Пресата отдава почит към Нелсън Мандела

| от |

Mandela New YorkerВестници от целия свят отдават днес почит към делото на Нелсън Мандела – дългогодишен политически затворник, борец срещу апартейда и пръв президент на демократична Южна Африка, който почина снощи на 95-годишна възраст.

В редакционна статия „Ню Йорк таймс“ го окачествява като един от най-забележителни лидери на освободителните движения по света и посочва като негова най голяма заслуга, че борбата срещу расовата сегрегация се е увенчала с успех без кръвопролития. А като президент той оглавяваше процеса за истина и помирение, който даде възможност жертвите на апартейда да получат официално признание за страданията си.

Нюйоркското печатно издание отбелязва огромната сила на характера, проявена от Мандела по време на дългото противопоставяне на апартейда, както и дълбоката политическа мъдрост, необходима в процеса на помирение. Разбира се Нелсън Мандела не бе сам по пътя към демократизирането на ЮАР, пише вестникът и напомня за съществуването на активистите от Африканския национален конгрес, недоживели да видят свободата.

След като Мандела се оттегли от президентския пост през 1999 г., неговите приемници в ръководството на страната не можеха да се сравнят с него. Президентът Табо Мбеки допусна скандални грешки в справянето с епидемията от СПИН, довела до страданията на много хора, а приемникът му Джейкъб Зума не назначи просветени хора на ключови постове в общините и укрепи на властта Робърт Мугабе в съседно Зимбабве. Освен това краят на апартейд още не е изкоренил бедността в ЮАР. Следващите поколения политици в страната ще трябва да решат тези проблеми, защото всеки от тях ще има политически дълг към Нелсън Мандела, заключава „Ню Йорк таймс“.

„Вашингтон пост“ подчертава, че за разделената расово Южна Африка Мандела е бил най-мощният символ на единение, който е използвал мощта на прошката и помирението за лечението на дълбоките рани. А за света, обзет от войни, бедност и потисничество, Мандела е станал негова съвест, която се бори за решаването на тези остри проблеми, допълва вестникът. В статията са цитирани думите на 75-годишния Мандела, произнесени на 10 май 1994 г. при встъпването му в длъжност като президент и в присъствието на предшественика му на поста Фредерик де Клерк: „Ние най-сетне постигнахме политическо освобождение. Нека никога, никога тази прекрасна страна да не изпита отново потисничеството на едни срещу други“.

Вестникът отбелязва, че в края на мандата си Мандела е признал за неуспеха си в борбата срещу СПИН/ХИВ, както и за смъртта на собствения си син Макато от това заболяване. Вашинтгтонското издание обаче изброява заслугите на първия чернокож лидер на Южна Африка. Под негово ръководство в страната са премахнати проявите на расизъм в законите, образованието и държавните институции и е ликвидирано смъртното наказание; през 1996 г. е приета новата конституцията, която защищава правата на всички хора, вкл. на хомосексуалистите; създадената от Мандела Комисия за истина и помирение (под ръководството на архиепископ Дезмънд Туту) действаше не като Нюрнбергски процес, а търсеше признаване на истината и получаването на прошка. Мандела се стремеше да заличи различията между бели и черни и по други начини – например по време на Световната купа по ръгби през 1995 г. той прикани черните да подкрепят южноафриканския отбор, въпреки че ръгбито бе смятано от мнозина чернокожи южоафриканци като символ на превъзходството на бялата раса, припомня „Вашингтон пост“.

Като признак за уважението на южноафриканците към престарелия лидер вестникът посочва факта, че на 93-ата му годишнина около 12 милиона студенти са запяли едновременна „Честит рожден ден“ във всички кътчета на страната.

