Прочети: Пет хорър книги на седмицата

| от |

С наближаването на Хелоуин, някак ни сърбят ръцете да се занимаваме само с неща, в които има включена поне една вещица или поне нещо свръхестествено.

Затова тази седмица ви предлагаме пет книги, които са едни от любимите ни хоръри. Нови, стари, имаме от всичко. Надявам се да си харесате нещо.

Х.Ф. Лъвкрафт, „Отвъд стената на съня“

Разбира се, че е редно да започнем тази селекция с царя на хорър жанра в литературата. Който е чел Лъвкрафт знае, че той е човек, който може да те уплаши наистина и е създал повече хорър светове от всеки друг писател. Последната му книга издадена у нас съдържа петнайсет непревеждани досега произведения, които ще ви отведат в най-страховитите кътчета на пространството и времето. Вътре ще откриете емблематични разкази на Лъвкрафт, няколко от най-добрите му неща от най-силните му периоди и неща, които може и да не сте чели.

Нийл Геймън, „Океанът в края на пътя“

Много хора не оценяват този роман на Нийл Геймън и предпочитат по-старите му и известни неща. Ние не сме сред тях. „Океанът в края на пътя“ е едно от най-добрите нови неща, които Геймън е писал. Историята, както винаги при британеца, е объркана и трябва да се следи внимателно. Мъж си спомня за детството си, когато се запознава с най-странното малко момиченце на света и с група чудовища, които живеят в едно на нищо не приличащо езеро. Търпението с този роман се отплаща накрая.

Стивън Кинг, „Сияние“

Този роман е тук, защото първо, Стивън Кинг също е цар на хоръра, спор няма, второ, това е едно от най-добрите му неща все още и трето, книгата получава ново издание у нас. Филмът на Кубрик по романа, колкото и да е прекрасен е доста различен от произведението на Кинг. А онова, което най-много ценим в този мъж с най-страшните мисли на света е великолепният му стил и начин да те плаши без дори да се старае. Препоръчваме.

Томас Харис, „Мълчанието на агнетата“

Да, знаем, че всички сте гледали филма. Да, знаем, че Антъни Хопкинс е прекрасен и все пак… има неща, които трябва да се прочетат и никога няма да съжалявате, че сте го направили. „Мълчанието на агнетата“ на Харис е едно от тях. Втората книга от четирилогията за Ханибал Лектър е и сигурно най-доброто произведение на Харис. Ако сматяте, че филмът е бил страшен, значи не сте видели нищо.

Дафни дю Морие, „Ребека“

Сред тази компания от мъже е редно да има поне една жена. Честта се пада безспорно на Дафни Дю Морие. Любимата писателка на Хичкок е написала някои от най-прекрасните хорър класики в модерната литература. Това е последният роман от нея издаден у нас. Естествено, че той е филмиран от Хичкок. „Ребека“ – историята на жена обсебена от мъртвата първа жена на съпруга си – е книга, която се чете на един дъх. А после може да видите и филмовата класика.

 
 

Еди Мърфи се завръща за „Coming to America 2″

| от chronicle.bg |

Paramount започва снимките на „Coming to America 2″ с Еди Мърфи.

„Coming to America“ излезе през 1988 година и в него, както добре помним, Един игра африкански принц, който отива в САЩ, за да намери любовта. Режисьор е Джон Ландис, а печалбите от филма в боксофиса са около $275 милиона днешни пари.

Още през 2017 се появяват слухове за планирането на продължение, но Paramount потвържди новината чак през 2018, на CinemaCon. Сега вече имаме потвърждение и от самия Мърфи за завръщането му като принц Аким. Режисьор ще е Крейг Брюър („Hustle and Flow“).

Крейг и Еди ще работят за втори път заедно след като снимаха биографията на Руди Рей Мур „Dolemite is My Name“ за Netflix.

„Coming to America 2″ ще разказва за това как Аким научава, че има син и се завръща в САЩ, за да го намери. Продуцентите искат да върнат актьорите от първия филм – Арсенио Хал (Семи, най-добрият приятел на Аким), Шари Хедли (Лиса Макдауъл, романтичният интерес на Аким), Джон Амос (Клео Макдауъл, предприемач) и Джеймс Ърл Джоунс (Джафи Джофър, бащата на Аким и крал на Замунда).

Освен Аким и Семи, Мърфи и Хал играят още няколко роли (разбира се, след усърден грим). Предстои да видим дали това ще се повтори и във втория филм. Мърфи често играе по няколко роли във филмите си, така че това никак не е изключено.

