Преследването на бягащия водород

| от |

На 26 ноември НАСА изстреля космическия апарат VeSpR за изучаване на атмосферата на Венера. Апаратът беше изведен в космоса с помощта на геофизическа ракета и летя в течение на по-малко от 10 минути. От тях едва 4 минути и 10 секунди той наблюдава Венера, но учените се надяват, че и тази информация ще помогне да разберем – къде е изчезнала водата на Венера.

1

Експериментът е планиран от университета на Бостън. VeSpR е ултравиолетов телескоп, който е конструиран да измерва само един показател – линия на излъчването на водородния атом, наречена „лайман-алфа”. По нея експериментаторите се надяват да възстановят данните за количеството водород в горната атмосфера на Венера и по-тежкия му изотоп – деутерий. Тези данни са ключ към информацията за количеството на вода на Венера през ранните периоди на историята й и кога тя е изчезнала от планетата, предаде Гласът на Русия.

Днес Венера е много суха, както и Марс. Ако се концентрира цялата вода, която се намира на Венера, тя ще покрие планетата със слой едва 3 сантиметра – в сравнение с 3 километра на Земята. Но така не е било винаги. Предполага се, че трите планети от земен тип са се образували с примерно еднакво количество вода, но след това Венера и Марс са я изгубили. Всъщност този процес продължава и сега – на повърхността вода няма, но в атмосферата молекули присъстват. Под действието на слънчевата светлина те се разлагат на кислород и водород (или деутерий), които постепенно се вдигат в горните слоеве на атмосферата, а от там се отнасят от слънчевия вятър. По-леките атоми водород си отиват по-бързо, деутерият малко се задържа. Ако се измери съотношението между деутерия и водорода в зависимост от височината, може да се предположи, колко вода е имало на Венера по-рано и в какви количества планетата я губи днес.

Височината на полета на VeSpR е близо 110 километра. И въпреки че четирите и нещо минути намиране на апарата в космоса изглеждат нищожно малко, учените от Бостън се гордеят, че по научна ценност тези данни са съпоставими с четири часа наблюдения с помощта на космическия телескоп „Хъбъл”. Дори повече, телескопът VeSpR след полета може да се използва повторно.

Интересно е, че почти едновременно Японската аерокосмическа агенция (JAXA) съобщи за начало на работата на орбиталния телескоп SPRINT-A, който също изучава атмосферата на Венера и Марс. Той беше изстрелян през септември и има на борда си ултравиолетов спектрометър за изучаване на загубите на атмосферата на Венера и Марс под действието на слънчевия вятър. Спътникът се намира в орбита на височина 950-1150 километра и се планира да работи една година.

 
 

Как се прави коледен хит?

| от chronicle. bg |

От сензационни класики като „Do They Know It’s Christmas“ от 1989 година до малко необичайните песни като „Killing In The Name“ от 2009 състезанието за коледен хит винаги е било разнообразно. Но как точно се прави коледен хит?

Екип експерти от британски музикален лейбъл смятат, че са открили печелившата формула. Те я създават след като анализират коледни хитове от последните 50 години и определят характеристиките им.

Според получената информация, песента трябва да бъде 3 минути и 57 секунди, в тоналността сол, темпото трябва да е 114 bpm, а самата песен да се изпълнява от 27-годишен солов изпълнител. Също така голяма част от коледните песни са били балади, а половината са кавъри.

И нещо забележително – почти всички песни са били за нещо друго, а не за Коледа. 

„Мисля, че сме далече от алгоритмичното създаване на коледен хит“, казва Хауърд Мърфи, основателят на лейбъла. „Но определени характеристики наистина правят песента по-лесна за приемане.“ Той също така сподели, че „Always On My Mind“ Pet Shop Boys (която е на върха на празничните чартове през 1987) е най-близо до иконичния коледен хит.

Това е така, защото е идеалната дължина и тоналност – също така е и кавър. Темпото обаче е 125 bpm, а не 114, и е записано от дует, чиято средна възраст е 31,5 година. „Mary’s Boy Child“ на Boney M идва на второ място.

„Можеш да направиш хит по всяко време на годината. Като сложиш звънчета в началото на една песен, няма да я направиш по-добра, ако вече не е добра“, казва Мърфи.

 
 

DC прави филм за Plastic Man

| от chronicle.bg |

В момента DC имат доста проекти – над 20. Не всички ще видят бял свят, разбира се, но въпреки това (а може би и заради това) нови и нови проекти се добавят към сисъка. Последният такъв е Plastic Man.

