Премиерът на Словакия ще се изправи срещу милионер на втория тур на президентските избори

| от |

Премиерът на Словакия Роберт Фицо и милионерът Андрей Кишка водят на първия тур на президентските избори, който се състоя в събота, предаде AFP.

Частичните резултати сочат, че двамата ще се изправят един срещу друг на балотажа на 29 март.
Фицо е събрал 28.2% от гласовете, а Кишка – 27%, показват резултатите след преброяването на 70% от бюлетините, оповестени от Централната избирателна комисия.

Кои са двамата кандидати? Един обзор на кореспондента на Франс Прес в Братислава Татяна Янчарикова.

fico

Роберт Фицо – социалдемократическият фаворит на президентските избори в Словакия

Социалдемократическият премиер на Словакия Роберт Фицо, който се стреми към президентския пост, е известен с упоритостта и откритото си говорене. 49-годишният бивш адвокат, любител на футбола и на спортните автомобили, влезе в политиката чрез комунистическата партия малко преди свалянето на тоталитарния режим от „Нежната революция“ през 1989 г.

Роден на 15 септември 1964 г. близо до Тополчани, малък град на 100 км североизточно от Братислава, този специалист по наказателно право с диплома от юридическия факултет в Братислава се присъединява към Партията на демократичната левица (ПДЛ, бившите комунисти) след разделянето на бивша Чехословакия през 1993 г.

Добър оратор, понякога определян като популист и демагог, говорещ гладко английски и много грижлив към опазването на личния си живот, премиерът изгражда име най-напред като представител на Словакия в Европейския съд за правата на човека в Страсбург.

Но след като беше пренебрегнат от ПДЛ при раздаването на министерски постове през 1998 г., година по-късно той реши да основе собствена социалдемократическа партия – „Смер – Социална демокрация“ и впоследствие успя да привлече и словашката левица. Той се яви на парламентарните избори през 2006 г. срещу управляващата десноцентристка коалиция и незабавно се изстреля на поста министър-председател.

Фицо бързо се превърна в най-популярния политик в страната, обещавайки да защити бедните и избягвайки да наложи прекалено сурови бюджетни икономии въпреки икономическата криза.

Той твърди, че „силните и богатите“ трябва да поемат бремето на консолидацията на публичните финанси и се впусна в безмилостна критика срещу реформите – някои от които мъчителни, но приети добре от бизнес средите, извършени от предишното правителство на християндемократа Микулаш Дзуринда.

Първият мандат на Роберт Фицо начело на правителството (2006 – 2010 г.) достигна връхната си точка с влизането на Словакия в еврозоната през 2009 г. През 2012 г. той спечели категорично предсрочните парламентарни избори срещу фатално отслабената заради обвинения в корупция десница.

Разполагайки с 83 от 150-те места в еднокамарния парламент, партията „Смер – Социална демокрация“ доминира на националната политическа сцена. Откъдето произтичат и опасенията от евентуално монополизиране на властта.

„Роберт Фицо е млад и амбициозен. Той може да опита да действа така, че парламентарната демокрация да се превърне в президентска система чрез трикове при промяната на законодателството и на конституцията“, смята анализаторът Мариан Лешко.

Фицо, който е фаворитът в сегашните президентски избори, смята, че съжителството на президент и парламент с различна политическа принадлежност би било „опасно“ за неговата страна с 5,4 милиона жители.

„Не можем да си позволим да имаме президент, който би търсил конфликт с правителството и парламента“, настоява той. След началото на втория си мандат като премиер през април 2012 г. той отмени плоския данък от 19 процента, смятан за важен двигател на икономическия успех на неговата страна и привлякъл чуждестранни инвеститори.

Парламентът определи 22 процента корпоративен данък и 25 процента подоходен данък за лицата, печелещи над 39 000 евро годишно. Министерството на икономиката разчита на растеж от 2,3 процента през 2014 г. най-вече благодарение на износа на автомобили и електронни продукти.

Роберт Фицо е женен. Съпругата му Светлана е преподавател в юридическия факултет в Братислава. Двойката има един син, Михал.

kiska_01-nestandard2

Андрей Кишка – филантроп, който мечтае за президентския пост в Словакия

Словашкият милионер филантроп Андрей Кишка залага на имиджа си на новак в политиката, който никога не е бил опетняван от скандали, за да предизвика премиера от левицата Роберт Фицо в надпреварата на президентските избори.

Изследванията на общественото мнение дават солидни шансове на този самоук 51-годишен мъж, кредитен магнат, превърнал се в професионален благодетел, на президентските избори.

„Сърце, мозък и характер“ – се чете на плакатите във възхвала на качествата на този мъж, женен два пъти и баща на четири деца, разлепени по улиците на бившата комунистическа централноевропейска страна с 5,4-милионно население.

