Преследването на бягащия водород

| от |

На 26 ноември НАСА изстреля космическия апарат VeSpR за изучаване на атмосферата на Венера. Апаратът беше изведен в космоса с помощта на геофизическа ракета и летя в течение на по-малко от 10 минути. От тях едва 4 минути и 10 секунди той наблюдава Венера, но учените се надяват, че и тази информация ще помогне да разберем – къде е изчезнала водата на Венера.

1

Експериментът е планиран от университета на Бостън. VeSpR е ултравиолетов телескоп, който е конструиран да измерва само един показател – линия на излъчването на водородния атом, наречена „лайман-алфа”. По нея експериментаторите се надяват да възстановят данните за количеството водород в горната атмосфера на Венера и по-тежкия му изотоп – деутерий. Тези данни са ключ към информацията за количеството на вода на Венера през ранните периоди на историята й и кога тя е изчезнала от планетата, предаде Гласът на Русия.

Днес Венера е много суха, както и Марс. Ако се концентрира цялата вода, която се намира на Венера, тя ще покрие планетата със слой едва 3 сантиметра – в сравнение с 3 километра на Земята. Но така не е било винаги. Предполага се, че трите планети от земен тип са се образували с примерно еднакво количество вода, но след това Венера и Марс са я изгубили. Всъщност този процес продължава и сега – на повърхността вода няма, но в атмосферата молекули присъстват. Под действието на слънчевата светлина те се разлагат на кислород и водород (или деутерий), които постепенно се вдигат в горните слоеве на атмосферата, а от там се отнасят от слънчевия вятър. По-леките атоми водород си отиват по-бързо, деутерият малко се задържа. Ако се измери съотношението между деутерия и водорода в зависимост от височината, може да се предположи, колко вода е имало на Венера по-рано и в какви количества планетата я губи днес.

Височината на полета на VeSpR е близо 110 километра. И въпреки че четирите и нещо минути намиране на апарата в космоса изглеждат нищожно малко, учените от Бостън се гордеят, че по научна ценност тези данни са съпоставими с четири часа наблюдения с помощта на космическия телескоп „Хъбъл”. Дори повече, телескопът VeSpR след полета може да се използва повторно.

Интересно е, че почти едновременно Японската аерокосмическа агенция (JAXA) съобщи за начало на работата на орбиталния телескоп SPRINT-A, който също изучава атмосферата на Венера и Марс. Той беше изстрелян през септември и има на борда си ултравиолетов спектрометър за изучаване на загубите на атмосферата на Венера и Марс под действието на слънчевия вятър. Спътникът се намира в орбита на височина 950-1150 километра и се планира да работи една година.

 
 

От Джейн Ръсел до Марго Роби: жените и банските през годините

| от chronicle.bg |

 

Модата в банските костюми претърпява толкова революции, колкото всеки останал аспект в модата. От времето, когато жените ходели по плажа само за разходка или чай, до наши дни, културата се е променила повече от впечатляващо.

Споменаваме този очевиден факт, защото когато погледнем как се е променил външния вид на плажуващата жена през години, пак не можем да повярваме, че преди един век  жените са ходели на плаж така:

maryal-knox-SL7

Всяко десетилетие има своя белег върху плажното облекло и то се вижда най-добре през фотоапаратите на големите фотографи, в които застават любимите актриси от миналите епохи.

В края на ХIХ век за жените на плажа е важал стриктен дрескод – рокля до коленете, която покрива тялото, обикновено черна, ограничаваща влизането в морето до потапяне на краката до коленете. След Първата световна война се появява първият цял бански костюм, наричан понякога майо, който обаче се свива след намокряне. След него идва революцията на бикините носени от Бриджит Бардо през 60-те, а после Кристи Бринкли през 70-те.

В някои случаи плажното облекло е много точен лакмус за етапа на културно развитие. В много случаи типичният бански костюм може да бъде белег на епохата. От първите дни, до момичетата на Бонд през Елизабет Тейлър и компания, днес ви показваме някои от култовите бански костюми на минали епохи. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Дейвид Линч и вдъхновението за онзи смразяващ кадър в „Туин Пийкс: Завръщането“

| от chronicle.bg |

Феновете на Дейвид Линч знаят, че той не обича да обяснява намеренията си зад режисьорските си решения. Една сцена обаче от „Туин Пийкс: Завръщането“ е прекалено добра, за да устоят зрителите да не искат повече подробности директно от създателя на поредицата. Става въпрос за финалната сцена на епизода „Part 8″ от „Туин Пийкс: Завръщането“ – онази, в която младото момиче отвори устата си, а в нея влезе създанието кръстоска между жаба и муха. Дейвид Линч вдига завесата над този момент от кариерата си (и на редица други) в новата си книга, „Room to Dream“.

В откъс от книгата, публикуван от The New York Times, Личн разказва откъде е дошла идеята за този кадър и създанието в него. 

