Пришълец от бъдещето

| от Георги Колев |

Новият брой на списание auto motor und sport Bulgaria е на пазара от тази седмица, а ние ви представяме една от историите в него.

За разлика от Tesla Model S този автомобил със сигурност не можете да го видите по нашите пътища. Трудно ще го отриете дори и някъде в Европа. Mirai е първият сериен модел на Toyota, който се задвижва от водород, и е зряла стъпка в развитието на перспективните технологии с горивни клетки. На пътя с този уникален модел.

Ако застанете зад този автомобил и се вгледате по-внимателно, ще откриете малка локвичка. Вода. Вярно е, че всеки автомобил отделя водни пари, но в случая те са единственото, което излиза от ауспуховите тръби на Mirai. Чиста дестилирана вода, плод на реакцията в горивна клетка между зареждания в автомобила водород и кислорода от въздуха. Разработките на автомобили с горивни клетки започват още през 80-те години и неизменно присъстват в развойната дейност на всяка голяма компания, каквато е и Toyota. Всъщност за японската фирма проектната работа, свързана с горивните клетки, датира горе-долу от времето, когато стартираха проектите за хибридни автомобили, тоест от началото на 90-те години. Когато Prius беше създаден, хората започнаха да го купуват, защото е произвеждан от Toyota.

Днес хората купуват Toyota, защото произвежда хибриди. Ето че компанията представя и първия си сериен автомобил, захранван с водород, чрез който горивната клетка генерира електричество при коефициент на полезно действие от около 60 процента. Да, вярно е, че човечеството не разполага с инфраструктура за снабдяване и зареждане с водород, но с бързото развитие на технологиите за производство на електричество от вятъра, осигуряващо чести излишъци, въпросът с добиването му от вода става все по-актуален.

500 км пробег със собствено генерирано електричество

С присъщата за японците скромност и вглъбеност главният инженер на проекта Йозиказу Танака се покланя и ни обяснява всеки детайл от новата горивна клетка и резервоарите на Mirai (японската дума за „бъдеще“). Устройството на тази горивна клетка ми е отчасти познато, защото преди четири месеца, когато BMW представяше своите прототипи на базата на Серия 5 GT, те се задвижваха именно от въпросната система, предоставена от Toyota. Mirai обаче не е прототип, а сериен автомобил с доста причудливи форми, които трябва да загатнат колко напред в бъдещето е той.

Двата прототипа на BMW се зареждаха с водород под налягане от 700 бара или 350 бара при изключително ниски температури. От Toyota са избрали първия вариант, съобразявайки се с наличието на зарядни станции за водород в държави като Германия. Апропо, тестът ни се провежда именно в Германия, в покрайнините на Хамбург, един от най-екологичните градове в света, място, където се произвежда голямо количество електрическа енергия от вятърни централи и съществуват няколко зарядни станции за водород на компании като Shell. Самият процес на зареждане отнема няколко минути, в които системата, наподобяваща тази за метан или LPG, успява да сгъсти цели пет килограма водород.

Предостатъчно за пробег от над 500 км предвид високото енергийно съдържание на водорода и ефективността на горивната клетка, особено на създадената от Toyota. Можем спокойно да оставим настрани асоциации с дирижабъла „Хинденбург”, защото резервоарите имат сложна многопластова конструкция, в която основен носещ елемент е цилиндър от усилени с въглеродни влакна полимери, имащ способността да оцелее под въздействието на невероятно големи сили. По подобие на своя събрат Prius, Mirai всъщност е хибрид, защото притежава и акумулаторна батерия (с капацитет от 1,4 кВтч и напрежение от 244 волта) служеща като буфер, в който се складира енергия при спиране.

Безопасността преди всичко

Интериорът е не по-малко футуристичен от външността, а на разположение на водача има цели три дисплея в средната част на арматурното табло. Натискаме бутона за стартиране, преместваме малкия лост, удивително наподобяващ този на Prius, и потегляме. Mirai предлага всички системи на един претендиращ за принадлежност към средния клас съвременен автомобил – като започнеш с климатичната система (не открих информация за използвания начин на отопление, но предвид високата ефективност на целия задвижващ тракт е почти 100 процента вероятно това да става като при електромобилите) и стигнеш до подгряването на седалките. Освен това автомобилът е оборудван с почти всичко възможно по отношение на комуникационната свързаност и системите за асистенция като част от безопасността. Тук обаче ще се въздържим от подробности в тази област, защото е редно да отделим много повече място за същността на автомобила и това какво представлява на пътя.

