Президент и икономика

| от |

Paul Morse

На снимката са: Джими Картър /1977-1981/, Бил Клинтън /1993-2001/, Джордж Буш /1989-1993/, Джордж Буш младши /2001-2009/ и Барак Обама /от 2009 /.

Професор Алън Блиндър и професор Марк Уотсън. Училище „Удроу Уилсън“ и Факултет по икономика към Принстънския университет.

Партийната принадлежност на американските президенти има значение за темповете на растеж на БВП. За периода след Втората световна война /1939-1945/ при президентите демократи икономиката е растяла средно с 2% по-бързо, отколкото при президентите републиканци.

Американските икономисти отдавна са установили, че резултатите от президентските избори могат да бъдат предсказани, основавайки се на темповете на икономическия растеж. Ако БВП демонстрира уверен растеж, то победата ще спечели кандидатът, който е на власт. Ако икономическият растеж е колеблив, тогава в президентското кресло ще седне представителят на опозицията.

За да проверят тази закономерност, икономистите решиха да разберат кой по-добре е управлявал американската икономика – президентите републиканци или президентите демократи.

Демократите разбират от БВП

Икономистите сравниха развитието на икономиката при последните 16 американски президенти /започвайки от втория мандат на Хари Труман и завършвайки с първия мандат на Барак Обама/ и установили, че демократите са по-изгодни за растежа на американския БВП.

Разликите в икономическия растеж при държавните глави членове на Демократическата партия и при техните колеги от Републиканската е средно 1,8%. Ако при демократите икономиката средно е растяла с 4,5%, то при републиканците – само 2,5%.

Нито един от президентите републиканци не е успял да повтори рекорда на демократа Хари Труман, когато БВП е нараснал с 6,5%. Най-успешният стопанин на Белия дом републиканец е Роналд Рейгън: по време на неговия втори мандат икономиката е нараснала с почти 4%. Най-неуспешен – Джордж Буш младши. Неговият втори срок беше белязан от икономически провал – растежът на БВП едва достигаше 0,5%.

Най-лошият за икономиката президент демократ се оказа Барак Обама. По време на неговия първи мандат икономиката е нараснала само с 2%. Впрочем на фона на резултатите на Буш младши, този ръст е направо гигантски.

В какво се крие успеха на демократите

Връзката между партийната принадлежност на президента и развитието на икономиката е удивителна, имайки предвид колко малка е отговорността, според Конституцията, на президента за развитието на икономиката. Но защо се наблюдава подобна закономерност? Първият заподозрян – виновна е монетарната и кредитна политика. Това няма отношение към въпроса.

В действителност демократите са успели да съдействат за икономическия растеж по три причини:

Важна променлива, оказваща влияние върху американския БВП през последните 70 години, е била цената на петрола. По някаква случайност се оказва, че по време на всички ценови шокове на власт са били президенти републиканци. Суецката криза 1956-57, петролното ембарго на ОПЕК 1973-74, Ирано-иракската война /1980-1988/, нахлуването на Ирак в Кувейт през 1990 – над решаването на проблемите, възникнали от всички тези драматични скокове на цената на „черното злато“, са си блъскали главите президентите републиканци.

Единственото изключение е бил демократът Джими Картър. На него не му е провървяло заради избухването на Иранската революция 1978-1980.

Друга причина за превъзходството на демократите са измененията в съвкупната производителност на факторите за производство, на по-разбираем език, внедряването на иновации в индустрията и сектора на услугите. Така например, растежът на продажбите благодарение на прехода към мегамолове през 90-те години се превръща в главния локомотив за икономически растеж по време на президента демократ Бил Клинтън.

И накрая, третата причина е потребителското доверие. По тази причина, потребителите по-оптимистично оценяват своето положение и ситуацията в икономиката, когато президентите са били демократи.

Впрочем, тези причини могат да обяснят само половината от разликата в растежа. За момента не е ясно дали другата половината е резултат от невероятния късмет на демократите или тяхната политика все пак е оказвала косвено влияние върху икономиката.

 
 

Хората с висок морал по-рядко имат чувство за хумор

| от chronicle.bg |

Хората с висок морал е по-малко вероятно да бъдат забавни или да се смеят на чужди смешки, твърди се в ново изследване. По този начин те създават впечатление на „покровителствени или прекалено стриктни“, твърдят учените от Университета в Сингапур.

