Приказни одеяла, изплетени от чудни ръце

| от |

Дизайнерите и изобретателите в наши дни използват 3-D плетачни машини, за да експериментират при създаването на авангардни текстилни продукти от висококачествени материи.  Тези технологии са лесни за пренасяне и същевременно спестяват доста време. Но хрумвало ли ви е, че някои създават всичко само с двете си ръце? Като тези невероятни одеяла, подходящи за илюстрация към зимна приказка.

Съгласете се, че няма нищо по-хубаво от чаша топло мляко през зимните месеци, в комбинация с плетените чорапи на баба на краката и едно такова романтично вълнено одеяло. Но едрогабаритните одеяла, за които говорим, са особено интересни и красиви. Те представляват плитка от едри шевове и са някак симпатични именно заради огромните възли. Дело са на киевската дизайнерка Анна Мариненко, макар че идеята не е нейна. Tе са хит в социалната мрежа Инстаграм, където снимките на творенията й колекционират лайкове и сладникави коментари и въздишки.

Самата Мариненко разкрива, че започва да плете одеялата, след като се сблъсква с огромно чиле гигантска дебела вълна миналата година. Решава да изплете нещо различно, но нямала подходящи куки за плетене. Така започва да използва собствените си ръце, с които произвежда плетка с дебелина около 7-8 сантиметра. Така се появяват първите едрогабаритни одеяла.

Мариненко изработва моделите си само с двете си ръце. Вълната е 100% мериносова, а покривалата са достатъчно леки, за да се носят като ръчен багаж, въпреки масивния си вид. Освен това топлят, без да запарват и могат да се ползват дори в хладните летни вечери. Така Анна започва да разпространява продукцията си, като произвежда широка гама от цветове и плетки и дори изпълнява поръчки. С времето й хрумва идеята да се снабди с огромни дървени куки за плетене, които изглеждат доста комично по време на самия процес. Освен това Анна е разпространител на дебелата вълна, така че любителите на плетенето могат да се възползват.

Анна започна рекламна кампания, която има за цел да популяризира творенията й, които са универсален подарък за Коледните празници.

Моделите на Анна може да разгледате в галерията ни.

 
 

Как да разберете, че сте прост субект от мъжки пол

| от Дилян Ценов |

Преди две седмици излизаме с приятели на ресторант. Мястото се води едно от хубавите в столицата. Всичко е хубаво – приятелите, разговорът, хуморът, околните.

До момента, в който трима субекти от мъжки пол влизат в заведението и сядат на маса точно в средата на залата. Изглеждат като изплюти от конвейер – около метър и седемдесет, по сто килограма всеки, набити, с мускули, които се показват „апетитно“ изпод тениска, каквато яките пичаги носят през декември. Може би жените наоколо всеки момент ще започнат да саливират, както се изразява една от приятелките ми?

Това е едва началото на цирка. След влизането следва триумфално разполагане по местата в стил „султан Абдул Азис“, а ролята на момичето от харема за зла участ се падна на една от сервитьорките. За още по-голямо съжаление униформата  й се състои от къса (прекалено даже) пола. Идеално за нашите трима субекти. Отива да им вземе поръчката. Единият чичо пуска погледа си по тялото й бавно, отмерено, на лицето му се появява ехидна усмивка. Оглежда я отдолу нагоре и се спира върху лицето й. Тя не го поглежда, макар и добре да знае какво се случва.

„Учиш ли?“

Не нужно да описвам отвращението, което всички изпитахме при създалата се сцена. Не знам как е продължила, нито каква е вината на сервитьорката, и откровено казано, не ми пука. Знам само, че субектът от мъжки пол не спря да я гледа по най-безпардонния начин, сякаш няма търпение да й свърши смяната, докато тя се навежда да вземе нещо от шкафовете по стената. Няма да споменавам и разговорите на висок глас между компанията, които са продължили дълго след като ние си тръгнахме.

