Пресата отдава почит към Нелсън Мандела

| от |

Mandela New YorkerВестници от целия свят отдават днес почит към делото на Нелсън Мандела – дългогодишен политически затворник, борец срещу апартейда и пръв президент на демократична Южна Африка, който почина снощи на 95-годишна възраст.

В редакционна статия „Ню Йорк таймс“ го окачествява като един от най-забележителни лидери на освободителните движения по света и посочва като негова най голяма заслуга, че борбата срещу расовата сегрегация се е увенчала с успех без кръвопролития. А като президент той оглавяваше процеса за истина и помирение, който даде възможност жертвите на апартейда да получат официално признание за страданията си.

Нюйоркското печатно издание отбелязва огромната сила на характера, проявена от Мандела по време на дългото противопоставяне на апартейда, както и дълбоката политическа мъдрост, необходима в процеса на помирение. Разбира се Нелсън Мандела не бе сам по пътя към демократизирането на ЮАР, пише вестникът и напомня за съществуването на активистите от Африканския национален конгрес, недоживели да видят свободата.

След като Мандела се оттегли от президентския пост през 1999 г., неговите приемници в ръководството на страната не можеха да се сравнят с него. Президентът Табо Мбеки допусна скандални грешки в справянето с епидемията от СПИН, довела до страданията на много хора, а приемникът му Джейкъб Зума не назначи просветени хора на ключови постове в общините и укрепи на властта Робърт Мугабе в съседно Зимбабве. Освен това краят на апартейд още не е изкоренил бедността в ЮАР. Следващите поколения политици в страната ще трябва да решат тези проблеми, защото всеки от тях ще има политически дълг към Нелсън Мандела, заключава „Ню Йорк таймс“.

„Вашингтон пост“ подчертава, че за разделената расово Южна Африка Мандела е бил най-мощният символ на единение, който е използвал мощта на прошката и помирението за лечението на дълбоките рани. А за света, обзет от войни, бедност и потисничество, Мандела е станал негова съвест, която се бори за решаването на тези остри проблеми, допълва вестникът. В статията са цитирани думите на 75-годишния Мандела, произнесени на 10 май 1994 г. при встъпването му в длъжност като президент и в присъствието на предшественика му на поста Фредерик де Клерк: „Ние най-сетне постигнахме политическо освобождение. Нека никога, никога тази прекрасна страна да не изпита отново потисничеството на едни срещу други“.

Вестникът отбелязва, че в края на мандата си Мандела е признал за неуспеха си в борбата срещу СПИН/ХИВ, както и за смъртта на собствения си син Макато от това заболяване. Вашинтгтонското издание обаче изброява заслугите на първия чернокож лидер на Южна Африка. Под негово ръководство в страната са премахнати проявите на расизъм в законите, образованието и държавните институции и е ликвидирано смъртното наказание; през 1996 г. е приета новата конституцията, която защищава правата на всички хора, вкл. на хомосексуалистите; създадената от Мандела Комисия за истина и помирение (под ръководството на архиепископ Дезмънд Туту) действаше не като Нюрнбергски процес, а търсеше признаване на истината и получаването на прошка. Мандела се стремеше да заличи различията между бели и черни и по други начини – например по време на Световната купа по ръгби през 1995 г. той прикани черните да подкрепят южноафриканския отбор, въпреки че ръгбито бе смятано от мнозина чернокожи южоафриканци като символ на превъзходството на бялата раса, припомня „Вашингтон пост“.

Като признак за уважението на южноафриканците към престарелия лидер вестникът посочва факта, че на 93-ата му годишнина около 12 милиона студенти са запяли едновременна „Честит рожден ден“ във всички кътчета на страната.

Нелсън Мандела, световният държавник, който извади Южна Африка от мрака на апартейда, почина, пише лондонският „Дейли телеграф“, като добавя, че през последните две години той често страдаше от проблеми с дишането, херния и белодробни инфекции. Всеки път, когато напоследък Мандела постъпваше болница, южноафриканците затаяваха дъх и произнасяха молитви за оздравяването му. Когато той се появи за последен път публично на 91-годишна възраст всякакви намеци за това, че един ден той може да умре бяха посрещани с гняв и обвинения в обида и непознаване на африканските традиции. Погребалната церемония за бившия южноафрикански лидер ще се състои на стадиона в Совето, където бе тази негова последна публична поява при закриването на Световната купа по футбол през 2010 г., пише „Дейли телеграф“.

„Гардиън“ цитира думи на бившия президент на ЮАР Фредерик де Клерк, по чието нареждане Нелсън Мандела бе освободен от затвора през 90-те години.“Аз станах добър приятел с покойния Нелсън Мандела. Ние имахме моменти на напрежение, но след като се оттеглихме и по времето на неговото президентство станахме много близки. Той беше забележителен човек – неговото най-голямо наследство ще бъде неговото преобладаващо чувство за помирение, забележителната липса на горчивина“, казва Де Клерк, който споделя с Нелсън Мандела Нобеловата награда за мир за 1993 г.