Новата конструкция на горивната клетка с голяма контактна площ на елементите я прави по-ефективна, а специалните джобове за бързо отвеждане на водата позволяват нормално стартиране на системата и при температури от минус 30 градуса. Въпреки силния и влажен северен вятър в средата на октомври външната температура в Хамбург все пак е малко над нулата и не подлага системата на екстремни натоварвания. При потегляне и желание от ваша страна със 155-те конски сили на своя електромотор Mirai ускорява с устрема на електрически автомобил, но освен характерното свистене на двигателя се чува и звукът на компресора за въздух, който е плод на „саунд инженеринг“ и е неизменен атрибут на модела.

Всъщност пътуването с Mirai го разкрива като изключително зрял и приятен за шофиране автомобил. Въпреки задното окачване с торсионна греда (за да се осигури място за задния резервоар за водород), динамиката в завой е съвсем прилична благодарение на ниското разположение на задвижващата система и съответно ниския център на тежестта. Най-впечатляваща обаче е не динамиката, а изключителната хармония на задвижването – нещо, на което хората от Toyota винаги са държали много и което е особено ярко изразено в хибридните модели. Mirai потегля с лекота, сякаш има много по-ниско собствено тегло от 1850-те си килограма, набира плавно и равномерно, а след първоначалния устрем навлиза в по-спокойни води и ви подканя да се движите лежерно и без напрежение.

Да, този автомобил не търси спортни изяви. Той е уникален по своя характер и създава уникално чувство и удоволствие зад волана, което няма нищо общо със скоростта и бързото вземане на завои. Той е като странен пришълец от бъдещето, който подминава с усмивка безумните страсти за изява и външен израз в нашето ежедневие и излъчва някаква друга, далечна мъдрост.

Разход на 100 км – 0,9 кг водород

Междувременно разходът, който показа по време на тестовото шофиране, се придържаше в рамките на 0,9 кг водород на 100 км, което означава, че наистина може да измина над 500 км с един резервоар. Водачът може да управлява и степента на рекуперация с помощта на позицията Br на лостчето за управление. Според данните разходът на гориво е по-нисък в режим на градско движение – вероятно заради спецификите на горивната клетка.

У нас няма да видите подобен автомобил, но и в чужбина Mirai ще си остане рядкост. Собствениците му ще са хора, компании и институции от градове като Хамбург или Ротердам, които по особено ярък начин изразяват отношението си към технологиите, новостите и околната среда. В момента в Германия има 20 станции за зареждане с водород, а броят им трябва да достигне 50 до средата на 2016 година. За сравнение – тези за зареждане с LPG са 6800. В рамките на проекта Clean Energy Partnership (CEP) обаче ще бъдат построени още множество водородни станции. Създаден през 2010 г., CEP е консорциум от 13 партньори: Berliner Verkehrsbetriebe BVG, BMW, Daimler, Ford, GM/Opel, Hamburger Hochbahn, Linde Group, Royal Dutch Shell, Statoil, Total, Toyota, Vattenfall Europe и Volkswagen Group.

Заключение

Ако обичаш техниката, шофирането на подобно нещо е невероятен подарък.

Спомените ме отвеждат към един прототип на GM отпреди 10 години, благодарение на запознаването с който днес мога да твърдя, че технологиите в тази област са извървели изключително дълъг път. Остава си проблемът с наличието на съоръжения и инфраструктура за производство на водород. С широкото навлизане на възобновяемите източници на енергия перспективите за такива автомобили започват да стават по-оптимистични.

В актуалния ноемрийски брой на водещото месечно автомобилно списание в България ще откриете:

  • Volkswagen – Моделната гама на марката от Волфсбург. Ще превземат ли SUV и кросоувър моделите пазарния дял на комбитата? Какво да очакваме през следващите няколко години.
  • Volkswagen – Хроника на един предизвестен скандал. Звучи като ирония на съдбата, но гигантът Volkswagen влезе в една от най-големите кризи в германската индустриална история именно заради един от прочутите си дизелови двигатели.
  • Toyota Mirai – auto motor und sport България стана първата родна медия, чийто представител получи възможността да управлява високотехнологичния модел на Toyota.
  • Opel Astra – Първи изчерпателен тест на новата надежда от Рюселсхайм.
  • Audi Q7, BMW X5, Mercedes GLE, Porsche Cayenne – Едно сравнение на елитни пълноразмерни SUV модели.
  • Зимни гуми – Сравнителен тест на девет модела гуми за студения сезон с размер 225/50 R 17. Кое ще се окаже най-доброто предложение за средния клас автомобили?.
  • Jaguar XE 20d срещу BMW 320d и Mercedes C 250 d – Първо сравнение на новия XE 20d с двама от неговите основни съперници – BMW 320d и Mercedes C 250 d.
  • Техника Системи за принудително пълнене при спортните мотори. Какво на практика представляват технологиите за принудително пълнене днес? Ще разгледаме десет спортни автомобила с различни системи за предварително сгъстяване на въздуха.
  • Техника Мерки за ограничаване на емисиите при дизеловите двигатели. Всички необходими мерки и компоненти за гарантиране на чистотота.
  • Класика – Трите първи поколения Chevrolet Corvette. Те се различават до крайност – както по външен вид, така и по характер. Въпреки това притежават и много общи черти. Кое да изберем?
  • Формула 1 – Новата генерация пилоти настъпва.
  • Льо Ман Гараж 56 и на какво е способна човешката психика.

