Предстоят ”16 дни против домашното насилие” -да се замислим

| от |

16Международната кампания “16 дни против насилието над жени” e основана от първия Women’s Global Leadership Institute, спонсорирана от Центъра за Женско глобално лидерство през 1991 г. Участниците избраха датите 25 ноември – Международен ден против насилието над жени и 10 декември – Международен ден на правата на човека, символизирайки връзката на насилието над жени и човешките права и наблягайки на факта, че насилието над жени е нарушение на човешките права.

Защо 25 ноември?
25 ноември е обявен за Международен ден срещу насилието над жените на Първата среща на феминистките от Латинска Америка и Карибите, проведена в Богота, Колумбия през юли 18-21 1981 г. На тази среща се обсъдиха насилието, упражнявано върху жените – политически затворнички. На 25 ноември 1960 г. четири сестри са били убити от диктатора Трухильо в Доминиканската република. През 1999 г. Организацията на Обединените Нации официално обяви 25 ноември за Международен ден за премахване на насилието над жените.
МАСОВОТО УБИЙСТВО
През 1989 г. Марк Лепайн започнал да стреля безразборно в университета в Монреал, като убил 14 жени и ранил 13 други. Преди да се самоубие, той оставил обяснително писмо, което съдържало тирада срещу феминистките, както и списък на 19 известни жени, които той особено ненавиждал. Женски групи от цялата страна организирали бдения, походи и възпоменателни служби. Федералните и щатските правителства взели мерки да се сложи край на насилието над жените.
През 1993 г. една организация, наречена “Коалиция 6 декември”, създаде постоянен фонд за набиране на средства в помощ на жени, претърпяли насилие в семействата си, за да заживеят с децата си в безопасна и спокойна среда. Като последица от това масово убийство някои от майките на жертвите създадоха групи за ограничаване на законите за притежаване на оръжие и закони за изкореняване на продължаващото насилие над жените.
На 28 октомври 2000 г. президентът Клинтън подписа закон за борба с домашното насилие и премахването на световния трафик на жени, насилствено принудени да проституират. Клинтън се произнася, че новия закон е “най-значимата стъпка, която ние някога сме предприемали, за да осигурим здравето и безопасността на жените в нашата страна и по целия свят”.

Домашните насилници си приличат. Сценарият, по който се развиват отношенията, в които основната роля играе насилието, с много малки изключения, често е един и същ.Не е нужно да си със счупени ръце и крака, за да се чувстваш жертва на насилие в семейството си. Всекидневното унижение, подценяването ти като човек, накърняването на достойнството ти оставят много  травми върху психиката ти, отколкото няколко то шамара.

Да, домашното насилие винаги е съпроводено с психически тормоз. Насилникът се старае да втълпи в главата на жертвата си, че е нищо без него, че нищо не е постигнала в живота си. С подобни упреци той цели да сломи вътрешната й воля и да си осигури превъзходство. Обяснява, че е принуден от поведението й да постъпва така. Убеждава я, че няма смисъл да търси спасение, защото всички са на негова страна. Всички полицаи са му приятели, има и влиятелни закрилници – все в този дух…

Знаеш, че не си толкова грешна, за да бъдеш наказвана чрез физическо насилие. Насилникът те заплашва, че ако тръгнеш срещу него, ще те обяви за луда и ще ти отнеме децата, защото знае, че това прави уязвима всяка майка. Насилникът те убеждава, че без него никога няма да се справиш сама в живота и само след няколко седмици ще се влачиш по корем за прошка, но той няма да те приеме обратно. Насилникът ти втълпява, че обществото няма да те приеме като разведена жена и самотна майка. С няколко изречения ти описахме положението, в което изпадат жертвите на домашното насилие. С една единствена цел – ако смяташ да промениш живота си и да престанеш да бъдеш жертва – не се поддавай на горните внушения!

Хиляди жени, преминали по този труден път, доказаха, че това са банални похвати, които се преодоляват с малко кураж и много желание за по-добър живот – за теб и за твоите деца. Направи го дори само заради децата си, защото най-тежките психически травми, които те получават в детството, са когато пред очите им посягат на най-святото за тях – майка им.

ЗАМИСЛЕТЕ СЕ!

 
 

Къде са пушили за първи път

| от chr.bg |

Американски археолози и химици изследваха артефакти, открити в края на 30-те години на 20-и век при разкопки на обект на древно индианско селище, и откриха тръбичка за пушене на над 3000 години със следи от тютюн по нея.

