Президентът в Черна гора: подкрепа за ЕС и НАТО, инвестиции и общ туристически продукт

| от |

България ще продължи да бъде застъпник на Черна гора за бързото й присъединяване към евроатлантическото семейство, заяви президентът Росен Плевнелиев пред черногорския си колега Филип Вуянович, по чиято покана е на двудневно официално посещение в Черна гора. В Цетине българският президент беше посрещнат с официална церемония.

mm_1393341454Росен Плевнелиев заяви след разговора си с черногорски държавен глава, че интеграцията на страната в НАТО ще бъде исторически шанс не само за Черна гора, но и за Западните Балкани и за Югоизточна Европа. Членството в Алианса означава сигурност, а ако тя е гарантирана, и инвестициите, и броят на туристите, се умножават, коментира президентът Плевнелиев. Това е и един от резултатите от 10-годишното членство на България в НАТО, допълни държавният глава.

Двамата държавници изтъкнаха значителния напредък на Черна гора по пътя на европейската интеграция и откроиха страната като добър пример за съседите си от Западните Балкани.

Политическите отношения между двете страни са отлични, значителен обаче е неизползваният потенциал на икономическите връзки, заявиха още Росен Плевнелиев и Филип Вуянович. За 2012 г. двустранният стокообмен възлиза на едва 15 млн. евро, а през 2013 г. е отчетен ръст от около 35 на сто. Според президента Плевнелиев, компании от България и Черна гора могат да работят съвместно в областта на земеделието и производството на храни, инфраструктурата, туризма и други. Засилването на контактите между пристанищата в Бургас и Варна с тези от Адриатическото крайбрежие също ще създаде добри възможности за подобряването на икономическите връзки и за развитието на целия регион.

Двете държави да обмислят възможността за установяване на директни въздушни съобщения между София и Подгорица, апелираха още президентите Плевнелиев и Вуянович. Липсата на пряка въздушна линия между България и Черна гора значително затруднява двустранните икономически контакти. Колкото е по-добра свързаността на Балканите, толкова по-добро бъдеще и просперитет ще има регионът като цяло, заяви президентът Росен Плевнелиев.

В първия ден от официалното си посещение в Черна гора държавният глава проведе разговори с премиера на страната Мило Джуканович и с председателя на Скупщината Ранко Кривокапич.

Покана към българския бизнес да инвестира в Черна гора отправи министър-председателят Мило Джуканович пред българския президент Росен Плевнелиев.

Премиерът Джуканович отбеляза активната работа на страната му в приоритетните области на инфраструктурата, туризма и енергетиката. Черна гора има намерение интензивно да сътрудничи със София и доказателство за това е откритото за първи път посолство на страната в българската столица, подчерта Мило Джуканович. Той призова също така за по-активна работа на Смесената междуправителствена комисия за търговско-икономическо сътрудничество.

mm_1393342021

Възможностите за повече свързаност на региона също бяха във фокуса на разговора между Росен Плевнелиев и Мило Джуканович. Черна гора работи приоритетно за подобряване на пътната инфраструктура по трасетата на Трансевропейските транспортни коридори към Сърбия и към Централна Европа, посочи Джуканович.

Президентът Росен Плевнелиев допълни необходимостта да бъдат насърчавани контактите между гражданите на двете страни, както и в областта на културата. Този процес, според държавния глава, може да бъде засилен със сключването на Спогодба за сътрудничество в тази сфера, която е в процес на договаряне.

Росен Плевнелиев разговаря и с председателя на Скупщината на Черна гора Ранко Кривокапич. Беше обсъдена подкрепата на Черна гора за трансформиране на Регионалния секретариат за парламентарно сътрудничество в Югоизточна Европа в Постоянен секретариат на Парламентарната асамблея на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа със седалище в София.

За общи усилия за популяризиране на културно-историческото наследство на България и на Черна гора, както и на целия регион на Балканите, се обявиха президентите Росен Плевнелиев и Филип Вуянович. Държавниците посетиха днес историческия град Котор в Черна гора. Културно-историческото наследство на побратимени градове под егидата на ЮНЕСКО, каквито са Котор и Несебър, може да бъде емблема на историческото богатство на България и на Черна гора и то трябва да бъде показвано. „Потенциалът ни е огромен, просто трябва да го отключим“, коментира президентът Росен Плевнелиев.

„Ще направим всичко възможно за свързването на нашите народи, на културите ни, на туристическите ни атракции, на музеите ни, както и да насърчим контактите между кметовете и да работим за създаването на общ регионален продукт“, каза българският държавен глава. Според президента, много възможности в тази посока разкриват и механизмите на европейската солидарност.