Ако постигне успех, центристът ще стане първият президент, който не е комунист и не принадлежи на никоя политическа партия, откакто през 1993 г. страната стана независима след доброволното разделяне на бивша Чехословакия.

Кишка запазва самообладание пред атаките на критиците, които го обвиняват в липса на опит. Представя се като кандидат, който не витае в облаците, готов е да защитава избирателите, разочаровани от корупционните скандали, опетнили словашката десница в края на 2011 г.

„Традиционните политици не се занимават с истинските проблеми на хората. Ето защо реших да се устремя към президентския пост, за да опитам да променя всичко това“, каза той за АФП.

Кишка залага на кампания, насочена към тези избиратели, които „търсят някой, който още не ги е разочаровал“, смята Павол Хаулик от братиславския институт за социологически проучвания „MVK“.

Роден е в Попрад, бедно градче, разположено във Високите Татри в северната част на страната. Самоизтъква се като по-добър закрилник на обикновените хора от политиците в богатата и отдалечена столица Братислава.

Историята на този постигнал всичко сам човек и финансовият му успех също му гарантират силна позиция сред избирателите, смятат анализатори.

Малко след падането на желязната завеса след „Нежната революция“ от 1989 г. той напуска родната земя и заживява в Съединените щати.

Работи здраво в строителството и търговията, за да свърже двата края, което му дава „ценен урок в живота“. Той ще определи по-късно американската си авантюра като „отиване и връщане от ада“.

Връща се в Словакия през 1992 г. и създава успешно две фирми за микрокредити, „Триангел“ и „Куатро“, възползвайки се от консуматорския бум в процъфтяващия свободен пазар в своята страна. През 2005 г. продава дяловете си на словашката банка VUB, държана от италианеца Интеза Санпаоло, и използва благосъстоянието си, за да създаде „Добри Анжел“ (Добър ангел), благотворително дружество в помощ на болни деца в терминална фаза.

Обявен е за „мениджър на годината“ в Словакия през 2006 г., а през 2011 г. получава друга голяма награда за филантропската си дейност.

Използвайки добрата си репутация, той обявява през 2012 година, далеч преди конкурентите си, кандидатурата си за изборите. Андрей Кишка твърди, че богатият му опит в бизнеса и благотворителната дейност вземат връх над статута му на новак на политическата сцена.

Подобряването на държавните услуги в здравеопазването и социалната защита са сред целите на Кишка, който обещава да се откаже от президентската си заплата за целия петгодишен мандат и да я дари за благотворителност.

Ако бъде избран, този евроентусиаст уверява, че ще бъде противотежест като президент центрист на лявото правителство на Роберт Фицо, лидер на социалдемократическата партия „Смер – социална демокрация“, която контролира еднокамарния словашки парламент.

„Мисля, че този, на когото животът е дал много, е длъжен да даде на свой ред“, подчертава той.

 
 

Какво ни очаква в социалките до началото на 2018

| от |

Това лято, точно преди морето, си счупих телефона и в резултат една седмица се разхождах без него и съответно без интернет. Беше доста готино всъщност. Тази зима трябва да направя същото.

Като изключим константното мрънкане по общината, до края на годината в социалните мрежи ни очакват няколко вълни от еднотипни постове и статуси, които се появяват всеки декември. Те са общо взето лесни плиткоумни оригиналности, от които всеки е изкушен, за да получи внимание, приемане, одобрение или каквото там му е нужно.

Всеки има право да си поства каквото иска, разбира се. Въпросът не е в правото, а в това, че то се използва за глупости.

Вторият първи сняг

Понеже времето навън е като за мартеници, първият първи сняг бързо ще бъде забравен. Някъде през декември ще завали отново и това е така нареченият „втори първи сняг“. Тогава късопаметната порция от народа ще си зачеститят погрешно първия сняг. От самата покривка пък следва една социалкова подвълна – оплакването от състоянието на пътната обстановка. Това ще се усети особено силно във фейсбук, където фейсбук лешниците ще омрънкат и окрънкят всички групи как не им е изчистено. Друг е въпросът, че лопата им за сняг сигурно са я правили елфите и ги пари като тръгват да изринат снега пред входа

Колко е празна София

Документирано със снимки на пустеещата столична инфраструктура. Колкото повече София заприличва на село, толкова по-хубав град става. Не трябва да забравяме и вечния лаф: „Софиянци заминаха за родните си места“. На такъв хумор Хачо Бояджиев си удря капата в пода и обръща масата със сармите от яд, че не го е измислил той.

Ако вие сте един от хората, които качват снимки на празни улици с гореспоменатия лаф, давайте, кои сме ние да ви съдим. Но знайте, че когато всички сме със семействата си и видим на смартфона снимката ви, ще ни стане мъчно за вас, че сте навънка самичък, вместо да празнувате с компания.