Warner Bros и сценаристката Аманда Идоко в момента развиват филма, който се описава от студиото като „комедиен приключенски екшън“. Все ощя няма никакви детайли за самата история, както и установен режисьор.

Това не е първия път, в който се правят планове за игрален филм за този супергерой. През 90-те  години братя Уашовски пишат сценарий и дори 10 години по-късно, през 2009 година, смятаха да го снимат с Киану Рийвс в главната роля. Плановете обаче се провалят.

Plastic Man за първи път се появява през 1941 година в серия комикси, а DC го купуват през 1956. Ийл О’Браян е дребен престъпник, който влиза в досег с неизвестна химична течност и така получава силите си – разтягане на тялото, забавено стареене, регенерира и още. Героят обаче е уязвим на много високи и много ниски температури, както и на някои химикали.

По характер той е комичен персонаж, но това не му пречи да е един от най-силните, заради което е и член на Лигата на справедливостта. Появявал се е във филмите „Batman: The Brave and the Bold“, „Young Justice“ и „Justice League Action“.

Портфолиото на Аманда Идоко включва сериала „The Mayor“, а филмът „Breaking News in Yuba County“, за който пише първият си пълнометражен игрален сценарий, излиза скоро.

Следим новините около проекта, но на такъв ранен етап предполагаме, че ще идват бавно.

 
 

Бен Афлек и Оскар Исаак в „Triple Frontier“ от Netflix (ТРЕЙЛЪР)

| от chronicle.bg |

Netflix имаше много добра година по отношение на авторските филми с „The Ballad of Buster Scruggs“, „July 22″ и „Roma“, както и други. И няма никакво намерение да спира и през 2019.

Стрийминг платформата пусна трейлър на „Triple Frontier“, пълен със звезди и режисиран от Дж. С. Чандор („All Is Lost“ и „A Most Violent Year“). Филмът събира отново Чандор с Исаак като тях ще се присъединят Бен Афлек, Педро Паскал, Чарли Хънман и Гарет Хендлънд.

Официалният синопсис на „Triple Frontier“ е:

„Екип от бивши агенти от Специалните служби (Афлек, Исаак, Хънман, Хендлънд и Паскал) се събират отново, за да организират обир малко населена зона в Южна Африка. За първи път в престижните им кариери, тези невъзпяти герои ще предприемат мисия за себе си, а не за родината. Но когато всичко се преобърне неочаквано и излязат извън контрол, уменията им, лоялността им и моралът им ще бъдат изпитани в борба за оцеляване.“

„Triple Frontier“ е един от няколкото основни драми, които ще видим от Netflix през 2019 година заедно с „The Irishman“ на Скорсезе.

Това е първият филм на Чандлор от „A Most Violent Year“ през 2014 година. Сценарият е дело на Марк Боул, който освен с Оскара си е известен и с работата си по „The Hurt Locker“ и „Detroit“ съвместно с Катрин Бигълоу. Самата Бигълоу първоначално трябваше да режисира и „Triple Frontier“, но промени в графика на снимките наложиха и смяната й с Чандор.

Филмът излиза през март 2019 година в Netflix, а ето и трейлъра:

 
 

Истанбул: там, където Европа и Ориентът живеят в нещо като хармония

| от Дилян Ценов |

Селям алейкум! Where are you from? Jeans, jeans! Only 20 lira? Bags! Turkish lokum! Russia? Bulgaria? Hey, my friend, komshu! You work in the fashion businnes? Perfume? Best price! This shawl – 40 lira. But for you – 30! Welcome!

Улицата прилича на кошер, в който са се събрали всякакви образи. Някои бързат, други се разхождат лежерно, трети са яхнали скутерите и свирят – направи им път, за да минат по тротоара! Оглеждаш се на всяка крачка за приятелите ти, защото една секунда невнимание и цял живот ще ги търсиш в разнородната тълпа. Някъде по обяд е. Градът е огласян от протяжните звуци, идващи от всяка джамия. Никой не обръща внимание на молитвата, животът продължава, сменя се само фонът. Призивите от първия абзац продължават да те заливат от всички страни, докато се опитваш да си проправиш път в тълпата. В далечината проблясва Синята Джамия, гларусите пеят, а от наклонената улица надолу се вижда малък процеп от Босфора.

Добре дошли в Истанбул. Мястото, където Европа и Ориентът са си построили общ дом, в който живеят в своя собствена хармония. По свои правила. Ако можеш да ги спазваш, ще ти хареса. Ако ти хареса, и на Истанбул ще му харесаш. Ако ли не – това не е твоят град.

Така е при повечето мегаполиси. Или ги обичаш, въпреки очевидните им недостатъци, или ги мразиш заради очевидните им недостатъци.

