Приказки от 1001 нощи за хора с пари по празниците

| от |

article-2530112-1A4E8DF700000578-293_634x332

По Коледа може и да стават чудеса, но трябва да разполагаш със сериозни авоари, констатира „Дейли Мейл“ в своя разходка по възможностите как хора с пари могат да отбележат Нова година. За една седмица можете да похарчите „пари за семки“, т.е. между 52 000 и 2,2 млн. паунда, за да се порадвате на живота.

Подводницата ви чака

Ако сте фенове на морските приключения, вашият избор е яхтата RV Pegaso. Тя върви комплект с подводница, в която петима души се чувстват комфортно. Просто можете да гледате Карибско море от дълбините, докато някой ви пълни чашата с „Дом Периьон“. Докато се реете близо до морската повърхност „може да се уредят “ снимки с приятелски настроена риба-манта, която ви охранява от също толкова „приятелски настроени“ акули. След като излезете от камерата за декомпресия, имате богат избор от: басейн с трамплин, фитнес на открито, джакузи и, да не забравяме, площадка за хеликоптери , от която можете да отлетите всеки миг за където си искате. Водните упражнения включват и Flyboard — можете да полетите на височина от 10 м. и да „вземете силата в своите ръце“ . Удоволствието ще ви струва едва 441 000 паунда.

Слон се къпе пред прозореца ви

Има и хора, които не обичат водата. За тях вариантът е да отидат в резервата Серенгети, Танзания. Там за 52 000 паунда за седмица можете да наемете Singita Serengeti House, която отваря врати през януари. Условията са такива, че не вие търсите дивите животни, а те ви идват на гости. Всичко е ол инклузив. И докато се къпете в луксозната си баня можете да видите как семейство слонове точно пред прозореца ви също се хигиенизира. Можете да поплувате и с хипопотам, стига да не ви е страх от едри „люде “ край вас.

По един плаж всеки ден

През 2000 г. едно френско семейство – Коен, купи едно островче Калвини край южните брегове на Гренада. И похарчи над 100 млн. паунда, за да го облагороди. През последните няколко години този частен остров се отдава под наем. Срещу 300 000 паунда на седмица. По принцип на това късче земна твърд удобно могат да се чувстват накуп и 50 души, но ако сте с по-скромна компания – от 20 души, взимате само основната къща и плащате 300 000 паунда за седмица. Срещу което се разхождате боси по персийски килими, спите в чаршафи от египетски памук, мебелите са оригинали на Оскар дела Рента. Всяка вечер ви предлагат италианска, френска и местна кухня. На ваше разположение ще бъдат 6 плажа – по един за всеки ден – и канонада от водни спортове. За Нова година ще ви доведат оркестър от „голямата земя“, чиито изпълнения ще бъдат съпроводени с фойерверки, все едно съюзниците атакуват Нормандия.

Вила срещу 230 000 паунда

Може би най-скъпата вила в света е в Австрия, Оберлех и предлага спиращ дъха поглед над долината Лех в Австрийските Алпи. Направлението е „прясно“ – предлага се едва за втора година под наем. „Откриха“ го с гостуване там вечната Тина Търнър и Риана миналата година. СПА-център, по-голям като площ от тенискорт, ви очаква в „мазето“; в басейна ви звучи подводна музика и осветлението на водата се сменя в зависимост от настроението ви; в тази планинска крепост, изградена от титан, имате и собствена винарска изба. Ските, с които евентуално бихте се попързаляли по съседните склонове, са изработени от „Порше“. Добре дошли в планинския рай.

