Приказни одеяла, изплетени от чудни ръце

| от |

Дизайнерите и изобретателите в наши дни използват 3-D плетачни машини, за да експериментират при създаването на авангардни текстилни продукти от висококачествени материи.  Тези технологии са лесни за пренасяне и същевременно спестяват доста време. Но хрумвало ли ви е, че някои създават всичко само с двете си ръце? Като тези невероятни одеяла, подходящи за илюстрация към зимна приказка.

Съгласете се, че няма нищо по-хубаво от чаша топло мляко през зимните месеци, в комбинация с плетените чорапи на баба на краката и едно такова романтично вълнено одеяло. Но едрогабаритните одеяла, за които говорим, са особено интересни и красиви. Те представляват плитка от едри шевове и са някак симпатични именно заради огромните възли. Дело са на киевската дизайнерка Анна Мариненко, макар че идеята не е нейна. Tе са хит в социалната мрежа Инстаграм, където снимките на творенията й колекционират лайкове и сладникави коментари и въздишки.

Самата Мариненко разкрива, че започва да плете одеялата, след като се сблъсква с огромно чиле гигантска дебела вълна миналата година. Решава да изплете нещо различно, но нямала подходящи куки за плетене. Така започва да използва собствените си ръце, с които произвежда плетка с дебелина около 7-8 сантиметра. Така се появяват първите едрогабаритни одеяла.

Мариненко изработва моделите си само с двете си ръце. Вълната е 100% мериносова, а покривалата са достатъчно леки, за да се носят като ръчен багаж, въпреки масивния си вид. Освен това топлят, без да запарват и могат да се ползват дори в хладните летни вечери. Така Анна започва да разпространява продукцията си, като произвежда широка гама от цветове и плетки и дори изпълнява поръчки. С времето й хрумва идеята да се снабди с огромни дървени куки за плетене, които изглеждат доста комично по време на самия процес. Освен това Анна е разпространител на дебелата вълна, така че любителите на плетенето могат да се възползват.

Анна започна рекламна кампания, която има за цел да популяризира творенията й, които са универсален подарък за Коледните празници.

Моделите на Анна може да разгледате в галерията ни.

 
 

Откъде идват котето, бебето, зайчето и всички обръщения към гаджето

| от chronicle.bg |

Виждали сте го много пъти. И сте си казвали, че толкова ниско няма да паднете. Да се наричате „коте“, „зайче“, „мило“, „бебе“, „слънчо“, да не говорим за останалите меко казано екстравагантни умалителни към партньорите. Имената гравитират в целия спектър на световната флора и фауна – от зеленце и морковче, до кокошчице и бръмбарче. И да, второто сме го виждали с очите си, съществува, честна хроникълска.

Обаче изведнъж се озовавате във връзка и то идва някак естествено. Първото умалително име, което с партньора си лепвате, после променяте, нагаждате, докато не спрете на едно (или две), умалително име, само между вас си.

Оказва се, че това не е просто лигава прищявка на гледащата през розови очила любов, а всичко си има много точно научно обяснение. И както повечето неща от живота на възрастните, корените на това обяснение са в детството или по-точно – в родителите. Тези от нас, които са били заобиколени от любящи майки, баби и татковци още от ранна възраст са свикнали да ги наричат по всевъзможни начини, за да покажат обичта си. Според невроантрпологът Дийн Фолк езикът на майката към детето е израз на любов, привързаност, загриженост, който се попива от нейната рожба. В резултат тя запаметява усещането, чийто носител стават тези умалителни названия.

Когато децата пораснат, те отново търсят онова усещане, което са получавали при общуването с родителя. И започват да наричат новият си най-близък човек с умалителни имена, които както казахме, предават онова усещане.

Други учени обаче са на друго мнение, което също има резон. Според тях наричането с такива имена помага на хората във връзката да се чувстват по отворени и спокойни. Освобождава ги от оковите на ежедневието и от ролята им на зрели възрастни хора.

Според учените тези проявления на връзките, са от важно значение за това да се чувстваме добре. Наричайки се по всякакви начини, които отстрани изглеждат нелепи, всъщност ни помага да установим тази връзка на близост и игра(свързана с животинското в нас), към която се стремим.

Така че не се притеснявайте от прякорите, които сте си сложили с гаджето, колкото и абсурдни да са.