Нелсън Мандела, световният държавник, който извади Южна Африка от мрака на апартейда, почина, пише лондонският „Дейли телеграф“, като добавя, че през последните две години той често страдаше от проблеми с дишането, херния и белодробни инфекции. Всеки път, когато напоследък Мандела постъпваше болница, южноафриканците затаяваха дъх и произнасяха молитви за оздравяването му. Когато той се появи за последен път публично на 91-годишна възраст всякакви намеци за това, че един ден той може да умре бяха посрещани с гняв и обвинения в обида и непознаване на африканските традиции. Погребалната церемония за бившия южноафрикански лидер ще се състои на стадиона в Совето, където бе тази негова последна публична поява при закриването на Световната купа по футбол през 2010 г., пише „Дейли телеграф“.

„Гардиън“ цитира думи на бившия президент на ЮАР Фредерик де Клерк, по чието нареждане Нелсън Мандела бе освободен от затвора през 90-те години.“Аз станах добър приятел с покойния Нелсън Мандела. Ние имахме моменти на напрежение, но след като се оттеглихме и по времето на неговото президентство станахме много близки. Той беше забележителен човек – неговото най-голямо наследство ще бъде неговото преобладаващо чувство за помирение, забележителната липса на горчивина“, казва Де Клерк, който споделя с Нелсън Мандела Нобеловата награда за мир за 1993 г.

 
 

100 000 за 1 минута с Джей Ло? Разбира се!

| от chr.bg |

Дженифър Лопес е изработила хонорар от два милиона долара за 20-минутен „концерт“ при отварянето на нов мол в Катар миналата седмица.

Това означава, че певицата е заработила по 100 000 долара на всяка минута от времето си в Доха.

Участието на Джей Ло включвало и отговарянето на няколко кратки въпроса, съобщава сайтът TMZ.

Според информацията 49-годишната латиноамериканка е говорила по темата за правата на жените, което не е на особена почит в арбаската страна.

След това Лопес се снимала с няколко фенове.

Всички разходи на певицата били покрити, включително и допълнителен един милион за докарването й до Доха на частен самолет.

Очаква се Джей Ло да заработи още един седемцифрен хонорар в края на ноември, когато ще участва на гала-вечер, организирана от авиокомпанията Qatar Airways.

От TMZ допълват, че певицата ще получи 1,2 млн. долара за също толкова кратко време, колкото участието й в откриването на мола, но преговорите по цената все още продължавали.

Въпреки че в края на юни следващата година ще навърши 50, Джей Ло продължава да полага огромни усилия за тялото си и изглежда повече от перфектно дори на тази възраст. Вижте повече в галерията горе.

 
 

Етикет на поведение на хетеро пичове в гей барове

| от Вучето |

Ако четеш това, най-вероятно се самоопределяш като хетеросексуален индивид от мъжки пол, който обаче е много по-широкоскроен от момчетата, с които ходи на мачовете на ЦСКА. И най-вече в сравнение с Цецо, който е толкова задръстен, че веднъж, като го спря една полицайка на пропускателния пункт  Владая, я попита дали не е стриптизьорка, която се прибира от ергенско парти. Само че ти не си такъв!

Ти не мислиш, че жените не трябва да пилотират самолети и че не ги бива да сменят спукана гума. Нямаш нищо против Истанбулската конвенция, пиенето на смути вместо бира, циганите, евреите, феновете на Левски и дори намираш Серина Уилямс на корицата на GQ за симпатична (макар че списанието не си го купуваш, понеже ти е скъпо). И сега е време да направиш следващата стъпка, с която да докажеш на себе си и на по-добрата половина от света, че можеш да си още по-разкрепостен, толерантен и смел. А именно като пристъпиш в светая светих на някой гей бар.

Разбираме, че за всеки изявен български мъжкар, това е особено стресиращ момент, който подлага на тест както патриархалната му школовка, така и волята му. Затова сме тук, за да помогнем с няколко безценни съвета за това не само как да влезеш, но и как да излезеш жив и неопетнен от това „изпитание“.

