Преди България – Хърватия

| от |

Селекционерът на хърватския национален отбор по футбол Нико Ковач отговори на част от многобройните критики по негов адрес в последно време, в частност, че е диктатор и държи футболистите в концлагер.

Информация изтича от съблекалнята, защото 15 минути след като продиктувам състава за мача, той вече се върти на всички хърватски портали, каза Нико Ковач пред местен вестник. Съблекалнята ми е пълна с инсайдери. Говори се за „концлагера“ в Бразилия, а според напътствията на ФИФА не пускахме журналистите в лагера. А що се отнася до строгия режим, аз отнемах на играчите четири часа дневно. Вярно е, че ставането беше в 8 часа сутринта, след това даваха кръв и закусваха. За трите яденета отиваше час и половина, толкова траеше и тренировката с даване на кръв. Дали четири часа дневни задължения е концлагер и диктатура?

Нико Ковач направи паралел между времето, когато той играеше в хърватския национален отбор и сегашните играчи. По мое време играехме карти и водехме безкрайни разговори за футбола, каза Нико Ковач. Днес играчите въобще не разговарят, всички са във фейсбук, инстаграм, туитер. Слагат си слушалките на ушите и се заключват в своя свят.

Селекционерът на българския национален отбор по футбол Любослав Пенев

заяви, че няма да има персонални пазачи на големите звезди на Хърватия. България приема Хърватия в квалификация за европейското първенство във Франция през 2016 година. Двубоят е утре, 10 октомври, на Националния стадион „Васил Левски“ от 21:45 часа.

„Готвим се доста комплексно срещу един от фавротите в нашата група. Нещата в лагера ни са много добре. Тренираме добре, отборът е спокоен. Утре ще използваме нашите силни оръжия. Готов съм със състава. Всички, които попадат в групата, могат да бъдат и титуляри, и резерви. При мен всички са с равен статут и всеки трябва да се бори за мястото си. Не за първи път ще водя мач в квалификации, а и по принцип съм спокоен. Сигурен съм в това, което правим по време на тренировки и по време на мач. Ние поставяме тактически задачи за целия отбор. Не искам да влизам в подробности. Познаваме добре Хърватия, подготвили сме се и се надявам утре да направим успешен мач.И в предишните квалификации играхме срещу много силни съперници. Показахме самочувствие, но с покритие. Уважаваме съперниците, но не се страхуваме от тях“, каза Пенев на официалната пресконференция преди двубоя, цитиран от ТВ7.

Правя апел към всички, които все още не са си купили билети, да го направят и да дойдат да ни подкрепят, защото имаме нужда от тази подкрепа“, каза капитанът на националния отбор Ивелин Попов на пресконференцията преди срещата с Хърватия“, съобщи БГНЕС.

„Мисля, че треньорът на Хърватия напълно е разучил нашите силни страни и с право иска точка. Какво ще се получи, ще видим утре. Напрежение няма, атмосферата е доста добра, особено когато сме тук в София на Националния стадион, сме с още по-приповдигнато настроение“, заяви Попов на пресконференцията днес. „Не само този мач, всеки един мач е от голямо значение, защото за всяка победа се дават по три точки. Има още много мачове до края на тази група, така че всеки един мач е от ключово значение. Ние сме на лагер още в неделя, още от тогава сме запознати с абсолютно всичко и със силните и слабите страни на Хърватия“, допълни той. Капитанът на хърватския национален отбор Дарио Сърна заяви, че мачът срещу България ще бъде много труден. „Очаква ни труден мач и първоначалната ни цел е да не загубим. Знаем каква ще бъде атмосферата на стадиона и ще вървим крачка по крачка. Преди известно време българите направиха равен 2:2 с Италия. Нашата цел е да бъдем компактни и стабилни от първата минута. Да, ние сме фаворитите на хартия, но няма да мислим за българите, а как ще играем ние“, заяви Дарио Сърна, цитиран от ТВ7.  