Двамата държавни глави отбелязаха и 10-годишнината от трагедията при река Лим, в която загинаха 12 български деца. „Добре е никога да не забравяме какво отношение срещнахме тук, в Черна гора, подадената ръка и приятелството, което виждаме в най-трудните моменти. Това ме прави оптимист за нашия регион. Иска ми се да приключим с историята на едни Балкани, където всеки е срещу всеки. Нека не забравяме трагедията, да разказваме историята на оживелите и на спасителите”, каза президентът Росен Плевнелиев пред български и черногорски журналисти в Котор.

По-късно пред президентите Росен Плевнелиев и Филип Вуянович представители на бизнеса от Черна гора подчертаха, че регионът на Балканите е единен пазар и като такъв трябва да бъде представян пред потенциалните инвеститори. Участие в срещата взеха представители на Стопанската търговска камара на Черна гора, в която членуват 18 хиляди фирми предимно от сектора на услугите, на Съюза на туристическите организации в страната и други. Черногорските предприемачи откроиха като сектор с много висок потенциал за български инвеститори производството на храни. Беше откроено и доброто сътрудничество на черногорските съсловни организации на бизнеса с търговските палати от другите страни в региона, което разкрива допълнителни възможности за общи действия за насърчаване на чуждестранната, но и на взаимната инвестиционната активност на партньори от балканите страни.

 
 

„Проблемът не е в цигарите“, каза той и запали фаса от земята

| от Евелина Бонева |

Ставам сутринта на 16 ноември. Влизам в хола, паля цигара и чета, че било ден против тютюнопушенето. Писна ми от тия против нещо си. Ден против алкохола, ден против секса, ден против канализационните шахти.

Никога не съм се опитвал да откажа цигарите и не мисля и да се опитвам. Знам, че са вредни, но реално не ми пречат. Доставят ми удоволствие, част са от идентичността ми, успокояват ме, дават ми самочувствие и не мисля, че ми пречат или че аз преча на някого с тях.

Оправям се за работа набързо, взимам душ, слагам храна на котката и излизам. Точно съм стигнал до първия етаж и се сещам, че не съм взел боклука, а имам някакъв страх, че няма да съм загасил някой фас, боклукът ще се подпали и котката ще изгори. Връщам се до четвъртия етаж, подпирам се на вратата и дишам две минути преди да вляза. Проклетите стълби все едно стават все по-високи и все повече, може би все пак трябва да започна да мисля за смяна на жилището с място, на което има асансьор. Събувам се, защото мразя да влизам вкъщи с обувки и всичките им бактерии, взимам проклетия боклук и отново слизам.

Тръгвам по улицата, днес съм с тролея. Виждам го отдалеч и понеже закъснявам, тичам, за да го хвана, само че явно не съм достатъчно бърз и го изпускам. Дишам тежко, паля цигара.

Пристигам в офиса, отварям си мейла. 16 непрочетени съобщения, май ще изпуша една цигара и после ще ги отварям. Отивам в кухнята, мамка му! Забравил съм си запалката. Обикалям офиса да искам от колегите запалка, но никой няма! Проклетите непушачи с тяхната претенция и снизходителна физиономия, когато казват „Нямам огънче“. Загрявам котлона в кухнята, на който колежките си топлят обедните супи, паля оттам, само че си опарвам пръста.

Налага се да сляза до аптеката да си купя лепенка, защото ме боли.

Като се връщам на бюрото, пристига шефът, който иска някакви неща. Това ме изнервя и ми се допушва, мамка му! Свършили са ми цигарите. Слизам до долу, времето никак не е готино. Вали суграшица, тротоарът е една огромна локва с кал. Взимам си цигари и се връщам в офиса. Преди да започна да бачкам, си прехвърлям цигарите в табакерата, защото гнусните, порнографски снимки с операции на бели дробове и давещи се деца ме отвращават.

Синът ми е на 3 години, а не съм забелязал да се дави от цигарения дим вкъщи. Дави се, когато е болен, което се случва през една седмица, когато ходи на детска градина. А децата там не пушат. Изводът? Проблемът е в детските градини, а не в родителите-пушачи.

Фейсбук е пълен с призиви да не се пуши днес, защото е ден против тютюнопушенето. Майка им стара, все едно светът няма по-големи проблеми и точно цигарите са най-голямата драма. Или все едно непушачите не умират от рак. Дядо ми пушеше като комин, а живя до 88. Брат му също пушеше и умря от рак на 49. Изводът? Все едно е.

Следобед имаме оперативка и когато се опитвам да взема думата, се задавям и кашлям 20 минути. Докато се съвзема, оперативката е свършила и всички най-досадни задачи са делегирани на мен. Никаква колегиалност.