Трапезата на Бъдни вечер

Снимки на сарми и надписи „сърми“. Въпреки че трапезата в този ден е строго регламентирана и всички знаем какво има на масата на всички в държавата (закръглям), някои хора държат да покажат. На този ден, когато отвориш прозореца, за да се измирише от сармите, от долния етаж започва да влиза миризма на сарми. Знаем какво готвите, нали и ние готвим същото. Само че по-хубаво – ако не вярвате, намерете ни във фейсбук.

Коледни песни и филми

Ако не тази, то другата, най-късно до 2020 година ще се появи коледна песен с Криско и Кичка Бодурова, и Галена, и още няколко човека да допринесат за еклектиката. Тази песен евентуално ще иска да замени Майкъл Бубле, Марая Кери и останалите коледни хитове по стените на хората.

Отделно от това, дори ме е страх да кажа „Сам вкъщи“. Имам чувството, че някой ще влезе в офиса и ще ме цапардоса с празна кутия от боя.

Колко сме се наяли на Бъдни вечер и Коледа  

Статуси, в които оплакваме безпомощното си от храна състояние. Присъствието й е било по-силно от нас и не сме могли да надвием черните й влияния. Сега си плащаме и искаме всички да знаят.

Колко сме се напили на Нова година

Всъщност сме изпили съвсем малко повече, отколкото по принцип си пием. Разликата е, че този път сме имали повод.

Изхвърлени елхи през терасата

Има два варианта за мрънкане тук – единият е, че елхата цапа ландшафта, другият е, че как може да се убиват дръвчета. По който и от двата наивни пътя да е поел постващият, трябва да не му обръщаме внимание, а да се радваме, че не му е станало лошо от сЪрмите.

 
 

МОТИВ: ЗИМЕН ПЪТ – камерна вечер за ценители в ново арт пространство

| от chr.bg |

На 24 ноември в „Къщата на София“, ул. „Миджур“ 12, българската публика за първи път ще има възможността да чуе на живо класически романтизъм в изпълнение на баритона Айвън Лъдлоу, акомпаниран от пианиста Даниел Тонг в първия за сезона концерт МОТИВ: ЗИМЕН ПЪТ от известния, вече 3 годишен, цикъл за камерна музика, който тази година стартира с нова артистична концепция.

Музикантите ще разгърнат красотата на чувствата в едно от най-забележителните произведения на Франц Шуберт – “Зимен път”, композирано по стиховете на Вилхелм Мюлер. Романтичното настроение ще пренесе зрителите в епоха, в която чувствата са били музика, а думите – страст.

Самият  Шуберт е твърдял, че тези песни са го завладявали повече от всичко, което е написал, защото напълно се е сливал с поетичните образи.

Ivan-Ludlow

Айвън Лъдлоу солира на едни от най-престижните европейски оперни сцени като Неапол, Сполето, Париж, Лион, Атина, Тулуза, Уелска Национална Опера, Страсбург, Марсилия, Бордо, Лозана и много други. Роден в Лондон, но израсъл в Брюксел, той е възпитаник на Гилдхол Скуул и Националното оперно студио. Айвън е изнасял рецитали из цяла Европа и САЩ, като често си партнира с Даниел Тонг – пианист на Лондонския Бридж ансамбъл.

DanielTong

Събитието в „Къщата на София“ е само първият от шестте камерни концерта от цикъла МОТИВ 2018. Всеки месец българската публика ще има щастието да преживее по едно събитие с изпълнители, наградени от престижни европейски и световна конкурси, които концертират на легендарни световни сцени. Неподражаемите по рода си камерни вечери ще дадат нов облик на музикалната сцена – изпълнителите ще представят изкуството си пред камината, в артистичната среда на елитната галерия, в непосредствено общуване с публиката по особено емоционален начин. Местата в залата ще бъдат не повече от 50, а организаторите ще допълнят специалната атмосфера на вечерта с комплимент за всеки гост.

Kashtata-na-Sofia

Билети: на касите на Eventim в страната, онлайн на www.eventim.bg или преди събитието в „Къщата на София“, ако има останали свободни места.

 
 

Fun Lovin Criminals избраха подгряваща българска група за концерта си в София

| от |

„Лошите момчета“ от Ню Йорк избраха коя българска банда да подгрява концерта им на 17 декември в зала „ Универсиада“. Пионерите на рока се спряха на една от най-актуалните рок групи у нас – Der Hunds.

Бандата е създадена през пролетта на 2003 година от Боби Косатката, който и до момента е неин вокал. След известни промени днес Der Hunds забиват в състав: китари Мартин Евстатиев и Деян Петков, а зад барабаните е Иво Пифа. Всички музиканти от групата имат сериозен бекграунд с други формации, но събирането им в Der Hunds е вярната формула.

