През ноември сме пътували най-често до Италия, Австрия и Сърбия

| от |

Пътуванията на български граждани в чужбина през ноември 2014 г. са 270.8 хил., или с 10.5% над регистрираните през ноември 2013 година, съобщиха от НСИ.

Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Италия – с 38.6%, Австрия – с 35.3%, Сърбия – с 34.3%, Обединеното кралство – с 33.0%, Белгия – с 32.4%, Франция – с 31.6%, Румъния – с 16.4%, Турция – с 10.9%, и други. Същевременно намаляват пътуванията към Чешката република – със 7.4%, Руската федерация – с 6.8%, Испания – с 2.5%, Германия – с 2.1%, Гърция – с 1.9%, и други.

Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през ноември 2014 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) – 43.0%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия – 32.3%, и със служебна цел – 24.7%. В сравнение с ноември 2013 г. сe регистрира увеличение при пътуванията с цел почивка и екскурзия и със служебна цел – съответно с 42.3 и 14.4%, докато тези с други цели намаляват със 7.0%.

През ноември 2014 г. с други цели са били 69.1% от пътуванията към Руската федерация и 59.4% – към Обединеното кралство. Пътуванията към Италия със служебна цел са 37.7%, а тези към Испания и Гърция с цел почивка или екскурзия са съответно 54.5 и 49.9% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни.

През ноември 2014 г. посещенията на чужденци в България са 433.2 хил., или с 4.1% над нивото от ноември 2013 година. Регистрирано е увеличение на посещенията със служебна цел и с други цели – съответно с 34.6 и 6.8%, докато посещенията с цел почивка и екскурзия намаляват с 14.0%.

От общия брой чужденци, посетили България през ноември 2014 г., дeлът на гражданите от Европейския съюз е 53.2%, или с 2.1% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Увеличение е регистрирано при посещенията на граждани от Италия – с 28.1%, Франция – с 26.3%, Нидерландия – с 25.7%, Испания – с 9.6%, Австрия – с 9.1%, Румъния – с 8.8%, Обединеното кралство – с 6.7%, и други. Същевременно намаляват посещенията на граждани от Германия – с 22.0%, Словакия – с 15.2%, Гърция – с 9.8%, Полша – с 9.6%, и други.

Увеличават се и посещенията на граждани от групата „Други европейски страни“ – с 4.5%, като най-голям е ръстът на посещенията на граждани от Сърбия – с 11.8%.

През ноември 2014 г. преобладава делът на посещенията с други цели (вкл. гостувания и транзитни преминавания) – 48.1%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия – 29.7%, и със служебна цел – 22.2%. Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 79.3% от всички посещения на граждани от бившата югославска република Македония и 61.1% – от Сърбия. Служебните пътувания са 59.1% от всички посещения на граждани от Белгия, а с други цели са 60.1% от посещенията на граждани от Турция и 60.0% – от Румъния.

 
 

„Късметът на кукувицата“: смях по време на тревожност

| от Цветелина Вътева |

Две кукувици кацат на сцената. Нямат пера, нито човки, едната носи криле. Но по-скоро ангелски криле, отколкото кукувичи. Ще представя новата си книга пред публика. Другата няма криле, а руса коса и китара. Тя ще ползва същата сцена по същото време, за да изнесе първия си рок концерт. Сцената е една, времето е едно, а желаещите да са на нея са две.

И така се заформя първият конфликт в постановката „Късметът на кукувицата“ на Мариана Събева и Здрава Каменова.

Два диаметрално противоположни типа жени се сборват за мястото и времето, от което и двете се нуждаят, за да се утвърдят (и излекуват) и това се случва по приятен, хумористичен начин. И докато всичко е „аху-иху“, а публиката се смее на сблъсъка между една попораснала бунтарка и една съвременна „толерастка“, на сцената започва да се разгръщат не толкова смешни теми, които раздвижват емоциите по един неочакван начин.

Двете кукувици се превръщат в трагични образи-проводници на темата за майчинството: за добрите майки. И за лошите. За представата каква трябва да бъде една майка и за реалността, в която има изоставящи майки, майки-инкубатори. Но дали наистина са изоставящи и какво стои зад решението едно дете да бъде оставено от майка си?

