Принципът на Оланд

| от |

photo_verybig_897074Президентът на Франция Франсоа Оланд няма да посети олимпийските игри в Сочи. Но едно от възможните обяснения е, че Франция няма да може да изпълни главния олимпийски принцип – прекратяване на всички войни по време на провеждането на олимпийските игри.

Като се изтегли от Афганистан, Франция постепенно прехвърля своите експедиционни войски в по-интересния за нея континент – Африка. Провеждайки в първите шест месеца на тази година военна операция в Мали, през декември тя започна нова – в Централноафриканската република. Изказвайки се в подкрепа на създаването на военен съюз на африканските държави, чиято цел е да гаси редовно възникващите тук въоръжени конфликти, Париж явно се стреми да укрепи мястото си на „куратор” на този съюз в страните на бившата Френска Африка. Африканските миротворци и до сега не са достатъчно подготвени, обучени и екипирани. Логично е, че сериозни конфликти в бившите френски колонии за сега без французите не могат да бъдат решени.

Но ако в началото на лятото резултатите от операцията в Мали изглеждаха обнадеждаващи, към края на годината стана ясно, че главният проблем не е решен. По време на военната операция френската страна всячески се стремеше да не допуска сблъсъци на малийската армия със сепаратистите-туареги. По време на бойните действия против ислямистите, туарегите заявиха за неутралитет и готовност за преговори с новото правителство на страната. Но в края на ноември сепаратистката групировка „Национално движение за освобождение на Азавад” заяви за отказ от споразумението с правителството на Мали за прекратяване на бойните действия.

Роб Принс от Денвърския университет оценява по следния начин ситуацията: „Едно нещо е с помощта на френската армия да се изтласкат ислямистите от по-голяма част от северната част на Мали, и съвсем друго нещо е да се започне решаване на по-мащабните проблеми – голямата нищета, междуетническото напрежение, репресиите, корупцията, слабите институти на държавната власт и недостатъците на инфраструктурата”.

Напълно ясно е, че коренът на злото в Мали е много по-дълбоко от религиозните и етническите сблъсъци. Практически такава ситуация се наблюдава и в Централноафриканската република. Малко по-добро е положението в съседните Чад, Конго и Судан. Не е известно, дали световната общност ще може да помогне на стотиците хиляди души, които са на прага на хуманитарна катастрофа. Средствата, които се събират от ООН за хуманитарна помощ за тези страни, за сега са недостатъчни. Това, че отчаяните и озлобени хора още дълго време ще търсят причината за своите беди в съседите по етнически и религиозен признак, е очевидно.

За сега Франция пое единствено задачата по осигуряване на сигурност на ключевите структури на тези страни. Но безусловно, от Франция ще бъдат необходими капиталовлажения в разрушената икономика. И дори при реализирането на най-оптимистичния сценарий, получаването на дивиденти от „новото разпределение на Африка” е дело с твърде отдалечено бъдеще.

За сега Париж го очакват единствено разходи и главоболия от африканските проблеми, пише Гласът на Русия.

 
 

12 паднали летни ангела от Instagram в топ фотопозата на 2018

| от chronicle.bg |

От английски глаголът „straddle“ означава „разкрачвам се“, „разтварям крака“, „възсядам“ и „яхвам“. А страдлърките са моделите и другите жени в Instagram, които разчитат на тази толкова модерна поза, за да съберат максимален брой сърчица в социалната мрежа.

Спокойно може да се каже, че „страдлингът“ е позата на Лято 2018. И в това няма нищо лошо и нищо случайно. Тази поза прибира корема назад, стяга бедрата и подчертава гърдите. Така че…нямаме нищо против да гледаме повече момичета в нея.

В галерията събрахме 12 „стадлърки“ от Instagram, които ще ви доставят сетивно удоволствие колкото ледена бира в жегав ден. Енджой дем!

 
 

Как кралят на Англия, Хенри VІІІ, се оказа първият измамен с Фотошоп

| от Радослав Тодоров |

Всички знаем как текат виртуалните запознанства на по-непривлекателно изглеждащите младежи из социалните мрежи. Снимките, които показват на „жертвите“ си, са затъмнени или кропнати и най-вече фотошопнати.

Но ако си мислите, че тази социална тактика се е пръкнала със социалните мрежи в последните десетина години, жестоко се лъжете. По абсолютно същия начин през ХVІ в. е бил изигран и самият крал на Англия!