Краят на работното време е близо, довечера съм на парти. Сипвам си едно малко уиски, паля цигара и е време да тръгвам.

Жена ми идва да ме вземе с колата, мрънка, че като вляза, колата се усмърдява на цигари. То и нейният дъх не е много готин сутрин, ама нищо не казвам.

Партито е в няк’ъв салон за „ивенти“, където не се пуши. Липсват ми старите времена, когато се пушеше навсякъде. Жена ми казва, че тогава е трябвало да си пере дрехите, с които е била на заведение същата вечер и да си мие косата, защото й вони възглавницата. На мен никога нищо не ми е воняло, аман от претенции.

Излизам навън да пуша, а времето вече съвсем се е скапало, вали сняг и е сигурно -30 градуса. Умирам от студ, освен това няма кой да ми прави компания. Здравословното стана модерно. И какво? Да не би хората да са станали по-здрави?

Вече съм подпийнал малко, тръгваме си и вървим към таксито. По пътя си изпускам фаса, а ми е последен. Срам не срам, вдигам го от земята и си го допушвам.

„Добре бе, не влизаш в обувки вкъщи, защото има бактерии, переш хавлиените кърпи през ден, а пушиш фас от земята, не разбирам“, мрънка жена ми.

„Не разбираш, защото не си пушач, затова не разбираш“.

Малко ме изнервя. Май ще спрем на някоя бензиностанция да си взема цигари за вкъщи.

Лягам си малко кисел. Жена ми е спряла да се цупи и май се опитва да ме прелъстява, само че съм ужасно изморен. Тя обаче настоява. Изпълнявам съпружеските си задължения, само че се изморявам драматично, а тя не иска да е отгоре. Женският егоизъм няма край. Имам чувството, че ще умра всеки момент. Може би мъжете след 30 трябва да са по-внимателни със секса, реално това е много сериозна физическа активност, която води до задух и сърцебиене.

Когато сърцето ми възвръща нормалния си ритъм, заспивам веднага. Чувал съм, че хората, които са отказали цигарите, често сънуват, че пушат. А аз сънувам, че съм на онзи плаж с надвесена над хамак палма, който сте виждали на всички картички и уолпейпъри. Лежа на хамака, гледам небето и пия коктейл от кокосов орех. Добре е , че нямам намерение да спирам да пуша.

 
 

Джиджи Хадид няма да дефилира в Китай заради видео в Instagram

| от chronicle.bg, по БТА |

Моделът Джиджи Хадид отмени участието си в предстоящото годишно дефиле на „Викторияс сикрет“ в Шанхай след протестите в Китай, предизвикани от видео, в което тя имитира извити надолу очи, предаде Франс прес.

Вестта е втората непредвидена пречка за американската компания за бельо преди планираното за понеделник нейно дефиле в Шанхай. По-рано бе съобщено, че три руски манекенки и украински модел не са получили визи за Китай.

Според сп. „Форбс“ 22-годишната Джиджи Хадид е сред 5-те най-високоплатени манекенки в света. Тя не даде никакво обяснение за оттеглянето си от дефилето. „Разочарована съм, че няма да посетя Китай тази година“, е написала Джиджи на страницата си в Twitter. „С останалите момичета от „Викторияс сикрет“ сме като семейство и ще бъда с тях в мислите си.“

За компанията „Викторияс сикрет“, която откри първите си магазини в Китай, дефилето в понеделник е първото, организирано извън САЩ и Европа.

През февруари в Instagram бе публикувано видео, на което се вижда, че манекенката присвива очи, докато държи бисквита с формата на Буда. Това шокира потребители на интернет в Китай. Оповестяването през август, че Джиджи ще участва в дефилето в Шанхай, предизвика нова вълна от негодувание – китайски потребители на интернет я обвиниха в расизъм и написаха, че тя не е добре дошла в Китай

 
 

Пекинезът – повече от куче и домашен любимец

| от Стефан Генадиев |

Всеки собственик на куче обича домашния си любимец и може да убие събеседника си от скука с безконечни часове, прекарани в изтъкване на хубавите страни на своето животно. По-запалените кучкари пък, подобно на хора, които не просто носят само маркови дрехи, а носят само и единствено една марка, отиват още по-далеч и признават само определени породи.

Този текст е от един кучкар и е посветен на една непопулярна, често подценявана, дори осмивана порода кучета. Дами и господа…днес ще говорим за…пекинеза!