 

 
 

Най-издръжливите на студ хора

| от chr.bg |

Учени от Лондонския университетски колеж изясниха, че жителите на Северна Европа притежават особен ген, който защитава организма от хипотермия, и позволява на норвежци, шведи, финландци и други жители на региона да понасят по-леко студените зими.

По данни на учените, генът TRPM8 се появил у хората преди около 25 000 години, когато климатът в Европа бил по-студен. Въпросният ген играе също роля на обезболяващо, като повишава прага на болката и дава възможност на притежателите му да се справят по-лесно със сериозни заболявания. TRPM8 е с роля на температурен маркер, който съобщава за преохлаждане на организма.

Учените отбелязват, че именно благодарение на този ген жителите на северните райони в Европа се чувстват по-добре и по-рядко боледуват в студовете в сравнение с другите хора.

Най-издръжливи на студовете са финландците – TRPM8 се съдържа в геномите на 88 на сто от жителите на страната.

 
 

Артър Конан Дойл: „Дребните детайли са по-важни от всичко останало.“

| от chronicle.bg |

„Ако успее моят труд за час

момчето-полумъж да увлече,

да увлече мъжа-полумомче,

целта си скромна съм постигнал аз.“

Това е епитафията, изрязана на надгробната плоча на сър Артър Конан Дойл. Създателят на близо 60 творби, в които главни герои са най-известният детектив в света и неговият верен приятел – Шерлок Холмс и Уотсън. 

Създателят на вселената на Холмс е роден на 22 май 1859 г. в Единбург. Първият му роман е публикуван през 1890 г.  „Етюд в червено“ е и първата творба, в която главен герой в лондончанинът от „Бейкър стрийт“ Шерлок Холмс. Дойл започва да пише романа четири години по рано под друго заглавие. Още след публикуването му авторът получава признанието, за което е копнеел от самото си пристигане си в Англия.

Още преди да измисли своя герой, Дойл се увлича по спиритуализма и пише три романа, считани за автобиографични. С идването на славата решава да се откаже от медицината, на която е посветил младините си. През последното десетилетие на 19 век пише няколко исторически романа, сред които известният „Родни Стоун“.

Авторът създава най-популярните си творби с Шерлок Холмс в края на 19-ти и началото на 20-ти век. От този период са „Знакът на четиримата“, „Приключенията на Шерлок Холмс“, „Мемоарите на Шерлок Холмс“, „Баскервилското куче“ и „Завръщането на Шерлок Холмс“. Още през 1893 г. иска да убие своя герой, но също както при Агата Кристи, и тук читателите са възмутени и той е длъжен да продължи да им дава „дозата“. През 1928 г. е публикуван последният сборник с разкази за Холмс – „Архивът на Шерлок Холмс“.

През есента на 1929 г. Артър Конан Дойл заминава на спиритуална обиколка из Холандия. Следващата година се връща в Англия и умира на 7 юли 1930 г. в градината си, хванал цвете в едната си ръка. 

Arthur Conan Doyle, creator of the famous fictional detective Sherlock Holmes

„Жената притежава сила на духа, с която не може да се сравни и най-голямата доблест на мъжа.“

„Повярвайте, няма нищо по-противоестествено от баналността.“

„Дребните детайли са по-важни от всичко останало.“

„Никога не се уморявам от работа. Безделието обаче ме изтощава напълно.“

„Хора, които се хвалят, че разбират от всичко, рядко могат да се похвалят със задълбочени познания.“

„Най-лошите призраци в нашия живот са призраците на нещата, към които сме били привързани в миналото.“

Sir Arthur Conan Doyle

„В този свят не е важно колко сте направили. Важно е да убедите хората, че сте направили много!“

„Колко ужасна е мъдростта, ако не носи тя полза на мъдрия!“

„Любовта към книгите е сред отбраните дарове на боговете.“

„Няма по-добра проверка за духовната и интелектуалната сила на човека от тази, когато изпада в ситуация, при която всички са против него.“

„Посредствеността не обръща внимание на нищо друго, освен на себе си. Талантът обаче моментално забелязва гения.“

„Светът е пълен с очевидни неща, които никой при никакви обстоятелства не забелязва.“

„Аз съм като стара топка за голф – от мен отдавна е очукана цялата ми бяла боя. Сега животът може да ме удря колкото си ще, но следа не ще остане. А рискът, млади приятелю – това е солта на живота. Само ако рискуваш, си струва да живееш.“

 
 

Нови психотестове за шофьори: чудесно! Стига някой да ходеше на тях.

| от Георги Развигоров |

Чудесно е! Държавата се бори с агресията по пътищата! Взимат се мерки! По телевизията има репортажи! Говорят психолози! Има екшън!