През годините Der Hunds получават признание не само от родната публика, където се изявяват предимно в различни клубове и фестивали, но и се „разписват” на международната сцена. На 16-ти май 2011 г. бандата печели 1-во място в конкуренция с 312 български и чужди групи в Конкурса за непопулярна група на Elevation Festival. Наградата е участие на фестивала като подгряваща група за световни имена и на Elevation Festival 2012 те подгряват на главната сцена на фестивала групи, като Cypress Hill, Erykah Badu и Sean Paul.

От 2011 г. Der Hunds участват в ежегодния фестивал, посветен на големия рок изпълнител Георги Минчев „Цвете за Гошо“. Групата не пропуска и редица други мащабни музикални събития у нас, като Spirit of Burgas 2011 и Spirit of Burgas 2013. Бандата загрява и феновете на Guns ‘n’ roses, Ugly Kid Joe, Kaiser chiefs, Within Temptation на сцената на фестивала Sofia Rocks 2012.

През 2013 г. групата е избрана от слушателите на радио Z-Rock да участва в конкурс „Зелената песен на България” и записва песента „Дива птица“, с която печели и наградата за текст.

Der Hunds грабват и две отличия от конкурса за поп и рок песен на БНР „Златна пролет 2016″ с песента си „Спомен“, която влиза в предстоящия им студиен албум. Специалната награда на журито е участие на международния фестивал в Грьонинген, Холандия през януари 2017 г. Именно тя дава право на бандата през декември 2016 г. да изнесе голям концерт в Първо студио на националното радио, с който да представи програмата си за престижния и световноизвестен холандски фестивал.

Der Hunds триумфират на престижния музикален фестивал Eurosonic-Noorderslag в Грьонинген в средата на януари 2017 година.

През есента на 2017 г. Der Hunds отдават почитта си към Крис Корнел с концерт-трибют в негова памет и правят турне в по-големите градове на България.

Fun Lovin Criminals с любезното домакинство на рок бар RockIt  канят публиката да преживее едно страхотно афтър парти, което ще се заформи веднага след края на концерта на 17 декември.

И това не е всичко! Хюи, освен в амплоато си на радио водещ ще миксира на пулта в Rock It Bar,  и заедно с останалите от бандата ще направят невероятно диджей сет парти.

Купона е с начален час 23:00. Впечатления и много емоции очакват присъстващите.

Билети в мрежата на Ивентим и партньорските вериги.

 
 

Политическите лидери и техните уроци гледаме на Киномания 2017

| от |

Освен „Смъртта на Сталин” (който разглежда основно събитията и задкулисните интриги след кончината на диктатора), организаторите на Киномания са подготвили още три филма, свързани с живота и решенията на влиятелни политически лидери.

Чърчил” вече имаше прожекции в „Люмиер Лидл” и „Евросинема”, но пропусналите го имат още три възможности да го видят – в кината G8, Одеон и Дом на киното. Филмът е на режисьора Джонатан Теплицки и се съсредоточава върху 96-те часа преди десанта в Нормандия, когато британският премиер Уинстън Чърчил се бори с опасенията си за възможните жертви в положение на силна изолация от страна на сюъзниците. Зад иконичната фигура и въодушевляващите речи се крие човек, преживял присмеха на политическите си противници и военни провали – импулсивна, често деспотична личност. Само подкрепата на брилянтната, макар и нервна съпруга Клементайн може да удържи физическия и психически колапс на Чърчил.

Филмът е с участието на Брайън Кокс и Миранда Ричардсън.

Друг политически лидер – президентът на Аржентина, може да видят зрителите на Киномания в „Среща на върха”, копродукция на Аржентина, Испания и Франция. Филмът на режисьора Сантяго Митре е с участието на Крисчън Слейтър, Елена Аная, Рикардо Дарин (в ролята на президента Ернан Бланко), Долорес Фонси, Паулина Гарсия, Ерика Риваси др.

По време на среща на латиноамериканските президенти, на аржентинския лидер му се налага да се справи с личен проблем, който може да окаже въздействие върху кариерата му на политик. Напрегнат, но и забавен, филмът предлага интригуваща дисекция на политиката като бизнес, в който никога не си сигурен с кого или за какво се договаряш.

Къщата на вицекраля” пък ни пренася в Индия през 1947 г., където последният вицекрал на държавата, лорд Маунтбатън, е натоварен да надзирава прехода на Британска Индия към независимост, но се сблъсква с куп конфликти преди радикалната промяна.

Режисьор на историческата драма е Гуриндер Чада, чието семейство също е жертва на трагичните събития след края на Британската империя. Чрез филма си тя изследва задкулисните политически маневри, каква роля са имали Маунтбатън и съпругата му, както и как са протекли преговорите между политическия елит, когато те се срещат в къщата на вицекраля по повод предстоящата независимост.