Предговора на Моуриньо за автобиографията на Дрогба

| от |

Добре известна e, голямата любов между Жозе Моуриньо и Дидие Дрогба. Тя датира още от първите дни на Специалния в Челси, а техните взаимоотношения португалския спец описа в предговора на автобиографията на Дрогба.

„Аз съм човек, който цени спомените и с тях мога да разкажа на света много неща. Не съм писател, още по-малко поет, но животът ми е пълен с истории и с необикновени моменти. Когато се разказват някои истории, мога да се сетя само за няколко отделни личности, които завинаги ще има място в сърцето ми.

Дидие Дрогба дойде в живота ми в 5 -ата минута на мач от Шампионската лига в Марсилия. Все още не бях седнал на пейката, когато този гигант с номер 11 вкара гол. Спомням си, че той отпразнува гола като че ли това е последният му  и разпали още повече атмосферата. Публиката полудя .

На полувремето го изчаках в тунела и му казах: „Нямам пари да те купя, но имаш ли някой братовчед от Кот д’Ивоар, който знае да играе като теб?“ Той ме прегърна и ми каза: „Един ден ще бъдеш в клуб, който ще може да ме купи.“

Шест месеца по-късно подписах с Челси. Пристигнах в голям клуб, за който всички искаха да играят. Имах повече възможности, но когато пристигнах аз им казах: „Обичам Дидие Дрогба !“ Веднага започнаха с въпроса: „Защо? Защо не този? Ще се адаптира ли? Толкова ли е добър?
„Аз обичам Дидие Дрогба!“, повторих .

След няколко дни се запознах с Дидие в Лондон. Още веднъж ме прегърна, но този път по незабравим начин, прегръдка, която показва характера на един човек и привързаността, която има към хората , които означават нещо за него. След това ми каза: „Благодаря ти. Аз ще се боря за теб. Няма да съжаляваш. Ще ти бъда верен завинаги.“

Така и направи. Той се отличаваше със своята лоялност и лидерство в трудните моменти. Дрогба е човек, който знаех, че мога да му вярвам, когато имам нужда от него. Когато отборът е под натиск, той се връщаше назад, за да помогне на защитниците. Разбира се най-много се отличаваше с това, което правеше най-добре – да вкарва голове. Головете носеха титли и награди, но и наши общи спомени.

Финала за ФА Къп на новия Уембли през 2007 -та година. Манчестър Юнайтед: последния мач от сезона. Мнозина мислеха, че това е последният ми мач начело на Челси. Това беше голяма битка и в крайна сметка Дидие вкара гол в продължението. След последния съдийски сигнал всички полудяха, освен двама. Аз веднага отидох в съблекалнята, за да се обадя на съпругата си. Един футболист избегна празненствата и дойде след мен в тунела. Това беше Дидие който дойде при мен, за да ме прегърне. Мачът завърши и той е имал само една мисъл в главата: да ме прегърне по-скоро. Намери ме, прегърнахме се и заплакахме.

Дидие е отделна личност. Повтарям: личност. Трябва да кажа и футболист, защото той е невероятен играч, но неговото влияние върху света в момента е като личност, като африканец, като император от Кот д’Ивоар, като баща, като син и като приятел. Някои от нас са привилегировани да ги имат в живота си.

Няколко месеца след финала за купата аз си тръгнах от Челси. Както и на първия ден, така и на последния имаше прегръдка. Аз не можех да проговоря, а Дидие само каза: „Това е невъзможно, това не е възможно, това не се случва.“ Аз събрах сили само да се обърна и да си тръгна

Вероятно предговора трябваше да е фокусира върху Дидие като играч. Но играчя всички го знаят – лидерът, колекционерът на титли. Той успя с неговите възможности, умения, усилия и скромност. Дидие е един от най-добрите футболисти на които съм бил треньор в  живота си. Но по-важното е, че в животът ми е един от най-добрите и незабравими приятели. Заедно, двамата един до друг, които се борим за едно и също нещо? Разделени? В различни клубове? В различните страни? Или стари, Дидие в пенсия, а аз треньор в инвалидна количка?
Не е важно.
Дидие е винаги ще остане в сърцето ми“

Жозе Моуриньо

 
 

5 неща, които (може би) не знаете за Никол Кидман

| от chronicle.bg |

Никол Кидман… Дори само споменаването на това име извиква редица асоциации, свързани с няколко култови филма и едно от най-красивите лица на съвременното кино. „Мулен Руж“, танците, песните. „Часовете“, Вирджиния Улф и последвалият „Оскар“. „Заешка дупка“, „Студена планина“, „Широко затворени очи“… списъкът е много дълъг.

