Президентът ще свика КСНС на 10 ноември

| от chronicle.bg |

Президентът Росен Плевнелиев ще свика Консултативния съвет за национална сигурност на 10 ноември, съобщи пред bTV съветникът на държавния глава Екатерина Захариева.

Темата на заседанието ще  бъде както бежанската криза, така и цялостната ситуация в Близкия Изток и геополитическата обстановка.

Захариева уточни, че КСНС не е бил свикан преди маетните избори, за да не бъде използван за „предизборни боричкания“.

Относно блокиралия сайт на президентството, тя напомни, че това се е случило буквално час, след като президентът направи своето изявление в петък.

„Безпрецедентен интерес от Тайланд към сайта на президентството – над 50 милиона в запитвания и желание за влизане в сайта за по-малко от час. Всъщност, сайтът на президента не е хакнат. Просто падна поради големия интерес“, коментира Захариева. Тя уточни, че поражения върху сайта няма.

По думите й няма опасност президентът да наложи вето на Закона за бюджета за 2016 г., защото в проекта са заложени достатъчно средства за отбрана.

 

 
 

Азия Ардженто е платила на мъж, който я обвинява в сексуално посегателство

| от chr.bg |

Италианската актриса Азия Ардженто, която е една от водещите фигури в движението Аз също и която бе сред първите обвинили продуцента Харви Уайнстийн в изнасилване, е платила значителна сума на мъж, който твърдял, че тя го е нападнала, предаде Франс прес, като се позова на в. „Ню Йорк таймс“.

Става дума за платени 380 000 долара. Те били преведени на Джими Бенет, американски актьор и музикант. Той твърдял, че Ардженто извършила над него сексуална агресия в хотелска стая в Калифорния през 2013 г., пише нюйоркското издание, което се позовава на документи, които е получило от неидентифициран източник. В тях адвокатите на Бенет описват срещата му с Ардженто в хотелската стая като „сексуална агресия“, която е травматизирала младия мъж и е застрашила психическото му здраве. По онова време Бенет бил на 17 години и 2 месеца, а Ардженто била на 37 години. В щата Калифорния трябва да си навършил 18 години, за да се смята, че си дал съгласие за сексуална връзка.

Бенет имал намерение да съди Ардженто за изплащане на обезщетение от 3,5 милиона долара. Накрая се стигнало до споразумение за изплащането на 380 000 долара.

Засега Азия Ардженто и адвокатите й не са коментирали информацията.

 
 

Сериозен инцидент преди концерт на Бекстрийт бойс

| от chr.bg |

Най-малко 14 души бяха ранени и откарани в болници, след като подпори на входа на курортен комплеск, в който концерт трябваше да изнесе групата Бекстрийт бойс, рухнаха и затиснаха зрители, предаде Асошиейтед прес.

Инцидентът станал в американския щат Оклахома. Концертът трябвало да се проведе в комплекса Уин Стар, но започнала гръмотевична буря. Организаторите започали да евакуират зрителите. Бурният вятър обаче повалил подпорите на входа на комплекса и цялата конструкция рухнала върху зрителите.

Групата написа в Туитър, че „най-важното нещо е всички да се приберат по домовете си благополучно“.

За концерта на Бекстрийт бойс били продадени около 12 000 билета.

 
 

Геолозите и миньорите – те да са живи!

| от Боян Рашев |

 

Едно време щях да ставам геолог. Вече не помня какво ме накара в средата на 11-ти клас изведнъж да реша, че ще уча Геология. Беше шок за всичките ми приятели, а за родителите ми – не е за разправяне… Ама се самонавих и самоподготвих и без един час с учител – в гимназиите такъв предмет нямаше, само в минните техникуми – изкарах 6.00 на кандидат-студентски изпит по Геология. Оказа се излишно усилие, защото бяхме 17 кандидата за 30 места – брутална конкуренция! Учих две години в Софийския, много яко и интересно, страхотни практики… и накрая спечелих една стипендия и напуснах в посока Управление на околната среда и ресурсите в Германия. Бяха мизерните години в края на 90-те, стипендията беше повече от заплатите на родителите ми и – колкото и да не ми се искаше – нямаше как да откажа подобна възможност. Така не станах геолог…