Най-гнусното в онази (и в още милиони сцени) не е въпросният сакат опит за свалка. Потресаващото е, че става дума за огромна група субекти, които обитават Земята, имат мозъци на гълъб, побиращ се в тяло на четирикрилен гардероб, и мислят, че имат изконното право да се отнасят по гореспоменатия начин с една жена. Каквато и да е тя. Която и да е тя. Каквото и да прави. Защото това не беше редовия въпрос „Учиш ли?“ Не беше както когато бяхме малки и започвахме разговор с „Как се казваш? Искаш ли да си играем?“ Това беше гнусно поведение, което няма общо с назадничавост или прекалена романтичност.

Не знам дали тази сцена учудва някого. Може би много хора ще я счетат за маловажна. Но истината е, че тя е важна. Важна е, защото не е единичен случай. Грубите и унизителни задявания са много, по всяко време, навсякъде. Уви, има жени, които влизат в ролята на обекти и подобно псевдомачовско поведение помпа самочувствието им до степен на главозамайване. Това от своя страна дава увереност на напомпаните алфа мъжкари, че това е начинът да засвидетелстват своята мъжкарщина пред една жена.

В същото време, за жена, чиято цел е да си върши работата (какъвто е случаят със сервитьорки, често ставащи жертви на такива селски прояви), подобни гнусни намеци са отвратителни. Но тя не е в позицията да им се противопостави. Жените в сферата на обслужването са най-често таргетираните жертви на wannabe мъжкарите с широки гърди и тесни хоризонти.

И ако наблюдавате отношението към тях достатъчно внимателно, ще получите един идеален ориентир за това как да разберете, че сте прост субект от мъжки пол.

Ако с един поглед и една фраза може да сринете години кървава борба за равенство между половете, вероятно сте такъв. Ако не разбирате предишното изречение – също. Ако смятате, че жена, която носи къса пола си проси секс – voila. Ако мислите, че обслужващият персонал е там, за да обслужва всички ваши нужди… знаете.

Всички от мъжки пол имаме качеството да се самозабравяме. Понякога даже да се оливаме. Но субекти като онези тримата, които тази вечер вероятно отново ще щракат с пръсти на сервитьорката в някое заведение, ни помагат да видим онова, което е откровено грозно. И ако сме умни, никога няма да погледнем с този поглед някоя жена. Не и в такава ситуация. Просто не.

 
 

Откъде идват котето, бебето, зайчето и всички обръщения към гаджето

| от chronicle.bg |

Виждали сте го много пъти. И сте си казвали, че толкова ниско няма да паднете. Да се наричате „коте“, „зайче“, „мило“, „бебе“, „слънчо“, да не говорим за останалите меко казано екстравагантни умалителни към партньорите. Имената гравитират в целия спектър на световната флора и фауна – от зеленце и морковче, до кокошчице и бръмбарче. И да, второто сме го виждали с очите си, съществува, честна хроникълска.

Обаче изведнъж се озовавате във връзка и то идва някак естествено. Първото умалително име, което с партньора си лепвате, после променяте, нагаждате, докато не спрете на едно (или две), умалително име, само между вас си.

Оказва се, че това не е просто лигава прищявка на гледащата през розови очила любов, а всичко си има много точно научно обяснение. И както повечето неща от живота на възрастните, корените на това обяснение са в детството или по-точно – в родителите. Тези от нас, които са били заобиколени от любящи майки, баби и татковци още от ранна възраст са свикнали да ги наричат по всевъзможни начини, за да покажат обичта си. Според невроантрпологът Дийн Фолк езикът на майката към детето е израз на любов, привързаност, загриженост, който се попива от нейната рожба. В резултат тя запаметява усещането, чийто носител стават тези умалителни названия.

Когато децата пораснат, те отново търсят онова усещане, което са получавали при общуването с родителя. И започват да наричат новият си най-близък човек с умалителни имена, които както казахме, предават онова усещане.

Други учени обаче са на друго мнение, което също има резон. Според тях наричането с такива имена помага на хората във връзката да се чувстват по отворени и спокойни. Освобождава ги от оковите на ежедневието и от ролята им на зрели възрастни хора.