„Не сме фаворити“, каза нападателят на Волфсбург Ивица Олич. „Предстои ни много тежък мач, защото съставът на България е с много класни футболисти. Не мисля, че сме фаворити и имаме огромен респект към противника ни. В България много отбори играят трудно, но ние вярваме, че имаме качествата да победим. Играчите ви не са анонимни, а са много добри футболисти. Да, в последните години не играете на някакво кой знае какво ниво, затова може би ние имаме предимство в това отношение“, каза Олич.


Близо 15 000 са продадените билети до момента за мача България – Хърватия. Евроквалификацията от Група „H“ е утре от 21:45 часа на „Васил Левски“.От БФС се похвалиха, че до края на работния ден на касите в сряда са били разграбени 15 хиляди от ценните хартийки. Очакванията са днес и утре интересът да е още по-голям и по трибуните за двубоя срещу „шахматистите“ да има поне 30 000 зрители.

Цените на билетите за мача с Хърватия:

15 лева за Секторите „Б“ и „Г“
30 лева за „В“
50 лева за „А“
200 лева за ВИП ложите

110 полицаи ще охраняват зоната около Националния стадион при футболната среща между България и Хърватия. В София за гарантиране на обществения ред ще се грижат около 700 други униформени. В района на храм-паметника „Св. Александър Невски“ ще бъде обособена зона, където ще могат да паркират привържениците на гостуващия отбор, след пристигането им в София.

Ще бъде създадена организация за безпроблемно придвижване на зрителите за и от стадиона.

На изградените контролно-пропускателни пунктове полицейски служители ще проверяват за носене на забранени предмети и вещи /огнестрелно оръжие, пиротехнически изделия, ножове, палки, боксове, бутилки, в това число и парфюми/. За да бъде избегнато струпване на входовете, вратите на стадиона ще бъдат отворени в 19.30 часа.

 
 

Почина Дейвид Касиди

| от |

На 67-годишна възраст почина американският певец и актьор Дейвид Касиди, звездата от телевизионните серии от 70-те „Семейство Партридж“, съобщиха информационните агенции, цитирайки семейството и пиарът му.

Касиди е починал в болница във Флорида, където постъпи миналата седмица в критично състояние, страдайки от полиорганна недостатъчност. През февруари актьорът каза пред медии, че спира сценичните си изяви, защото страда от деменция.

 
 

Дебора от Big Brother: в тинята, където й е мястото

| от Цветелина Вътева |

Това, че шоуто „Big Brother“ в същината си напомня „Игрите на глада“ и е способно да срине нечий живот изобщо не е новина, но въпреки това някои случки, които се разиграват в Къщата и на телевизионния екран, раздвижват обществената перисталтика.

Поредната жертва на Големия брат, е певицата Дебора – мис Видин, мис Северозападна България, фолк певица, известна с песента „Буба лази“ (според собствените й твърдения). Снощи тя бе изгонена от Къщата, след като поиска да напусне, обидена от дадения й прякор Мис Махмурлук, и в състояние на афект напсува Big Brother. А днес се появи в предаването „На кафе“ при Гала с тъмни очила, под тях – насинено око, разплакана, с твърдението, че трима души са я пребили пред дома й и признанието, че алкохолът й помага да се справи с паническите атаки, от които страда.

Цялата псевдотерапевтична среда, в която видяхме певицата – първо в изповедалнята на Big Brother, а и после и в „На кафе“, увеличава с телевизионната си лупа проблемите на една жена, които никак не са уникални. Псувнята по Големия брат може и да е безпрецедентна, но паник атаките, наливането с алкохол в опит за преодоляването им, истериите и насилието над жени са ужасно далеч от безпрецедентността. Те са ежедневие.

Ако има някакъв позитив от това, че една жена, която очевидно се нуждае от помощ и подкрепа, бе стъпкана в телевизионната кал, то това е прозрението, което може да удари някои хора, че Дебора е съвършено оформен прототип на жената-жертва на насилие.