В изследването си те откриват, че високият модал всъщност може да повреди на имиджа на човек. „Въпреки че прекалено моралните хора често са адмирирани за постъпките и характера си, те могат да бъдат приети и негативно заради ограниченията, които си налагат. Заради нравите си те избягват или нарушават по-свободни и безгрижни ситуации, което пък може да ги развали и за останалите. Така че не винаги целомъдрието ще ви бута напред – в някои случаи дори може да вреди.“

В изследването са използвани шеги и мемета.

Хуморът, който се използва, целенасочено прекрачва някои граници, за да притесни хората с висок морал. „Те могат да проявяват и да се наслаждават на шеги стига те да не нарушават границите на благоприличието“, пишат учените в изследването си. „Конкретно служителите и мениджърите с такава ценностна система могат да са много полезни за бизнеса, особено с вярността си и доверието, с което се ползват. Но техният принос може да има цена като погледнем от социална гледна точка.“

 
 

Дедпул се закача с Хю Джакман за #10YearChallenge

| от chronicle.bg |

Шегите на гърба на Хю Джакман от страна на Дедпул (и респективно неговия приятел и колега Райън Рейнолдс). Уолварийн е емблематичен образ още от началото на X-Men като Джакман се появява в ролята общо 11 пъти. Дедпул – не чак толкова.

Официалният акаунт на филма „Deadpool“ в Twitter също участва в предизвикателството #10YearChallenge, в което хората пускат две свои снимки – от сега и от преди 10 години. В поста виждаме снимка от „X-Men Origins: Wolverine“ с Логан в цялата му екшън красота, а до нея виждаме снимка на гроба му, маркиран с X от Лора – негов клонинг и дъщерна фигура.

За сега Джакман не е отговорил, но сме сигурни, че отговор се подготвя. Шегите между него и Рейнолдс ne са от вчера. Дедпул обаче не спря с Уолварин. Следващият пост е насочен директно към добрия гигант Колосъс:  

Хю казва, че с радост би играл друг супер герой, но никога няма да се завърне в ролята на Уолварийн. Това, разбира се, не спира Рейнолдс и много други да се опитват да променят мнението му – най-често чрез шеги. Дедпул често се подиграва на на колегата си като веднъж носи негова маска, а във втория филм имаше музикална кутия със сценката от смъртта на му.

Deadpool-Movie-Hugh-Jackman-Mask

 
 

Новото издание на „Часовете“: лек против губене на часове е студените зимни вечери

| от chronicle.bg |

Отново се връщаме към клишето с четенето на книги в студена зимна вечер. И колкото и да не искаме да го употребяваме, когато става въпрос за „Часовете“ на Майкъл Кънингам, няма как да го пропуснем. Защото именно сега е времето да превърнете идиличната картинка в реалност с новото издание на романа, което от днес е в книжарниците у нас.

„Часовете“ (за която Кънингам получава „Пулицър“) е първото от поредицата предстоящи заглавия на Locus Publishing за 2019 г. и е част от библиотека LUX IN TENEBRIS, посветена на книгите с хитови филмови екранизации.

Почитателите на добрата литература могат да се насладят на разтърсващата история, която свързва Клариса Вон, Лора Браун и Вирджиния Улф, в брилянтния превод на Иглика Василева, която е един от най-добрите преводачи от английски език в България. В биографията й, чиято върхова точка е преводът на „Одисей“ на Джеймс Джойс, присъстват редица творби на Вирджиния Улф.

Michael-Cunningham-c-Photograph-by-Richard-Phibbs

Книгата „Часовете“ е модерна класика, а за популярността ѝ помага екранизацията от 2002 г. с участието на холивудските величия Никол Кидман (спечелила „Оскар“ за ролята си на Вирджиния Улф), Мерил Стрийп (Клариса), Джулиан Мур (Лора), Ед Харис (Ричард) и др. С 9 номинации за „Оскар“ и 7 за „Златен глобус“ лентата на режисьора Стивън Долдри определено е сред най-запомнящите се филми от началото на века.

„Часовете“ не е просто книга, вдъхновена от друга велика книга – „Госпожа Далауей“. Майкъл Кънингам отдава заслужена почит към британската писателка Вирджиния Улф и приноса ѝ към световната литература. Книгата му е наситена с директни препратки към едно от най-добрите ѝ произведения – „Госпожа Далауей“ от 1925 г. Като дори самото заглавие („Часовете“) е работният вариант на романа на Улф.

Вирджиния Улф е емблематична фигура за британската и световна модерна литература на 20 век. Като изявена феминистка тя смело прокарва ексцентричните си разбирания в едно консервативно общество. Улф оставя след себе си няколко романа, множество разкази, есета, 4000 писма, 30 тома дневници.