Миризмата ще те издаде

С колкото и парфюм да се полееш, резултатът пак ще бъде този. Гейовете безпогрешно ще надушат миризмата на единствения хетеросексуален мъж дори насред многохиляден прайд парад или на концерт на Бионсе. Затова и парфюмът не работи. Миризмата се е пропила в дрехите ти, в косата ти. Тя е в начина, по който ходиш и по който се облакътяваш на бара. Миризмата всъщност е метафора. И когато те надушат, много е възможно да те заобиколят светкавично. Но ти не трябва да се страхуваш. В крайна сметка който го е страх от мечки… знаеш как продължава нататък. И между другото, не е срамно да си признаеш, че даже би се  разстроил, ако това изобщо не се случи.

Чувствай се като у дома си, но не съвсем

Въпреки, че повечето представители на LGBTQ общността приветстват присъствието на представители на хетеро общността в гей баровете, не забравяй, че все пак си само гост. Може и да е прозвучало леко дискриминативно, но за разлика от което и да е друго обществено място, гей барът се възприема като свещено убежище – място, където гейовете могат да бъдат 100 процента себе си, без излишни преструвки, недомлъвки и лицемерни маскировки. Затова и атмосферата в гей бара може да ти се стори като панаир с атракционни, “Чарли и шоколадената фабрика” (без Чарли) и бекстейджа на момчешка кей поп банда наведнъж.  Да не кажеш, че не сме те предупредили, ако ти дойде too gay.

Подготви се за неравна битка… на характери

Когато някой от нормалните посетители на бара (и не забравяй, че това в случая не си ти!) седне до теб и каже нещо от сорта на “Изглеждаш така сякаш искаш да ме целунеш”, важно е да не се паникьосаш и да не реагираш така, както би реагирал гореспоменатият Цецо. Понеже той освен мизогинист е, разбира се, и хомофоб. Ако направеното предложение за интимност не те интересува, вежливо обясни на ухажора си, че не плуваш по левия бряг. NB! Подготви се психически за последствията от отказа си. Ако някой хубавец с изявена мускулатура под тънката тениска с дизайнерско лого и добре хидратирана кожа на лицето е решил да си тръгне с теб тази вечер, малко вероятно е да се откаже лесно. Нека милата усмивка със скъпите фасети не те подвежда… Защото както Тони Стораро и Емилия някога изпяха: “Питбул захапе ли веднъж, няма повече пускане.”

Отърси се от тоалетната параноя

Въпреки гореказаното, не бива да имаш и капка притеснение, че нечия вербална напоритост на бара ще прерасне във физическа такава в помещението с уринаторите. Да, и тук, както и във всички обикновени мъжки тоалетни, постоянно се случва някой да надникне над преградката, за да огледа пениса ви, но това не значи, че някой ще налети да те обезчестява.  Така че не е необходимо да се ограничиш само до една малка бира, за да не ти се налага да ходиш да изпразваш мехура. А, и още нещо! Не се стряскай, ако някоя дама с висока фризура и пищна рокля излезе с ритник от кабинката. Най-вероятно това изобщо не е дама.

Отпусни се и се забавлявай

Веднъж щом изчеткаш предразсъдъците от раменете си като досаден пърхот, ще установиш, че всъщност е ужасно трудно да не се забавляваш на такова място. И след като вече се убедиш, че останалите посетители няма да включат хетеро натрапника в церемониална гей оргия като от филма “Широко затворени очи”, можеш да се отпуснеш и да се държиш нормално. Тоест да се държиш по начина, заради който приятелите ти те харесват и обичат да излизат с теб. Дори да се отпуснеш до стенен, че да почнеш да ръсиш неуместни вицове за гейове, най-вероятно слушателите ти ще се смеят с теб.

