Предупреждавам: “Губим Русия!“

| от |

Спрете санкциите! Русия трябва пак да стане уважаван партньор на Запада, а руските граждани да почувстват, че са добре дошли в Европа. Този призив отправя Мартин Хофман от Германо-руския форум в статия за „Тагесшпигел“, пише Дойче веле.

„Това е алармен звънец. Той би трябвало да пробуди онези политици, които сляпо се доверяват на превъзходството на Запада. Както и онези, които са убедени, че Западът най-после трябва да тропне по масата и да затегне санкциите дпълнително. Това е и предупреждение към онези умерени източни политици, които, малко наивно са убедени, че не е възможно да има нова война, защото в крайна сметка разумът ще надделее.

Предупреждението отправя човек, който не е нито с „леви“, нито с „десни“ разбирания, и който не претендира да разбира или да обяснява поведението на Русия и на президента Владимир Путин, пише авторът на статията Мартин Хофман и пояснява: В годините на Студената война, аз, западногерманецът, следвах славистика и от 25 години работя с руското гражданско общество. Тоест с хора, които в името на общия интерес се ангажират в културата, екологията, науката, политиката и икономиката.

Тъкмо либералните елити са разочаровани от европейското поведение

При това ще загубим не само ръководния елит около президента Путин, а цял народ – един велик, европейски мислещ народ. Народ, който много цени Европа като цяло и особено Германия, и то независимо от преживянато през двете световни войни и Студената война. Това е народ, който участва в освобождаването на Германия от фашизма, и който даде голям принос за това германците днес отново да живеят единни и свободни. Този народ днес се отвръща от нас. Същият народ, който винаги се е надявал да бъде приет от Запада, да бъде ценен и уважаван наш партньор.

И нека никой след това да не казва, че не е знаел какво става. Днес ситуацията е по-различна, но в никой случай не е по-добра от тази по времето на Студената война. През 80-те години никога не съм усещал подобна емоционална уязвимост и толкова силно дезилюзиониране. По-голямата част от руснаците днес се чувстват нечути и неразбрани. Те са разочаровани от Запада и не желаят да бъдат вечните губещи.

Някой може да възрази, че Путин не е народът, и че конфликтът в крайна сметка беше започнат именно от Русия, а руснаците станаха жертва на една безпрецедентна пропагандна кампания. За нас, на Запад, несъмнено е твърде странен и неприемлив техният силно емоционален и патриотарски маниер на информиране на обществеността. Но нека не се заблуждаваме: ние губим тъкмо онези, които винаги са обръщали погледа си към Запада – най-вече либералните елити се чувстват разочаровани и засегнати от онзи образ на Русия, който налагат западноевропейските медии и публични дискусии.

Пропускаме това, че стратегията на Запада, доколкото изобщо има такава, максимално улеснява задачата на руската пропаганда. Имам предвид санкциите, които руснаците възприемат като наказание и заплаха; отказът на Запада да води диалог с Русия като равен с равен; нашата надменност да твърдим, че притежаваме по-извисени духовни ценности от техните; а също и проявите на двойни стандарти. Тази политика работи за създаването на невиждан досега здрав съюз между руския народ и властта и подготвя почвата за всички, които искат да използват този съюз за някакви собствени цели.

Ние трябва да направим първата крачка!

Който познава този народ, знае добре, че за руснаците залогът е много по-голям от благосъстояние, геополитика, газ или петрол. Почти няма руснак без свои близки или приятели в Украйна, които изведнъж се оказаха безкрайно отдалечени.

И почти няма руснак, който да не е загубил близък човек във войната срещу нацистка Германия. Тези травми са дълбоко вкоренени у руснаците, предизвикват у тях силни емоции и разпалват страхове, чиято сила никой на Запад не подозира. Така германците изведнъж отново се превръщат в нацисти, а приятелите – във врагове.

Не трябва ли тъкмо ние, германците, които толкова пъти сме били облагодетелствани от историята и от Русия, сега да проявим кураж и да направим първата стъпка? Да спрем да отправяме упреци, да обвиняваме и да прокарваме нови „червени линии“, за да изпълним собствените си прогнози. Време е за действия и то бързи!

