Премиера на „Следи” – филм за хората, които караха свободно ски в България

| от |

На 26 ноември от 20 часа в Аула Максима на УАСГ ще бъде премиерата на филма „Следи” на режисьора Алеко Желязков, продуциран от Българската Асоциация по Ски Свободен и Екстремен Стил (БАССЕС).

PrintСлед повече от две години снимачен период документалната лента не само показва красиви и екстремни моменти от изминалите ски сезони, но и ни връща в годините, когато освен извънпистово каране, друго не е съществувало.

Забравени архивни ленти ще бъдат излъчени за първи път на голям екран. Няколкото сюжетни линии на филма ни срещат  както със спомените и старите снимки на първите смелчаги навлезли със ски в планината още в края на 40-те години на миналия век, така и с наследниците им по дух – днешните „панти” /фрирайдъри и екстремни скиори/ преоткрили този спорт на тийнейджърска възраст през 90-те.

Идеята за филма се заражда преди две години в главата на главния герой – Момчил Панайотов. Почти невъзможен за изпълнение план обхваща близо сто точки: места за каране, още по-интересни места за каране, събития за заснемане, срещи с хора, интервюта, каране, разкази и т.н.

[vimeo id=“59738564″ width=“667″ height=“350″]

Момчил Панайотов е с дългогодишен ски опит в планините на България и Алпите. Капацитет е по лавинна безопастност – специализирал в Швейцарския федерален институт за изучаване на сняг, гори и лавини в гр. Давос, съосновател на БАССЕС.

Радослав Мирчев е другото младо лице – скиор с агресивен стил на каране и председател на БАССЕС. Неговата сюжетна линия проследява подготовката му за екстремно задно салто на Ледопада до езерата в Рила.

Историята ни отвежда в малката къщичка на Димитър Цветков в подножието на връх Ботев. Тя е като музей на славните времена на българския алпинизъм, а чичо Митко е заклет планинар, скиор и метеоролог, посветил живота си на планината. В спомените му и старите албуми оживяват истории и легенди за Цанко Бангиев – едно от най-големите имена в следвоенната история на българския алпинизъм, загинал в Кавказ при опит за траверс на Безенгийската стена.

Разказите на Иван Кандиларов ни връщат в периода 30-те – 70-те години на българското ски и алпийско движение. Той е един от светилата на туризма и дългогодишен директор на Планинска школа „Хр. Проданов” – Мальовица, създател на планинската служба на Боровец.

Документалната лента ни среща и с Краси Стоянов – една от българските фриирайд легенди, спускал със ски връх McKinley; Георги Георгиев „Черния“ – скиор и планинар с дългогодишен опит като планински и ски водач в България и високите планини по света; с новите имена в свободния и екстремен ски стил: Боян Бъчваров, Илиaн Петров, Мая Стоилова, Александър Карадинков “Гипса”, Стоян Пешкалов и др.

Много истории, пудра* и свобода е запечатал филма „Следи”. Създаден от „карачи” – целия екип е от скиори – за „карачи” – тези, които не могат без планината, предизвикателството и адреналина.

Премиерата на филма съвпада и с навършването на 15 години на Българска Асоциация по Ски Свободен и Екстремен Стил (БАССЕС) – най-голямата организация, подкрепяща свободните скиори и единствената,  която провежда лекции и практически курсове за лавинна безопасност.

 
 

Да си мързелив може да е ген

| от chronicle.bg |

Учените откриха седем нови гени, на който може да се дължи нежеланието ви да станете от леглото сутрин. 

Изследователите от Университета в Оксфорд, които анализираха данните от 91105 души, казват, че мързелът може да се дължи на генетика. Те сравниха гените с нивото на активност на изследваните. Това може да доведе до по-добро разбиране на физическия тонус, съня и други здравословни проблеми. Откритието ще помогне и на разгадаване проблема с наднорменото тегло – дали гени са виновни за натрупването на подкожни мазнини или самото натрупване променя генетиката.

Изследваните хора носеха специални гривни, която следят за активността им, за една седмица. Резултатите след това бяха анализирани и така бяха идентифицират новите гени.

Така учените откриха 14 гени, 7 от които абсолютно нови, в пряка връзка с нивото на активност на човек. 

Не може обаче да отдаваме всичко на генетиката. Доктор Айден Дохърти, който води изследването, казва: „Не всичко е гени. Но да разгадаем тяхната роля е много важно за разбирането ни за ефектите и последствията от физическата неактивност.“

През 2016 година в световен мащаб над 1,9 милиарда възрастни хора, над 18 години, живеят с наднормено тегло. 650 милиона са със затлъстяване. 41 милиона деца под 5-годишна възраст имат проблем с теглото.