Посещението на гей бар може да послужи не само за личностното ти израстване, но и  за превръщането ти в един вид социален месия, който да провежда “со кротце, со благо” не съвсем популярни виждания сред по-заблудените членове на нашето общество. Пробвай това, например. Следващият път, когато седнеш да пиеш с Цецо и той подхвърли по повод общ познат, че е п*дераст, а хомосексуализмът е болест, можеш просто да му кажеш, че тъкмо ти е дал страшна идея: “Ще се обадя на шефа и ще го питам дали може да не ходя на работа, че нещо днес се чувствам гей.“

 
 

„Everybody Knows“ трейлър: какво се случва с Пенелопе и Хавиер?

| от chronicle.bg |

Асгар Фархади е име, което не може да не ни накара да наострим уши. Особено когато става въпрос за най-новия му филм, в който главните роли са поверени на двамата гиганти в киното и двойка в живота – Пенелопе Круз и Хавиер Бардем. Носителят на „Оскар“ и режисьор на филмите „The Salesman“ и „Separation“ този път поставя Пенелопе и Хавиер в свят, напрегнат до краен предел.

„Everybody Knows“, за разлика от повечето филми на Фархади, които са на ирански, е испаноезичен филми и това е причината да не се класира тази година в предварителната селекция за „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм.

Официалният синопсис гласи:

Филмът проследява съдбата на Лаура (Пенелопе Круз), която пътува от Аржентина до малкия си роден град в Испания за сватбата на сестра си, като за повода води и двете си деца. По време на радостната среща и празниците, най-голямата й дъщеря е отвлечена. В следващите напрегнати дни, различни семейни проблеми изплуват на повърхността и се разкриват дълбоко пазени тайни.“

Още на първото си показване на кинофестивала в Кан през май, филмът на Фархади беше посрещнат с одобрение от критиците. След Кан, лентата беше показана и на другия голям фестивал, в Торонто.

Какво можем да очакваме от новия филм на иранския режисьор Асгар Фархади, вижте в пълния трейлър.

Световната премиера на филма е на 8 февруари 2019 г.

 
 

Коя е думата на годината според Оксфордския речник?

| от chronicle.bg |

Щеше да е много хубаво думата да напомня само на Бритни и нейната песен, но не и когато Оксфордският речник я обяви за дума на годината.

Отново сме в онова време, когато (както показва тенденцията от предходните години) някоя дума с отрицателно значение става събирателна за цялата година. През 2017 г. беше леко обнадеждаващата нова дума в английския „youthquake“ (социално сътресение, предизвикано от революционна промяна сред младите хора), преди нея „post-truth“ (пост-истина).

Тази година е ред на думата „toxic“, която беше избрана от Оксфордския речник за дума на 2018 г. – токсичен, в смисъл на „отровен“, „зловреден“, „морално разрушителен“ и „опорочаващ“.

През последната година 45% повече хора са търсили значението на този термин в сайта на Oxford Dictionaries в сравнение с предходни периоди.

„Токсичен“ се отнася почти до всички явления, които белязаха годината… буквално и преносно“ коментират редакторите на речника, цитирани от Time. Думата е избрана не толкова заради броя на търсенията, а най-вече заради широкия обхват от теми, които обхваща.

Думата е свързвана и със сексуалното насилие и патриархата, тъй като съчетанието toxic-masculinity (токсична мъжественост) е едно от най-търсените за последните месеци. Друг аспект е свързан с притесненията на хората за околната среда и собственото им здраве (токсичен газ, токсични отпадъци).

„Toxic“ идва от гръцкото „toxikon pharmakon“, означаващо  „отрова за стрели“. Първото свидетелство за фигурирането й в Оксфордския речник е от 1664 г. в една книга за горите.

Сред претендентите за дума на годината са били „techlash“ (събирателно между „technologies“ и „backlash“, символизиращо негативна реакция) и „gaslighting“ (психологическо влияние върху човек, имащо за цел да внуши на обекта, че няма здрав разум). Освен тях в класацията попадат и  „incel“ („неумишлено самотни“ – субкултурно обозначение за мъже, които не успяват да намерят приятелка и обвиняват жените за това, че ги лишават от „правото им на секс“), „overtourism“ – „предозиране с туристи“ и „big dick energy“ – „високо самочувствие с покритие“.