Това е Никол Кидман, която днес става, както обичаме да казваме, една година по-прекрасна.

Родена е в Хонолулу, Хаваи, но родителите са австралийци, отишли в САЩ със студентски визи. Така че Кидман е стопроцентова австралийка, въпреки че умее да ни заблуждава, че е американка. Завръща се в Австралия, когато е на 4 години.

Започва уроци по балет, когато е само на три, по-късно постъпва в Младежкия театър на Сейнт Мартин, Австралийския театър за младежи, и театъра „Филип Стрийт“.

Като певица има не по-малко успехи. Става известна с вокалните си изпълнения във филма Мулен Руж. По-късно, заедно с Роби Уилямс записва песента „Somethin’ Stupid“ (по оригинала на Синатра). Песента достига 8-мо място в австралийската ARIAnet класация за сингли, и е номер 1 в продължение на 3 седмици във Великобритания.

След сравнително безуспешен период преди няколко години, миналата година Кидман се завърна подобаващо с „Големите малки лъжи“. Селест Райт е един от най-добрите персонажи в телевизията на 2017 г. и тази амбициозна и силна жена донесе на Кидман редица награди, сред които „Еми“ и „Златен глобус“.

На рождения ден на една от любимите ни актриси споделяме 5 любопитни факта за нея, които може би не знаете. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Виниловата плоча стана на 70 години

| от |

В Британската библиотека кураторът Анди Линехан разгледа внимателно последната новост в богатия й архив от касетки, албуми и компактдискове – винилова плоча, белязала историята на музиката.

Става въпрос за първата винилова плоча, която е издадена през 1948 г. в САЩ и е с концерта в ми минор от Менделсон в изпълнение на цигуларя Нейтън Милстейн с Нюйоркската филхармония. Дългосвирещата плоча позволява да се запишат по-дълги композиции, като променя начина, по който слушателите се любуват на музиката. „Появата на дългосвирещата плоча на бял свят е голяма крачка напред за звукозаписната индустрия и слушателите – заяви Линехан. – По-рано е можело да се слуша запис с времетраене едва около 3 минути от едната страна на плочата, а с появата на дългосвирещата плоча вече може да се слушат композиции с времетраене 20 минути поради по-бавните й обороти на въртене. Това означава, че от едната й страна може да се запише цяло произведение класическа музика или плочата да включва няколко песни“.

В четвъртък се навършват 70 години, откакто „Кълъмбия рекърдс“ въведе в употреба дългосвирещите плочи. По този повод компанията „Хиз мастерс войс“ съвместно със „Сони класикъл“ произведе 500 копия на плочата със записа на концерта, предназначени за феновете, като едно от копията бе дарено на архива на Британската библиотека.

 
 

Мечтите, които няма да се сбъднат, ако спреш да работиш в офис по 8 часа на ден

| от chronicle.bg |

„Ще напусна офиса и ще работя от вкъщи на свободна практика!“

„Ще напусна, защото ме ограничава стоенето от 9 до 5 в офиса.“

Или върховното:

„Ще напусна, за да се развивам, защото не искам да влизам в машината на фиксирания 8-часов работен ден.“

Мисли, които се въртят в почти всяка милениалска глава. Прекрасни на теория, трудно осъществими на практика.

Добавете към тези „аргументи“ и някой чиклит роман и представата е на една ръка разстояние. Напускате работа, на втория ден пиарите на „Ив Сен Лоран“ се свързват с вас, за отидете на Малдивите и да ви снимат голи за рекламата на новия им парфюм. После звънят от „Прада“, „Гучи“ и свършвате на корицата на септемврийския брой на „Воуг“.

Или пък на третия ден след напускане на работа от комитета на „Пулицър“ ви пишат, че сте награден за невероятната ви поезия, вдъхновена от момичето от Люлин 3.  Следват тонове бестселъри и участия в риалити шоута. Остава само да треснете молбата си за напускане на бюрото на шефа.

