Принц Хари вкара гол за Белгия на Световното

| от |

Принц Хари вкара гол за Белгия при победата на червените дяволи над САЩ на осминафиналите. До такова заключение достигнаха потребителите на Twitter.

https://twitter.com/_shk_/statuses/484094053735473152

Е не можем да не признаем, че и ние бяхме на път да се объркаме, но звъннахме да проверим къде е Принц Хари по време на мача, но обещахме да не издаваме какво прави…

kevin-de-bruyne-prince-harry

 
 

Електротехник грабна 100 000 лева от билет „Златните сейфове“ на Лотария България

| от |

За един българин Коледа дойде неочаквано рано! На 13 ноември, понеделник, въпреки фаталната дата, Тодор Чолаков от град Пирдоп спечели 100 000 лева от билет „Златните сейфове“ на Лотария България.

27-годишният мъж се отбива в пункта на „Евробет“ на ул. „Панагюрско шосе“ № 16 в град Пирдоп, където решава да си пробва късмета. Избира си билет „Златните сейфове и след секунди изненадата не закъснява – пред него се разкрива разкошната шестцифрената сума!

„Трудно мога да опиша емоциите, които изпитах, когато системата в пункта потвърди печалбата от 100 000 лева. Беше като сън, започнах да скачам и да се радвам от вълнение!“, разказва Тодор.

Щастливецът, който работи като електротехник, планира първо да зарадва семейството си с подаръци, след което ще си купи нов автомобил.

В билет „Златните сейфове“ се крият печалби за внушителните над 56 000 000 лева!

 
 

Виктория Джъстис – новото лице на Холивуд

| от chr.bg |

Виктория Джъстис e изгряваща, дори вече изгряла актриса и певица. Първата си роля получава, когато е едва на 10, а от тогава участва в няколко филма и сериала, в това число „Zoey 101″, „Victorious“ и „Eye Candy“.

Джъстис играе и в театъра!

Тя е родена в Холувуд, Калифорния. Баща й има английски, немски и ирландски корени, а майка й – пуерторикански. Виктория, както ще видите от снимките в галерията ни, има и полусестра Мадисън.

 
 

„Проблемът не е в цигарите“, каза той и запали фаса от земята

| от Евелина Бонева |

Ставам сутринта на 16 ноември. Влизам в хола, паля цигара и чета, че било ден против тютюнопушенето. Писна ми от тия против нещо си. Ден против алкохола, ден против секса, ден против канализационните шахти.

Никога не съм се опитвал да откажа цигарите и не мисля и да се опитвам. Знам, че са вредни, но реално не ми пречат. Доставят ми удоволствие, част са от идентичността ми, успокояват ме, дават ми самочувствие и не мисля, че ми пречат или че аз преча на някого с тях.

Оправям се за работа набързо, взимам душ, слагам храна на котката и излизам. Точно съм стигнал до първия етаж и се сещам, че не съм взел боклука, а имам някакъв страх, че няма да съм загасил някой фас, боклукът ще се подпали и котката ще изгори. Връщам се до четвъртия етаж, подпирам се на вратата и дишам две минути преди да вляза. Проклетите стълби все едно стават все по-високи и все повече, може би все пак трябва да започна да мисля за смяна на жилището с място, на което има асансьор. Събувам се, защото мразя да влизам вкъщи с обувки и всичките им бактерии, взимам проклетия боклук и отново слизам.

Тръгвам по улицата, днес съм с тролея. Виждам го отдалеч и понеже закъснявам, тичам, за да го хвана, само че явно не съм достатъчно бърз и го изпускам. Дишам тежко, паля цигара.

Пристигам в офиса, отварям си мейла. 16 непрочетени съобщения, май ще изпуша една цигара и после ще ги отварям. Отивам в кухнята, мамка му! Забравил съм си запалката. Обикалям офиса да искам от колегите запалка, но никой няма! Проклетите непушачи с тяхната претенция и снизходителна физиономия, когато казват „Нямам огънче“. Загрявам котлона в кухнята, на който колежките си топлят обедните супи, паля оттам, само че си опарвам пръста.

Налага се да сляза до аптеката да си купя лепенка, защото ме боли.

Като се връщам на бюрото, пристига шефът, който иска някакви неща. Това ме изнервя и ми се допушва, мамка му! Свършили са ми цигарите. Слизам до долу, времето никак не е готино. Вали суграшица, тротоарът е една огромна локва с кал. Взимам си цигари и се връщам в офиса. Преди да започна да бачкам, си прехвърлям цигарите в табакерата, защото гнусните, порнографски снимки с операции на бели дробове и давещи се деца ме отвращават.

Синът ми е на 3 години, а не съм забелязал да се дави от цигарения дим вкъщи. Дави се, когато е болен, което се случва през една седмица, когато ходи на детска градина. А децата там не пушат. Изводът? Проблемът е в детските градини, а не в родителите-пушачи.

Фейсбук е пълен с призиви да не се пуши днес, защото е ден против тютюнопушенето. Майка им стара, все едно светът няма по-големи проблеми и точно цигарите са най-голямата драма. Или все едно непушачите не умират от рак. Дядо ми пушеше като комин, а живя до 88. Брат му също пушеше и умря от рак на 49. Изводът? Все едно е.