Според учените своеобразната лула била използвана за медицински цели. Тя била открита в скала близо до мястото, където се сливат реките Флинт и Тенеси. Понастоящем мястото на разкопките е залято с вода вследствие на построения наскоро бент недалеч от Гънтърсвил в северната част на Алабама. След като били открити, тръбичката за пушене и други артефакти били поставени в пластмасови пликове и изпратени в държавно хранилище в Алабама. Там тръбичката за пушене е регистрирана с номер FS74.

Учените изследвали артефактите с помощта на масспектрометрия, за да идентифицират химичните вещества във вътрешността им. Оказало се, че във вътрешността на находката с номер FS74 има следи от тютюн. При това било установено, че откритите край тръбичката за пушене животински кости датират от 1685-1530 г. пр. Христа. Резултатите показват, че тръбичката била предназначена за пушене и сама по себе си е най-древното доказателство за употреба на тютюн в Северна Америка.

 
 

Уил Феръл снима филм, вдъхновен от „Евровизия“

| от chr.bg |

Комедийният актьор от САЩ Уил Феръл ще режисира и ще се снима във филм за стрийминг платформата Нетфликс, вдъхновен от песенния конкурс „Евровизия“, предаде АФП.

Феръл ще бъде и съавтор на сценария заедно с Андрю Стийл. Стийл е бивш главен сценарист на скечовото шоу „На живо в събота вечер“, една от звездите на което години наред е 50-годишният комик.

Филмът, за излизането на който все още няма посочена дата, се възприема като опит на Нетфликс да „съблазни“ чуждестранни клиенти. Уил Феръл е поредната комедийна звезда след Майк Майърс, Адам Сандлър, Крис Рок и Роб Шнайдър – също бивши звезди на шоуто „На живо в събота вечер“, спроект за Нетфликс.

Според редица медии Уил Феръл е бил осенен от идеята за филм за „Евровизия“, след като еприсъствал на тазгодишното издание на песенния конкурс в Лисабон. Комикът се е „запалил“ по съревнованието, което не се радва на популярност в САЩ, покрай съпругата си, шведската актриса, певица и продуцентка Вивека Полин.

Представители на Уил Феръл и Нетфликс не са отговорили на молбите на агенцията за коментар относно планирания филм, вдъхновен от „Евровизия“.

 
 

Мечтите, които няма да се сбъднат, ако спреш да работиш в офис по 8 часа на ден

| от chronicle.bg |

„Ще напусна офиса и ще работя от вкъщи на свободна практика!“

„Ще напусна, защото ме ограничава стоенето от 9 до 5 в офиса.“

Или върховното:

„Ще напусна, за да се развивам, защото не искам да влизам в машината на фиксирания 8-часов работен ден.“

Мисли, които се въртят в почти всяка милениалска глава. Прекрасни на теория, трудно осъществими на практика.

Добавете към тези „аргументи“ и някой чиклит роман и представата е на една ръка разстояние. Напускате работа, на втория ден пиарите на „Ив Сен Лоран“ се свързват с вас, за отидете на Малдивите и да ви снимат голи за рекламата на новия им парфюм. После звънят от „Прада“, „Гучи“ и свършвате на корицата на септемврийския брой на „Воуг“.

Или пък на третия ден след напускане на работа от комитета на „Пулицър“ ви пишат, че сте награден за невероятната ви поезия, вдъхновена от момичето от Люлин 3.  Следват тонове бестселъри и участия в риалити шоута. Остава само да треснете молбата си за напускане на бюрото на шефа.

Да, работата всеки делничен ден от 9 до 5 е нещо крайно досадно. Както впрочем и половината живот. Разбира се че да прекарваш осем часа на ден, пет дни в седмицата на едно бюро в офис, заедно с още десетина колеги и денят ти да минава под ритъма на щракащи клавиатури, не е най-прекрасната работа. В един момент омръзва. А днес милениалите са на върха си и упорито скандират колко ограничаващо е да работиш по 8 часа на ден в офиса. Мисълта за самостоятелно индивидуално развитие е все по-изкушаваща.

Прекрасно, дано се случи на всеки, който го пожелае. Нека все пак уточним няколко неща, които няма да ви се случат (особено у нас), ако напуснете работа и решите да пишете своя собствена версия на чиклит роман.