Затлъстяването е една от причини за смърт, които могат да се избегнат лесно.

Данните са на Световната здравна организация.

 
 

Истанбул: там, където Европа и Ориентът живеят в нещо като хармония

| от Дилян Ценов |

Селям алейкум! Where are you from? Jeans, jeans! Only 20 lira? Bags! Turkish lokum! Russia? Bulgaria? Hey, my friend, komshu! You work in the fashion businnes? Perfume? Best price! This shawl – 40 lira. But for you – 30! Welcome!

Улицата прилича на кошер, в който са се събрали всякакви образи. Някои бързат, други се разхождат лежерно, трети са яхнали скутерите и свирят – направи им път, за да минат по тротоара! Оглеждаш се на всяка крачка за приятелите ти, защото една секунда невнимание и цял живот ще ги търсиш в разнородната тълпа. Някъде по обяд е. Градът е огласян от протяжните звуци, идващи от всяка джамия. Никой не обръща внимание на молитвата, животът продължава, сменя се само фонът. Призивите от първия абзац продължават да те заливат от всички страни, докато се опитваш да си проправиш път в тълпата. В далечината проблясва Синята Джамия, гларусите пеят, а от наклонената улица надолу се вижда малък процеп от Босфора.

Добре дошли в Истанбул. Мястото, където Европа и Ориентът са си построили общ дом, в който живеят в своя собствена хармония. По свои правила. Ако можеш да ги спазваш, ще ти хареса. Ако ти хареса, и на Истанбул ще му харесаш. Ако ли не – това не е твоят град.

Така е при повечето мегаполиси. Или ги обичаш, въпреки очевидните им недостатъци, или ги мразиш заради очевидните им недостатъци.

Image from iOS (17)

Но Истанбул наистина е разнолик мегаполис. Това е мястото, където религиозният храм сякаш стои наравно с търговията. Едва ли някой е правил подобна статистика, но ако се съберат обемите на всички търговски магазини, сигурно той ще достигне общия обем на също неясния брой джамии в града (според някои са 4000, други твърдят че са 5000). Във всеки случай, и двете са еднакво свети за хората. 

Истанбул е мястото, където красивата архитектура се смесва с търгашеството. Пазарлъкът понякога върви ръка за ръка с доброто качество. Тук да се пазариш в въпрос на чест. Хората са еднакви в многообразието си. На някои жени ще видите само очите, други по нищо не се различават от жените в редица европейски столици. И двете си имат своето очарование. Същото важи и за мъжете (те са по-еднообразни) с изключението, че ако не си падате по бради, бронзов тен и корпулентни тела, Истанбул не е вашето място.

IMG_3422

Тук противоположностите не просто се привличат. Те се преплитат и живеят заедно. Навсякъде са. От пищните салони и стълбището с кристални балюстри на двореца Долмабахче, до улицата на 300 метра от него, където мръсотията е пословична. За 68329592-ри път избягваш да бъдеш прегазен от моторист, който кара бясно, а в същото време три котки се препичат на слънце на перваза на прозореца. Сякаш те и той живеят в различни вселени. Минаваш покрай постройки и улици, които изглеждат силно подозрително, а по нататък, след площад Таксим, се намира богаташкият квартал, който отдавна е изгорил бурките и повечето Ориенталски привички. Тълпите са навсякъде и вариантите, както казахме, са два – или ще те заредят, или ще те задушат – зависи какво търсиш в този град.

Пристигаме в Истанбул рано сутринта. Ще прекараме малко време в града, затова решаваме да ограничим посещенията по туристическите обекти и в замяна на това, да обикаляме улиците, докато имаме сили. Ще направим изключение само с Долмабахче, който задължително трябва да видите преди да напуснете този град. Като цяло най-добрият вариант, ако сте за малко време тук, е да си изберете малък брой туристически обекти, и да обърнете повече внимание на самия град.

IMG_3553

Компанията ни е също толкова разнородна, колкото Истанбул. Гледам как приятелите ми се радват на града и това го прави една идея по-поносим. В началото комуникацията между нас е невъзможна. Прекалено сме различни, аз и той. Той иска да впечатлява с всевъзможни стоки и после да мине на следващия клиент, аз искам да ми обърне внимание преди това. Истанбул обаче няма време да съблазнява никого, така както го правят други европейски градове. Той не е град на церемониалностите.