На гости при махараджата

Черешката на тортата на скъпите почивки е обиколката на дворците на махараджите в индийския щат Раджастан. Тя би струвала на ценителите 2,2 млн. паунда за три нощи. Срещу тази сума можете да престоите три нощи в три хотела. Или пък да ги споделите със 120 свои приятели – срещу същата цена. Изборът си е ваш. Стартирате от Lake Palace в Удайпур /сградата е построена през 1743 г., там е сниман филмът с Джеймс Бонд Octopussy/, после се премествате в Umaid Bhawan Palace в Джодпур /там Лиз Хърли се омъжи през 2007 г. за индийския текстилен магнат Арун Наяр/. Последната ви спирка в това пътешествие в приказките е Rambagh Palace, където преди време е живял махараджата на Джайпур и, ако имате време, ще можете да се разходите из заобикалящите го градини от 200 декара. Там ще можете да минете по стъпките на супермодела Кейт Мос&co, които го посетиха преди две години за рождения ден на тогавашното гадже на Наоми Кембъл – Владимир Доронин. Но не си позволявайте това да ви кара да виждате духове. Все пак цената – от октомври до април е само 2 160 000 паунда. Какво му плащаш за три дена?

С 30 приятели през Австралия по следите на историята за 590 000 паунда

Имало опашки на летището, когато заминавате с чартърен полет и с 30 приятели за 20 дена в Австралия? Нормално е. Защото после от Страната на кенгуруто машината ще ви отведе до Абу Симбел в Египет, после на минаване през Тадж Махал в Индия ще се насладите на Луанг Пребанг в Лаос. Говорим за 20-дневна разходка из миналото на света. Е, в цената на Ancient Worlds Explorer от 589 878 паунда не влиза стойността на обратния полет от Австралия. Но е любопитно, нали?

Екопочивка за милиони

Уют и спокойствие – това можете да получите на о. Лаукала във Фиджи – ако сте решили да се усамотите с 60 от най-близките и приятните ви хора и наемете всичките 25 вили. „Спасителният сал“ в Южния Пасифик е с площ от около 10 квадратни километра и е собственост на магната на Ред Бул Дитрих Матешиц. Там се отглежда екодобитък, произвеждат се тонове плодове и зеленчуци по естествен път, има собствени кошери с работливи пчелички и включително се бутилира местна минерална вода. С което Лаукала прави имота на сър Ричард Брансън о. Некер да изглежда като дълбока провинция без екстри на цивилизацията. Ако не ви се готви – на разположение имате пет ресторанта. Наемете ли острова за седмица, ще платите нещо от порядъка на 1 милион паунда, по-точно 1 092 000. В цената влизат полетите от и до Великобритания.

Добре дошли в 1001 нощи! Там духът от лампата градеше дворци, днес можете просто да си платите и да бъдете принц за седмица.

 
 

Групата, която изгори 1 милион паунда без видима причина

| от chronicle.bg |

На 23 август 1994 Бил Дръмънд и Джими Коути запалват и напълно унищожават 1 милион британски паунда. Това, което прави историята странна, е че никой, нито дори те самите не знаят конкретно защо.

От 1987 двамата формират група, която през времето има най-различни имена като The Justified Ancients of Mu Mu и The Timelords, и създават редица клубни хитове като например „Doctorin’ the Tardis“. През 1991 под името KLF (Kopyright Liberation Front) те стават една от най-добре продаваните банди във Великобритания.

klf

Бил Дръмънд и Джими Коути като група Kopyright Liberation Front

Преди да се пенсионират през 1992 дуото публикува наръчник за създаване на хитови песни. The Manual (How to Have a Number One the Easy Way) (от англ. – Ръководството (Как да имаме номер 1 хит по лесния начин) излиза през 1988 и също така описва мисленето на творците: „Най-напред, трябва да сте беден и на социални помощи. Всеки с нормална работа или вързан за университет няма да има достатъчно време да се отдаде… Ако сте музикант, спрете да свирите на инструмента си. Най-добре го продайте тоя боклук…“

Явно съветите им са добри, защото банди като Edelweiss, The Pipettes и the Klaxons се радват на успех след като прочитат книгата.

Въпреки че вече не записват музика, Бил и Джими продължават да работят заедно по различни проекти. През август 1994 се кръщават K Foundation и стздават „Nailed to the Wall“ (от англ. – закован за стена) – арт инсталация, която представлява просто 1 милион паунда заковани за борова рамка.