Няма да изживеете своя „Яж, моли се и обичай“. Знаем, че дори тези, които наричат книгата „боклук“, искат да им се случи същото, но не – няма. Дори Елизабет Гилбърт е трябвало да работи поне 16 години в офис, докато си позволи да напусне. Още повече, (и това тя самата го казва), тя подписва договор с издателство да напише точно тази книга, което й отстъпва финанси, за да пътува 3 месеца в Италия, 3 в Индия и 3 в Бали. Така че нещата са с една идея по-подсигурени и човек е с една идея по-опитен преди да се впусне в подобно начинание. Та да, няма да направите околосветско пътешествие и да издадете бестселър. Но може да пробвате с булевардна стихосбирка (защото ще я пишете на някой булевард) „Яж, пости и се надявай“.

Няма да срещнете съвършената любов. На ментално ниво ще бъдете твърде заети да мислите как ще вържете двата края. А на материално, голяма е вероятността да не си платите интернета или телефона и да останете без Facebook, Tinder, Grindr и всичките съвременни способи за запознанство с нови хора и „опознаване на нови култури“. А вечеринки вече няма…

Няма да превърнете таланта си в кариера за милиони. Историята просто не познава такъв случай. Стивън Кинг е работил много време в обществена пералня още преди да напише „Кери“. Тенеси Уилямс е работил три години във фабрика за обувки и пише всеки ден, предимно нощем. Чак след години идват „Трамвай Желание“ и „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Джоан Роулинг години наред е била учителка. Схванахте ли идеята? Свободата си има цена. И тя винаги е 8-часов работен ден. За всички, дори за онези с яките снимки – човекът зад апарата е много вероятно да е, както казва приятелка на приятелка, „некво IT”.

Няма да можеш да обвиняваш никого. Мда, когато си в екип с още 15 човека все има на кого да стовариш вината за собствените си грешки. А това, всички знаем, е много сладко. И е много кофти, когато нямаш избор, че твоята тъпотия си е само твоя тъпотия. Помислете за това преди да напуснете.

Няма да откриеш вътрешното си Аз, което да те направи щастлив и блажен. Няма и да усетиш свободата. Ще усетиш просто временното блаженство да не зависиш от определена група хора. Но много скоро ще дойде следващата такава. И ще откриеш, че си още по-далеч от свободата.

За да не кажете сега, че мразим милениалите и сме черногледи, ето няколко прекрасни неща, които Ще ви се случат:

Ще си плащате сами осигуровките.

Ще пиете по-малко (защото пиенето е пари)

Ще ходите повече пеша (защото и пътуването е пари)

Ще преотктриете сладостта на краткотрайните флиртове (защото дълготрайните връзки изискват някаква минимална стабилност в чудото, наречено живот)

Ще заздравите връзката с мама, тате и баба (да са живи и здрави и дълго да ви гледат)

И накрая нека само уточним, че няма нищо лошо в стремежа на човек към самоусъвършенстване, свобода и професионално развитие. Лошо е , когато мечтаем правопропорционално на възможностите си.

 
 

СЗО: Транссексуалността не e умствено заболяване

| от chr.bg |

Световната здравна организация (СЗО) счита, че транссексуалността – усещането, че принадлежиш към другия пол, не трябва повече да се приема за умствено заболяване.

Това става ясно от 11-ата Международната класификация на болестите, която трябва да бъде ратифицирана от членуващите в организацията държави през 2019 г. Новата версия на Международната класификация на болестите, публикувана от СЗО тази седмица, ще бъде представена на Световната здравна асамблея през май 2019 г. в Женева, за да бъде приета от страните-членове и да влезе в сила от 1 януари 2022 г. В нея има нови глави, от които една е за сексуалното здраве. Там е вписано „несъответствие на пола“, или транссексуалност, класифицирана досега сред умствените заболявания.

Един от „много големите проблеми“ е, че „свързването на транссексуалността с умствените болести е стигматизиращо“, обясни Лале Саи, която ръководи дирекцията по репродуктивно здраве към СЗО.

СЗО очаква новата класификация на транссексуалността да „намали стигматизирането, а това може да допринесе за по-добро приемане на тези хора от обществото . . . и дори да им осигури по-добър достъп до здравни услуги“.

На снимката: Андреа Пежич, един от най-известните транссексуални хора на света.