Искаш? Взимай. Искаш по евтино? Добре, айде. Малко само. Така ти харесва. Добре, чао, жив и здрав. Не искаш така? Изчезвай. (тук следва неясен за теб текст на турски)

Image from iOS (16)

И все пак се поддаваш на очарованието след известно време. Нямаш много избор, ако искаш да не скапеш настроението на компанията, и ако дадеш шанс на мястото да те впечатли. Откриваш, че това все пак е възможно, дори тук, сред безкрайния градски хаос. За щастие търговският нюх на града е свързан и с културата на храненето и едно от нещата, които тук умеят да правят, е да те нахранят. Тук клиентът наистина е специален и обгрижван. И пак… ако ти харесва кухнята. На някои от компанията храната не им понася, други я намираме за божествена.

Престоят ни е достатъчен, за да усетим енергията на града. Минаваме през няколко от големите джамии, площади, Капалъ Чарши, корабчето по Босфора и султанския дворец, синонимът на изобилието, турският блясък с привкус на Франция – Долмабахче. Няма да се спирам на забележителностите, защото за тях можете да прочетете достатъчно и в интернет. Други неща са по-важни.

Image from iOS (15)

Времето ни тук минава срамно бързо. На тръгване се радвам, че се разделям с града, но и се радвам, че сме се запознали. Като токсичен приятел, който е готин, но говори много и една среща за два часа на три месеца ти е напълно достатъчна. Това, което ме кара да погледна с него на други очи, са останалите от групата. Наблюдавам ги, слушам ги и за пореден път се убеждавам, че не можеш да сложиш знак на този град. Независимо дали той е „твой“ или не, трябва да признаеш величието му. Защото всеки ще намери нещо „свое“, което да го накара да се върне в него, дори за малко. Дори само заради една котка, която се излежава на припек на перваза на прозореца, а после влиза в близкия ресторант.

Това е Истанбул. И си е добре, въпреки „хармонията“, в която ние си мислим, че съществува.

 
 

Как се прави коледен хит?

| от chronicle. bg |

От сензационни класики като „Do They Know It’s Christmas“ от 1989 година до малко необичайните песни като „Killing In The Name“ от 2009 състезанието за коледен хит винаги е било разнообразно. Но как точно се прави коледен хит?

Екип експерти от британски музикален лейбъл смятат, че са открили печелившата формула. Те я създават след като анализират коледни хитове от последните 50 години и определят характеристиките им.

Според получената информация, песента трябва да бъде 3 минути и 57 секунди, в тоналността сол, темпото трябва да е 114 bpm, а самата песен да се изпълнява от 27-годишен солов изпълнител. Също така голяма част от коледните песни са били балади, а половината са кавъри.

И нещо забележително – почти всички песни са били за нещо друго, а не за Коледа. 

„Мисля, че сме далече от алгоритмичното създаване на коледен хит“, казва Хауърд Мърфи, основателят на лейбъла. „Но определени характеристики наистина правят песента по-лесна за приемане.“ Той също така сподели, че „Always On My Mind“ Pet Shop Boys (която е на върха на празничните чартове през 1987) е най-близо до иконичния коледен хит.

Това е така, защото е идеалната дължина и тоналност – също така е и кавър. Темпото обаче е 125 bpm, а не 114, и е записано от дует, чиято средна възраст е 31,5 година. „Mary’s Boy Child“ на Boney M идва на второ място.

„Можеш да направиш хит по всяко време на годината. Като сложиш звънчета в началото на една песен, няма да я направиш по-добра, ако вече не е добра“, казва Мърфи.

 
 

„Stranger Things“ има нов тийзър за сезон 3

| от chronicle.bg |

Първият тийзър на „Stranger Things“ сезон 3 ни показва всичките заглавия на сериите от предстоящия сезон. Това продължава традицията от сезон 2, където заглавията се показваха, докато темата на предаването тече на фон, без реално да има кадри от сериала.

С новият „Stranger Things“ се връщаме обратно в Хоукинс, Индиана, и пътешествието на ескперимента 11 (Мили Боби Браун). Предния път видяхме последствията от престоя на Уил (Ноа Шнап) в света Upside Down, силите на 11 се развиха и видяхме нови герои като Макс (Сейди Синк) и Боб Нюби (Шон Остин). Другото лято, когато продукцията ще е готова и ще дебютира, можем да видим отново и Фин Улфхард, Дъстин Матарацо, Калеб Маклафлин, Уинона Райдър и Дейвид Харбър.

От тийзъра не можем да разберем почти нищо освен, че някаква част от действието ще се развива в Starcourt Mall. Едно от заглавията го споменава, а един по-ранен тийзър за сериала всъщност е реклама на мола.