Недоволни от вниманието, което арт инсталацията им получава (или от липсата на такова), двамата съставят нов план. След като Tate Gallery в Ливърпул отказва да я приеме, Коути пита колегата си: „Защо просто не ги запалим?“, на което той не намира какво друго да отговори освен: „Добре“.

В минорен състав Коути и Дръмънд отиван на остров Юра на Хебридите заедно с репортера Джим Рейд и режисьора Гимпо (Алън Гудрик) на 22 август 1994. Преди да напуснат Лондон обаче, трябва да се сдобият с парите. А не можеш просто така да изтеглиш 1 милион от банкомат, нито пък някоя банка има толкова много пари в наличност. Затова наемат компанията за сигурност Ratedale да уреди ситуацията.

По-късно двамата влизат в склад до летище Гатуйк и излизат с двама бодигардове и няколко куфарчета. След това отиват на летище Редхил, където отлитат за острова.

След като пристигат в хотела си, отиват да видят къде ще се случва горенето – стара барака за лодки, в която Дъмънд и Коути в един летен ден през 1991 изгарят плетено чучело на мъж. След като се прибират в хотела обаче двамата променят решението си и се връщат обратно в бараката: „Гимпо донесе скеле, две парчета плат, които закача за една греда… Носи и две сигнални факли… Под плата има алуминиева плоскост… Коути подава пачка с пари на Дръмънд, който ги пали… Дръмънд стои вляво от огъня и продължава да хвърля пари в него, Коути е вдясно… След 5 минути движенията им стават механични, все едно хвърлят въглища в огъня.“

Според Рейд, всичките пари изгарят за около 2 часа.

Въпреки че Коути се опитва да унищожи всички фотографски и видео материали от изгарянето, Гимпо успява да запази достатъчно кадри, за да направи филм. „Watch the K Foundation Burn a Million Quid“ излиза по кината на следващата година.

Приятели на дуито по-късно казват, че те съжаляват, че изгориха толкова много пари. През 2000 Дръмънд казва, че се разкайва за стореното, но през 2004 признава: „Разбира се, че съжалявам – кой не би! Децата ми съжаляват още повече, но аз не се чувствам така през цялото време.“

Дръмънд твърди пред Рейд, че нямат какво да правят с парите и че „искахме да изразим нещо относно парите и искахме да го предадем чрез изкуство.“ 

През 2000 Дръмънд продължава: „не става въпрос да се изгорят всички пари на света… или да се пречиства душата на някого… Така се опитвам да си обясня нещо… Не знам точно какво е… Искам да кажа, че не съм го гледал като нещо деструктивно. Не беше заради унищожаването на парите. Беше за да ги гледаме как горят.“

През 2004: „След известно време осъзнахме, че какъвто и отговор да измислим, ще е достатъчно добър… Другите хора трябва да помислят върху това, което направихме.“

 
 

Великите военни изцепки: Обсадата на Гюнс

| от Александър Стоянов |

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.

Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

Годината е 1532-ра. Изминали са три лета от паметната битка при Виена, в която Хабсбургите са оцелели на косъм срещу грамадната армия на Сюлейман Великолепни.

Османците са били победени, но не толкова от  стените на дунавската крепост или оръдията на австрийските войски, колкото от лошото време и проблемите със снабдяването. Някой друг владетел в онази епоха би размислил, би се отказал и би се захванал с нещо по-простичко. Но не и Сюлейман. Човекът, който сам титулува себе си „Повелител на хоризонтите“ няма как да приема факта, че е бил надигран от централноевропейските дъждове. Десетилетие след като се е възкачил на трона, Сюлейман все още не е познавал вкуса на истинското поражение и егото му не позволява някакво средно голямо градче, разположено в покрайнините на империята му да се изплъзва от неговата власт.