Тя е слаба, психически неуравновесена, кастрирана от самоувереност, неспособна на самоуважение, емоционална лабилна, готова да каже „Обичам те“ на някой, когото не познава. Все неща, които карат човека да страда, и то да страда зверски. Неща, за които страдащият няма вина. И които го превръщат в лесна мишена за всички агресори, насилници и садисти, които надушват психичния дисбаланс у жените както акулите надушват кръв.

Онова, което видяхме при Гала, с изключение на самата Гала, която реагира искрено съчувствено и адекватно, е една показателна миниатюра за това с какво се сблъскват хората с чести психични проблеми у нас: пълно и тотално неразбиране, стената на Пинк от „Пинк Флойд Стената“, уж състрадателни, но всъщност укоризнени погледи. Докато певицата се изсипа емоционално и тотално се разля от рамките на приемливото поведение, коментаторите на Big Brother се държаха като набори на 90-годишен покойник на погребението му: с едно тихо, но натрапчиво внушение: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз в ковчега“.

Това е и големият проблем с домашното насилие. Не насилниците и не жертвите, а третите лица: съседите, които чуват виковете, но мълчат. Минувачите, които виждат, но не се обаждат. Зрителите, които гледат и се тюхкат, но след това си лягат с онази същата мисъл: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз“.

Не ме разбирайте погрешно: Дебора е на социалното дъно. Тя не се вписва в нито един шаблон на „успеха“. Тя е простовата, хистерична, невъздържана и не особено интелигентна. Но с извинение за популизма, преди да бъдем прости или софистицирани, хистерични или непоклатими, невъздържани или обрани, интелигентни или тъпи, ние сме първо хора.

И когато някой човек страда, не е ли здравата, първосигнална реакция да изпитаме емпатия? Явно не.

Шоуто си гледа рейтинга и това е нормално: разбира се, че Big Brother ще покаже Дебора как пие чаша след чаша вино, разбира се, че ще й даде прякор „Мис Махмурлук“. Всяка пукнатина в някой от съквартирантите, през която може да влезе провокация на кукловода, трябва да се използва. И това не е подсъдимо (дори морално), защото това е същината на това риалити и всеки, който влиза в него трябва да е наясно с рискове, които поема.

Голямата драма с Дебора не е в Big Brother, а в това, че нейният случай бързо надникна в мозъка на обществеността и през коментарите във Facebook и заглавията на жълтите медии стана ясно каква свинщина е вътре. Какъв примитивизъм, удобно заключен в позицията „Тя си е виновна, мани я тая пияница“.

Много обичаме да си чешем езиците за това колко е важно да се ограничи домашното насилие, колко е разпространено сексуалното насилие, и как хората не бива да бъдат стигматизирани заради временни психични разстройва, през които минават. Но ето че на ТВ екрана излезе една Дебора, с всичката си простота и антипатичност, и бързо ни показа, че можем само да си чешем езиците.

Но когато пред нас се появи жертва на насилие и на психичен проблем, всичко, което можем да направим е словесно да я смачкаме в тинята. Където й е мястото, нали.

 
 

МОТИВ: ЗИМЕН ПЪТ – камерна вечер за ценители в ново арт пространство

| от chr.bg |

На 24 ноември в „Къщата на София“, ул. „Миджур“ 12, българската публика за първи път ще има възможността да чуе на живо класически романтизъм в изпълнение на баритона Айвън Лъдлоу, акомпаниран от пианиста Даниел Тонг в първия за сезона концерт МОТИВ: ЗИМЕН ПЪТ от известния, вече 3 годишен, цикъл за камерна музика, който тази година стартира с нова артистична концепция.

Музикантите ще разгърнат красотата на чувствата в едно от най-забележителните произведения на Франц Шуберт – “Зимен път”, композирано по стиховете на Вилхелм Мюлер. Романтичното настроение ще пренесе зрителите в епоха, в която чувствата са били музика, а думите – страст.