Призовавам всички отговорни политици на Запада да се намесят! Руснаците реагират много по-силно, отколкото си мислим, на символи, жестове на уважение и помирение. Нека заложим на политиката на засиления диалог на всички нива – в политиката, икономиката и обществото. Днес повече от всякога имаме нуждата от диалог. Икономическите санкции трябва да паднат. Руските граждани трябва да почувстват, че са желани в Европа. Нека не проиграваме този капитал на мира и справедливостта през 21 век.“

Авторът на статията, публикувана в берлинския „Тагесшпигел“, е изпълнителен директор на Германо-руския форум и член на ръководството на инициативата „Петербургски диалог“.

 
 

Българско военно чудо: Непревземаемият Одрин пада

| от chronicle.bg |

Четвъртият филм от документалната поредица „Българско военно чудо“ хвърля светлина върху сражението, което мнозина описват като връх във военната история на България – превземането на Одрин.

Действието се развива в началото на Балканската война през октомври 1912 г. Тогава командването на генерал Никола Иванов има за задача да блокира Одрин – най-важният комуникационен възел в Източна Тракия. Той контролира единствената жп линия от и за България, което го превръща в изключително ценен ресурс.

След неуспешен щурм през октомври, се преминава към обсада на града. Това обаче е почти невъзможна мисия, защото крепостта разполага с 45 км отбранителна линия, гарнизон от около 75 000 души с 600 оръдия от различни калибри. По план запасите им трябва да стигнат за 6 месеца. Командващият одринския гарнизон Шукри паша твърдо вярва, че Одрин е непревземаема крепост. Обективните предпоставки също подкрепят твърдението му, но от съдбата на Одринската крепост зависи изходът на войната. Одрин трябва да бъде превзет на всяка цена.

Българското правителство обаче не подкрепя идеята за щурм, защото ще доведе до огромен брой жертви, а шансът за успех е минимален – изчисленията на Военния съвет показват, че една атака ще коства между 10 и 15 000 убити. Всички усилия на армията ни жънат провал след провал. Нещо трябва да се промени.

Тази промяна идва в лицето на генерал Вазов. Той е назначен за командир на Източния сектор. Негова е идеята за ненадейна атака, без никаква артилерийска подготовка през Източния сектор, откъдето да се сломи „непревземаемата крепост”. Турците не очакват нападение оттам и е направено всичко възможно да бъдат заблудени. Цял февруари е използван за скрито преместване на обсадната артилерия в Източния сектор, а в началото на март всички приготовления са готови.

Главното командване обаче все още се колебае да даде зелена светлина и предлага алтернатива. На своя глава генерал Георги Вазов заповядва атака за превземане на града. Когато негов подчинен му заявява, че ще изпълни дълга си, той отговаря: „Дълга ли? Смятате ли, че е достатъчно, ако ние утре изпълним само дълга си? След едно поражение всеки страхливец може да се оправдае, че е изпълнил добросъвестно дълга си. Слава, слава или смърт ни чака утре!”

Дългоочакваният ден настъпва на 12 март, когато е направена първата крачка към една драматична борба. Подробностите и развръзката може да проследите в четвъртия епизод от „Българско военно чудо“

Документалната поредица е част от образователната инициатива на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“, която цели да покаже по вълнуващ начин миналото на страната ни и да превърне историята в интересен учебен предмет. Филмите от „Българско военно чудо“ се прожектират и пред ученици и учители в десетки градове в страната по време на открити уроци, които авторите на проекта изнасят. Видеата се предоставят и безвъзмездно за образователни цели, за да може повече учители да обогатят учебните си часове с документалните филми.

 
 

Явно конкурсът „Мис България“ има нови правила

| от |

Вижте, не ни е яд, че конкурсът е продаден – конкурси за красота се продават по цял свят, голяма работа. Яд ни е, че ни показвате победителката и очаквате да не е очевидно. В това отношение – aбсолютно аналогична ситуация с #Кой.

Но понеже нямаме доказателства за това, че конкурсът е продаден – тоест съдиите може наистина да са избрали легитимно Тамара Георгиева за най-красивата жена в страната – да обвиняваме с лека ръка може да ни доведе до съд за клевета.

Затова нека допуснем, че конкурсът Мис България има нови правила. Конкурсът има нови, тайно издадени правила, за които никой не предполага. Те са съвсем различни и повечко – сега ние ще се опитаме да ги познаем по резултата и вече всичко ще е ясно.