 
 

Барби „Фрида Кало“ в Мексико: когато изкуството е по-важно от рекламата

| от chronicle.bg |

 Фрида Кало е една от най-ярко светещите звезди в мексиканската култура. Днес доколко тя е позната на масовата аудитория, остава спорен въпрос. Нарастващата популярност, която би гарантирало лансирането на новата кукла „Барби“ с нейния образ обаче, не е по-важна за мексиканците от високата стойност на творчеството й.

Още преди време редица хора се обявиха против пускането на куклата „Барби-Фрида Кало“, заради изкривяването характерния образ на мексиканската художничка.

Сега вече и мексиканският съд забрани на американската компания „Мател“ да пусне на пазара в Мексико кукла Барби с лика на Фрида Кало (1907 – 1954), като по този начин удовлетвори иск на семейството на художничката, предаде Франс прес.

„Решението веднага влиза в сила, но „Мател“ може да го обжалва – поясни адвокатът на семейството на художничката Пабло Сангри.  „Очакваме семейството на Кало да заведе подобен иск в САЩ, за да може и там да бъде забранена продажбата на куклата.“

Заповедта към „Мател“ е да се въздържа от всякакви действия, свързани с имиджа и творчеството на Фрида Кало.

 
 

Готови ли сте за лятното издание Капана Фест 2018?

| от chronicle.bg |

Не знаем за вас, но нашият график за началото на юни, когато ще се проведе тазгодишното лятно издание на фестивала за градска култура и изкуство Капана Фест, вече е пълен.

От 1 до 3 юни това лято в Капана отново се събират творци и иноватори от всички сфери на културния живот, за да променят изцяло облика на пловдивския квартал Капана.

KF_Key_Visual

Замислен като карнавал на свободното творчество с 3 издания годишно, вече 4 години фестивалът открива и представя пред широката публика автори, занаятчии и творци с нестандартни идеи и новаторски проекти в няколко основни направления: Музика, Танци, Занаяти, Работилници и изложби, Кино, Литература, Театър, Атракции и развлечение и Спорт.

Главните акценти в програмата този сезон са:

Музикалните сцени, от които ще звучат както и млади, и вече наложени имена в българската музика, са върхът на програмата. Сцена Staropramen по традиция предлага специална селекция за феновете на рока и алтернативната музика, а новата сцена „Гласът на Капана“ е посветена на младите музикални надежди на България.

Базар Капана отново среща публиката с над 120 модерни занаятчии и техните творби, разделен на 4 тематични зони: Авторски изделия, Натурални храни и напитки, Улична мода и Базар за грамофонни плочи. Зоната за улична мода ще представи подбрани български стрийтфешън марки като WHAT A MONSTAR, Bare Hands Society и Snake Legend.

Литературната зона на лятното издание ще предложи програма, в която 1 юни е посветен на детската книга и ще срещне най-малките посетители с редица български автори. На 3 юни зоната ще бъде отворена към публиката, която ще разказва своите истории и ще печели награди. През останалото време зоната ще е претъпкана от талантливи поети, чиито представяния ще надхвърлят рамките на стандартното литературно четене.

Независимо кино и театър, арт инсталации и пърформанси, изложби, които ще се случват в гигантски капан-галерия, зона за спорт, посветена на благотворителна кауза… това и още много ще видим между 1 и 3 юни тази година по павираните настилки на Капана.

 
 

Братът на Меган Маркъл не e поканен на кралската сватба

| от chr.bg |

Томас Маркъл, полубратът на Меган Маркъл, заяви, че не е поканен на сватбата й с принц Хари. Томас съжалявал, че тя е забравила семейните си корени.

Той увери, че не се е срещал с 36-годишната американска актриса, която се готви да стане член на британското кралско семейство, от смъртта на баба им през 2011 г. Тогава Меган заминала за Торонто, за да се снима в сериала „Костюмари“.

„Може би американското й семейство по някакъв начин й създава проблеми – отбеляза 51-годишният Томас. – Не съм злобен, а разочарован. Това е оскърбително, като се има предвид, че навремето бяхме толкова близки.“

През последните няколко месеца опитите му да влезе в контакт с нея се провалили. „Откакто проби в Холивуд, тя стана друг човек – поясни Томас – Тя забрави семейните си корени.“

Той се надява, че макар присъствието на баща им, 73-годишния Томас Маркъл старши, на сватбата да не е потвърдено, Меган ще поиска от него да я отведе до олтара. „Той го стори при първия й брак в Ямайка“, уточни Томас Маркъл младши. Според него другата му сестра Саманта, която миналата година довери, че Меган винаги е искала да стане принцеса, вероятно е допринесла за обтягане на семейните отношения.

Наскоро Саманта заяви в Туитър, че бъдещите младоженци поканили „непознати“ на сватбата си, но сред поканените не били нито братът, нито сестрата, нито племенниците на Меган. Майката на Меган Маркъл – Дория, която се появи публично заедно с бъдещите младоженци, обаче би трябвало да присъства на сватбата.

Междувременно Асошиейтед прес съобщи, че въоръжени полицаи ще патрулират на железопътните станции, от които има пътища до Уиндзорския замък, когато принц Хари и Меган Маркъл сключат брак на 19 май.