Но днес работя и празнувам заедно с тях и онези, които ги следват навсякъде – миньорите. Празнувам, защото знам какво представлява работата им, колко трудна и тежка може да бъде и колко много осигурява на цялото общество. Всъщност, на тях дължим практически всичко. Просто се огледайте! Всеки предмет, който видите, е излязъл под някаква форма от земните недра – материалите за производството му са извадени от мина или сондаж или, ако е от биомаса, със сигурност е произведен или транспортиран с използване на енергия, която идва от мина или сондаж. Посочете нещо, което има значима роля в ежедневието ви и не отговаря на горното описание и признавам, че греша. Не можете, освен ако не сте корабокрушенец на самотен остров. Но пък тогава вероятността да четете този текст клони към нула.

Защо тогава ги пиша тия неща изобщо? Защото модерното общество толкова се отдалечи от източниците на материалните си блага, че изпадна в някакво абсурдно отрицание на тяхното значение – даже ги низвергна. През 70-те група „умни“ хора лепнаха на полезните изкопаеми етикета „невъзобновяеми“ и днес „зелените“ политики на ЕС са базирани на утопични идеи като „кръгова“ или „био-базирана“ икономика, „нулеви отпадъци“ или възобновяема енергия, които заклеймяват добива и го представят като нещо „лошо“ по дефиниция.

Понятието „невъзбновяеми ресурси“ е лишено от смисъл, но днес се набива в главите на децата ни още в първи клас! Не се възобновявали достатъчно бързо, така че били изчерпаеми и не трябвало да зависим от тях? Дрън-дрън… Хайде, сетете се за глобално изчерпан „невъзобновяем“ ресурс? Не се мъчете – не можете! А за изчерпани възобновяеми ресурси примери, колкото щеш – от динозаврите, през китовата мас и слоновата кост, та до перата от странстващ гълъб…

Човешката цивилизация се създава в момента, в който хората се научават да ползват каменни сечива и други неща, създадени от полезни изкопаеми – пясък, глина, метали, фосилни горива. Последните са особено важни, защото достъпът до евтина, изобилна и надеждна енергия е основен двигател на развитието – без нея сме обратно в пещерите. Историята на човешкия прогрес може да бъде описана накратко така – процес на непрестанно ограничаване на зависимостта ни от капризите на природата, който се случва благодарение на растящия добив и умение да използваме полезни изкопаеми. Долните две графики кристално ясно го показват – геолозите и миньорите ни снабдяват с практически всичко, което приемаме за даденост.

Световно потребление на материали по тип ресурс (Krausmann et al., 2010):

Global_resorce_use

global-primary-energy-1024x723

Живеем на доста голяма планета – как точно си представяте обем от 1,0832×1012 km³? Съставена е от огромен брой елементи, съединения и минерали. От гледна точка на примитивните хора понятието „невъзобновяеми ресурси“ не включва практически нищо освен камъните на повърхността, от които те правят остри предмети. После откриват някои минерали като солта, пясъка, глината и самородни метали като злато, сребро и мед, които с малко преработка и/или претопяване могат да превръщат в нещо използваемо. И така „невъзобновяемите ресурси“ се оказват доста повече. После се научават да добиват желязо, калай и други метали от руди. Този процес на „откриване“ на нови ресурси всъщност днес е по-бърз отколкото, когато и да било в историята. Най-новите примери включват литий за батерии и индий – за екрани. Защо си мислим, че сме стигнали края на технологичния прогрес и утре няма да изскочат нови, напълно непознати ни ресурси?