Да, работата всеки делничен ден от 9 до 5 е нещо крайно досадно. Както впрочем и половината живот. Разбира се че да прекарваш осем часа на ден, пет дни в седмицата на едно бюро в офис, заедно с още десетина колеги и денят ти да минава под ритъма на щракащи клавиатури, не е най-прекрасната работа. В един момент омръзва. А днес милениалите са на върха си и упорито скандират колко ограничаващо е да работиш по 8 часа на ден в офиса. Мисълта за самостоятелно индивидуално развитие е все по-изкушаваща.

Прекрасно, дано се случи на всеки, който го пожелае. Нека все пак уточним няколко неща, които няма да ви се случат (особено у нас), ако напуснете работа и решите да пишете своя собствена версия на чиклит роман.

Няма да изживеете своя „Яж, моли се и обичай“. Знаем, че дори тези, които наричат книгата „боклук“, искат да им се случи същото, но не – няма. Дори Елизабет Гилбърт е трябвало да работи поне 16 години в офис, докато си позволи да напусне. Още повече, (и това тя самата го казва), тя подписва договор с издателство да напише точно тази книга, което й отстъпва финанси, за да пътува 3 месеца в Италия, 3 в Индия и 3 в Бали. Така че нещата са с една идея по-подсигурени и човек е с една идея по-опитен преди да се впусне в подобно начинание. Та да, няма да направите околосветско пътешествие и да издадете бестселър. Но може да пробвате с булевардна стихосбирка (защото ще я пишете на някой булевард) „Яж, пости и се надявай“.

Няма да срещнете съвършената любов. На ментално ниво ще бъдете твърде заети да мислите как ще вържете двата края. А на материално, голяма е вероятността да не си платите интернета или телефона и да останете без Facebook, Tinder, Grindr и всичките съвременни способи за запознанство с нови хора и „опознаване на нови култури“. А вечеринки вече няма…

Няма да превърнете таланта си в кариера за милиони. Историята просто не познава такъв случай. Стивън Кинг е работил много време в обществена пералня още преди да напише „Кери“. Тенеси Уилямс е работил три години във фабрика за обувки и пише всеки ден, предимно нощем. Чак след години идват „Трамвай Желание“ и „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Джоан Роулинг години наред е била учителка. Схванахте ли идеята? Свободата си има цена. И тя винаги е 8-часов работен ден. За всички, дори за онези с яките снимки – човекът зад апарата е много вероятно да е, както казва приятелка на приятелка, „некво IT”.

Няма да можеш да обвиняваш никого. Мда, когато си в екип с още 15 човека все има на кого да стовариш вината за собствените си грешки. А това, всички знаем, е много сладко. И е много кофти, когато нямаш избор, че твоята тъпотия си е само твоя тъпотия. Помислете за това преди да напуснете.

Няма да откриеш вътрешното си Аз, което да те направи щастлив и блажен. Няма и да усетиш свободата. Ще усетиш просто временното блаженство да не зависиш от определена група хора. Но много скоро ще дойде следващата такава. И ще откриеш, че си още по-далеч от свободата.

За да не кажете сега, че мразим милениалите и сме черногледи, ето няколко прекрасни неща, които Ще ви се случат:

Ще си плащате сами осигуровките.

Ще пиете по-малко (защото пиенето е пари)

Ще ходите повече пеша (защото и пътуването е пари)

Ще преотктриете сладостта на краткотрайните флиртове (защото дълготрайните връзки изискват някаква минимална стабилност в чудото, наречено живот)

Ще заздравите връзката с мама, тате и баба (да са живи и здрави и дълго да ви гледат)

И накрая нека само уточним, че няма нищо лошо в стремежа на човек към самоусъвършенстване, свобода и професионално развитие. Лошо е , когато мечтаем правопропорционално на възможностите си.

 
 

Лятото ще дойде днес по обед

| от chr.bg |

Астрономическото лято настъпва днес у нас в 13 часа и 7 минути, когато е и лятното слънцестоене, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология при БАН.

По Гринуич астрономическото лято настъпва днес в 10 часа и 7 минути. Днешният ден е най-дългият ден в годината.

През лятото на територията на по-голямата част от България най-високите средни дневни температури са през юли, а по Черноморието и в планините – през август.

Лятото е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с есента, зимата и пролетта. Летният сезон започва с лятното слънцестоене /около 21 юни в Северното полукълбо и около 22 декември в Южното полукълбо/ и завършва с есенното равноденствие /около 23 септември в Северното полукълбо и около 22 март в Южното полукълбо.