shareit

Президент и икономика

| от |

Paul Morse

На снимката са: Джими Картър /1977-1981/, Бил Клинтън /1993-2001/, Джордж Буш /1989-1993/, Джордж Буш младши /2001-2009/ и Барак Обама /от 2009 /.

Професор Алън Блиндър и професор Марк Уотсън. Училище „Удроу Уилсън“ и Факултет по икономика към Принстънския университет.

Партийната принадлежност на американските президенти има значение за темповете на растеж на БВП. За периода след Втората световна война /1939-1945/ при президентите демократи икономиката е растяла средно с 2% по-бързо, отколкото при президентите републиканци.

Американските икономисти отдавна са установили, че резултатите от президентските избори могат да бъдат предсказани, основавайки се на темповете на икономическия растеж. Ако БВП демонстрира уверен растеж, то победата ще спечели кандидатът, който е на власт. Ако икономическият растеж е колеблив, тогава в президентското кресло ще седне представителят на опозицията.

За да проверят тази закономерност, икономистите решиха да разберат кой по-добре е управлявал американската икономика – президентите републиканци или президентите демократи.

Демократите разбират от БВП

Икономистите сравниха развитието на икономиката при последните 16 американски президенти /започвайки от втория мандат на Хари Труман и завършвайки с първия мандат на Барак Обама/ и установили, че демократите са по-изгодни за растежа на американския БВП.

Разликите в икономическия растеж при държавните глави членове на Демократическата партия и при техните колеги от Републиканската е средно 1,8%. Ако при демократите икономиката средно е растяла с 4,5%, то при републиканците – само 2,5%.

Нито един от президентите републиканци не е успял да повтори рекорда на демократа Хари Труман, когато БВП е нараснал с 6,5%. Най-успешният стопанин на Белия дом републиканец е Роналд Рейгън: по време на неговия втори мандат икономиката е нараснала с почти 4%. Най-неуспешен – Джордж Буш младши. Неговият втори срок беше белязан от икономически провал – растежът на БВП едва достигаше 0,5%.

Най-лошият за икономиката президент демократ се оказа Барак Обама. По време на неговия първи мандат икономиката е нараснала само с 2%. Впрочем на фона на резултатите на Буш младши, този ръст е направо гигантски.

В какво се крие успеха на демократите

Връзката между партийната принадлежност на президента и развитието на икономиката е удивителна, имайки предвид колко малка е отговорността, според Конституцията, на президента за развитието на икономиката. Но защо се наблюдава подобна закономерност? Първият заподозрян – виновна е монетарната и кредитна политика. Това няма отношение към въпроса.

В действителност демократите са успели да съдействат за икономическия растеж по три причини:

Важна променлива, оказваща влияние върху американския БВП през последните 70 години, е била цената на петрола. По някаква случайност се оказва, че по време на всички ценови шокове на власт са били президенти републиканци. Суецката криза 1956-57, петролното ембарго на ОПЕК 1973-74, Ирано-иракската война /1980-1988/, нахлуването на Ирак в Кувейт през 1990 – над решаването на проблемите, възникнали от всички тези драматични скокове на цената на „черното злато“, са си блъскали главите президентите републиканци.

Единственото изключение е бил демократът Джими Картър. На него не му е провървяло заради избухването на Иранската революция 1978-1980.

Друга причина за превъзходството на демократите са измененията в съвкупната производителност на факторите за производство, на по-разбираем език, внедряването на иновации в индустрията и сектора на услугите. Така например, растежът на продажбите благодарение на прехода към мегамолове през 90-те години се превръща в главния локомотив за икономически растеж по време на президента демократ Бил Клинтън.

И накрая, третата причина е потребителското доверие. По тази причина, потребителите по-оптимистично оценяват своето положение и ситуацията в икономиката, когато президентите са били демократи.

Впрочем, тези причини могат да обяснят само половината от разликата в растежа. За момента не е ясно дали другата половината е резултат от невероятния късмет на демократите или тяхната политика все пак е оказвала косвено влияние върху икономиката.

 
 
Коментарите са изключени