Освен всичко останало, комедията като жанр доста се промени от края на 80-те години. Политическата ситуация също. Paramount са прави да наемат Кеня Барис („Black-ish“) за сценарист, защото той има съвременен поглед върху това какво е смешно.

 
 

Крис Прат и Катрин Шварценегер се сгодиха

| от chronicle.bg |

Крис Прат и Катрин Шварценегер имат наистина щастлива нова година с новообявения им годеж. Актьорът от „Jurassic World“ сподели новината в Instagram акаунта си, където публикува сладка снимка с Катрин, която е 29 – с 10 години по-малка от него. Те ходят от

Миличка Катрин, толкова се радвам, че каза ‘Да’! Вълнувам се да се оженим! Радвам се, че ще прекараме живота си заедно! Започва!


Вижте тази публикация в Instagram.

Sweet Katherine, so happy you said yes! I’m thrilled to be marrying you. Proud to live boldly in faith with you. Here we go! ♥️

Публикация, споделена от chris pratt (@prattprattpratt) на

Постът идва само 3 месеца след развода на Крис с бившата му съпруга Ана Фарис, с която бяха женени 8 години.

За първи път Прат и Катрин бяха свързани един с друг през юни 2018 година, когато бяха забелязани заедно на Деня на бащата. Те обявиха връзката си през декември, на рождения й ден, когато Прат пусна монтаж с техни снимки и текст: „Честит рожден ден, шефке! Усмивката ти озарява стаята. Радвам се, че Бог те представи в живота ми. Благодаря ти за смеха, за целувките, за разговорите, за пътешествията, за любовта и грижата ти.“ 

Вижте тази публикация в Instagram.

Happy Birthday Chief! Your smile lights up the room. I’ve cherished our time together. Thrilled God put you in my life. Thankful for the laughs, kisses, talks, hikes, love and care.♥️

Публикация, споделена от chris pratt (@prattprattpratt) на

 
 

Кадри от новия „Spider-Man: Far From Home“

| от chronicle.bg |

Sony и Marvel пуснаха първия трейлър за продължението на „Spider-Man: Homecoming“ от 2017 година – „Spider-Man: Far From Home“. Филмът ни показва приключенията на Питър Паркър и някои от съучениците му в Лондон. 

Sony Pictures също така показва и първия постер на филма малко преди да излезе трейлъра:

Филмът е част от цяла поредица за супергероя и е вторият от разширената вселена на Marvel. Sony притежава правата за Super-Man от дълго време – още от преди филма с Тоби Магуайър. По-късно компанията го възроди с нова история и нов актьор – Андрю Гарфийлд – за „Amazing Spider-Man“ и „Amazing Spider-Man 2″, които получиха смесени мнения от критици и публика.

През 2015 година обаче Sony и Marvel Studios постигнаха споразумение помежду си и включиха героя в „Captain America: Civil War“. Тогава, както и сега, ролята се играе от Том Холанд. От тогава Спайдърмен се е появявал в собствен филм, както и в „Avengers: Infinity War“.

Холанд казва, че ще има трилогия. Очакваме премиера на 5 юли. Ето и трейлъра:

 
 

Там, където “народността не пада”, понеже “знанието живей”

| от Вучето |

Уви, отдавна вече стих на Стоян Михайловски от заглавието не се отнася за България. Да, знание някакво има, но то се акумулира главно посредством електронни средства. To рядко свива гнездо в дълготрайната памет на човека, защото достъпът до него е на един клик разстояние и затова може и мързеливата.

Книгите са анахронизъм. Защо ти е да хабиш толкова часове в четене на книга от 300 страници, когато можеш да използваш времето си по-рационално като, например, разгледаш 158 снимки в Инстаграм на Кайли Дженър по трико, докато се гримира, докато храни кучето си, докато не прави нищо, зад волана на джипа си, пред палма в Палма де Майорка и т.н. У нас книгата тихо и безславно напусна живота ни, още когато се раждаха сладките милениали. А в моментите, в които все още надига глава и тържествува, е защото е излязла изпод ноктопластиката на такива културтрегери и разбирачи на българската съвременност и душевност като Венета Райкова.

Кратки постове в социалните мрежи, емоционално заредени с поредица от плезещи се, хилещи се емотикони с изцъклени очи-сърца, изритиха силно в задника Фицджералд, Толстой, Шекспир, Кинг и Кундера и ги пратиха да събират прах по лавиците на западащи градски библиотеки, където тъжни лелички с елеци от щавена кожа примирено очакват годината на пенсионирането си.

И ако така безрадостна е съдбата на българските библиотеки, то не навсякъде по света положението е същото.