Откакто е достатъчно да засечеш някой нервен шофьор, за да ти пръснат черепа в асфалта, държавните хора започнаха да вземат поетапни мерки, с които да регулират агресивните шофьори на пътя.

Забавното в тази новина е, че или идейните двигатели на тези нови правила са напълно изпушили, или говорим за брутален опит за замазване на очите на хората, точно в периода преди всички да се качат на автомагистрала „Тракия“ и да тръгнат към морето с надеждата да стигнат живи.

Публична тайна е, че срещу 130-150лв. всеки, който трябва да мине през психотест, за да продължи да шофира, може да се сдобие директно с картончето, което му е необходимо за пред КАТ. Самият психотест е с една идея по-евтин. Нали разбирате, трябва да си или екстремно съвестен гражданин, или тотален малоумник, за да отидеш доброволно да натискаш копчета и педали и да се държиш прилично пред отегчен психолог, само за няколко десетки лева разлика.

Сивият канал за минаване на психотест е толкова претъпкан, че не знам как изобщо лабораториите, които правят въпросните тестове се издържат.

Но това е само върхът на айсберга. Институцията КАТ, която следва да стои зад шофьорите и да ги наказва, когато е необходимо, но и да им върши работа, когато това също е необходимо, е един толкова болен и нефункциониращ орган, че освен че не работи добре, заразява и всичко около себе си.

Който не се е сблъсквал с КАТ за нещо по-ексцентрично от регистриране на нов автомобил или взимане на чисто нова книжка, той не знае за каква объркана и дефектясала система говорим.

Толкова сме свикнали, че на ул. Лъчезар Станчев 4 губим времето си, кисели до зли служители ни вдигат скандали, понякога колабираме и винаги ни блъска гневен човекопоток, че сме го приели за нормално.

От около месец текат някакви крайни срокове за подаване на удостоверения за таксиметровите шофьори в София. Също от толкова време машината, която раздава номерца в КАТ не работи. Логиката е желязна, нали разбирате? Има прекалено много хора, затова системата спира да работи, вместо да работи по-бързо и да се вземат някакви адекватни мерки. За всяко гише чакат по 70-80 човека, а около машината-Бог всеки ден се тълпи една малка войска от неразбрали, които чакат тя да пусне заветния номер. Но тя не пуска.

Виси се от сутрин до вечер. Бременни припадат, деца пищят, бакшиши псуват, полицаи крещят. Сериозно. През последния месец в КАТ е като в преизподня.

Никой не може да свърши работата, за която е дошъл. И повярвайте, след цял ден в този котел на низки страсти, и най-хрисимият шофьор, обичайно кротък като кастриран бивол и вял като абитуриент след бал, ще се изнерви и ще засече някой. И то нарочно.

В същото време наистина имаме нужда от строг контрол по пътищата. Ще го потвърдят и шофьорите, и велосипедистите, и мотористите, и пешеходците. Но докато инвалидността на КАТ и корупцията при служителите на пътна полиция не се оправят, новите психотестове са само прах в очите и глътка мента, глог и валериан за обществото.

 
 

Питър Сетера oт Chicago с първи концерт у нас

| от chronicle.bg |

Питър Сетера e oт артистите, чиято музикална кариера се развива бързо, а успехите не спират да го застигат. Стартира професионалния си път през 1967 г. с група Chicago, с която издават 17 албума и печелят редица отличия.

Безспорният хит, написан от Cetera за десетия албум на бандата „If you leave me now” взима награда Грами и се превръща в първия сингъл хит номер 1 на групата. През 1986 година Сетера започва соловата си кариера, с която се записва в музикалната история с хита „The Glory of Love”, номиниран с Грами и част от саундтрака на хитовия филм „Карате кид 2“. Парчетата „The Next Time I Fall” с Amy Grant, “Feels Like Heaven” с Chaka Kahn, “After All” с Cher oт филма „Нов шанс“, както и песента “No Explanation” от мега хитовата лента „Хубава жена“.

В момента Сетера е на световно турне със своята банда и споделя музиката от 8-те си солови албума, както и най-големите хитове, написани с група Chicago.

PeterCetera_ Visual

В България ще имаме удоволствието да го чуем за първи път на живо на 9 ноември в зала 1 на НДК, а билети могат да бъдат закупени от 22 май, на цени от 60 до 140 лв. в бензиностанции OMV, билетен център НДК и мрежата на Eventim.bg