shareit

Принципът на Оланд

| от |

photo_verybig_897074Президентът на Франция Франсоа Оланд няма да посети олимпийските игри в Сочи. Но едно от възможните обяснения е, че Франция няма да може да изпълни главния олимпийски принцип – прекратяване на всички войни по време на провеждането на олимпийските игри.

Като се изтегли от Афганистан, Франция постепенно прехвърля своите експедиционни войски в по-интересния за нея континент – Африка. Провеждайки в първите шест месеца на тази година военна операция в Мали, през декември тя започна нова – в Централноафриканската република. Изказвайки се в подкрепа на създаването на военен съюз на африканските държави, чиято цел е да гаси редовно възникващите тук въоръжени конфликти, Париж явно се стреми да укрепи мястото си на „куратор” на този съюз в страните на бившата Френска Африка. Африканските миротворци и до сега не са достатъчно подготвени, обучени и екипирани. Логично е, че сериозни конфликти в бившите френски колонии за сега без французите не могат да бъдат решени.

Но ако в началото на лятото резултатите от операцията в Мали изглеждаха обнадеждаващи, към края на годината стана ясно, че главният проблем не е решен. По време на военната операция френската страна всячески се стремеше да не допуска сблъсъци на малийската армия със сепаратистите-туареги. По време на бойните действия против ислямистите, туарегите заявиха за неутралитет и готовност за преговори с новото правителство на страната. Но в края на ноември сепаратистката групировка „Национално движение за освобождение на Азавад” заяви за отказ от споразумението с правителството на Мали за прекратяване на бойните действия.

Роб Принс от Денвърския университет оценява по следния начин ситуацията: „Едно нещо е с помощта на френската армия да се изтласкат ислямистите от по-голяма част от северната част на Мали, и съвсем друго нещо е да се започне решаване на по-мащабните проблеми – голямата нищета, междуетническото напрежение, репресиите, корупцията, слабите институти на държавната власт и недостатъците на инфраструктурата”.

Напълно ясно е, че коренът на злото в Мали е много по-дълбоко от религиозните и етническите сблъсъци. Практически такава ситуация се наблюдава и в Централноафриканската република. Малко по-добро е положението в съседните Чад, Конго и Судан. Не е известно, дали световната общност ще може да помогне на стотиците хиляди души, които са на прага на хуманитарна катастрофа. Средствата, които се събират от ООН за хуманитарна помощ за тези страни, за сега са недостатъчни. Това, че отчаяните и озлобени хора още дълго време ще търсят причината за своите беди в съседите по етнически и религиозен признак, е очевидно.

За сега Франция пое единствено задачата по осигуряване на сигурност на ключевите структури на тези страни. Но безусловно, от Франция ще бъдат необходими капиталовлажения в разрушената икономика. И дори при реализирането на най-оптимистичния сценарий, получаването на дивиденти от „новото разпределение на Африка” е дело с твърде отдалечено бъдеще.

За сега Париж го очакват единствено разходи и главоболия от африканските проблеми, пише Гласът на Русия.

 
 
Коментарите са изключени