Двете кукувици започват да разкриват себе си, отмахвайки пласт по пласт от наслоените психични защити, които са си изградили срещу хората. Те са изградили спорно работещи механизми за справяне с  травмите си през изкуството: едната пише (лоша) литература, другата – свири на китара и пее.

Песните, които изпълнява на живо актрисата Яна Огнянова са смислена добавка към действието. Чуваме „авторски кавъри“ на „Freedom“ на Антъни Хамилтън, на „Take me back to the start“, „Runnin“ на Naughty boy ft. Beyonce и Аrrow Benjamin, „Here comes the rain again“ на Eurythmics др.

Докато едната кукувица се страхува да пее авторски парчета, може би защото изразяването на индивидуалност я оголва емоционално така, както не би могла да понесе, другата „ражда“ книги. Сравнението между написването на една книга и раждането на дете е много точно и отново насочва публиката към мислите за изкуството като метод за справяне с нерешените конфликти, които ни пречат да живеем живота си.

От време на време в действието се появява Гелето – собственикът на клуба, в който се разиграва действието. Неговото споменаване е кратко бягство от тревожността, с която са наситени диалозите. Опит за връзка с външния свят и избягване на срещата със собственото несъзнавано, пропито от страхове и болки.

Връзката между неспособността някой да се справи със загубата в детството и последвалият бунт и очакване, че всички трябва да съчувстват на неговата болка, е видима в образа на музикантката. На дълбинно ниво обаче има и още.

Две жени. Едната иска деца, другата – майка.

Възможно ли е майката да е намерила отдавна изгубеното си дете? Или то да намери завет от нея в срещата с напълно непознат (ангел)?

Как се оформя една личност, която се чувства като в ковчег в корема на майка си? Как се преработва загуба?

Може ли една случайна среща да е равносилна на 100 терапевтични сесии с психотерапевт?

Може да си отговорите на тези въпроси довечера в 19,30ч. на камерна сцена „Славянска беседа“ с постановката „Късметът на кукувицата“ на Здрава Каменова и Мариана Събева. Текстът е поставен от Милко Йовчев и е с участието на Яна Огнянова и Здрава Каменова.

Тук може да видите ивента във Фейсбук.

 
 

Любопитни факти за сандвичите!

| от chr.bg |

По случай текущата Британска седмица на сандвича в. „Дейли експрес“ предлага няколко любопитни факта за едно от любимите изделия на жителите на Острова:

– Освен домашно приготвените изделия от този тип, британците купуват над 3,5 милиарда сандвича годишно.

– Над 300 000 души във Великобритания работят в бизнеса със сандвичи.

– Около 31 процента от всички продавани в страната сандвичи включват пилешко. Следващата най-популярна съставка сред британците е сиренето.

– Сандвичите са кръстени на Джон Монтагю, четвърти граф на Сандвич (Сандуич) (1718 – 1792) – запален картоиграч, който поръчвал да му бъдат сервирани парчета студено говеждо месо между две филии хляб.

– Най-ранната документирана употреба на думата „сандвич“ в този смисъл датира от 1762 г. Преди това с нея са били назовавани вид шнур от 15-и век и птицата гривеста рибарка, кръстени на град Сандуич.

– Американецът Джоуи Честнът, известен с прякора Челюстите, държи няколко рекорда за бързо ядене на сандвичи. Сред тях е поглъщането на 47 грил сандвича със сирене за 10 минути.

– През 2011 г. от данъчни съображения щатът Ню Йорк постановява, че ястието бурито е сандвич.

 
 

Нови психотестове за шофьори: чудесно! Стига някой да ходеше на тях.

| от Георги Развигоров |

Чудесно е! Държавата се бори с агресията по пътищата! Взимат се мерки! По телевизията има репортажи! Говорят психолози! Има екшън!

Откакто е достатъчно да засечеш някой нервен шофьор, за да ти пръснат черепа в асфалта, държавните хора започнаха да вземат поетапни мерки, с които да регулират агресивните шофьори на пътя.