Според учените тези проявления на връзките, са от важно значение за това да се чувстваме добре. Наричайки се по всякакви начини, които отстрани изглеждат нелепи, всъщност ни помага да установим тази връзка на близост и игра(свързана с животинското в нас), към която се стремим.

Така че не се притеснявайте от прякорите, които сте си сложили с гаджето, колкото и абсурдни да са.

 
 

Синеокото момче на британското кино

| от chronicle.bg |

Той е бурната душа на британското кино от епохата на „Златната ера“. Купонджията, който доказва, че тялото не е необходимо да е като изваяно, за да бъде магнит за жените и предмет за обожание. Той е русата чуплива коса, сините очи, кльощавото тяло и високия ръст на киното. Питър О’Тул.

Човекът, който по време на снимките на „Как да откраднеш милион?“ непрестанно спори с Одри Хепбърн кой от двамата е по-слаб. Единственият Лорънс Арабски е един от най-добрите актьори в световното кино. И въпреки всички роли, никога не получава Оскар – само осем номинации. Връчват му почетна статуетка през 2003 година, която отказва да приеме, освен ако не му бъде връчена от Мерил Стрийп.

Синеокото момче на Британското кино си отиде на днешната дата преди 4 години. Беше 81 години. И остави след себе си десетки герои, които ни научиха как да се държим като джентълмени, как да ухажваме и обичаме жените, как да бъдем красиви само с поглед, как да пием и да пушим и най-вече как да се забавляваме – с три думи, как да живеем.

питър о'тул и одри хепбърн
С Одри Хепбърн в „Как да откраднеш милион?“

Предлагаме ви няколко цитата, които да онагледят написаното горе.

„Няма да бъда обикновен мъж, тъй като е мое право да бъда необикновен. Ще разбъркам гладкия пясък на монотонността.“

„Качих се на камион за Лондон в търсене на приключение. Свалиха ме на Euston Stations и тръгнах да си търся хостел. По пътя минах покрай Кралската академия по драматични изкуства и влязох просто да огледам какво мога да открадна по-късно“ (След време започва да учи в Академията на пълна стипендия)

„Ако не можеш да направиш нещо доброволно и с радост, не го прави изобщо. Ако ще отказваш пиенето и ще се оплакваш, по-добре се върни към бутилката.“

„Единственото физическо упражнение, което правя, е да вървя след ковчезите на приятелите ми, които наистина правеха упражнения.“

„Вземам всяка добра роля, която ми попадне. Но ако няма добри роли, ще правя всичко, за да мога да си плащам наема. Парите винаги ни притискат. А за истински добра роля може да чакаш цяла вечност. Така че се взимам в ръце и правя каквото мога.“

питър о'тул
Във филма „Лорънс Арабски“

„Любовта ми към актьорството е велико нещо. Попаднах в този свят и открих, че се справям добре. Именно то направи ме превърна от нищо в нещо. Не нещо голямо, но все пак нещо. Ако се занимаваш  с нещо, правиш го с удоволствие и се справяш добре, какво по дяволите още можеш да искаш.“

„При крадците може и да има чест, но не и при политиците“

„Нямам намерение да продумам последните си думи на сцената. Рум-сервиз и няколко покварени млади момичета ще ми свършат доста добра работа на изхода.“

„Не понасям светлината. Не понасям времето. Мечтата ми за рай е да преминавам от една задимена стая в друга.“

„Когато си млад, винаги изпитваш глад да скачаш от връх на връх, пропускайки долините.“

„Не знам абсолютно нищо за жените. Те са уникални, красиви мистерии.“

„За мен животът винаги е бил или сватба, или погребение.“

 
 

Фентъзи книгите, които ще ви стоплят с чай и ром

| от chr.bg |

Оставете студа навън и се пренесете в други, по-топли светове

Есента все по-упорито сковава улиците със студените си пръсти. Температурите безмилостно политат надолу, принуждавайки ни да трупаме дреха след дреха върху себе си.