Chasovete_Michael Cunningham

„Часовете“ е драматична, завладяваща и дълбоко разтърсваща история на три жени: Клариса Вон, която в една нюйоркска утрин се занимава с организирането на прием в чест на любим човек; Лора Браун, която бавно започва да се задушава под тежестта на идеалния семеен уют в предградията на Лос Анджелис от петдесетте; Вирджиния Улф, която се възстановява в компанията на съпруга си в лондонското предградие и започва да пише „Мисис Далауей“. Историите на трите героини се преплитат, за да достигнат финал, болезнено изящен в своята цялост.

 
 

Най-големият колайдър, който ще поправи грешките на ЦЕРН

| от Радослав Тодоров |

Вселената е пълна с частици, за които още не знаем, управлявани от закони, които все още не разбираме.

Но чрез сблъскване на елементарни частици със скорост, близка до светлинната, с помощта на мощни ускорители, учените биха могли да изчислят невидимото. В момента те планират конструирането на един от най-мощните ускорители за елементарни частици, който ще надмине по-големина близо четири пъти сегашният рекордьор – Големият андронен колайдър на ЦЕРН (Европейската организация за ядрени изследвания), разположен на границата между Франция и Швейцария, представляващ пръстен с обиколка 17 мили (27 километра).

Големият андронен колайдър, известен най-вече с откриването на „частицата – бог” Хигс бозон през 2012 г., която разкрива как другите частици придобиват своята маса, вече се провали в намирането на частици излизащи отвъд Стандартния модел – приет за момента от ядрените физици като обяснение как функционират енергията и материята във Вселената.

554babea955c1

 

Стандартният модел например не може да обясни тъмната материя – невидима сила която предизвиква гравитационен натиск, за чието съществуване учените подозират, но все още не могат да бъдат сигурни. Надеждата е, че една по-голяма и по-мощна бъдеща машина може да даде насоки за проучване на това от какво се състои тази тъмна материя и защо Вселената е съставена от повече материя, отколкото нейната странна противоположност антиматерията (въпреки че би трябвало първоначално да са започнали като равни по количество).

Новият ускорител, чието работно наименование засега е Бъдещият кръгов колайдър (Future Circular Collider – FCC), ще бъде дълъг от 50 до 62 мили (80 до 100 км), което означава, че ще осигури повече разстояние, през което частиците могат да се ускоряват и генерират по-голяма енергия, според докладът за концептуалния дизайн, публикуван на 16 януари и изработен от 1300 изследователи от над 150 университета.

колайдер, ЦЕРН

FCC ще бъде изграден на етапи и ще действа на различен принцип. Първата машина на FCC ще сблъска електроните с позитрони, съответстващите им положително заредени частици от антиматерията, които са с еднаква маса но с противоположен на тях заряд. Втората ще разбие протони в други протони, според изявленията на ЦЕРН. Сблъсъците между електрони и позитрони ще са с 35 пъти по-малко енергия от тези на протоните, но ще бъдат много по-прецизни, а също така и достатъчно мощни, за да генерират Хигс бозони.

Прогнозите са, че резултатите обаче ще дават много повече възможности за изследване, защото ще бъдат по-чисти и по-лесни за анализиране според ядрените физици от ЦЕРН.

колайдер

Учените се надяват, че такава машина – с десет пъти по-голяма сила от Големият андронен колайдър – може да им помогне да разберат как частиците на Хигс бозона взаимодействат една с друга. Той може също така да разкрие неоткрити досега частици, а чрез сблъскване на тежки йони експериментът може да хвърли светлина и върху това какво е било естеството на материята в ранната Вселена.

Някои изследователи са силно развълнувани от разработването на проекта, докато други не мислят че този бъдещ колайдър ще разкрие нещо ново, тъй като според тях ще се окаже, че той няма да има достатъчно сила за да получи  частиците, които физиците се надяват да открият. Трети пък смятат, че физиците и другите учени трябва да зарежат този проект и да се съсредоточат повече върху на финансирането на други, по-належащи проблеми, като климатичните промени например.

колайдер, ЦЕРН

Ако такъв проект все пак бъде приет и се реализира, ще са необходими поне около 20 години за проектиране, изграждане и тестване на машината и това ще струва около 24 милиарда евро (над 27 милиарда долара) за двете машини и тунела, в който ще се извършва ускоряването на частиците. Тези разчети съвпадат със срокът до който Големият андронен колайдър ще бъде изведен от експлоатация по план – около 2040 г.

Тепърва международна група съставена от физици на елементарните частици, които работят по нова европейска стратегия по отношение на физиката на частиците, ще я разгледа заедно с всички останали становища.