Преговорите за присъединяване на Сърбия към ЕС започват през януари

| от |

beograd_skupstina_main_epa

Преговорите за присъединяване на Сърбия към ЕС ще започнат през януари, а напредъкът в тях ще зависи главно от нормализирането на отношенията с Косово, съобщи европейски източник.

Зелената светлина била дадена от министрите на външните работи, които проведоха заседание в Брюксел. Те определили 21 януари като дата за първата междуправителствена конференция ЕС-Сърбия, съобщи еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле. Сърбия се надява да стане 29-ят член на съюза до 2020 г., следвайки пътя на Хърватия, която се присъедини към ЕС на 1 юли тази година.

Редица държави членки на ЕС, включително Германия, изтъкнаха необходимостта да се обвърже процесът на присъединяване с подобряването на отношенията с Косово, съобщиха дипломатически източници. Европейската комисия съобщи неотдавна, че е постигнат огромен напредък в нормализирането на отношенията, намерил конкретно изражение в историческото споразумението между Белград и Прищина тази пролет.

Последните месеци обаче показаха, че положението остава нестабилно в Северно Косово, населено предимно със сърби, които отказват да признаят властта на Прищина. Европейските перспективи за Албания, която иска да получи статут на кандидат-член, са по-несигурни. Министрите „признаха значителния напредък“, осъществен от Тирана, и се договориха, че ще се произнесат през юни 2014 г. за предоставянето на страната на статут на кандидат-член, уточни Фюле.

 
 

Неуспешният опит на Съветския съюз да унищожи рокендрола

| от Радослав Тодоров |

На всички е известно, че по времето на предходния режим, рок музиката е забранена и преследвана, или в най-добрите случаи – държана в полу легалност. Причините са основно, че на нея се гледа като на проводник на западно влияние, а освен това и като на вид неприлично поведение, към което търпимостта на консервативното соц общество е почти нулева.

Малко известно е обаче, че преди да се започне с арестите, стригането на коси, конфискуването на плочи и принудителния общественополезен труд в тухларните, властта в СССР първоначално пробва да намери рационално решение на проблема.

През 60-те рокендрола прескача Желязната завеса още с възникването си и се разпространява със скоростта на епидемия сред младежта на Източна Европа. След като на КПСС им става ясно, че няма как да накарат младежите да слушат валсове или естрада по купоните, баловете и концертите, се взима решение да се създаде местен алтернативен вариант на тази музика. Той трябва да е забавен, бръз, завладяващ и лесен за танцуване. Но същевременно не бива да е толкова необуздан и бунтарски колкото американския рокендрол, както и трябва да носи по-различен, „роден” привкус.

След дълго умуване накрая сътворяват въпросният поръчан „отгоре” танц. А произведението си кръщават „Ай люли“, което име идва от един типичен весел възглас в припевите на някои руски народни песни.

Колкото нелепо звучи името на това творение, толкова по-нелепо е самото то за слушане и за гледане. Крайният резултат е трудно да се опише с думи и осмисли, но най-общо като танц той наподобява микс между казачок и физзарядка, а като мелодия – на нещо като поп-туист-естрада.

6d965f2e677a0f8a126702d7b7a

 

За съвременната далеч по-разчупена и разнообразна сцена вече са характерни всевъзможни експерименти и съчетания от стилове, но за тогавашния период и конкретно между тези стилове, въпросното произведение прилича по-скоро на един прекомерно нелеп музикален Франкенщайн. Макар и в създаването му да е впрегнат цвета на съветската сцена. Първото „пилотно” парче в новосъздаденото течение е написано от знаменитата композиторка Людмила Лядова и изпълнено от най-популярната тогава естрадна певица Тамара Миансарова. А лириките са дело на поета Борис Брянский, който явно е бил инструктиран да разбули всички възможни воали и витиеватости, които поезията е способна да хвърли отвъд тези няколко куплета и посланието им да е съвсем ясно и праволинейно.

Самият текст директно съобщава, че това е новият танц, че той едва ли не спонтанно бил възникнал в Рязан (град в околностите на Москва), че ние не сме с нищо по-лоши от другите, като тук весело танцуващият съветски младеж е оставен сам да се досети кои точно са тези други. Казва се, че може да се пристъпва, но не и да се настъпва – деликатен опит за обуздаване на агресивността на танца, след което веднага пък се споменава, че в него точни правила не са въведени и всеки може да го танцува както си иска.

Същевременно тръгва мащабна кампания по разпространяването на „Ай люли“. Разлепват се плакати, снимат се киноленти с него, издават се наредби той да се въведе в учебните и увеселителните програми, масово се обучават инструктори, които да преподават уроци по „Ай люли“. Но както с всичко друго изкуствено скалъпено и насила въведено, този феномен не успява да се наложи в обществото. Оказва се, че просто никой не желае нито да го танцува, нито да го слуша. Палките на милицията може например лесно да държат затворени устите на тези, които говорят против властта, но няма как да накарат който и да било да се радва и забавлява на тази музика. Колкото и тя да бива лансирана чрез всичките възможни лостове на пропагандната машина, в края на краищата от студентските общежития и по клубовете продължават невъзмутимо да ехтят Елвис и Бийтълс.

Image_6934958_500_0

Дори и у нас, в НРБ, където през този период буквално се копи-пействат съветските модели във всяко отношение, властта се отказва още в самото начало от опитите си да наложи този танц в страната, стигайки доста бързо до извода, че това е невъзможно.

В резултат на това, курсът на борбата със западното влияние чрез музиката, рязко загрубява в края на 60-те и през 70-те, през които рокендрола минава в нелегалност, а изпълнителите и почитателите му са преследвани и репресирани. Докато се стигне до 80-те и перестройката, когато още по-масови вълни от нововъзникнали течения на рока заливат младежта и този фронт тотално е изпуснат от държавните органи, които накрая просто вдигат ръце от него.