Мрачните настроения на времето зачестяват, опитвайки се да се прехвърлят и върху нас. Дъждът и вятърът, които във всеки момент могат да се развихрят и да те пронижат до кости, допълват тази неприветлива картина. Изведнъж разходките след работа или в почивните дни не са чак толкова изкушаващи и са заменени от желанието за качествено прекарано време вкъщи и на топло.

А домашният уют се допълва прекрасно от две неща: книги и чай.

Това да се откъснеш от вехнещия, реален свят навън и да се озовеш някъде далеч, на друго място и в други времена, е изкусителна възможност. Да изживееш приключенията на въображаемите персонажи стопля кръвта, а чаят успешно прави това и с тялото като ви помага да се отпуснете. Блаженство, което е трудно за отказване. А когато книгата предразполага към това, горещата напитка може да бъде допълнена и с малко ром.

Фентъзи книгите ви дават именно тази доза приключения, която може да накара устата ви да пресъхне от вълнение.

Заглавията от жанра са прекрасен спътник за всеки студен следобед, докато стоите настанени на топло във фотьойла си, а навън духа и вали.

Предоставяме ви няколко такива заглавия, които можете да комбинирате с черен, плодов или зелен чай от богата селекция на Ahmad Tea of LondonА ако напрежението от страниците започне да се прокрадва и във вас, винаги можете да го прогоните като към горещата напитка добавите и малко ром.

„Лъжите на Локи Ламора“ на Скот Линч

Малко писателски дебюти са така впечатляващи като този на Скот Линч и докато четете „Лъжите на Локи Ламора“ ще разберете защо. Авторът изкусно пресъздава един свят на разбойници, към които до последната страница вече ще сте привързани като към стари приятели.

Локи Ламора и останалите Джентълмени копелета са чаровни измамници, които правят всичко по силите си, за да спечелят доверието на благородниците, да получат покани да пият следобеден чай с тях, а накрая да ги лишат и от „излишните“ им ценни притежания. Късметът обаче не може да е вечно с тях и миналото им започва да ги застига. А колкото и добър лъжец да си, има хора, които не можеш да подведеш.

„Лъжите на Локи Ламора“, изненадващо, е книга, която описва по невероятно убедителен начин едно мъжко приятелство. Усещането за братство и единство, въпреки грубите шеги и сбиванията, ще ви накарат да позвъните и на вашите собствени приятели.

Въпреки своите весели моменти, това е една мрачна история, която чудесно ще бъде допълнена от чаша черен чай от селекцията на майсторите в Ahmad Tea of London, която да ви ободри дори в най-напрегнатите ситуации за Локи и компания.

Леко пиратският привкус на романа, който нататък в поредицата става все по-отчетлив, както и честото посягане към чашката от страна на персонажите, определено ще ви изкушат да добавите и малко ром в чая си.

Така няма да усетите колко бързо ще преплувате през страниците на „Лъжите на Локи Ламора“ и ще искате още от приключенията на „Джентълмените копелета“ – името на поредицата на Скот Линч.

 

„Душата на императора“ от Брандън Сандърсън

Брандън Сандърсън е може би един от най-продуктивните автори в света не само във фентъзи жанра, но и изобщо. Огромният брой поредици, които пише обаче не му пречат от време на време да създава и някой самостоятелен проект.

Такава е новелата „Душата на императора“, която съдържа в себе си поредната уникална идея на Сандърсън. Той ни представя Фалшификаторите – измамници, които могат да придадат на всеки физически обект други свойства. Дайте им обикновена ваза и чрез своите печати те ще я дарят с вида на произведение на изкуството, достойно за всяка колекция.

Една от най-добрите фалшификаторки – Шай, ще се изправи пред едно от най-големите предизвикателства на занаята, когато ще се наложи да измисли начин да копира душата не на предмет, а на жив човек. И то на човека с най-голяма власт – самият Император. Залогът е не само съдбата на цялата империя, но и нейния собствен живот.

С неповторимата си фантазия Сандърсън ще ви преведе през тежката задача на Шай, която трябва да оцелее затворена в стая в двореца, докато интригантите покрай императора се опитва да я оплетат в своите мрежи.