За да се ограничи понятието „невъзобновяем ресурс“ количествено, се коментират т.нар. „доказани запаси“ – количествата метали, горива или други суровини в детайлно проучени находища, чийто добив е икономически ефективен. Статичното разбиране предполага, че те са крайни и просто се изчерпват. Това обаче не е така, защото запасите зависят от наличните технологии и цена. Нещо повече, доказването на ново находище увеличава запасите. Технологичният напредък също – през 70-те например глобалните запаси на мед скачат рязко поради развитието на процеси за добив на оксидни руди, които дотогава са били отпадък, а през 90-те оптичният кабел и безжичните връзки освобождават комуникациите от медната зависимост. За шистовата революция при нефта и газа вече практически всеки е чувал, което не пречи на цели страни да се правят, че я няма.

Факт е, че запасите на всички известни ресурси – от горива, през руди, до индустриални минерали – днес са много по-големи, от когато и да било. Тоест, колкото повече добиваме, толкова повече намираме. А все още си чоплим преди всичко по повърхността на земната кора, която иначе е дълбока до 70 км. – подземните находища тепърва ще се разкриват наистина масово. Да не говорим за добива на руди по дъната на океаните, който тепърва прохожда, а вече има сериозни планове и за прехващане на астероиди…

Но да се върнем на геолозите и миньорите, защото всичко идва от тях, а те днес наистина имат повод да празнуват. Защото няма друга страна в ЕС, в която добивът и първичната преработка да имат толкова водеща роля в икономиката. В глобалния Индекс на минния принос на Международния съвет по мини и минерали (ICMM) от 2016 г., България се намира на 53-то място в света, като се нарежда първа сред страните от ЕС. Изоставаме в сравнение с Австралия и Канада, но пък изпреварваме с малко дори Финландия и Швеция. А в изданието от 2018 г., което предстои да излезе, би трябвало да сме още по-напред. Защото се проучва къде ли не и нови находища изскачат постоянно; медните, златни и оловно-цинковите рудници и металургични предприятия се развиват бурно; а лигнитните въглища – колкото и да не им се иска на много хора – отново, пак и все още осигуряват 44% от електроенергията на страната ни. И на практика това няма как скоро да се промени.

Вчера прочетох, че „близо една трета от наетите за работа на новия златен рудник Ада тепе хора са се върнали от чужбина„. С една дума: Геолозите и миньорите – те да са живи!

Честито, колеги!

Текстът е взет от блога на автора с неговото изрично съгласие.

 
 

6 филма с Робърт Редфорд, които да гледате като се върнете от морето

| от chronicle.bg |

Робърт Редфорд е сияен актьор. Не само заради красотата си, която е вадеща очите, макар днес Редфорд да навършва 82 години, а заради таланта си и отношението си към работата. Той носи магията на едно поколение, което вече е в залеза си, но чиито идеали и присъствие в киното оставиха дълбок отпечатък в индустрията.

След като завършва гимназия в Ел Ей, през 1954, Редфорд започва да учи в Университета в Колорадо на пълна стипендия благодарение на качествата си на бейзболен играч. Бейзболът му помага да запази добра спортна форма в продължение на много години. На следващата година майка му умира от рак, след което той започва да пие и губи стипендията си.

gettyimages-2661980

През 1956 заминава за Франция и Италия и се отдава на бохемски живот. Завръща се в Щатите през 1957 и на следващата година се жени за Лола Джин Ван Вагенен от мормонските среди в щата Юта. Младоженците се местят в Ню Йорк, където Робърт Редфорд се записва да учи живопис в института Прат. Имат три деца – две момичета и едно момче, четвъртото умира от рядка болест.

В началото на 60-те Робърт Редфорд закупува парцел земя в Юта, който сега се е превърнал в огромно владение. Там през 1980 година създава Института Сънданс, а от 1983 година и независимия Сънданс кинофестивал. Името взима от хита си с Пол Нюман Буч Касиди и Сънданс Кид.

По случай днешната дата, на която той празнува 82-ия си рожден ден, ви черпим с няколко филма с негово участие, с които ще си припомните какво е актьорска игра. Филми с доза романтика и намигване към едни други времена.