Image from iOS (17)

Но Истанбул наистина е разнолик мегаполис. Това е мястото, където религиозният храм сякаш стои наравно с търговията. Едва ли някой е правил подобна статистика, но ако се съберат обемите на всички търговски магазини, сигурно той ще достигне общия обем на също неясния брой джамии в града (според някои са 4000, други твърдят че са 5000). Във всеки случай, и двете са еднакво свети за хората. 

Истанбул е мястото, където красивата архитектура се смесва с търгашеството. Пазарлъкът понякога върви ръка за ръка с доброто качество. Тук да се пазариш в въпрос на чест. Хората са еднакви в многообразието си. На някои жени ще видите само очите, други по нищо не се различават от жените в редица европейски столици. И двете си имат своето очарование. Същото важи и за мъжете (те са по-еднообразни) с изключението, че ако не си падате по бради, бронзов тен и корпулентни тела, Истанбул не е вашето място.

IMG_3422

Тук противоположностите не просто се привличат. Те се преплитат и живеят заедно. Навсякъде са. От пищните салони и стълбището с кристални балюстри на двореца Долмабахче, до улицата на 300 метра от него, където мръсотията е пословична. За 68329592-ри път избягваш да бъдеш прегазен от моторист, който кара бясно, а в същото време три котки се препичат на слънце на перваза на прозореца. Сякаш те и той живеят в различни вселени. Минаваш покрай постройки и улици, които изглеждат силно подозрително, а по нататък, след площад Таксим, се намира богаташкият квартал, който отдавна е изгорил бурките и повечето Ориенталски привички. Тълпите са навсякъде и вариантите, както казахме, са два – или ще те заредят, или ще те задушат – зависи какво търсиш в този град.

Пристигаме в Истанбул рано сутринта. Ще прекараме малко време в града, затова решаваме да ограничим посещенията по туристическите обекти и в замяна на това, да обикаляме улиците, докато имаме сили. Ще направим изключение само с Долмабахче, който задължително трябва да видите преди да напуснете този град. Като цяло най-добрият вариант, ако сте за малко време тук, е да си изберете малък брой туристически обекти, и да обърнете повече внимание на самия град.

IMG_3553

Компанията ни е също толкова разнородна, колкото Истанбул. Гледам как приятелите ми се радват на града и това го прави една идея по-поносим. В началото комуникацията между нас е невъзможна. Прекалено сме различни, аз и той. Той иска да впечатлява с всевъзможни стоки и после да мине на следващия клиент, аз искам да ми обърне внимание преди това. Истанбул обаче няма време да съблазнява никого, така както го правят други европейски градове. Той не е град на церемониалностите.

Искаш? Взимай. Искаш по евтино? Добре, айде. Малко само. Така ти харесва. Добре, чао, жив и здрав. Не искаш така? Изчезвай. (тук следва неясен за теб текст на турски)

Image from iOS (16)

И все пак се поддаваш на очарованието след известно време. Нямаш много избор, ако искаш да не скапеш настроението на компанията, и ако дадеш шанс на мястото да те впечатли. Откриваш, че това все пак е възможно, дори тук, сред безкрайния градски хаос. За щастие търговският нюх на града е свързан и с културата на храненето и едно от нещата, които тук умеят да правят, е да те нахранят. Тук клиентът наистина е специален и обгрижван. И пак… ако ти харесва кухнята. На някои от компанията храната не им понася, други я намираме за божествена.

Престоят ни е достатъчен, за да усетим енергията на града. Минаваме през няколко от големите джамии, площади, Капалъ Чарши, корабчето по Босфора и султанския дворец, синонимът на изобилието, турският блясък с привкус на Франция – Долмабахче. Няма да се спирам на забележителностите, защото за тях можете да прочетете достатъчно и в интернет. Други неща са по-важни.

Image from iOS (15)

Времето ни тук минава срамно бързо. На тръгване се радвам, че се разделям с града, но и се радвам, че сме се запознали. Като токсичен приятел, който е готин, но говори много и една среща за два часа на три месеца ти е напълно достатъчна. Това, което ме кара да погледна с него на други очи, са останалите от групата. Наблюдавам ги, слушам ги и за пореден път се убеждавам, че не можеш да сложиш знак на този град. Независимо дали той е „твой“ или не, трябва да признаеш величието му. Защото всеки ще намери нещо „свое“, което да го накара да се върне в него, дори за малко. Дори само заради една котка, която се излежава на припек на перваза на прозореца, а после влиза в близкия ресторант.

Това е Истанбул. И си е добре, въпреки „хармонията“, в която ние си мислим, че съществува.