 
 

Маргита Гошева в звездна компания в „И после светлина“

| от chronicle.bg |

Маргита Гошева е театрална и кино актриса, работила е с най- големите ни театрални режисьори като Галин Стоев и Маргарита Младенова. Превъплъщавала се е успешно в чехови и шекспирови героини.

Киното не остава равнодушно пред таланта й, и следват култовите роли в едни от най- добрите и познати не само у нас филми „Урок“ и „Слава“. В последния филм на режиьора Константин Божанов „И после светлина“ Маргита е редом до европейски и световни звезди като Ким Бодниа, Бари Кьоеган и Туре Линдхарт. Зададохме й три бързи въпроса.

1. Как се стигна до работата ти с Константин Божанов?

Този път стандартно, след кастинг.

Аз наистина много исках да бъда част от този проект, да работя с хора, които не познавам, в малка роля ( настройката е съвсем различна) и, разбира се, заради Ким Бодниа. Той ми е любим актьор, с когото, за съжаление, така и не се срещнах лично. Но и косвено пак е добре.

Мисля, че в този филм Константин Божанов въплъщава себе си по-смело, отколкото в Аве. И после светлина е по-поетичен, свръхчувствителен и едновременно чувствен, болезнен и “пънкарски”. Константин добре знае за какво разказва в него, а това е голямо качество за един режисьор.

*Акторът Ким Бониа изпълнява главна роля в първите два сезона на добилия култова слава датско- шведски сериал Bron/Broen

LTA_HR_7V1A4113

2. Къде снимахте, трудно ли се работи в международен екип? Кажи нещо за снимките ти с Бари Кьоеган?

Моите две сцени снимахме в София. Иначе част от снимките са били в Белгия и Лондон. Когато настъпи време за истинската работа, в реални условия и в реално време, сцените започват да живеят собствен живот. Нямат много общо с изграденото на репетиция. Така и тук. Снимахме доста повече от заложеното в сценария.

С Бари се запознах на единствената ни репетиция, а с Ерсин от “Jeremy” директно на терен. С Бари и досега си пишем съобщения от време на време. Докато снимахме той беше в един протяжен кастинг за филм на Спилбърг, който така и не спечели, но пък после работи с Кристофър Нолан в „Дюнкерк“ и с Йоргос Лантимос, в „Убийството на свещения елен“, което е още по-завидно.

Вярвам, че му предстои голямо бъдеще.

3. В „Слава“ те видяхме в ролята на свръхамбициозна жена, която опитва да има дете. В „И после светлина“ си в ролята самотна майка на проблемен тийнейджър. Защо те двамата не се разбират, това вечения конфликт между родител и дете ли е?

Самотна майка, но все пак бивш вокал на рокбанда. Това е диагноза. Не намерила сили да се откаже от бурния си живот. Егоист. Хаотична и нетърпелива. Като ме облякоха в къса поличка и рокерия, някои от екипа се чудеха дали съм същата актриса от Урок.

Една от вълнуващите страни на нашата професия!

В случая, а и в много други случаи, те двамата не се чуват, нямат изградена и отглеждана връзка помежду си. Тя иска да остане вечно млада, той иска да порасне веднага. Тази майка няма време за сина си, и той съответно тръгва да търси любов и разбиране другаде. За съжаление нито едно от двете не се намира лесно.

LTA_HR_7V1A3670

„И после светлина“ e поглед в сложния вътрешен свят на един емоционално нестабилен и социално отчужден младеж, Павел, който тръгва през Европа с надеждата да открие идола си, енигматичния художник Арно, който живее в усамотение във Франция. Самотен и лутащ се, Павел се опитва неуспешно да се сближи с персонажите, които среща по пътя си – път, който го отвежда към познание за самия себе си.

Филмът е заснет в България, Белгия и Великобритания през есента на 2015 г. Участват актьори от различни европейски държави, а освен Маргита, в него ще видим Елица Матева и Станислава Николова. В малка роля ще се появи и Ерсин Мустафов от групата JEREMY?.

В главната роля на Павел – момче от български произход, израснало в Лондон, е ирландската изгряваща звезда Бари Кьоеган, който участва във филма на Кристофър Нолан “Дюнкерк”. В роля ще видим и Ким Бодниа и Туре Линдхард – звезди от хитовия датско-шведски сериал “Мостът”, френската актриса Солен Риго и белгийката Лубна Азабал, участвала в номинираните за Оскар за чуждоезичен филм “Изпепелени” (“Incendies”) и “Раят сега” (“Paradise now”).

Екипът зад камерата е основно български. Оператор е Ненад Бороевич, художник е Сабина Христова, художник костюми Жасмина Василева, звук – Момчил Божков.

„ И после светлина“ вече е бил на кино фестивали в Ротердам, София филм фест, Тарковдки филм фестивал в Санкт Петербург, Русия. А на фестивала Златна роза наградата за операторско майсторство печели операторът на филма Ненад Бороевич.
Филмът е на екран от 13.04.2018. Можете да го гледате в избрани кина в София, Пловдив и Варна.