Традиционният кръг, в който се дефилира по бански, вече не съществува. На негово място има 100 метра галоп.

В следващия кръг срещу участничките са пуснати 4-5 ловджийски гончета, а те трябва да оцелеят. Кръгът се нарича „Сплашване на куче“.

Следва фотографски кръг. В него участничките с снимат с иновативния соларен чадър от Тех Парка.

Конкурсът приключва с гала вечеря. На събитието участничките са наблюдавани изкъсо как се хранят. Но не печели тази, която се храни най-елегантно, изискано и възпитано. Печели тази, която яде зоб.

Следва награждаването, на което победителката е окичена с корона и добре познатата лента, която вече не е лента, а просто много голяма свинска опашка – за да напомня на евентуалния й бъдещ любовник за възможните последствия. За събитието ще пристигне специален гост, който да връчи „лентата“ – Анита Мейзер.

Новата Мис България ще получи машинки за подстригване, както и трион, за да не си личи повече като лъже. Тя също така ще посети множество благотворителни събития – повечето със здравословна тематика, защото е традиция хора с такава визия да гонят болестите.

 
 

Китай ще построи космическа совалка за многократна употреба

| от chronicle.bg |

В съответствие със своята космическа програма, китайската космонавтика планира през следващите 20 години да построи ракета за многократна употреба, свръхтежка ракета и космическа совалка.

Първата цел ще е към 2020 г. да бъде готова ракета-носител „Чанчжън“ от следващо поколение. Предназначението й е да се използва като евтина лека ракета за извеждане на сравнително неголеми спътници в ниска околоземна орбита.

През 2025 г. е планирано да бъде разработен и изстрелян космически летателен апарат за многократна употреба, който много напомня американската космическа совалка. Новият летателен апарат вероятно ще бъде използван и за космически туризъм. Към 2035 г. е планирано да бъде създадена цяла линия ракети-носители за многократна употреба, а към 2040 г. се очаква голям технологичен скок и разработване на многократен носител с ядрена тяга.

Предполага се, че той ще бъде използван за достигане до астероиди и за осъществяване на мегапроекти, като построяване на космическа слънчева електростанция.

 
 

Продукт на седмицата: аксесоари за плащане на Райфайзенбанк? Защо не?

| от chronicle.bg |

Звучи налудничаво на пръв поглед. Аксесоар за плащане. Какво? Плащаш с аксесоар вместо с пари? Не. Всъщност става въпрос за нещо далеч по-практично, което може да влезе в употреба не само на хората, които имат навика вечно да забравят картите си в другата чанта, портмоне и къде ли още не. За всички тези хора избрахме днешния продукт на седмицата.

Аксесоарите за плащане на Райфайзенбанк играят ролята на банкова карта и представляват предмети с поставенa или вграденa в тях микрокарта. С тяхна помощ можете да извършвате безконтактни плащания и да си спестите време в ровене в тестето с различни карти.

Въпросните аксесоари са гривна или ключодържател, като клиентът избира кой от двата да получи. Можете да изберете един или няколко от тях, а с достатъчно въображение има възможност за приспособяване на друга вещ.

RaiffeisenBank-80

Микрокартата има собствен ПИН код и се издава като допълнителна карта към издадена вече основна карта. Условията за ползване са почти същите като при банковите карти – безконтактни покупки до 25 лева без въвеждане на ПИН и със за покупки над 25 лева, както и безконтактно теглене от банкомат. До края на годината аксесоарите  се предлагат безплатно  към основната  кредитна карта RaiCARD Fix.

И в случай, че все още се чудите каква е ползата от аксесоарите на Райфайзенбанк, нека обобщим. Спестяват време и усилия, а както знаем, за добро или лошо, днес всяка секунда е ценна. Досадната работа с дребните за ресто и „имате ли 5 да ви върна 2“ отива при иманярите от 19ти век. Далеч по-сигурен метод на плащане, тъй като аксесоарът не напуска ръката ви или чантата и винаги ви е под ръка. А  освен всичко това, за всяка  покупка с аксесоар се трупат точки в програмата за лоялност.

В края на краищата, нека разсъждаваме по-практично – всеки има нужда от ключодържател, а една гривна в повече никога не е излишна и винаги може да допълни тоалета.