800px-Belagerung_von_Güns
Обсадата на Гюнс. Снимка: Wikipedia

След като е подсигурил останалите си фронтове и е изчакал подходящ момент, Сюлейман заповядва нов поход. По стара османска традиция, подготовката започва още през ноември, 1531 г. Призиви са изпратени надлъж и нашир из империята. Случващото се напомня на сцена от фентъзи роман – пищно облечени велможи, яхнали дорести жребци препускат по пътищата на огромната империя, понесли заповедите на падишаха. Призивите се четат санджак след санджак в цялата държава на падишаха. Спахиите от провинциите трябва да се отзоват на сбор в Тракия през пролетта на идната година. Всеки да носи своето снаряжение и да се придружава от необходимият брой джебелю – въоръжени спътници, издържани от всеки тимариот. Същевременно, призивът е отправен и към елита на османската армия – легендарните еничари. Агите започват да стягат войската в столичните орти, а ветерани пристигат от краищата на империята – брулените от степните ветрове гарнизони в Крим, изгаряните от слънцето пустини на Либия, Египет и Ирак, мрачните планини на Босна и Хърватия.

Ала не е мобилизирана само войската. Хиляди търговци и занаятчии започват да се събират, за да формират грамадния обоз, следван от постоянен, подвижен пазар, който да захранва огромното човешко множество. Ковачи, месари, хлебари и шивачи се оказват на едно място с колари, лихвари, проститутки, перачки и момчета за всичко. Следовниците на армията наброяват почти толкова, колкото и самата войска. Парите са добри и сигурни – хазната плаща всеки грош стока, която редовните войски изразходят, тимарите плащат от собствения си джоб, както и наемниците.

Последните се събират от всички краища на Балканите. Организират ги местни велможи и първенци. Отряди от по 10-20 или 100-200, тези наемнически части формират така нареченото „опълчение“, съставляващо около ¼ от цялата походна колона. Сред тях има представители на всички етноси – планинци от Босна и Албания, черногорци, сърби, българи, гърци, власи и турци от балканските поселения. Обещанието за богата плячка и бърза слава е достатъчно за да провокира лудите глави.

През юни, в Едирне (Одрин) са се събрали около 120 000 войници. Знамената на падишаха и великият везир се веят в челото на армията. Към сърцето на Европа поема най-голямата и добре организирана военна машина в тогавашният свят. По всичко личи, че валякът този път ще премаже Виена. Гордостта на Сюлейман не познава граници. Войските му достигат Белград в края на юни. Навлизайки във военната зона, Сюлейман започва да пише писма. „Здравей, Фердинанд. Днес достигнах в Осийек“ е приблизителното послание на едно от тях, написано на 12 юли, 1532г. „Нямам нищо против теб, но брат ти Карл  ме предизвика твърде много пъти и този поход е срещу него. Идвам за Виена“. Всеки следващ ден, Сюлейман праща нови и нови депеши, за да извести своя австрийски опонент до къде е достигнала неговата армия.

Хабсбургите са в ступор. Фердинанд заповядва на всички войски от Хърватия и Унгария да отстъпят към Виена за отбрана на града. Местното население трябва да се евакуира и да бяга на север. Слуховете за съдбата на онези, попаднали в османски ръце са страховити. Цели села и градове се превръщат в призраци.На запад, император Карл V впряга всички ресурси на грамадната си империя за да събере армия, достойна да срещне Сюлейман на бойното поле. Наемници се стичат от Кастилия, Арагон, Фландрия, Валония и Нидерландите, Италия, Бургундия и германските земи. „Мога да събера над 100 000 души“ уверява Карл своя брат, „само трябва да издържиш“. Лесно да се каже, трудно да се постигне.

В началото на август, 1532 г., османската армия достига до границата между Австрия и Хърватия. Всички крепости в околността са капитулирали без съпротива. Османските войски тъкмо се готвят да напреднат на север към Виена, когато пред тях се оказва, че има едно миниатюрно укрепление, което не се е предало – замъкът Кьосег, наричан на немски Гюнс.

Крепостта се ръководи от хърватския дипломат и военен Никола Юришич. С него има още 700 хърватски бойци, които са заявили, че няма да бягат. В първия момент, Ибрахим паша, великият везир на Османската империя не може да повярва. Докладите трябва да грешат, решава той. Този замък несъмнено трябва да има голям гарнизон – поне 5-6 000 души, за да може да се надява на някакви шансове. Без да провери повторно, Ибрахим заповядва крепостта да се обсади по всички правила на тогавашното военно изкуство.  Еничарите разполагат своите щурмови части и артилерия на предните линии и започват да копаят траншеи и подземни галерии за да сринат вражеските укрепления с огън от оръдията и залагане на погреби под стените. Никола Юришич, който наблюдава вражеските действия от върха на замъка, пише в дневника си „Цяло чудо ще е ако издържим и три дни“. Обсадата започва на 5-ти август.

