрад не е нещо пренаписано, а е преиздадено копие на оригинала с добавен разказ от фен, който самият Емил е избрал. Новото издание е допълнено с още четири илюстрации с QR кодове, които при зареждане отвеждат до още четири клипа, създадени специално за книгата. Турне за представяне на книгата отново ще има и то започва само след дни на 09.10., когато Емил Конрад ще подписва книги в Сливен.

Алекс Конър, „Наследството на кръвта“

Алекс Конър е известен с историческите си криминални романи. Може би той се доближава най-много до Дан Браун в това отношение, защото пише напрегнати трилъри, оплетени с някаква мистерия случила се най-често преди векове. Този път Конър ни праща на трескаво търсене на съкровища скрити от години, заради които няколко човека загубват живота си.

 
 

10-те най-яки гангстери в историята на киното

| от chr.bg |

Рядко, но се случва качествен мофиотски филм да се появи на екрана и да ни грабне с невероятно майстворство. Не е лесно за един актьор да изиграе подобна роля. Филмите за гангстери датират откакто въобще има кино и актьорите няма как да не бъдат сравнявани с едни от най-добрите в жанра.

Например, Джони Деп изигра Уайти Бълджър в „Black Mass“. Тази роля може би спаси кариерата му от тотален крах. Но за него определено беше огромен риск, защото образът е толкова иконичен. За да се пресъздадат толкова силни хора, трябват много сериозни актьори и затова днес ще обърнем внимание на най-добрите от най-добрите.

 
 

Стана ясно защо птиците нямат зъби

| от chronicle.bg |

Защо птиците, които са преки наследници на динозаврите, са загубили зъбите си по време на еволюцията? За да може пиленцата да се излюпят по-бързо от яйцата и да имат по-големи шансове да оцелеят, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.

Съвременните птици имат човка без зъби, каквато са притежавали някои динозаври през мезозоя (251 млн.-65 млн. г. пр. н. е.). Бяха предложени редица хипотези, за да се обясни появата на човка без зъби у птиците. Някои учени са на мнение, че изчезването на зъбите позволило да се намали теглото на главата и да се улесни полетът.

„Това обаче не обяснява защо някои месоядни динозаври през мезозоя, които не можели да летят, нямали зъби, а човка“, заявиха учени от университета в Бон, Германия.

Най-често приеманата теза за изчезването на зъбите е свързана с промени в хранителния режим у птиците. Това улеснило оцеляването им при масовото измиране на видове преди 65 милиона години, предизвикано от падане на астероид, който променил климата на планетата.

Учените от университета в Бон предложиха нова хипотеза, свързана със стратегията за репродукция на динозаври птици и продължителността на инкубационния период на яйцата.

Новата хипотеза е базирана върху неотдавнашно изследване на американски палеонтолози, които констатираха бавния инкубационен период на динозавърски яйца.

Той продължавал няколко месеца, като този при примитивните влечуги, докато продължителността му при съвременните птици е значително по-кратка, от десетина дни до няколко седмици.

Причината за това е в зъбите – при динозаврите поникаването им отнемало около 60 процента от времето, свързано с инкубационния период.

„Ембрионът трябвало да изчака в яйцето да приключи поникването на зъбите“, поясниха учените. Яйцата са предпочитана от хищниците плячка.

Съкратеният инкубационен период, позволяващ по-бързо излюпване на пиленцата, осигурил важно еволюционно предимство.

Резултатите от изследването са публикувани в Biology Letters.

 
 

Любопитни факти за сандвичите!

| от chr.bg |

По случай текущата Британска седмица на сандвича в. „Дейли експрес“ предлага няколко любопитни факта за едно от любимите изделия на жителите на Острова:

– Освен домашно приготвените изделия от този тип, британците купуват над 3,5 милиарда сандвича годишно.

– Над 300 000 души във Великобритания работят в бизнеса със сандвичи.

– Около 31 процента от всички продавани в страната сандвичи включват пилешко. Следващата най-популярна съставка сред британците е сиренето.

– Сандвичите са кръстени на Джон Монтагю, четвърти граф на Сандвич (Сандуич) (1718 – 1792) – запален картоиграч, който поръчвал да му бъдат сервирани парчета студено говеждо месо между две филии хляб.

– Най-ранната документирана употреба на думата „сандвич“ в този смисъл датира от 1762 г. Преди това с нея са били назовавани вид шнур от 15-и век и птицата гривеста рибарка, кръстени на град Сандуич.

– Американецът Джоуи Честнът, известен с прякора Челюстите, държи няколко рекорда за бързо ядене на сандвичи. Сред тях е поглъщането на 47 грил сандвича със сирене за 10 минути.

– През 2011 г. от данъчни съображения щатът Ню Йорк постановява, че ястието бурито е сандвич.

 
 

Почина писателят Филип Рот

| от chronicle.bg |

На 85 години почина американският писател Филип Рот. Причина за смъртта му е сърдечна недостатъчност, посочил литературният му агент Андрю Уайли.

Рот е носител на наградата „Пулицър” през 1998 г., присъдена му за романа „Американски пасторал”.
Той е автор на над 30 книги, сред които романите „Синдромът Портной”, „Писателят призрак”, „Човешкото петно”, „Призракът излиза” и „Животът ми като мъж”.

Роденият в Нюарк, щата Ню Джърси Рот бе прозорлив наблюдател на американското общество и недостатъците му. Той многократно бе споменаван сред фаворитите за Нобеловата награда по литература, но така и не я получи, отбелязва Франс прес.

Само преди няколко месеца Филип Рот каза в интервю за в. „Либерасион“, че Доналд Тръмп „страда от тежък нарцисизъм и е компулсивен лъжец, невежа и самохвалко, човек, който се води от реваншизъм и вече е малко сенилен“.

„Няма граница за опасностите, които лудостта на този човек може да причини“ – каза писателят.

През януари 2017 г. Филип Рот направи подобен жлъчен портрет на Доналд Тръмп и пред New Yorker.

Що се отнася до решението си да спре да пише, обявено през 2012 г., Филип Рот казва през 2017 г, че разказването на истории „вече не е същността на живота му“.

„Странно е. Никога не бих си представил, че това може да ми се случи“, признава тогава авторът на „Американски пасторал“.