Всичко се случва, докато Линч е на ваканция из Европа. Той бил на борда на „Ориент Експрес“, пътувайки от Атина до Париж. На гарата в Югославия,  по време на почивката, Линч забелязва множество туристи как се втурват в една посока. „Всички отиваха към тези шарени шатри, където се продават оцветени напитки (които всъщност са просто вода със захар). Когато слязох от влака, стъпих в този мек прах, дълбок около 30 сантиметра, пълен с огромни насекоми, приличащи на жаби, които скачаха, летяха, излитаха и се връщаха обратно. От там ми дойде идеята за жабата-буболечка – тези неща просто попадат в света на „Туин Пийкс“.

Случката се развива прекалено рано, за да знае Линч, че огромните летящи насекоми ще свършат във финала на „Туин Пийкс“, но обяснява, че образът е изскочил в главата му, докато е пишел сценария на „Part 8″. Режисьорът завършва разказа си с кратък анекдот и не дава повече подробности зад една от най-абстрактните му сцени във филмите му.

„Всеки има свои теории за шоуто, което е прекрасно, и няма значение дали аз ще обяснявам моята теория.“ пише Линч в книгата. „Нещата имат своя собствена хармония и ако ти си верен на идеята, тогава хармонията ще си проличи, дори образът да е абстрактен. Можеш да го гледаш отново след 10 години и да го видиш в тотално различен начин, а може да видиш още нещо – но онзи потенциал ще бъде там, ако си бил верен на първоначалната идея.“

Припомняме си сцената:

 
 

Бокачо: „Целунатите устни не губят своето богатство…“

| от chronicle.bg |

Той вече е възприеман по-скоро като митологична фигура, отколкото като реална личност, която можем да си представим. Рисунките с неговия лик, стигащи днес до нас, са недостатъчни, за да поберат силата на хилядите думи в „Декамерон“. Става въпрос за Джовани Бокачо – авторът, който заедно с Петрарка поставя основите на хуманизма в световната литература през далечния 14-ти век. Бокачо е Ренесансът.

Хуманизмът на Бокачо не е само между страниците на творбите му и в интерпретациите на древните текстове, но и в опитите му да издигне литературата на онези дни до класика, поставяйки високи стандарти пред работата със словото. Някои смятат, че напредва повече в тази посока от съмишленика си Петрарка, не само защото връща високия статут както на поезията, така и на прозата, но и защото в романите си успява да постигне съвършения синтез между ежедневното, трагичното и комичното.

Без Бокачо литературната кулминация в италианската култура е немислима. Ето част от хилядите думи, които се откриват в книгите, а понякога и между редовете. 

maraviglioso_boccaccio_i_novellatori_foto_umbertomontiroli_0687-light
Кадър от „Чудният Бокачо“

„Използвай настоящето така, че на старини да не се упрекваш за напразно изживяната младост.“

„Много по-лесно е да порицаваш минали дела, отколкото да ги поправиш“

„Трябва да четем, да съхраняваме, да оставаме будни нощем, трябва да питаме и да изискваме максималното от силата на ума.“

„Прави каквото казваме, а не каквото правим.“

„Човечност е да имаш състрадание към нещастните.“

giovanni-boccaccio-vita-e-opere_bfad2f4f017cfd399d093e0b6dc84dd7

„Един покварен ум никога не може да разбере думите по здрав начин.“

„В този свят само страданието е спасено от завистта“.

„Често човек си мисли, че е далеч от щастието, а то с тихи стъпки вече е дошло до него.“

„Да поиска съвет е най-висшето доверие, което един човек може да окаже на друг.“

„По-добре да се разкайваш за това, на което си се насладил, отколкото за това, на което не си се насладил.“

„Целунатите устни не губят своето богатство, а напротив – то се възобновява като растящата луна.“

2216440

„Нищо не е твърде неморално, че да не може да бъде казано на друг човек, стига е облечено в подходящите думи.“

„Раят би бил рай, ако на любовниците са им разрешени същите наслади, като тези, които преживяват на земята.“

„Хората са по-склонни да вярват в лошите намерения, отколкото в добрите.“

„Дъбът не може да бъде повален с един удар на брадвата.“

 
 

На какво ни научиха най-страхотните бащи от киното

| от chronicle.bg |

Третата неделя на юни се чества един от многото Дни на бащата в календара. В зависимост от мястото, където се намирате и културата на страната, този празник понякога се пада през март, април или декември.

Това е ден, в който се чества връзката между бащата и неговите деца.

По този повод събрахме в галерията горе едни от най-страхотните татковци в киното и телевизията. Такива каквито всяко дете би искало да има – особено порасналите вече. Някои от нас не просто отраснаха с тях, но и научиха няколко множество важни уроци.

Насладете се на най-страхотните татковци от екрана.