Това, което следва може да се разглежда по два начина. Единият е, битката да се класира сред най-героичните отпори в човешката история. Другият – да се прати в графата колосални военни изцепки. При съотношение 1:170, османците би следвало просто да залеят крепостта като зерги в Star Craft. Битката, както е написал Юришич, би следвало да приключи на 8-ми август,а на 14-ти, Сюлейман да обсажда Виена. Живият живот обаче не е Star Craft. По-голямата част от армията се разполага на гигантски лагер и изчаква обсадата. За самите военни действия са заделени около 10 000 души, повечето от тях еничари. Елитната пехота е специализирана в превземане на всякакви крепости. В тази битка грамадната кавалерия няма да играе никаква роля. Ще говорят пушките, стрелите и оръдията.

През следващите 25 дни, османската армия извършва 19 последователни щурма срещу Гюнс. Крепостта е засипана със снаряди от многочислената артилерия. Сапьори подкопават стените, макар твърдата скала под тях да прави поставянето на взривове трудно достижимо. В укреплението са отворени няколко пробива. Еничарите се хвърлят в атака. Защитниците ги спират с огън от упор и упорит ръкопашен бой. Ден след ден, Гюнс устоява. Нервите на Сюлейман са изопнати до краен предел. Армията му вече отдавна трябва да е на път за Виена. Ибрахим паша хвърля силите в нови атаки за да успокои падишаха и да запази главата си. Османците стигат до там, че зарязват съвременните обсадни достижения и започват да строят кули „като едно време“ за да атакуват стените. Защитниците успяват да подпалят и кулите. На 27-ми август, султанът заповядва щурм със всички налични сили.

 

Kőszeg-vár3
Замъкът на Никола Юришич днес. Снимка: Wikipedia

Отчаяните бранители се бият до изнемогване и издържат. В хранилището са останали 3 бурета барут и почти никакви куршуми. На 28-ми август сутринта, Юришич прави преглед на войниците си. Останали са само 200, повечето тежко ранени. Краят изглежда е дошъл. Привечер, към портите се приближава османски пратеник, който кани капитан Юришич на преговори. Хърватинът е стъписан. Оставяйки мъжете си на позиция, той влиза в османския лагер, преминавайки през грамадната армия. Падишахът е получил донесения, които Юришич няма как да знае – Карл V е събрал армия, която започва да се придвижва на изток. Същевременно, в Централна Европа започва дъждовният сезон. Османската армия е на път да се окаже в същата ситуация, в която се намира през 1529 г. Сюлейман не може да допусне да загуби, затова неговите хора предлагат на Юришич да предаде крепостта символично – малък корпус еничари ще влязат и ще развеят османското знаме с конските опашки над крепостта, след което армията ще се изтегли обратно, оставяйки Гюнс в ръцете на хърватите.

Този последен акт на символична победа цели да премахне позора от реномето на падишаха, който не може да си тръгне повторно от Австрия без да е превзел всички крепости, които е поставил под обсада. За да спаси хората си, капитанът приема.

На 29-ти август, османците развяват флага на най-високата крепостна кула, след което напускат Гюнс. В 11 часа, вражеската армия потегля обратно, а камбаните на градчето известяват победата. От тогава, всяка година на 29 август, в 11 часа, камбаните на Гюнс бият. Сюлейман пропуска своя шанс да застане под стените на Виена – друг няма да му се отдаде. Владетелят, наричан Великолепни, ще води още много походи, но нито веднъж няма да може да доближи столицата на Хабсбургите. Виена и Австрия са спасени с цената на 500 хърватски живота и чрез героизма на Никола Юришич и неговите мъже.