Забавното в тази новина е, че или идейните двигатели на тези нови правила са напълно изпушили, или говорим за брутален опит за замазване на очите на хората, точно в периода преди всички да се качат на автомагистрала „Тракия“ и да тръгнат към морето с надеждата да стигнат живи.

Публична тайна е, че срещу 130-150лв. всеки, който трябва да мине през психотест, за да продължи да шофира, може да се сдобие директно с картончето, което му е необходимо за пред КАТ. Самият психотест е с една идея по-евтин. Нали разбирате, трябва да си или екстремно съвестен гражданин, или тотален малоумник, за да отидеш доброволно да натискаш копчета и педали и да се държиш прилично пред отегчен психолог, само за няколко десетки лева разлика.

Сивият канал за минаване на психотест е толкова претъпкан, че не знам как изобщо лабораториите, които правят въпросните тестове се издържат.

Но това е само върхът на айсберга. Институцията КАТ, която следва да стои зад шофьорите и да ги наказва, когато е необходимо, но и да им върши работа, когато това също е необходимо, е един толкова болен и нефункциониращ орган, че освен че не работи добре, заразява и всичко около себе си.

Който не се е сблъсквал с КАТ за нещо по-ексцентрично от регистриране на нов автомобил или взимане на чисто нова книжка, той не знае за каква объркана и дефектясала система говорим.

Толкова сме свикнали, че на ул. Лъчезар Станчев 4 губим времето си, кисели до зли служители ни вдигат скандали, понякога колабираме и винаги ни блъска гневен човекопоток, че сме го приели за нормално.

От около месец текат някакви крайни срокове за подаване на удостоверения за таксиметровите шофьори в София. Също от толкова време машината, която раздава номерца в КАТ не работи. Логиката е желязна, нали разбирате? Има прекалено много хора, затова системата спира да работи, вместо да работи по-бързо и да се вземат някакви адекватни мерки. За всяко гише чакат по 70-80 човека, а около машината-Бог всеки ден се тълпи една малка войска от неразбрали, които чакат тя да пусне заветния номер. Но тя не пуска.

Виси се от сутрин до вечер. Бременни припадат, деца пищят, бакшиши псуват, полицаи крещят. Сериозно. През последния месец в КАТ е като в преизподня.

Никой не може да свърши работата, за която е дошъл. И повярвайте, след цял ден в този котел на низки страсти, и най-хрисимият шофьор, обичайно кротък като кастриран бивол и вял като абитуриент след бал, ще се изнерви и ще засече някой. И то нарочно.

В същото време наистина имаме нужда от строг контрол по пътищата. Ще го потвърдят и шофьорите, и велосипедистите, и мотористите, и пешеходците. Но докато инвалидността на КАТ и корупцията при служителите на пътна полиция не се оправят, новите психотестове са само прах в очите и глътка мента, глог и валериан за обществото.

 
 

Том Харди ще бъде Хийтклиф в мини сериала „Брулени хълмове“

| от chronicle.bg |

Романтичната драма по едноименния роман на Емили Бронте ще се излъчи в ефир на 2 и 3 юни от 20 часа в ефира на Bulgaria ON AIR.

Адаптацията на романтичната драма „Брулени хълмове“ ще се излъчи в две части – на 2 и 3 юни, от 20 часа. Тя разказва за невъзможната любов между Кати Ърншоу (Шарлот Райди) и Хийтклиф (Том Харди) – подхвърляно дете, отгледано от бащата на Кати. С годините между двамата пламва любов, която по-късно помита всичко след себе си.

Младата Кати е разкъсана между чувствата си към Хийтклиф и възхищението си към богатия Едгар Линтън (Андрю Линкълн).

Хийтклиф е убеден, че любовта му към Кати е несподелена и затова напуска дома си. Години по-късно, в деня на сватбата на Кати и Едгар, Хийтклиф се завръща, вече натрупал богатство, с план за жестоко отмъщение. Но разбира, че Кати е бременна…

Режисьор: Коки Гидройк;
В ролите: Том Харди, Шарлот Райди, Андрю Линкълн, Бърн Горман.