 
 

Как да разберете, че сте прост субект от мъжки пол

| от Дилян Ценов |

Преди две седмици излизаме с приятели на ресторант. Мястото се води едно от хубавите в столицата. Всичко е хубаво – приятелите, разговорът, хуморът, околните.

До момента, в който трима субекти от мъжки пол влизат в заведението и сядат на маса точно в средата на залата. Изглеждат като изплюти от конвейер – около метър и седемдесет, по сто килограма всеки, набити, с мускули, които се показват „апетитно“ изпод тениска, каквато яките пичаги носят през декември. Може би жените наоколо всеки момент ще започнат да саливират, както се изразява една от приятелките ми?

Това е едва началото на цирка. След влизането следва триумфално разполагане по местата в стил „султан Абдул Азис“, а ролята на момичето от харема за зла участ се падна на една от сервитьорките. За още по-голямо съжаление униформата  й се състои от къса (прекалено даже) пола. Идеално за нашите трима субекти. Отива да им вземе поръчката. Единият чичо пуска погледа си по тялото й бавно, отмерено, на лицето му се появява ехидна усмивка. Оглежда я отдолу нагоре и се спира върху лицето й. Тя не го поглежда, макар и добре да знае какво се случва.

„Учиш ли?“

Не нужно да описвам отвращението, което всички изпитахме при създалата се сцена. Не знам как е продължила, нито каква е вината на сервитьорката, и откровено казано, не ми пука. Знам само, че субектът от мъжки пол не спря да я гледа по най-безпардонния начин, сякаш няма търпение да й свърши смяната, докато тя се навежда да вземе нещо от шкафовете по стената. Няма да споменавам и разговорите на висок глас между компанията, които са продължили дълго след като ние си тръгнахме.

Най-гнусното в онази (и в още милиони сцени) не е въпросният сакат опит за свалка. Потресаващото е, че става дума за огромна група субекти, които обитават Земята, имат мозъци на гълъб, побиращ се в тяло на четирикрилен гардероб, и мислят, че имат изконното право да се отнасят по гореспоменатия начин с една жена. Каквато и да е тя. Която и да е тя. Каквото и да прави. Защото това не беше редовия въпрос „Учиш ли?“ Не беше както когато бяхме малки и започвахме разговор с „Как се казваш? Искаш ли да си играем?“ Това беше гнусно поведение, което няма общо с назадничавост или прекалена романтичност.

Не знам дали тази сцена учудва някого. Може би много хора ще я счетат за маловажна. Но истината е, че тя е важна. Важна е, защото не е единичен случай. Грубите и унизителни задявания са много, по всяко време, навсякъде. Уви, има жени, които влизат в ролята на обекти и подобно псевдомачовско поведение помпа самочувствието им до степен на главозамайване. Това от своя страна дава увереност на напомпаните алфа мъжкари, че това е начинът да засвидетелстват своята мъжкарщина пред една жена.

В същото време, за жена, чиято цел е да си върши работата (какъвто е случаят със сервитьорки, често ставащи жертви на такива селски прояви), подобни гнусни намеци са отвратителни. Но тя не е в позицията да им се противопостави. Жените в сферата на обслужването са най-често таргетираните жертви на wannabe мъжкарите с широки гърди и тесни хоризонти.

И ако наблюдавате отношението към тях достатъчно внимателно, ще получите един идеален ориентир за това как да разберете, че сте прост субект от мъжки пол.

Ако с един поглед и една фраза може да сринете години кървава борба за равенство между половете, вероятно сте такъв. Ако не разбирате предишното изречение – също. Ако смятате, че жена, която носи къса пола си проси секс – voila. Ако мислите, че обслужващият персонал е там, за да обслужва всички ваши нужди… знаете.

Всички от мъжки пол имаме качеството да се самозабравяме. Понякога даже да се оливаме. Но субекти като онези тримата, които тази вечер вероятно отново ще щракат с пръсти на сервитьорката в някое заведение, ни помагат да видим онова, което е откровено грозно. И ако сме умни, никога няма да погледнем с този поглед някоя жена. Не и в такава ситуация. Просто не.

 
 

Да спрем опростачването на нацията в няколко лесни стъпки

| от |

Вчера отец Паоло Кортези от Белене и от Италия, който приюти сирийско семейство, получило статут през март, получи награда за „Човек на годината“, връчена от Българския хелзинкски комитет (БХК). Разбира се, веднага се вдигна голяма патардия. Това ни подсети за един случай от края на миналия месец, за който може и да не сте чули. Тогава:

Николай Бареков  подаде сигнал към прокуратурата заради конкурса „Мис България“.