Самият  Шуберт е твърдял, че тези песни са го завладявали повече от всичко, което е написал, защото напълно се е сливал с поетичните образи.

Ivan-Ludlow

Айвън Лъдлоу солира на едни от най-престижните европейски оперни сцени като Неапол, Сполето, Париж, Лион, Атина, Тулуза, Уелска Национална Опера, Страсбург, Марсилия, Бордо, Лозана и много други. Роден в Лондон, но израсъл в Брюксел, той е възпитаник на Гилдхол Скуул и Националното оперно студио. Айвън е изнасял рецитали из цяла Европа и САЩ, като често си партнира с Даниел Тонг – пианист на Лондонския Бридж ансамбъл.

DanielTong

Събитието в „Къщата на София“ е само първият от шестте камерни концерта от цикъла МОТИВ 2018. Всеки месец българската публика ще има щастието да преживее по едно събитие с изпълнители, наградени от престижни европейски и световна конкурси, които концертират на легендарни световни сцени. Неподражаемите по рода си камерни вечери ще дадат нов облик на музикалната сцена – изпълнителите ще представят изкуството си пред камината, в артистичната среда на елитната галерия, в непосредствено общуване с публиката по особено емоционален начин. Местата в залата ще бъдат не повече от 50, а организаторите ще допълнят специалната атмосфера на вечерта с комплимент за всеки гост.

Kashtata-na-Sofia

Билети: на касите на Eventim в страната, онлайн на www.eventim.bg или преди събитието в „Къщата на София“, ако има останали свободни места.

 
 

Политическите лидери и техните уроци гледаме на Киномания 2017

| от |

Освен „Смъртта на Сталин” (който разглежда основно събитията и задкулисните интриги след кончината на диктатора), организаторите на Киномания са подготвили още три филма, свързани с живота и решенията на влиятелни политически лидери.

Чърчил” вече имаше прожекции в „Люмиер Лидл” и „Евросинема”, но пропусналите го имат още три възможности да го видят – в кината G8, Одеон и Дом на киното. Филмът е на режисьора Джонатан Теплицки и се съсредоточава върху 96-те часа преди десанта в Нормандия, когато британският премиер Уинстън Чърчил се бори с опасенията си за възможните жертви в положение на силна изолация от страна на сюъзниците. Зад иконичната фигура и въодушевляващите речи се крие човек, преживял присмеха на политическите си противници и военни провали – импулсивна, често деспотична личност. Само подкрепата на брилянтната, макар и нервна съпруга Клементайн може да удържи физическия и психически колапс на Чърчил.

Филмът е с участието на Брайън Кокс и Миранда Ричардсън.

Друг политически лидер – президентът на Аржентина, може да видят зрителите на Киномания в „Среща на върха”, копродукция на Аржентина, Испания и Франция. Филмът на режисьора Сантяго Митре е с участието на Крисчън Слейтър, Елена Аная, Рикардо Дарин (в ролята на президента Ернан Бланко), Долорес Фонси, Паулина Гарсия, Ерика Риваси др.

По време на среща на латиноамериканските президенти, на аржентинския лидер му се налага да се справи с личен проблем, който може да окаже въздействие върху кариерата му на политик. Напрегнат, но и забавен, филмът предлага интригуваща дисекция на политиката като бизнес, в който никога не си сигурен с кого или за какво се договаряш.

Къщата на вицекраля” пък ни пренася в Индия през 1947 г., където последният вицекрал на държавата, лорд Маунтбатън, е натоварен да надзирава прехода на Британска Индия към независимост, но се сблъсква с куп конфликти преди радикалната промяна.

Режисьор на историческата драма е Гуриндер Чада, чието семейство също е жертва на трагичните събития след края на Британската империя. Чрез филма си тя изследва задкулисните политически маневри, каква роля са имали Маунтбатън и съпругата му, както и как са протекли преговорите между политическия елит, когато те се срещат в къщата на вицекраля по повод предстоящата независимост.