Мощта и влиянието на рока в случая се оказват непобедими. Поради което може да се каже, че именно той със западното си звучене и порив към бунт и към различни възгледи за живота, той е един от социалните фактори, които допринасят за краха на социалистическия строй в онези години.

 
 

Facebook дава $6 милиона за обучение на журналисти

| от chronicle.bg |

Facebook създаде фонд на стойност $6 милиона за обучението на 80 журналиста във Великобритания като част от новия „Community News Project“. Целта според ръководството на социалната мрежа е да се окуражат репортажите от малки места, които са загубили медии си. „Местните новини се споделят масово във Facebook – в страници и в групи. Тази колаборация ще помогне да достигнем до общности, които в момента нямат задълбочена новинарска система“, това каза Карин Флитинг, началник в издателство Reach PLC.

С финансите ще оперира National Council for the Training of Journalists (Национален съвет за обучение на журналисти), който ще ги раздаде да местни издатели, за да наемат стажанти. 

Финансирането идва след откриването на Facebook Journalism Project в началото на 2017 година, с което Facebook искаше да създаде „здравословна новинарска екосистема“, но по-късно беше разкритикуван, че промотира грешни или подвеждащи новини. Тогава мрежата нарече местните новини „началото на качествения журнализъм“ и изказа надежда, че промени в алгоритъма на сайта ще намалят медиите, които търсят сензационност.

Великобритания загуби около 40 по-малки местни вестника само през 2017 година, така че финансиране със сигурност е необходимо. Програмата обаче има пари само за 2 години. Самата система на малките журналистически гнезда ще трябва да претърпи промяна, ако иска да даде работа навече тренираните стажанти.

 
 

Красноречивото пълно заглавие на филма на Харли Куин

| от chronicle.bg |

Марго Роби показва пълното заглавие за спинофа на Харли Куин, „Birds of Prey“. Роби стана поп икона с ролята на злодейката на DC  в „Suicide Squad“, която вдъхнови хиляди фенове за Хелоуин и Comic-con. Във филма ще играят още Мери Елизабет Уинстед като Хънтрес и Джърни Смолет-Бел като Блак Кнери. Режисьор е Кати Ян („Dead Pigs“) като това прави „Birds of Prey“ първият изцяло женски филм на DC.

Кастът стана изключително бързо през последните няколко месеца: Ела Джей Баско ще играе Касандра Кейн, Юън Макгрегър е лошият Блак Маск.

Харли Куин, Хънтрес и Блак Кнери (както и детектива Рене Монтоя, в ролята Роузи Перес) се обединяват, за да защитават Касандра Кейн. Кати Ян каза в интервю, че филмът следва желанието на Харли за собствен екип. Снимките започват през януари 2019, а премиерата засега е предвиждана за февруари 2020 година.

Роби показа снимка на сценария заедно с пълното заглавие в Instagram. To e Birds of Prey (And The Fantabulous Emancipation of One Harley Quinn) – Хищни птици (и фентастичната еманципация на една Харли Куин)


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от @ margotrobbie на

Снимката има около 1,2 милиона лайка от почти 15-те милиона последователи на актрисата. Именно еманципацията е това, което много фенове искат още от филма с Жокера, където той се държеше отвратително с нея. Отношението му беше оприличено на домашно насилие.

„Birds of Prey“ бележи освобождаването на Харли и от Жокера, и от Аманда Уолър.

 
 

Оратница се завръщат с национално турне и трети албум

| от chronicle.bg |

След цяла година отсъствие и европейско турне през 2017 г., любимата на мнозина група, Оратница, ще представи третия си албум, Аlter Ethno, на 30 ноември в Mixtape 5 в София. 

Преди това групата ще подгрее публиката в страната с първото си национално клубно турне от една година насам, което ще включва дати в Перник, Варна, Свиленград, Велико Търново, Русе и Бургас.

През последната година бандата се е фокусирала върху записите на третия си студиен албум, както и върху съвсем нови музикални проекта. През изминалата година Оратница беше посланик на българската музика в поредица събития, свързани с Европредседателството, а през месец септември изправиха на крака Зала Арена Армеец на откриването и гала церемонията на Световното първенство по художествена гимнастика.

Новият албум на Оратница е съвсем ново музикално измерение на тяхната впечатляваща смесица от фолклорни мелодии и акустично изпълнени електронни стилове (дъбстеп, трап и дръм енд бейс).

В него групата експериментира в още по-широк списък от музикални жанрове (фънк, джаз, афтобийт , ембиънт и др.), както и цяла палитра от фолклорни традиции – от аборигенски мотиви, през етиопски мелодии, до арабски елементи.

Първият цялостен проект на групата като секстет ще допълни към стила на бандата и красотата на женските фолклорни гласове на двата нови члена – Дияна (певица във фолклорен ансамбъл „Тракия“ и „Мистерия на българските гласове“) и Ася (певица в “Космическите гласове”). Техните магически вокали ще представят автентични песни от шопкия и родопския региони.

Останалите членове на Оратница са: Християн Георгиев (кавал, вокал, мелодика, тамбура), Георги „Хорхе“ Маринов (диджериду, гайда), Петър „Бъни“ Йорданов (кахон, тъпан) и Иван „Попа“ Господинов (вокал).

В последните 9 години групата не само съживи интереса към българските музикални традиции сред различните поколения у нас. С уникалната си музика и над 150 концерти и международни фестивали, Оратница създадоха изцяло нова публика за българската етно музика в цяла Европа.