Пекинезът, за когото ще ви разкажа е на 9 години. След две години увещаване, най-накрая, в един юнски ден в къщата ни влезе той – 4 килограма, 20 см висок, 40 дълъг, безкрайно любопитен и все още страхлив.  Кучето, което се превърна в повече от домашен любимец. И което заслужава да му бъде посветен текст. Собствениците на пекинези знаят, че всяко всяко куче ще се радва да бъде обект на възхвала и могат да продължат да четат.

Пекинезът, който вече 9 години е част от нашето семейството, е свидетел на всичко, което се случва с нас пред големите му очи и преживява всичко, което усеща, че се случва с нас и извън дома. Това е кучето, което може да подлуди съседите с лаене, наподобяващо звук от гумена играчка. То може да лае до припадък по всеки, който прекрачи прага ни. А може и да замълчи за дни, когато къщата е препълнена с непознати, дошли защото такъв е обичаят при лошите събития. Той усеща какво се случва и се оттегля тихо в леглото си, без да издаде звук срещу хората, които по принцип би разкъсал (ако можеше). Защото знае, че моментът не е подходящ. Защото просто усеща това.

Понякога е трудно да повярваш, че имаш до себе си куче, тъй като пекинезът носи белезите на няколко животни в себе си. Подобно на лъв, той ще се нахвърли към всеки човек или животно (независимо, че може да бъде смачкано с един удар) без да мисли изобщо. Ще нададе вой до небесата, защото не харесва новодошлия и ще трябва да го затворите в спалнята, за да не ухапе гостите. Не го интересува дали е възпитано или не – не можете да го накарате да хареса някого. Той, също както котките, преценява дали ще ви удостои с вниманието си или ще ви покаже поклащащата се опашка – знак за безкрайно презрение.

Не очаквайте любвеобилността на голдън ретрийвъра или лигавата безусловна обич на кинг чарлз кавалера от тази порода. Пекинезът сякаш има памет, стигаща до времето, когато е бродило из двореца на някой китайски император. Ако не то, баба му със сигурност е била куче на имератора… а дядо му на императрицата. Затова то ще иска от вас да му подсигурите онова, което му се полага, когато му се полага – а това е винаги. Не си позволявайте да пренебрегнете която и да било нужда на вашия пекинез, защото в противен случай най-малкото, което ще трябва да правите след това, е да перете чаршафите или възглавниците на дивана.

Не очаквайте и вашето малко императорче да ви гледа с навлажнени очи, докато го галите. То по всяка вероятност дори няма да ви погледне, а в мига в който спрете, ще си тръгне от вас и ще легне кротко.

Пекинезът няма да ви прости безхаберието. Той е ваше отражение и не е безрезервно до вас. Ако сте агресивни, и той ще стане такъв. Ако сте лоши, и той ще е лош. И обратното. Така че бъдете отговорни и се подгответе за голяма борба с едно голямо его и две големи очи, на които няма да можете да устоите. Знайте, че всичко това си струва. Козината, която няколко пъти в годината е навсякъде в дома, лаят, който не спира, и белите, които неизбежно бележат дома и дрехите ви.

И все пак, въпреки цялата си надменност и сприхавост, това малко късокрако създание с плоско лице и вирната опашка ще застане до вас в момент, когато няма никой вкъщи, а вие имате нужда от някого. Мелодраматично, знаем, но е факт – вашият пекинез няма да ви позволи да се наплачете на спокойствие.

Той ще усети тъгата ви и ще дойде до вас , за да ви покаже с ограничения си запас от средства, че не може да сте тъжни. И в тези моменти ще разберете, че животното, на което приятелите ви се присмиват, защото било „грозно“, „бабешко“ или „закърняло“ наистина може да бъде вашия най-добър приятел.

 
 

Крисчън Бейл с нова радикална промяна

| от chr.bg |

Крисчън Бейл, който обожава да променя теглото и външния си вид за роля, се показа в новия си вид.

Актьорът ще влезе в ролята на Дик Чейни в нов филм, чието работно заглавие е „Backseat“.

За целта той се е подстригал „0 номер“ и е наддал видимо. До скоро ходещ с брада, той е и гладко обръснат.

С появата си Крисчън промотира и другия си нов филм „Hostiles“ (режисьор Скот Купър), в който си партнира и с Розамунд Пайк („Gone Girl“).

За да качи всичките тези килограми, Бейл казва просто: „Ядох много пайове“.

Дик Чейни е 46-ият вицепрезидент на САЩ (2001-2009). Филмът разказва за службата на Чейни като вице на Джордж Буш, решенията, които е взимал, и политиките му, които влияят на целия свят.

Стив Карел ще играе секретаря по отбраната Доналд Ръмзвелт, а Сам Рокуел ще е самият Буш. Ейми Адамс е съпругата на Дик Лин.