 

DSC_6884-obr

„Вещерът: Последното желание“ на Анджей Сапковски

Поредицата от бестселъри на поляка Анджей Сапковски „Вещерът“ намери нов живот у нас с нови издания и стилни корици. Първата книга – „Последното желание“, ни представя Гералт от Ривия, който обикаля от град на град, за да спасява с мечовете си бедното население от най-различни чудовищни заплахи. Естествено, срещу заплащане, както би направил всеки себеуважаващ се вещер.

Книгата е построена под формата на разкази, които на пръв поглед са самостоятелни, но всъщност са свързани от обща история. Страница след страница опознаваме мрачния, но ефективен Гералт и контрастиращия с него шарен свят наоколо.

Именно разнообразието от персонажи и местности в отделните разкази прави книгата идеална за четене на порции, всяка от които придружена с чаша чай от плодово-зелената серия на Ahmad Tea.Можете да избирате между мента, ягода и киви, малина и нар или боровинка, с които да овкусите всяко приключение.

Всеки от тези вкусове ще придаде различен нюанс на миговете удоволствие, които ще изпитате докато проследявате развитието на Гералт. С всяка страница вие ще прониквате все по дълбоко под суровата му обвивка и ще откриете човешкото там – грижата за другия, готовността за саможертвата и способността да обичаш.

DSC_6888-obr

„Град на стълби“ на Робърт Джаксън Бенет

Все повече автори отказват да стоят в границите на един жанр. Робърт Джаксън Бенет прави това със своя роман „Град на стълби“. В него фентъзи и крими се преплитат в един хибрид, който взима най-доброто и от двата жанра.

Градът Баликов някога е бил дом на богове, преди хората да им се опълчат и да ги свалят от власт. Десетилетия по-късно положението е напълно различно – жителите на Баликов кротко живеят под властта на чужд господар, божественото минало е забравено, а с него и магията.

Политическо убийство разклаща привидното спокойствие и довежда там младият агент Шара Тивани, която има и личен мотив да разкрие убиеца. Случаят обаче се оплита все повече и повече, което кара Шара да заподозре, че е попаднала по следите на мащабна конспирация с наистина божествени пропорции.

„Град на стълби“ постоянно поема нова насока и това, което стартира като почти чисто крими, впоследствие все повече заприличва на фентъзи роман. А от всички обрати в даден момент ще се наложи да се успокоявате с плодов чай. В други ще трябва да се държите будни с чаша черен чай, за да можете да продължите да четете, а на места добавката от малко ром ще ви помогне да преживеете напрежението, което самата Шара изпитва в тази сложна ситуация.

DSC_6895-obr

„Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин

Няма как да не завършим с класиката на един от основоположниците на жанра. Още повече, че съвсем скоро отново ще се заговори за епичния роман на Дж.Р.Р. Толкин, тъй като Amazon подготвят да го пренесат на телевизионния екран под формата на сериал.

Дори да сте фентъзи фенове или просто запалени читатели, има шанс да сте пропуснали „Властелинът на пръстените“, тъй като респектиращият с размерите си том може да е стряскащ. Из страниците му обаче се крие един от най-красивите фентъзи светове, създавани някога.

Младият хобит Фродо Бегинс получава тежко наследство – магически пръстен, който обаче се оказва свързан със съдбата на цялата Средна земя. Фродо жертва домашния си уют и тръгва на приключение със спътници от всички раси, за да унищожи пръстена, който все по-сериозно обсебва съзнанието му.

На вас обаче няма да ви се наложи да излизате извън вратата. Още първите страници зелените хълмове на Хобитово ще ви отдалечат от есента навън. А хобитите, вероятно повлияни от английския им създател, са големи почитатели на чая. Зелен чай от Ahmad Tea ще направи и вашето пътешествие с тях още по-свежо и магическо.

А магията е пропита във всяка една страница на „Властелина“. Романът е приказка в най-добрия смисъл на думата. Доброто е добро, злото е зло, а пътят към крайната цел – спасението на Средната земя, е дълъг и труден. Както личи и по обема на този шедьовър, който ще ви носи наслада в продължение на дълги дни и нощи.