Преди няколко години, докато живеех в Осло и работех върху докторантурата си, имаше дни, в които не можех да се добера до свободен стол в пететажната университетска библиотека. Правех си “бивак” на мокета в сектор “Скандинавска линвистична теория”, по възможност в близост до контакт, за да има къде да включа лаптопа си. И не бях единствената. Прекрасни руси създания прекарваха дълги часове, забили нос в дебелите книги или вторачени в екраните на макбуковете си, седнали на пода. Библиотеката кипеше от живот.

Няколко години по-късно вече съм в Копенхаген. Слава богу, прескочила съм етапа с катеренето по академичната стълба на успеха, затова и не ми се налага вече да вися по библиотеките. Сега предпочитам да свалям от пиратски торенти лекарски и адвокатски сериали, както и да разглеждам безплатни каталози на супермаркети вместо да чета книги. Един ден обаче ме хваща разстройство, докато се мотая по центъра в търсене на молив за вежди в перфектния цвят, и решавам да дам воля на нуждата си в централната копенхагенска библиотека, която, за щастие, е само на 10 крачки разстояние.

След като свършвам работа и стресът вече не притъпява сетивата ми, успявам да се огледам наоколо и о, чудо на чудесата! Оказва се, че съм се озовала не просто в библиотека – такава, каквато помня от детството си – с тесните пътеки между прашлясалите стелажи, а в нещо като реплика на прочутата Нулевоенергийна сграда в Пало Алто. Само че на повече етажи. Егаси, казах си наум, и от страхопочитание пак ми се доходи на тоалетна. Кралската библиотека в Копенхаген не само е куул, защото е най-голямата по размери в Скандинавия и защото в нея се съхранява първата книга, отпечатена в Дания през 1481 г. Библиотеката е куул, защото е пълна с хора. По всяко време на деня.

Наскоро обаче една друга библиотека, намираща се малко по̀ на север от Копенхаген, събра очите на хората не само заради екстравагантната си архитектура, но поради факта, че в един момент остана без почти всичките си налични книги.

Само през изминалия месец от библиотеката Oodi в Хелзинки са били заемани по 5 000 книги на ден, което в крайна сметка довело до почти тоталното опразване на библиотечните рафтове като най-големи са липсите, регистрирани в сектора за детска литература.

Сградата, която отвън прилича досущ на гигантски кораб, помещава в “трюмовете” си още кино зала и сауна. Освен до литературни образци, посетителите имат достъп до такива съвременни глезетоии като 3D принтер, шивашки машини за бъдещи Версачета и зали за музикални репетиции. Служителите в новооткритата библиотека, която отвори врати на 5 декември 2018-а, не смогват да запълват липсите, но не са и кой знае колко учудени от големия интерес на хората към “стоката”, която предлагат. Защото Финландия е страна, в която най-предпочитаният наркотик са книгите. Счита се, че четенето конкурира дори любими национални спортове като биене на шведите на хокей, консумацията на водка в големи количества и слушането на хевиметъл.

Книгите са близки до сърцето на финландците. Статистиката отчита, че годишно всеки финландец купува средно 4 книги и заема от библиотеката най-малко 12. В тази далечна северна страна изглежда интернетът не е оказал пагубното си влияние върху любовта на населението към четенето. Даже се наблюдава обратната тенденция. За справка: през 1995 г. финландците са купували много по-малко книги, отколкото към днешна дата, като освен това сега са склонни да плащат и много повече за тях. Книгата продължава да е сред най-предпочитаните традиционни подаръци в страната и децата не се мръщят, а напротив, искрено се радват, когато за рождения си ден вместо лего или таблет получат някоя от книгите за муминтроловете на обичаната писателка Туве Янсон.

Логично е някак при толкова четящ народ и библиотеките да са много. На територията на страната има над 300 централни библиотеки, с 500 техни клона в по-малките общини. Особено популярни са и мобилните библиотеки, които обслужват не само най-затънтените и труднопроходими при зимни условия места в северната част на Финландия, но и гъсто населени райони по̀ на юг. Всяка мобилна библиотека разполага с не по-малко от 4000 заглавия и може да измине до 50 хиляди километра годишно.

И докато не само финландците, но и всички останали северни народи четат, та ушите им плющят, тук долу при нас положението е “майка плаче, грамофон свири”, както обича да казва проф. Вучков. Според проучване, проведено през миналата година от Институт “Отворено общество”, всеки трети българин НИКОГА не посяга към книга.

И въпреки тази тъжна статистика, ми се ще да вярвам, че нещата ще се променят. Защото всеки се нуждае от време на време да му разкажат хубава история. Пък било този някой да е Венета Райкова.