Следобед имаме оперативка и когато се опитвам да взема думата, се задавям и кашлям 20 минути. Докато се съвзема, оперативката е свършила и всички най-досадни задачи са делегирани на мен. Никаква колегиалност.

Краят на работното време е близо, довечера съм на парти. Сипвам си едно малко уиски, паля цигара и е време да тръгвам.

Жена ми идва да ме вземе с колата, мрънка, че като вляза, колата се усмърдява на цигари. То и нейният дъх не е много готин сутрин, ама нищо не казвам.

Партито е в няк’ъв салон за „ивенти“, където не се пуши. Липсват ми старите времена, когато се пушеше навсякъде. Жена ми казва, че тогава е трябвало да си пере дрехите, с които е била на заведение същата вечер и да си мие косата, защото й вони възглавницата. На мен никога нищо не ми е воняло, аман от претенции.

Излизам навън да пуша, а времето вече съвсем се е скапало, вали сняг и е сигурно -30 градуса. Умирам от студ, освен това няма кой да ми прави компания. Здравословното стана модерно. И какво? Да не би хората да са станали по-здрави?

Вече съм подпийнал малко, тръгваме си и вървим към таксито. По пътя си изпускам фаса, а ми е последен. Срам не срам, вдигам го от земята и си го допушвам.

„Добре бе, не влизаш в обувки вкъщи, защото има бактерии, переш хавлиените кърпи през ден, а пушиш фас от земята, не разбирам“, мрънка жена ми.

„Не разбираш, защото не си пушач, затова не разбираш“.

Малко ме изнервя. Май ще спрем на някоя бензиностанция да си взема цигари за вкъщи.

Лягам си малко кисел. Жена ми е спряла да се цупи и май се опитва да ме прелъстява, само че съм ужасно изморен. Тя обаче настоява. Изпълнявам съпружеските си задължения, само че се изморявам драматично, а тя не иска да е отгоре. Женският егоизъм няма край. Имам чувството, че ще умра всеки момент. Може би мъжете след 30 трябва да са по-внимателни със секса, реално това е много сериозна физическа активност, която води до задух и сърцебиене.

Когато сърцето ми възвръща нормалния си ритъм, заспивам веднага. Чувал съм, че хората, които са отказали цигарите, често сънуват, че пушат. А аз сънувам, че съм на онзи плаж с надвесена над хамак палма, който сте виждали на всички картички и уолпейпъри. Лежа на хамака, гледам небето и пия коктейл от кокосов орех. Добре е , че нямам намерение да спирам да пуша.

 
 

Ела Фицджералд, Нина Симон и Далида „пеят“ на Киномания

| от chr.bg |

Ела Фицджералд, Нина Симон и Далида „пеят“ на Киномания. Филми за легендарните изпълнителки са в рубриката „Музикално кино“ на фестивала, съобщават организаторите.

Документалният „Ела Фицджералд: Струва си да живееш“ на Шарлот Зуерин описва шеметната кариера на уникалната джазпевица. Продукцията е номинирана за „Грами“ за музикален филм и е с участието на Рей Браун-син, Оскар Питърсън, Андре Превен и гласа на Тони Бенет.

Освен с талант, Ела Фицджералд печели публиката и с огромния си артистизъм и любов към пеенето, което личи във всяко нейно изпълнение. През 50-те и 60-те години на миналия век по популярност може да й съперничи единствено Франк Синатра, а записите й на песните на Коул Портър, Айра и Джордж Гершуин и Роджърс и Харт са изключително успешни. Киномания представя филма по случай 100-годишнината от рождението й – на 26 ноември от 11.30 ч. в кино „Люмиер Лидл“.

Зоуи Салдана играе Нина Симон в едноименния филм на Синтия Морт, който е в кино „Люмиер Лидл“ на 18 ноември от 15.00 часа. Участват и Дейвид Ойелоуо, Роналд Гътман, Кийт Дейвид, Ела Джойс, Ела Томас, Майк Епс, Майкъл Вартан. Филмът проследява най-славните години на изключителната певица и пианистка, с истинско име Юнис Катлин Уеймън и 15 номинации за „Грами“, психическите й сривовете и намирането на пътя обратно към себе си с помощта на Клифтън Хендерсън, неин асистент и мениджър.

„Далида“ на Лиса Асуелос пресъздава трагичния живот, завършил със самоубийство, на една от най-известните френски певици от края на 50-те до 80-те години, продала над 170 млн. плочи в целия свят. „Далида“ – от афиша на Фестивала на френския филм в рамките на Киномания, може да се види в „Люмиер Лидл“ на 20 ноември от 20.30 часа.

Сред докосващите душата заглавия на Киномания е и „За паметта и музиката“ на Ричи Адамс по романа на Никълъс Базан, директор на Центъра по неврология към Луизианския държавен университет. Вдъхновен е от научно изследване, но се превръща в красива, вълнуваща история за Ню Орлиънс и джаза, направил го известен. Талантливата Онжаню Елис е в ролята на Уна Вида – джазпевица, която пее по улиците на Френския квартал и страда от болестта на Алцхаймер, заради която е загубила и майка си. Неврохирургът д-р Крус не остава безразличен към историята й и се стреми да й помогне. Прожекцията в „Люмиер Лидл“ е на 29 ноември от 21.00 часа.