Ето част от това, което написа Бареков във Facebook: „Днес като част от Гражданско сдружение „Дебили“ срещу опростачването на българската нация“ внесох искане до Главния прокурор г-н Сотир Цацаров временно да бъде прекратено и забранено провеждането на всякакви конкурси, които съдържат думата „България”, с цел да бъде спряно опропастяването и злоупотребяването с името на нашата родина, включително това да важи и за политическите партии, които в не по-малка степен опропастиха и опростачиха нашето бъдеще като български граждани, до изработването на ясен регламент от Народното събрание на Р България, който да дава ясни параметри как, кой и при какви условия може да използва бранда „България“, включително и за търговски цели.

Подтикнати от всеобщата негативна обществена реакция, написахме и сигнал отново до Главна прокуратура, с който призоваваме компетентните органи да извършват незабавна проверка относно провеждането на конкурса „Мис България“ 2017 и избора на г-ца Тамара Георгиева за носител на короната.”

Нали знаете неловкото чувство, когато някой неприятен човек направи нещо адекватно. Например, колегата ви, който говори глупости и мирише, донесе понички в офиса. Това не променя много – просто си мислим „Този колко е тъп“, докато устата ти е в пудра захар.

Не за първи път Бареков го играе световен полицай и това крие известни опасности. За да отклоним вниманието му от отец Кортези, предлагаме да погледне няколко събития, които изискват немедлената намеса на прокуратурата.

Оградките на велоалеята на бул. „Дондуков“.

Имаме усещането, че за Бареков би било подходящ коледен подарък възможността да се изживее като Тръмп. Мислим, че би му отивали думи като: „Трябва да изградим стена между колоездачи и шофьори! И колоездачите да платят за нея!“ Не е ли така. Тук служителите на прокуратурата може да не се намесват, а да се присъединят към нас в публиката, откъдето заедно да се насладим на играта Барекова.

УНСС.

УНСС, помним, кани съмнителни личности да говорят пред студентите. Не незаконни личности, но със съмнителни качества и житейска философия. Предлагаме прокуратурата да се сезира, за да не продължават подобни смехории. А и когато си студент по Икономика, добре е да видиш как се сезира прокуратура. За всеки случай.

Мръсният въздух в София.

След като падна снегът, Фандъкова е заета да чисти тротоари, за да не я закачат хората в интернет защо пред входа на блока им не е изчистено. Няма време за мръсния въздух. Преди години Калигула обяви война на Посейдон и накара армията си да отиде на плажа и да хвърля копия във водата. Защо тогава, по сигнал на Николай Бареков, прокуратурата не заведе дело срещу въздуха, че е мръсен?

Ако имате други идеи, пишете на Бареков – той ще се заеме със случая.

 
 

Николета Лозанова с дебютна роля в киното

| от chronicle.bg |

Преди броени дни излезе официалният трейлър на най-новия български филм „Привличане“, който тръгва по кината на 23 февруари 2018 г.

Богатата на образи сюжетна линия на „Привличане“ събира на един екран част от най-талантливите български актьори – Яна Маринова, Койна Русева, Александър Сано, Луиза Григорова, Радина Боршош, Владимир Пенев и други. Своя актьорски дебют прави и Николета Лозанова.

Продуцент на филма е Башар Рахал, който освен това изпълнява и една от ролите в лентата. В същото амплоа на продуцент, но с главна роля, зрителите ще видят Яна Маринова. Режисьор на продукцията е Мартин Макариев, който стои зад успеха на сериала „Под прикритие“.

Privlichane_Poster

Действието на филма се развива в елитна частна гимназия и засяга теми за успеха, амбицията, любовта и сблъсъка на интереси. Яна Маринова се превъплъщава в ролята на млада учителка по история, която е и бивш шампион по състезателни танци. Новият преподавател по музика в училището е именно Александър Сано, към когото женските персонажи не остават безразлични. Луиза Григорова – манипулативна и разглезена ученичка, заплита интриги, които стигат до медиите. Любов, скандали, завист, успехи, амбиции, страст, музика и много танци се преплитат в сценария на „Привличане“. Какво се случва, дали ще победи любовта и справедливостта, зрителите ще могат да видят през февруари.