Когато Хенри VІІІ решава да се жени за четвърти път (а дори ще му предстоят още два), по политически причини изборът пада върху дъщерята на Йоан ІІІ, херцог на Клеве, който също като Хенри е подръжник на Реформацията и Еразъм Ротердамски.

За сключването на замисления съюз най-вероятно краля е бил убеден от канцлера Кромуел. Хенри обаче е твърде придирчив, за което говори и броя на браковете му, докато този на любовниците му пък е направо неизчислим. Така че той иска да е сигурен, че няма да се прекара и решава да се информира за външния вид на бъдещата си съпруга.

Скоростта и качеството на нета през 1539 г. обаче били отчайващи. За да се изпрати еквивалента на един съвременен файл тип .jpg от Германия до Англия е било нужно да изпратиш на кораб биологична единица снабдена с бои и платно, тя да вземе данните от мястото и да бъде върната по същия начин обратно. Като времето за извършването на тази операция е било няколко месеца. В днешно време всички мрънкат ако тегленето на видео или изображение вземе, че се забави с някоя и друга секунда повече, Хенри обаче чака стоически.

2
Картина на Хенри VІІІ от 1537 г.

Въпросната биологична единица, която трябва да пренесе изображението е придворния художник Ханс Холбайн младши. Краля изрично му казва да не пести никакви детайли и да нарисува Ана точно така както тя действително изглежда, без да се притеснява, че някой може да го обвини за качеството на портрета.

Художникът обаче явно е минал и втора консултация при Кромуел впоследствие, който, така да се каже, му е разбърникал настройките. Дали с подкупи или заплахи не е ясно, но успява да го убеди да излъже със своята картина.

Кромуел успява да консултира и пътуващия хроникьор на пратеничеството Едуард Хол, така че и той в хрониката си да опише Ана с възможно най-хвалебствени думи за външния й вид:

„Her hair hanging down, which was fair, yellow and long … she was apparelled after the English fashion, with a French hood, which so set forth her beauty and good visage, that every creature rejoiced to behold her“

Колкото до Холбайн, ето как той изобразява Ана фон Клеве:

1

Жената гледаща от портрета се харесва на Хенри и той се съгласява на брака. Когато обаче в Англия пристига истинската Ана, усмивката бързо угасва от лицето на Хенри.

Достатъчно показателно е че дори първата им брачна нощ така и не била консумирана. Гневното обяснение на Хенри към Кромуел за това е, че „тялото и миришело лошо и имала остри гърди“. В резултат на това няколко месеца по-късно бракът е разтрогнат.

Как точно е изглеждала в действителност Ана фон Клеве, никога няма да узнаем. И слава Богу.

 
 

С бира и вино към бащинството

| от chr.bg |

Бирата и виното са полезни за мъжете, които искат да станат бащи, защото подобряват качеството на спермата, съобщи в. „Дейли мейл“, позовавайки се на италиански учени.

Учените от Фондационе поликлинико в Милано са изследвали 323 мъже.

Ефектът се дължи на антиоксидантите в гроздето и на съединението хсантохумол в хмела, които предпазват клетките от увреждане.

Препоръчваното количество обаче е малко – около бутилка вино седмично, или няколко малки бири. То обаче може да е голяма утеха за мъжете с репродуктивни проблеми, на които обикновено забраняват всякакъв алкохол.

Допустимото количество алкохол е четири до седем единици седмично. Една алкохолна единица в Италия е 12,5 гр. Това са четири до седем бири от 330 мл.

 
 

Тейлър Суифт ще играе в „Котките“

| от chronicle.bg |

Американската поп звезда Тейлър Суифт ще играе във филмовата адаптация на мюзикъла „Котките“ в партньорство с Дженифър Хъдсън и Иън Маккелън.

Режисурата ще бъде поверена на британеца Том Хупър, известен с работата си над филма „Клетниците“ по романа на Виктор Юго, излязъл на екран през 2013 година.

Мюзикълът „Котките“, композиран от британеца Андрю Лойд Уебър беше поставен най-напред в Лондон през 1881 година, а след това и в Бродуей в периода 1982-2000 г. Това е четвъртата по продължителност постановка, задържала се на афиша в Манхатън.